О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ............../ 21.05.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и
първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 953 описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу
Решение № 1109 от 04.03.2020г. по гр.д. № 15581/2019г. по
описа на ВРС, 50-ти състав,
с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че К.К.С. с ЕГН **********
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г”
сумата от 4781,87 /четири хиляди
седемстотин осемдесет и един лв. и осемдесет и седем ст./ лева, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.. Варна, бул. „Осми Приморски полк“, бл.122,
вх.Б, ет.4, ап.91 1, с кл. № ********** и
аб. № ********** за периода от 20.10.2017г.
до 19.10.2018г., за която сума е издадена фактура от 18.09.2019г.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена
на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание
чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание
договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в
СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и
потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но
при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано,
вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за
установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е
следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на
СТИ. Реално консумираното количество електроенергия е остойностено по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената на електроенергия
по отнделно за всяка тарифа, поради което потребителят е поставен в
по-привилигировано положение. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в
тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата К.К.С. оспорва
доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните изисквания за редовност по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на
нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2020г.
от 09:30 часа, за която дата
и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на
основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на
спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.