Р Е Ш Е Н И Е
№ 352 10. 10. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 10. 09. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Кристиан Петров
мл. с-я Кристина Костадинова
Секретар : Златка Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно
гражданско дело № 410 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на настоящето
производство са въззивна жалба, подадена от Д.И.К. и адвокат С., както и частна
жалба, подадена от Д.И.К. :
- Въззивната
жалба е подадена срещу решение № 14 от 22. 02. 2019г., постановено по гр. д. №
146 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд. С решението е извършено
разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС на съсобствения недвижим
имот, находящ се в с. П. и находящата се в него сграда, между Д.И.К. и В.Д.К.,
съгласно скица – проект „вариант № II“, изготвен от вещото лице А. Ц., по
назначената съдебно - техническа експертиза, представляваща неразделна част от
решението, като е отхвърлен предявения иск по чл. 32, ал.2 ЗС по отношение на
ответника С.Д.И.. С жалбата се моли решението да бъде отменено в частта, с
която е извършено разпределение ползването на имота, съгласно скица – проект
„вариант № II“, изготвен от вещото лице А. Ц., като неправилно, незаконосъобразно
и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като бъде
извършено разпределение ползването на имота по вариант втори от съдебно –
техническата експертиза на вещото лице Е..
В случай, че съдът постанови решение за разпределение ползването по вариант
първи от съдебно – техническата
експертиза на вещото лице Е., то да
постанови и че е връчена покана за заплащане неравенството, създало се при
разпределението на ползването в съсобствената полумасивна сграда. Моли да й
бъдат присъдените направените разноски пред въззивната инстанция. За съдебно
заседание е депозирала писмена молба, с която заявява, че поддържа въззивната
си жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
противната страна.
Насрещната страна В.Д.К. не е
подала писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание, чрез адвокат Б. я
оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита, че адвокатското възнаграждение не е
прекомерно.
С.Д.И. не е подал писмен отговор
по жалбата.
- Частната
жалба е подадена срещу протоколно определение /без да се сочи дата на
постановяването му/, по същото дело, с което, Радомирския районен съд е приел,
че е предявила инцидентен установителен иск и не го е допуснал. Моли това
определение да бъде отменено и да бъде прието от съда, че това е покана по
смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС и от дата 24. 10. 2018г. ответницата вече дължи
обезщетение.
Насрещната страна В.Д.К. не е
подала писмен отговор по частната жалба. В съдебно заседание, чрез адвокат
Б. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След като взе предвид направените с жалбата
възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява
процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на
разглеждане по същество.
Въззивният съд, служебно намира,
че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
С оглед служебната проверка за
допустимост на решението, съдът намира, че същото се явява допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от доводите във въззивната жалба, от тези на насрещната страна – В.К., чрез
адвокат Б., както и от събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд
намира следното:
Решението, в
частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС срещу С.Д.И.,
не е обжалвано и в тази част то е влязло в сила.
Видно от събраните
по делото доказателства, към датата на предявяване на исковата молба, ищцата и
двамата ответници са били съсобственици на процесния УПИ и едноетажната
жилищната сграда с площ от около 50 км. м., като ищцата е била собственик на
5/9 идеални части от недвижимя имот и от сградата, а всеки от ответниците е бил
собственик на по 2/9 идеални части от недвижимия имот и от сградата, или общо двамата ответници са били
собственици на 4/9 идеални части от
имота и от сградата. Отделно ищцата е била и си остава изцяло собственик на
едноетажна жилищна сграда, обозначена на скиците с МЖ, със застроена площ от
33кв. м., находяща се в същия УПИ, която
не е предмет на разпределението по чл. 33, ал.2 от ЗС.
В хода на процеса –
на 22. 11. 2018г. ищцата е закупила от ответника С.Д.И. неговите 2/9 идеални
части както от недвижимия имот, така и от сградата, обозначена с ПЖ на скиците,
с площ от около 50 кв. м. По този начин ищцата е станала собственик на 7/9
идеални части от процесния УПИ и на 2/9 идеални части от едноетажната жилищна
сграда със застроена площ около 50 кв. м., а ответница е останала собственик на
2/9 идеални части от УПИ и от същата сграда. Разпределението на ползването на
УПИ и тази сграда е станало по втория вариант от заключението на вещото лице
инж. А.П., но при този вариант, ищцата е получила ползването на по - малка площ
от УПИ и от сграда – по 5/9 идеални части, вместо вече притежаваните от нея по
7/9 идеални, а пък ответницата В.К. е получила по – голяма площ, съответстваща
на 4/9 идеални части от УПИ и от сградата, вместо съответстващата на нейните
2/9 идеални части.
Следователно
решението в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и следва да се извърши разпределение на ползването на УПИ и
едноетажната сграда, находяща се до улицата, съответстващо на идеалните части,
на съсобствениците - 7/9 идеални части за ищцата и 2/9 идеални части за
ответницата. В това съотношение на правото на собственост, за изготвени по
делото общо три варианта за разпределение на ползването - третия вариант по
допълнителното заключение на вещото лице инж. А.П. и първия и втория вариант от
заключението на вещото лице инж. Н. Е.. Пернишкият окръжен съд намира, че
разпределението на ползването не следва да се извършва по третия вариант, даден
в допълнителното заключение на вещото лице инж. А. П., тъй като вещото лице е
дало само общите части на площите от имота и от къщата без да бъдат оразмерени
и по този начин не би могло да се направи проверка дали тези площи са правилно
определени. Освен това и от двата варианта на заключението на вещото лице инж. Н.
