Р Е Ш Е Н И Е № 260
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. В., 02.04.2020 г.
В.ският районен съд гражданска колегия в
публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Д. Д.
при секретаря Оля П., като разгледа докладваното от
съдия Д. гр. дело № 2683 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от В.П.П.
от гр. В., ж-к „К.Б.“ бл. , вх. , ет. , ап. 1 , ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете К. Д. Л., ЕГН ********** против Д.К.Л. ***,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Твърди
се от ищцата, че с влязло в сила Решение № 382/14.07.2015 г. по гр. д. №
349/2015 г. на РС – В., съдът утвърдил споразумение между ищцата и ответника, с
което предоставил упражняването на родителските права върху роденото през време
на общото им съжителство с ответника дете К. Д. Л. с ЕГН ********** на ищцата.
Сочи
се, че непосредствено след постановяване на съдебното решение, ответникът дал
пълномощно на ищцата за снабдяване на детето със задграничен паспорт за
пътувания в чужбина. Ищцата извадила такъв на детето, който е със срок на
валидност до 2022 година.
Излага
се, че въпреки пълномощното за издаване на задграничен паспорт на детето, сега
ответникът отказва да издаде пълномощно за пътувания на детето в чужбина,
съпровождано от ищцата, което от своя страна обезсмисляло издадения задграничен
паспорт, който на практика не може да се ползва.
Поддържа
се, че детето расте, ходи на училище, в момента е пети клас, а от училището
организират екскурзии и пътувания по европроекти в съседна Сърбия и Румъния, но
детето не може да напусне страната, тъй като макар да има документи за такива
пътувания, няма съгласие на бащата за това.
Твърди
се, че липсата на съгласие се оказва пречка както ищцата да извежда детето от
страната, така и то да участва активно в живота в училище като може би само то
единствено от целия си клас макар да има издаден задграничен паспорт, няма
разрешение за пътуване в чужбина.
Сочи
се, че ограничаването на детето от пътуванията, ограничаването на възможностите
му за посещение на други държави и възможностите му евентуално за обучение в
други държави по същество ограничават основни права и свободи на детето,
регламентирани и защитени от закона. Ищцата също така счита, че пътуванията с
цел туризъм и с образователна цел са в интерес на детето и следва да се даде
възможност на детето да пътува заедно с нея – като родител упражняващ
родителските права извън територията на Р. България.
Иска
се от Съда да постанови решение, с което да даде разрешение на основание чл. 127а от СК, заместващо съгласието на бащата Д.К.Л., детето К. Д. Л. с ЕГН ********** да пътува,
придружавано от своята майка В. П. П. извън пределите на Р. България до страни
от Европейския съюз, Р.С., Р.С.М. и Р.Т. с цел туризъм и обучение за срок от
пет години от влизане в сила на решението, без ограничение във времето.
Претендират
се и направените разноски.
В
едномесечния срок от ответника не е представен писмен отговор.
По делото са събрани писмени доказателства, изготвен е
социален доклад от Д”СП” – В..
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото,
установи следното от фактическа страна:
От представения препис удостоверение за раждане,
издаден от Община В., въз основа на акт за раждане № 0132/18.03.2008 г., е
видно, че родители на детето К. Д. Л. с ЕГН ********** г., са
страните по делото – ищцата В.П.П., ЕГН ********** и ответникът Д.К.Л., ЕГН **********.
Изслушано е и детето К. Л..
Същият заяви, че е ученик в пети клас в Осмо ОУ „П.Р.С.”, както и че ходи на екскурзии,
организирани от училището, които са в България, но не е ходил на почивка в
чужбина, а би искал ако има възможност да ходи на екскурзия и в чужбина, и
някъде в чужбина на почивки. Изразява желание да отиде на екскурзия в Германия.
Детето сочи, че тренира самбо и някои от децата ходят и в чужбина на състезания,
ходят в Румъния, Сърбия, а така също и тренира и тенис на маса.
От представения социален
доклад е видно, че основни грижи по отглеждането на детето се полагат от
майката, подпомагана финанссово, матеиално и морално от нейния съжител. В
доклада се сочи, че майката гарантира сигурност и комфорт на детето, подкрепя
го и го стимулира, както и че момчето е многго привързано към майка си и между
тях има изградена силна емоционална връзка. В доклада се излага също, че бащата
не се е виждал с детето от почти три години, както и че малолетния е споделил
желанието си да пътува в чужбина и че мечтата му е да отиде в Германия.
При така установената
фактическа обстановка Съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите. Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава
от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съгласно установената
съдебна практика по спорове по чл. 127а, ал.2 СК,
при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина, съдът, даващ
разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на
родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя
време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава
или съюз на държави като Европейски съюз и пр. Съдът извършва преценка в
интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от
обстоятелствата на конкретния случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи
нуждата на детето от пътуване извън границите на страната, като необходимостта
да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде
свързана не само с належащи обстоятелства, (например здравословното му
състояние), но и с други различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на
мирогледа и общата му култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда
държава, изучаване на чужд език или възможност за по-продължително пребиваване
с родител, имащ постоянно местоживеене в друга държава – решение № 982 от
15.03.2010 г. по гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС. Съгласно практиката на
Върховния касационен съд (решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г.
ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК),
срокът на разрешението се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при
съобразяване възрастта на детето.В случая,с оглед възрастта на детето,
формулираните цели във връзка с обучението му и осигуряване възможността за
развитие ,налагат извода,че
претендирания срок /пет години/е разумен такъв ,предвид малката
вероятност за злепоставяне на интересите му.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска с правно
основание чл. 127а от СК за основателен и доказан,като срокът на разрешението
следва да се определи като петгодишен,който следва да тече ,считано от влизане
на решението в сила.
Във връзка с обстоятелството,че
даденото заместващо разрешение,с оглед
естеството на евентуалните пътувания, така или иначе обхваща и касае различни като времетраене
периоди, съдът не следва да взима отношение по формулировката „без
ограничение във времето“.
Искането за предварително изпълнение на решението
следва да се остави без уважение. Съдът намира,че в случая не са налице основания за допускането му ,с
оглед пандемичната обстановка в страната и света,в следствие на
разпостранението на корона вирус.
Съдът приема,че не следва да се произнася с
неприсъствено решение предвид обстоятелството, че в случая не се засягат
материални (имуществени), а лични права и
се касае за защита правата и интересите на дете, която не може да бъде
постигната с повърхностна преценка
при "вероятна
основателност"на искането.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В случая се касае за особено производството,а именно
на спорна съдебна администрация.За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на присъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник.
Установената трайна съдебна практика на ВКС, възприета
в редица актове, задължителни за съдилищата (напр. Определение № 385 от
25.08.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. 3423/2015 г., І г.о., Определение №№ 62 от
26.03.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 4351/2014 г., ІІ г.о., Решение № 275 от
30.10.2012 г. по гр.д. № 444/12 г., ІІ г.о.)
е, че правилото за присъждане на разноски, съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в производствата на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно родителските права и в производството по чл. 127а от СК.Тъй
като решението ползва и двамата родители, всяка от страните следва да понесе
разноските, които е направила пред първата инстанция, независимо от изхода на
спора.
При това положение разноските по делото следва да останат за сметка на страните така, както са
сторени.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата Д.К.Л. ***, ЕГН **********, детето К. Д. Л. с ЕГН ********** да пътува, придружавано от
своята майка В. П. П.,ЕГН **********, извън пределите на Р.Б. до страни от
Европейския съюз, Р.С., Р.С.М. и Р.Т. с цел туризъм и обучение, за срок в периода
от пет години,считано от влизане в сила на решението.
ОСТАВЯ
без уважение искането за присъждане на разноски,както и искането за
предварително изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: