№ 178
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20245000500323 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Я. Д. Я. против решение №
149/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 810/2023 г. по описа на Окръжен съд
- Хасково, в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата
над присъдената сума от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
Жалбоподателката счита, че не е оценено в достатъчна степен
обстоятелството, че още при привличането й като обвиняема не е било налице
обосновано предположение, че тя е извършила престъплението, за което е
привлечена да отговаря, както и сериозното повлияване на наказателното
производство върху разклатеното й здраве, поради което моли съда да отмени
решението в тази част и да постанови друго, с което да й присъди цялата
претендирана сума. Не е взела конкретно становище по подадената от П.
въззивна жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от П. против същото решение в частта, в
която е осъдена да заплати на Я. Я. обезщетение за неимуществени вреди в
1
размер на 12 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
10.10.2023 г. Счита, че решението е неправилно в обжалваната му част, тъй
като обезщетението е определено в необосновано завишен размер съобразно
конкретните обстоятелства от значение за прилагане на принципа по чл. 52 от
ЗЗД относно продължителността на наказателното производство и взетата
мярка за неотклонение, като не е отчетено, че заболяванията на ищцата са с
голяма давност и не са установени причините за влошаване на здравословното
й състояние, имайки предвид, че в същия период спрямо Я. е водено и друго
наказателно производство, а прокуратурата не е разпространявала
информация за процесното, както и не е съобразен икономическият стандарт в
страната към момента на увреждането, поради което моли да бъде отменено
решението в обжалваната част и да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа становище, че законната
лихва за забава върху обезщетението се дължи от датата, на която
постановлението за прекратяване на наказателното производство по
отношение на ищцата е придобило стабилитет, поради което моли съда да я
присъди от тази дата. Оспорва подадената от Я. Я. въззивна жалба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Я. Д. Я.
против П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Твърди се, че на
07.12.2022 г. по сл.д. № 30/2021 г. на ОСО - ОП - Хасково ищцата била
привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл.
20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и по чл. 290, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и спрямо нея била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 1 500 лв., която била внесена в определения срок, но въпреки това Районна
прокуратура - Хасково поискала изменението на мярката за неотклонение в
„Домашен арест“, по този повод било образувано ч.н.д. № 97/2023 г. по описа
на Районен съд - Х., по което искането за промяна на мярката за неотклонение
не било уважено и дори била отменена паричната гаранция, като съдът приел,
2
че няма основателно предположение Я. да е извършила престъпленията, за
които била обвинена. По протест на прокуратурата било образувано в.ч.н.д. №
169/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с определение по което бил
потвърден актът на районния съд с мотив, че липсва обосновано
предположение за извършване на престъпленията от ищцата, което показвало,
че още на етап на привличането й като обвиняема било очевидно, че Я. Я. не е
извършила престъпление, впоследствие с влязло в сила постановление от
10.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково било
прекратено наказателното производство против нея. В периода, в който била
обвиняема от 07.12.2022 г. до 10.10.2023 г., здравословното състояние на Я.
силно се влошило, основна причина за това бил стресът и притеснението от
воденото срещу нея досъдебно производство, тя била многократно
хоспитализирана в болницата в гр. Х., получила колапс, тежък пристъп на
бронхиална астма, била диагностицирана с остра хронична недостатъчност, а
наказателното производство се отразило негативно на психиката й, на нейните
контакти с роднини, близки и приятели, пред които чувствала неудобство и
срам заради воденото срещу нея дело. Особено негативно й се отразил фактът,
че следвало да бъде регистрирана в полицията, била снимана, взети й били
пръстови отпечатъци, което за човек с чисто съдебно минало и липса на
криминални и противообществени прояви било шокиращо изживяване.
Предвид изложеното ищцата твърди, че без да има вина е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в понесените страдания от морален,
психологически и физиологически характер, поради което моли съда да осъди
П. да й заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди от привличането й като обвиняема по сл.д. № 30/2021 г.
на ОСО – ОП - Хасково за горепосочените престъпления, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът П. оспорва иска по основание и размер и моли съда да го
отхвърли. Счита, че исковата претенция е недоказана, а претендираният
размер на обезщетението е прекомерен. Оспорва началния момент на
дължимостта на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, която би била дължима от датата, на която постановлението за
прекратяване на наказателното производство по отношение на ищцата е
3
придобило стабилност.
С обжалваното решение е осъдена П. да заплати на Я. Д. Я. 12 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на образуваното
досъдебно производство по сл.д. № 30/2021 г. по описа на ОСлО при ОП -
Хасково, представляващо преписка вх. № 1799/2021 г. по описа на РП -
Хасково - ТО – Х., прекратено с постановление от 10.10.2023 г. на РП - Х. - Т.
И., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 303 лв. разноски, съразмерно с уважената част
от иска, като в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът
е отхвърлен.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлителната
му част и от ответника в осъдителната част, поради което то е предмет на
въззивното производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства се установява твърдяната от ищцата фактическа обстановка, а
именно:
С постановление от 07.12.2022 г. по сл.д. № 30/2021 г. на следовател
при ОСО – ОП - Хасково Я. Я. е привлечена като обвиняема за престъпления
по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и по чл. 290, ал. 1
от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че в периода от 02.04.2020 г. до
21.05.2020 г. в гр. Х., Х. о.т в съучастие като извършител с А. Я. С. като
съизвършител и с Г. И. М. – адвокат като помагач с цел да набави за другиго
имотна облага – А. С. възбудила и поддържала заблуждение у Н. И. К. –
експерт „Щ. ********“, че А. С. е пострадал при ПТП и му се дължи
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в З.“ АД – София и с
това причинила имотна вреда на З.“ АД – София общо в размер на 16 734,80
4
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,
както и за това, че на 31.10.2019 г. в гр. Х., Х. о.т в съучастие с А. С. като
подбудител пред надлежен орган на властта – старши разследващ полицай при
РУ - Х. като свидетел по ДП № 565/2019 г. по описа на РУ - Х. устно
съзнателно потвърдила неистина, а именно, че на 30.10.2019 г. в гр. Х., по ул.
„О.“ при управление на МПС – лек автомобил марка „Ф.“ и в нарушение на
правилата за движение по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда на А. С., като на Я. е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“
в размер на 1 500 лв. и същия ден тя е разпитана в качеството на обвиняем.
На 07.02.2023 г. Я. отново е разпитана в качеството на обвиняемо лице.
По искане на прокурор при Районна прокуратура – Хасково за
изменение на взетата спрямо обвиянемата мярка за неотклонение в „Домашен
арест“ е образувано ч.н.д. № 97/2023 г. по описа на Районен съд - Х., като с
определение № 814/27.02.2023 г. искането на прокуратурата е оставено без
уважение и е отменена взетата спрямо обвиянемата Я. Я. мярка за
неотклонение „Гаранция в пари“ по сл.д. № 30/2021 г. на ОП – Хасково, като
съдът е приел, че не са налице данни, от които да се направи обосновано
предположение за извършване на престъпленията, за които обвиняемата е
била привлечена в това качество.
С определение № 164/09.03.2023 г., постановено по в.ч.н.д. № 169/2023
г. по описа на Окръжен съд - Хасково, е потвърдено определението на
районния съд.
С постановление от 10.10.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура
– Хасково е прекратено наказателното производство против Я. Я. за
престъпления по чл. 209, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК във вр. ал. 1 и
по чл. 290, ал. 1 от НК във вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
Във въззивното производство е представено известие за доставяне, от
което е видно, че Я. е уведомена за прекратеното наказателно производство на
10.10.2023 г., поради което то е влязло в сила на 17.10.2023 г. /чл. 243, ал. 3 от
НПК/.
Следователно общата продължителност на воденото против ищцата
наказателно производство от момента на привличането й като обвиняема
/07.12.2022 г./ до влизане в сила на постановлението за прекратяване
/17.10.2023 г./ е 10 месеца и 10 дни.
5
Видно от справка в УИС на П. /вж. писмо от 14.02.2024 г. – л. 78 от
първоинстанционното дело/, против Я. Я. е било образувано ДП по пр.вх. №
1276/2023 г. по описа на РП – Хасково – ТО Х., ДП 176/2023 г. по описа на РУ
– Х., започнало на 17.03.2023 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на
17.03.2023 г. в гр. Х. е управлявала МПС след употреба на наркотични
вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с дрегер „Дръгтест
5000“, завършило с постановление за прекратяване от 29.09.2023 г.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че на Я. Я. е било
повдигнато обвинение за извършване на две умишлени престъпления, едното
от които тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – по чл. 209, ал. 1 от НК /за
което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години/ и
другото, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК - по чл. 290, ал. 1 от
НК /за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години/.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемата, действията в досъдебното производство са започнали от
следовател, ищцата е била привлечена като обвиняем, била й е определена
мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1 500 лв.“, отменена от
съда след около три месеца - на 09.03.2023 г., тя е била разпитана още веднъж
в това качество, впоследствие наказателното производство е прекратено, то е
продължило в разумен срок, като от друга страна прокурорите в Районна
прокуратура – Хасково са образували досъдебното производство и не са
6
осъществили първоначален и последващ ефективен цялостен надзор върху
проведеното такова по събиране и преценка на доказателствата във връзка с
твърдените престъпления от ищцата, а при адекватни и своевременни
действия наказателното производство би могло да приключи в по-кратки
срокове, поради което съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по предявения против него иск.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищцата
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите А. С.
и Н. И., които отразяват техни преки и непосредствени впечатления, при
отчитане на близките връзки на първия свидетел с ищцата /живеещ с нея на
семейни начала/ при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
мотивиращи известна негова заинтересованост, но в същото време даващи му
възможност да има пълни и точни впечатления от състоянието на Я. през
процесния период.
От показанията на свидетеля С. се установява, че през декември 2022 г.
Я. Я. била прибрана от къщи в прокуратурата, определили й мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 500 лв. за това, че била
излъгала, че съборила свидетеля с колата и срещу нея били повдигнати две
обвинения, по-късно дознателката в С. определила 75-дневен срок за внасяне
на сумата, макар и трудно, ищцата намерила парите и внесла гаранцията,
прокурорът смятал, че сумата е внесена по-късно и поискал от съда да
промени мярката за неотклонение в „Домашен арест“, но съдът отказал,
междувременно здравословното състояние на Я. се влошило, започнали
проблеми, ходене по болници и накрая получила инфаркт, по време на
досъдебното производство ищцата тежко изживяла нещата, не искала да се
храни, не спяла, не искала да се вижда с никого, не искала да излиза от къщи и
да говори по телефона, нямала социални контакти, рухнала, приемали я по два
пъти месечно в болниците в Хасково и Х., стягало я сърцето, имала
астматични пристъпи, които преди делото нямала, въпреки че била
диспансеризирана като астматичка, в този период я спрели, направили й тест
за наркотици, който излязъл положителен, отнели й книжката, тя се
притеснила, след седем месеца пристигнали резултатите от ВМА – София и
били отрицателни, като Я. била притеснена и от двете досъдебни
7
производства против нея.
В същата насока са и показанията на свидетелката И., според която
през декември 2022 г. на ищцата били повдигнати две обвинения за
застрахователна измама, била й определена парична гаранция, която тя
внесла, дотогава нямала проблеми със съдебната система, като обвиненията
довели до срив във физическото и емоционалното й състояние, по два пъти
месечно влизала в болница с атстматични пристъпи, затворила се в себе си, не
искала да контактува с приятелите си, през януари 2024 г. получила инфаркт,
преди това била болнава и имала задух и астма в доста сериозна форма, но
свидетелката не знае откога датира тя, влизала в болница, като по време на
досъдебното производство състоянието й се влошило, през 2023 г. я спрели на
пътя, резултатът за наркотици излязъл положителен и й взели книжката,
останала без работа, а след прекарания инфаркт през 2024 г. още повече се
влошило здравословното й състояние.
По делото са приети като писмени доказателства експертно решение на
ТЕЛК – С. от 01.08.2023 г., с което на Я. Я. е определена 30 % трайно
намалена работоспособност за срок до 01.08.2024 г. с водеща диагноза: „Астма
с преобладаващ алергичен компонент“ и придружаващи заболявания:
„Хипертонично сърце със застойна/сърдечна недостатъчност“, както и
епикриза от 22.12.2022 г. от „МБАЛ - Х.“ЕООД - Кардиологичен сектор за
проведено лечение на ищцата за периода от 20.12.2022 г. до 22.12.2022 г. с
диагноза „Колапс“ и придружаващи заболявания „ХСБ II- III ст.
Медикаментозна хипотония“, епикриза от 31.01.2023 г. от „МБАЛ - Х.“ ЕООД
- Пулмология за проведено лечение на Я. за периода от 27.01.2023 г. до
31.01.2023 г. с диагноза „Бронхиална астма - атопична средно тежък пристъп“
и придружаващи заболявания „ХСБ II- III ст. Обезитас – ІІ ст.“, епикриза от
06.07.2023 г. от „МБАЛ - Х.“ ЕООД - Кардиологичен сектор за проведено
лечение в периода от 03.07.2023 г. до 06.07.2023 г. с диагноза „Изострена
ХЗСН ІІІ ф.кл.“ и придружаващи заболявания „ХСБ II- III ст. ИБС.
Бронхиална астма. Обезитас – ІІ ст.“ и епикриза от 17.07.2023 г. от „МБАЛ -
Х.“ ЕООД - Пулмология за проведено лечение в периода от 13.07.2023 г. до
17.07.2023 г. с диагноза „Бронхиална астма средно тежък пристъп“ и сходни
придружаващи заболявания.
Видно от писмо от Районна здравноосигурителна каса – Хасково и
8
приложените към него справки, Я. Я. е била диагностицирана със заболяване
„Астма с преобладаващо алергичен компонент“ от 24.01.2015 г., в началото
приблизително всеки месец е посещавала общопрактикуващия си лекар или
специалист за проследяването му, след 2019 г. посещенията са намалени,
заболяването „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ е
диагностицирано на 14.10.2021 г., за проследяването на което заболяване в
началото ищцата често е посещавала общопрактикуващия си лекар, а на
12.07.2023 г. кардиолог е поставил диагноза „Застойна сърдечна
недостатъчност“. като са й били изписвани съответните лекарства.
Въз основа на събраните медицински документи съдът приема за
установено, че двете посочени заболявания на ищцата са съществували от
преди започване на наказателното производство против нея, но вследствие на
изживения силен психоемоционален стрес са се задълбочили,
кардиологичният й проблем е премивал от хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност в застойна сърдечна недостатъчност, довело до
влошаване на здравословното й състояние, поради което съдът намира, че
воденото против Я. наказателно производство не е причинило тези
заболявания, но се е отразило негативно на тяхното развитие и
задълбочаване..
При доказателствена тежест, лежаща върху ищцата, тя не е ангажирала
никакви писмени доказателства, изходящи от компетентни медицински
органи, че в периода на воденото против нея наказателно производство е
претърпяла инфаркт, като това дори не се твърди в исковата молба, поради
което съдът приема този факт за недоказан.
Настоящият състав, съобразявайки се с константната практика на
Върховния касационен съд, приема, че при незаконно повдигнато обвинение
се презюмира настъпване на неимуществени вреди за обвиняемия от обичаен
вид и в обичаен размер, както по отношение на тяхното настъпване, така и
относно причинно-следствената връзка с наказателното производство, като на
доказване подлежат всички претендирани неимуществени вреди извън
обичайните.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от воденото против
нея наказателно производство по повдигнатото й обвинение в извършване на
9
посочените две умишлени престъпления, едното от които тежко, изразявайки
се в увеличено равнище на тревожност, страх за бъдещето, несигурност
поради възможността да бъде осъдена, липса на апетит, безсъние, нежелание
да разговаря и да се среща с хора, да излиза извън къщи, притеснение как ще
събере сумата по определената й мярка за неотклонение „Парична гаранция“,
необходимост от чести посещения при лекар и медикаментозно лечение,
всичко това повлияло негативно върху психиката на Я., както и на
физическото й състояние, довело до четирикратно хоспитализиране в болница
поради обостряне на съществуващи преди това заболявания, като и до
момента тя все още не е преодоляла напълно изживения стрес и отрицателни
емоции.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищцата,
установени по вид, интензитет и продължителност, нейната възраст,
настъпилата промяна в характера й и в отношенията с близки и познати,
изживените негативни емоции, влошаването на психическото и физическото й
състояние, създадената несигурност в бъдещето поради възможното
осъждане, тежестта на повдигнатото обвинение за извършване на две
умишлени престъпления, едно от които тежко, в т.ч. предвижданото за тях
наказание /лишаване от свобода от една до шест години и съответно лишаване
от свобода до пет години/, отчитайки факта, че й е била определена
сравнително лека мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 1 500
лв.“ /наложена за срок от три месеца – от 07.12.2022 г. до 09.03.2023 г./,
продължителността на наказателното производство само в досъдебна фаза /10
месеца и 10 дни/, липсата на осъждане на Я. за престъпления или други
противообществени прояви, при вземане предвид критериите, заложени в
ППВС № 4/23.12.1968 г., в т.ч. временастъпването на вредите, и наложилото
се в обществото понятие за справедливост при приложение разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от увреждането в
размер на 8 000 лв., а над този размер до пълния предявен такъв от 40 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищцата и установени по делото неимуществени
вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
10
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
При определяне на този размер съдът отчита и определеното на Я.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за воденото против
нея друго наказателно производство в същия период във връзка с
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, с
решение № 132/10.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 239/2024 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, което е служебно известен на съда факт, като в
своята съвкупност тези обезщетения следва да репарират в пълнота
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, т.е. от 17.10.2023 г.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал частично до различни
правни изводи досежно размера на дължимото обезщетение и досежно
началната дата на лихвата за забава, решението му е правилно и следва да
бъде потвърдено в частта, в която е осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000
лв., като то следва да бъде отменено в частта, в която искът е уважен за
разликата над 8 000 лв. до 12 000 лв. и искът следва да бъде отхвърлен в тази
част, както и в частта, в която лихвата за забава е присъдена за периода
10.10.2023 г. - 16.10.2023 г.
Предвид определения размер на обезщетението от въззивната
инстанция следва да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските, като те бъдат редуцирани до 210 лв., от които 10 лв. заплатена
държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска, като до този размер следва да бъде потвърдено
решението на окръжния съд, а над него до пълния присъден размер от 303 лв.
то следва да бъде отменено.
В настоящото производство не се претендират разноски от страните и
такива не се присъждат.
11
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/18.04.2024 г., постановено по гр.д. №
810/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, в която П. е осъдена
да заплати на Я. Д. Я. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на образуваното досъдебно производство по сл.д. № 30/2021 г. по
описа на ОСлО при ОП - Хасково, представляващо пр. вх. № 1799/2021 г. по
описа на РП - Хасково - ТО Х., прекратено с постановление от 10.10.2023 г. на
РП - Х. - Т. И., влязло в сила на 17.10.2023 г., до размер от 8 000,00 лв. /осем
хиляди лева/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2023 г.
до окончателното й изплащане, и 210,00 лв. /двеста и десет лева/ разноски в
производството по делото, както и в частта, в която предявеният от Я. Д. Я.
против П. иск е отхвърлен за разликата над 12 000,00 лв. /дванадесет хиляди
лева/ до пълния предявен размер от 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/.
ОТМЕНЯ решение № 149/18.04.2024 г., постановено по гр.д. №
810/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, в частта, в която П. е осъдена
да заплати на Я. Д. Я. обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на образуваното досъдебно производство по сл.д. № 30/2021 г. по
описа на ОСлО при ОП - Хасково, представляващо пр. вх. № 1799/2021 г. по
описа на РП - Хасково - ТО Х., прекратено с постановление от 10.10.2023 г. на
РП - Х. Т И, влязло в сила на 17.10.2023 г., за разликата над 8 000,00 лв. /осем
хиляди лева/ до 12 000,00 лв. /дванадесет хиляди лева/, в частта, в която е
присъдена лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от
8 000,00 лв. за периода 10.10.2023 г. - 16.10.2023 г., както и в частта за
разноските, които П. е осъдена да заплати на Я. Д. Я. за разликата над 210,00
лв. /двеста и десет лева/ до 303,00 лв. /триста и три лева/, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Д. Я., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Х., бул. ************/ против П., гр. С., бул. В. № * иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
образуваното досъдебно производство по сл.д. № 30/2021 г. по описа на ОСлО
при ОП - Хасково, представляващо пр. вх. № 1799/2021 г. по описа на РП -
Хасково - ТО Х., прекратено с постановление от 10.10.2023 г. на РП - Х. Т И,
12
влязло в сила на 17.10.2023 г., за разликата над 8 000,00 лв. /осем хиляди лева/
до 12 000,00 лв. /дванадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
искането на Я. Д. Я. за присъждане на законна лихва върху сумата 8 000,00 лв.
/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за
периода 10.10.2023 г. - 16.10.2023 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13