О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№260028/24.09.2020г. гр.Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди
и двадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВЧНД № 237 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството е
по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Делото е
образувано по частна жалба от К.С.М. и Л.А.М. чрез адв.С.Н. срещу определение №
101 от 12.06.2020 г. на ОС, гр.Разград, постановено по ЧНД № 105 по
описа на същия съд за 2020 г.
С обжалваното
определение, съставът на Разградския ОС е потвърдил постановление от
29.04.2020г.
на Окръжна прокуратура, гр.Разград, с което е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
наказателното производство по ДП № 290
ЗМ - 304/2019 г. по описа на РУ на МВР, гр.Кубрат (вх. № 1524/2019 г. по описа
на Окръжна прокуратура, гр.Разград), образувано за престъпление по чл.249,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление.
В
частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, като се прави
искане за неговата отмяна. Твърди се, че е извършено престъпление по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като правомощията на Вътова са прекратени със
смъртта на Анчо Михайлов. Последният е имал наследници и Вътова е знаела за
това. Според адв.Н. деянието е извършено с пряк умисъл и „не се касае за
маловажен случай по чл.9, ал.3 от НК“.
Съдът, след преценка на доводите, изложени в
частната жалба, както и на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е
в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледана по същество се явява
неоснователна.
Предмет на въззивното
производство е определение № 101 от 12.06.2020
г. на ОС, гр.Разград, постановено по ЧНД № 105 по описа на същия съд за
2020 г., с което е потвърдено постановление от 29.04.2020г.
на Окръжна прокуратура, гр.Разград за прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК на
наказателното производство по ДП № 290
ЗМ - 304/2019 г. по описа на РУ на МВР, гр.Кубрат (вх. № 1524/2019 г. по описа
на Окръжна прокуратура, гр.Разград), образувано за престъпление по чл.249,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради липса на извършено престъпление.
Прекратеното
досъдебно производство е било образувано на 11.11.2019 г. за разследване на
престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това че за времето от
09.05. до 10.05.2018 г. в гр.Русе и гр.Кубрат обл.Разград, в условията на
продължавано престъпление е използван платежен инструмент – дебитна карта с
титулят Анчо Русинов Михайлов без съгласието на титуляра.
Въз
основа на събраната в хода на досъдебното производство доказателствена маса,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателката К.С.М. и Анчо Русинов
Михайлов били съпрузи и от брака си имали дъщеря - Л.А.М.. Преди няколко години
двамата се разделили, като Анчо Михайлов се установил да живее в град София,
където по-късно започнал да съжителства със свидетелката Мария Ивова Вътова.
Анчо Русинов Михайлов бил служител с полицейски правомощия при ОД
на МВР- Варна. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения, често
пътувал на задгранични командировки в Косово, където участвал в мироопазващи
мисии.
През 2017 г.
Михайлов е заболял от онкологично
заболяване. Тогава той е дал на свид. Вътова дебитните си карти, като й е казал
и пин кодовете им, за да може тя да тегли пари, включително и за неговото
лечение, което изисквало значителни средства. На 07.05.2018 г. след тежко
боледуване той починал. Преди да почине той поръчал на свид.Вътова да изтегли
останалите пари от картите му и да ги предаде заедно с личните му документи и
вещи на майка му - свид. Сафет Сюлейманова.
След смъртта на Анчо Михайлов, на
09.05.2018 г. и на 10.05.2018 г., Вътова
изтеглила наличните парични средства в общ размер на 551 лева с дебитната
картата на Михайлов от АТМ устройства в гр. Русе и гр. Кубрат, след което
ги предоставила на майка му
- свид. Сафет Сюлейманова, заедно с
личните му вещи. По-късно Вътова й
изпратила и свои лични средства за построяването на паметник на починалия Анчо
Михайлов.
След
смъртта на Михайлов, съпругата му – жалбоподателката К.С.М., установила, че в сметките на съпруга й няма никакви парични
средства.
При така изложената фактическа обстановка,
прокурорът при ОП, гр.Разград, а и проверявания съд са приели от правна страна,
че липсва извършено престъпление по чл.249,
ал.1 от НК, тъй като свид.Вътова
е била оправомощена приживе от титуляра на сметката да изтегли след
смъртта му средствата от нея чрез предоставената й дебитна карта и заедно с
личните му документи и вещи, да ги предаде на неговата майка – свид. Сафет Сюлейманова. Свид.Вътова е сторила това, както й заръчал
починалия и употребявайки платежния инструмент /дебитната карта/ е считала, че
действа по правомерен начин, а не е целяла извършването на престъпление, т.е.
според прокурора и първоинстанционния съд при Вътова липсва умисъл за извършване
но престъпно деяние.
Отделно от това и прокурорът и съдът са приели, че дори Вътова да
е знаела, че след смъртта на Михайлов, неговите законни наследници /съпругата и
дъщеря му/ се явяват титуляри на платежния инструмент, при което използвайки дебитната
карта без тяхно съгласие осъществява състава на престъплението по чл.249, ал.1
от НК, то това деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Съображенията за това са, че действията на Вътова са били мотивирани от
проявената от нея загриженост за човека, с когото е съжителствала на семейни
начала, за когото се е грижела докато е боледувал и който от години не е
поддържал връзки със съпругата си, а изтеглените суми са послужили за
погребението му и за построяването на паметник, като е прието и, че Вътова е
лице с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения прокурорът, а
по-късно и първоинстанционният съд са приели, че деянието на Вътова, макар и
формално да осъществява признаците на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна и това изключва
престъпния му характер.
ПО ЧАСТНАТА
ЖАЛБА:
В частната жалба
се твърди, че „не се касае за маловажен случай по чл.9, ал.3 от НК“. Нито
прокурорът, нито първоинстанционният съд са приели, че деянието представлява
„маловажен случай“, дефиниран от законодателя в чл.93, т.9 от НК. Вероятно в
жалбата се има предвид малозначителност на деянието по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК .
Във връзка с това недопустимо смесване на два коренно
различни правни института, каквито са малозначителността на деянието и
маловажния случай на престъпление, въззивният съд намира за необходимо да
посочи, че малозначителните деяния са такива при наличие на предпоставките
на чл.9, ал.2 от НК и те не са престъпни, а маловажните случаи на
престъпление са по-леко наказуеми състави на основното престъпление и са налице
само доколкото са предвидени в закона. Настоящият казус не е такъв, доколкото
„маловажен случай” на престъпление по чл.249, ал. 1 от НК законодателят не е предвидил.
Нормата на чл.9, ал.2 от НК визира две възможни хипотези, при наличието на които
извършеното деяние не е престъпно и те са: деянието въобще не е
общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е
явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне
на деянието като малозначително, като в
тези случаи законодателят е приел, че престъпният характер на деянието се
изключва.
В случая, съображенията в постановлението на прокурора
и определението на съда за явно незначителна степен на обществена опасност на
деянието се споделят от настоящата инстанция.
Непосредствен обект на посегателство при престъпленията
по чл. 249, ал. 1 от НК са отношенията, касаещи ползването на истински платежни
инструменти без знанието и съгласието на титуляра на съответния платежен
инструмент.
В конкретния случай при оценката на
степента на обществена опасност на конкретното деяние, следва да се отчете
обстоятелството, че действията на Вътова
са били мотивирани от проявената от нея загриженост към мъжа, с когото е
живеела, за когото се грижела докато е боледувал от рак и състоянието, в което
се е намирала след смъртта му. Тя е изпълнявала неговата воля, изразена преди
смъртта му, а изтеглените суми е предала на неговата майка.
Следва да бъде отбелязан и размерът на изтеглените средства –
малко над минималната работна заплата за страната през 2018 г. Тези средства
дори не са били достатъчни за покриване разноските по погребението, помените
след него и построяването на паметник, поради което Вътова е предоставила на
майката на Михайлов и лични средства в размер, двойно по-голям от изтегления от
сметката му.
Що се касае до дадената от прокурора, а и от първоинстанционния
съд оценка на степента на обществена опасност на Вътова като ниска, настоящата
инстанция намира същата за доказателствено подкрепена и съобразена със закона.
Обстоятелствата, които позволяват такава оценка са свързани с липсата на
предходни осъждания на дееца, добрите й характеристични данни, съдействието при
установяване на обективната истина по делото.
Затова, изложените в атакуваното определение доводи за
характеристика на конкретното деяние като малозначително поради явната
незначителност на степента на неговата обществена опасност, се споделят от
настоящата инстанция.
С
оглед съображенията, изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното
определение на РОС за правилно и законосъобразно, а доводите в частната жалба –
за неоснователни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Водим
от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 12.06.2020 г.
на ОС, гр.Разград, постановено по ЧНД № 105 по описа на същия съд за 2020
г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: