Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 15.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №1546 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** *** и прокурист ***,
чрез пълномощник Адвокатско дружество „***.»***, Булстат ***, регистрирано с
номер в единния регистър ***, представлявано от адв. Х.Х.И., САК, с per. № от
единния адвокатски регистър ***. Съдебен адрес за връчване на книжа: ***,
против И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното :
по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит №*** от 08.08.2016 г., сключен между „Ю.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, представлявано от *** *** и
прокурист *** - от една страна и от друга страна - И.С.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на
7605,64лв. за текущи нужди, като Кредитополучателят се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на
процесния договор, видно от уговореното в чл.1 от Договора.
В
съответствие с договора, Кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката
парични средства в размер 7605,64 лв., от разплащателна сметка: IBAN: ***,
разкрита на името на И.С.П. при „Ю.Б.” АД. Видно от представеното към исковата
молба банково бордеро № 6287616 от 08.08.2016 г.. което моля да приемете като
доказателство по делото, средствата по кредита са усвоени на 08.08.2016г.,
изцяло.
По
силата на чл.3 от Договора за кредит, за усвоения кредит Кредитополучателят
дължи на Банката променлива годишна лихва, която се опреде.ся като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,116 %
(девет цяло сто и шестнадесет хилядни процентни пункта). Страните уговарят, че
за референтен лихвен процент ще се ползва следния лихвен индекс : 6-месечен
СОФИБОР. приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по методика,
определена съгласно чл. 3, ал. 4 и следващите от процесния договор. В договора
подробно е изложено и какво представлява индексът „СОФИБОР“, как и кога се
изготвя, като е посочено и мястото, на което се публикува ежедневно, а именно
на сайта на Българска народна банка: ***. Към момента на сключване на Договора
за потребителски кредит, размерът на референтния лихвен процент 6М СОФИБОР е
0,334 % (нула цяло триста тридесет и четири хилядни процентни пункта).
Съгласно
чл.3, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, приложимата лихва се определя
първоначално и след това се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР,
публикувани на интернет сайта на БНБ съответно на 15-ти януари и на 15-ти юли
всяка година от срока на кредита. В случай, че на съответната дата няма
публикувана стойност, за такава ще се ползва последно публикуваната преди тази
дата стойност на 6М СОФИБОР. Банката обявява в банковите си салони и на своя
интернет сайт (*** актуалните нови стойности на ползвания 6М СОФИБОР, както и
всяка последваща негова стойност. Съгласно ал. 3, ал. 5 от Договора за
потребителски кредит при всяко публикуване на нова стройност на 6М СОФИБОР
Банката извършва съответната актуализация на приложимата годишна лихва по
кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и ще се ползва за
определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен
период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата
падежна дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата
стойност на 6М СОФИБОР.
По
аргумент от чл.3, ал. 7 от процесния договор, дължимите лихви се начисляват от
датата на усвояване на кредита, като за дата на усвояване се счита датата на
заверяване на сметката на Кредитополучателя по чл. 2, ал. 1 от договора.
В
чл.2, ал. 2 и чл. 5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и
дължимостта на такси и комисиони. във връзка с процесния кредит.
С
подписването на Договора, И.С.П. се е задължила да погасява кредита, съгласно
чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр. с чл. 2, 3 и 5 от Договор за потребителски кредит №
*** от 08.08.2016 г.
Погасителните вноски се заплащат
съгласно погасителен план до 08-мо число на месеца, по аргумент от чл. 8 от
Договора за потребителски кредит, като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 08.08.2023 г. Общият брой на погасителните
вноски е 84, като размерът и падежът им са описани в погасителен план, подписан
от страните по Договора и представляващ неразделна част от него, съгласно чл. 7
от Договора.
Според
договореното в чл.4 от Договора за потребителски кредит, погасителните вноски
за издължаване на кредита, включително дължимите .лихви се заплащат па
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в Погасителния план. Ако
падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя може да бъде
направена и в първия работен ден след падежа.
При просрочие на дължимите
месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
Кредитополучателя дължи обезщетение за времето на забава (мораторна лихва)
върху просрочените суми в размер па законната .лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет (по арг.
от чл. 9 от Договора за потребителски кредит).
Длъжникът
И.С.П. не е изпълнила договорните си задължения по чл. 4, чл. 6, 7 и 8 във вр.
с чл. 2, 3 и 5 от процесния Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2016
г., а именно:
Не
е заплатила на „Ю.Б.” АД всички месечни вноски, включващи възнаградителна лихва
и главница, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор;
Не е заплатила дължимите на Банката по
настоящия договор мораторни лихви (неустойки) за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл.9;
Не
е заплатила дължимите на Банката по процесния договор такси.
По
силата на чл.14, ал.5 от Договора за банков кредит, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора.
Съгласно
договореното в чл.19 от процесния Договор, всички уведомления и изявления във
връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с
обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща
достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора.
На
основание чл.14, ал.5 вр. чл. 19 от Договора за банков кредит, поради неплащане
в уговорения срок на погасителна вноска № 1 с падеж 08.09.2016 г.. съгласно
погасителния план към Договор за кредит № *** от 08.08.2016 г. Банката е
обявила предсрочната изискуемост по кредита, без да се прекратява действието па
договора с нотариална покана с рег.№ 8614, том III-п, акт № ** чрез Нотариус ***
*** действие РС-Плевен, изпратена до И.С.П. на адреса, посочен в началото на
процесния договор, като покана та е връчена на 13.11.2017 г. при условията на
чл. 47, ал.5 от ТПК.
На
22.12.2017 г. „Ю.Б.” АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение
и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. дело № 9**7/2017 г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен. ГК. I с-в. По подаденото заявление е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 6219 от 28.12.2017г. въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист N 8569 от 29.12.2017г. по описа
на Районен съд - гр. Плевен срещу кредитополучателя И.С.П.. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал. 5 от ГПК, поради което и след Разпореждане от 27.01.2020 г. на основание
чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПк, се предявява
настоящият иск за сумата в общ размер 93**,75 лв., от които: 7605,64 лв. -
главница, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017 г. до окончателно
изплащане на вземането; 1143,31 лв.- възнаградителна лихва за периода от
08.09.2016 г. до 13.11.2017 г.; 263,80лв. - мораторна лихва (обезщетение за
забава по чл. 9 от Договора) за периода от 08.09.2016 г. до 17.12.2017 г. и
341,00 лв. - такси за периода от 08.09.2016 г. до 17.12.2017 г.
Претендират
се разноски.
В
срок е депозиран писмен отговор от ***, ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
особения си представител адв.П.А. ***, съдебен адрес за призоваване, връчване
на книжа и съобщения: ***, адв.П.А., в
който се излага следното :
Не
се оспорва датата на сключване на Договора за револвиращ заем, сключен между
ищцовото дружество и ответника, в качеството му на солидарен длъжник със
заемателя ***.
Оспорва
размерите на претендираната главница; договорно възнаграждение и възнаграждение
за отлагане на вноски, тъй като е изцяло неясно как са формирани.
Заявява,
че е неясна претенцията за неизплатено договорно задължение от 3 734.36 лева
- какви пера включва и на какво
основание се претендира, включва ли в себе си стойността на договорените ГПР и
ГЛП.
Заявява,
че процесният Договор за потребителски кредит № *** от 08.08.2016г. (Договора)
е нищожен, поради наличие на клаузи с неравноправен характер. Същият е сключен след
измененията на Закона за потребителския кредит през 2014г. Установената съдебна
практика по чл.290 ГПК /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на
ВКС, I т. о., и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно
чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е
годишният процент на разходите (ГПР) и годишния лихвен процент (ГЛП). При
преценка действителността на тези клаузи в процесния Договор следва да бъдат
приложени критериите на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, а съгласно ал.5 клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно
чл.1, ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.,
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
В
случая по процесния Договор е предоставена в заем сума от 7605.64 лева. Лихвата
по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на Договора обективен критерии за преценка дали с клаузата
за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени
условия за неоснователно обогатяване на ищеца, следва да се съобрази размера на
законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален
размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна
практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014
г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава дори при необезпечени кредити (в този смисъл решение №
378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., и др). В случая,
със съдебния си акт съдът следва да прецени дали това съотношение е налице,
вземайки предвид клаузата на чл.3 от Договора.
Намира,
че в случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва,
че когато не са спазени изискванята на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за
определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
В
случая Договорът не съдържа общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит.
Следователно,
предвид неспазването на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, Договорът на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД,
се явява недействителен.
Разпоредбата
на чл.23 от ЗПК регламентира, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Оспорва
предявения иск, като твърди, че ищецът не е обявил на ответника предсрочната
изискуемост на кредита, получен от ответника.
Счита
твърдението на ищеца, че уведомлението за обявената предсрочна изискуемост е
връчено на ответника, за неоснователно.
По
делото, освен нотариална покана от 20.09.2017г. с отбелязване за връчване при
условията на чл.47, ал.1 от ГПК, няма доказателства за връчване на изявление на
ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. От представените с исковата молба доказателствата по
делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на
предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението. На второ място и Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,
тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Едва Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, но случая, доколкото ответника
се представлява от особен представител, връчването на исковата молба и
приложенията към нея на особения представител по реда на чл.47 ГПК не може да
изпълни изискването на Закона, като в пълна степен важат изложените доводи в
т.3.1.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано, не изпраща представител.