Е. /в които са нанесени конкретните размери на предложенията за разпределение
на ползване на УПИ и сградата/, се установява, че реалната обща застроена площ
на сграда е 67,20кв. м. Следователно следва да се избере един от общо двата
варианта за разпределение на ползването, предложени от вещото лице инж. Н. Е..
Пернишкият окръжен
съд намира, че втория вариант от заключението на вещото лице инж. Е. за
разпределението на ползването също не следва да се прилага. За целта следва да
се направи нова врата на къщата за стаята на ответницата и най – вече да се
направи нова основа, върху която да стъпи новопостроена стена, както и
изграждането на цялостна рамкова конструкция за тавана и покрива, за което е
необходимо конструктивно становище. При влошените отношения на страните по делото,
на които въззивната жалбоподателка акцентира в жалбата си, това би било повод
само за нови съдебни и извънсъдебни спорове.
Следователно
разпределението на ползването на УПИ и едноетажната сграда със застроена площ
от 67,20 кв., находяща се до улицата, следва да се извърши по първия вариант от
заключението на вещото лице инж. Н. Е. :
На ответницата В.Д.К.
следва да се предостави ползването на площта 191,11кв. м.по буквите
А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-А.
На ищцата Д.И.К.
следва да се предостави цялата останала част с площ от 668,80кв.м. от УПИ и от
едноетажната сграда. В тази част попада жилищната сграда, на която тя е
изключителен собственик и следва единствено да си постави само входна врата на
УПИ-то от към улицата.
Чертеж – приложение
№ 2 към СТЕ по гр. д. 146 / 2018г. по описа на Районен съд Радомир, приподписан
от членовете на съдебния състав, следва да представлява неразделна част от
решението.
При това положение
ответницата ще ползва стая с по – голяма площ от съответстващата на нейните 2/9
идеални части и същата ще дължи обезщетение на ищцата за това ползване. Това
обаче може да стане едва в друго дело, ако не се постигне доброволна спогодба.
За целта е необходимо първо настоящето решение да влезе в сила. Освен това в
евентуалното ново съдебно производство следва да се изчисли точната площ, която
ответницата ще ползва в повече и да се определи съдебно – икономическа
експертиза, която да даде заключение за наемната цена на един квадратен метър и
съответно за цялата площ, която ответницата ще ползва над полагащата й се за
2/9 идеални части. В тази връзка съдът намира, че правилно в мотивите на
обжалваното решение Радомирският районен съд е приел, че няма надлежно искане,
по което той да дължи произнасяне. Следователно частната жалба няма нито
предмет, нито основания, тъй като Радомирският районен съд не е постановявал
определение, с което да оставя искане на ищцата без уважение и още повече това
определение да подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода по
настоящето производство въззиваемата ответница следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателката сумата 425лв., представляваща направените от нея
разноски пред Пернишкия окръжен съд – 400лв. адвокатски хонорар и 25лв.
държавна такса.
Доводите в частната жалба, за допълване на
решението на Радомирския районен съд, на практика представляват искане към Радомирският
районен съд да се произнесе по молба Рег. № 1303 / 20. 3. 2019г. /л. 158 от
първоинстанционното производство/, като измени решението в частта за
разноските, и присъди на ищцата и сумата 127,33лв.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 14 от 22. 02. 2019г., постановено по гр. д. №
146 / 2018г. по описа на Радомирския районен съд, в частта му, с която е извършено разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот, находящ се в с. П. и находящата се в него
сграда, между Д.И.К. и В.Д.К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПРЕДЕЛЯ
ПОЛЗВАНЕТО на УПИ V-340, в кв. № 30, находящ се в
землището на с. П., Радомирска община, Пернишка област и на построената в него
едноетажна сграда, построена до улицата, със застроена площ от 67,20 кв.м.,
както следва :
-Предоставя за ползване на В.Д.К., с
ЕГН **********,***, обща площ от имота и от сградата в размер на 191,11кв.м. по
буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-А от чертеж – приложение №2 към СТЕ по гр. д. №
146/2018г. на РС Радомир, изготвен от вещото лице инж. Н. Е..
-Предоставя за ползване на Д.И.К., с
ЕГН **********,***, останалата площ от имота и от сградата в размер на
668,98кв. м. /извън тази по буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-А/ от чертеж – приложение
№2 към СТЕ по гр. д. № 146/2018г. на РС Радомир, изготвен от вещото лице инж. Н.
Е..
Чертеж – приложение №2 към СТЕ по гр.
д. № 146/2018г. на РС Радомир, изготвен от вещото лице инж. Н. Е., подписан от
съда, представлява неразделна част от настоящето решение.
Осъжда В.Д.К., с ЕГН **********,***, да
заплати на Д.И.К., с ЕГН **********,***, сумата 425лв., представляваща направените от нея разноски пред Пернишкия
окръжен съд – 400лв. адвокатски хонорар и 25лв. държавна такса.
Указва на Радомирския районен съд да се
произнесе по молба Рег. № 1303 / 20. 3. 2019г. /л. 158 от първоинстанционното
производство/
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове : 1.
2.