В о.с.з. ответната страна се представлява от
особения представител адв.А., който моли съда да отхвърли иска, като поддържа наведените в отговора
доводи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №9**7/2017г. по описа на ПлРС се
установява, че на 0522.12.2017год.
ищецът е депозирал в ПлРС
заявление срещу ответника за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение за процесните суми, като вземането е
идентично по основание и размер.
С оглед връчването на заповедта на основание чл.47 ал.5 от ГПК, и след дадените
указания от заповедния съд, предявеният
иск е подаден в съда в законния срок и
е допустим. Разгледан по същество се явява частично основателен и доказан.
Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от
ответната страна. В тази връзка, по делото не се спори, че е налице
облигационна връзка между ищцовото дружество/като кредитор/ и ответницата /като
кредитополучател/ на сумата съгласно договора – 7605,64лв. Не се спори, че тази
сума е предоставена реално на ответницата, както и че същата не е заплатила
нето една месечна погасителна вноска-това се установява и от приетото
заключение на ВЛ Т.И.. В случая и като
взе предвид доводите на особения представител на ответницата, съдът приема, че
процесният договорне отговаря на изискванията на чл11, т.9 и т.10 от ЗПК, а именно : договорът не съдържа информация
относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; относно годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение №1 начин. Видно от договора е, че същият няма такова съдържание, поради
което на основание чл.22 от ЗПК е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. В случая кредитополучателят дължи връщане единствено на главницата,
която е в размер на 7605,64лв. За останалите претендирани суми, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се отбележи в допълнение, че претенцията на ищеца за
заплащане на сумата 341бв. Такси също се
явява неоснователна на отделно
основание. От една страна, същата е посочена , бе да е налице яснота за какво точно и на
какво основание се дължи от ответницата.От заключението на ВЛ се установява, че
включва сумата от 16 вноски от по 3,50лв., 195лв. такса администриране
просрочен кредит и 90лв. връчване на нотариални покани. Съдът приема, че
уговореното от страните по договора противоречи на разпоредбата на чл.10а ал.1
ал.2 от ЗПК, а именно - кредиторът може
да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен, че този вид такса не е ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит - ал.3, то в случая несъмнено не
се касае за такса за допълнителна услуга, свързана с усвояване и управление на
кредита. Уговарянето на такава такса съдът приема, че е в противоречие с
критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за
отхвърляне на иска в тази му част.
Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията
на чл.10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в договора
като задължителна, като ищецът твърди,
че е включена в месечните вноски по кредита. Съдът счита, че посочената
уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна-
не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса.
Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е
нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 от ЗПК. От приетото и неоспорено от страните
заключение на ВЛ се установява, че таксата е прихваната от размера на
предоставения кредит на датата на усвояването му. По изложените по-горе
съображения, съдът приема, че същата не се дължи от ответната страна и на това
основание.
По отношение разноските по делото: при
този изход на делото за исковото производство на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част на вземането, като се приемат за надлежно
направени разноските, които се претендират, с изключение на разноските за един адвокат – т.к. не е
представено доказателство, че ищецът е
заплатил претендираната сума на адвоката. Или, като се отчете каква е уважената,
претендираната и отхвърлената част на иска, на ищеца се дължат разноски в
размер 936,83лв. Следва да се
присъдят разноските от заповедното производство съразмерно установения размер
на вземането – 152,11лв. за държавна такса и 668,86лв. адвокатско възнаграждение,
което не надвишава определения минимален размер в Наредба №1, в редакцията й
към момента на издаване на заповедта за изпълнение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана по делото от
особен представител –адв.П.А. от ПлАК, ДЪЛЖИ
на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, пълномощник адв. Х.Х.И., САК, съдебен адрес за
връчване на книжа: ***, сумата от 7605,64лв.
- представляваща главница по договор за
кредит от 08.08.2016год., ведно със законната лихва от 22.12.2017год., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9**7/2017год. по описа на
Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумите, както следва : за 1143,31 лв.- възнаградителна
лихва за периода от 08.09.2016 г. до 13.11.2017 г.; 263,80лв. - мораторна лихва
(обезщетение за забава по чл. 9 от Договора) за периода от 08.09.2016 г. до
17.12.2017 г. и 341,00 лв. - такси за периода от 08.09.2016 г. до 17.12.2017 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.С.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана по делото от особен представител –адв.П.А. от
ПлАК, ДА
ЗАПЛАТИ на„Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, пълномощник адв. Х.Х.И., САК, съдебен адрес
за връчване на книжа: ***, разноски по делото в исковото производство в общ
размер 936,83лв. и за заповедното
производство по ч.гр.д. №9537/2017год. по описа на Плевенски районен съд – 152,11лв.
за държавна такса и 668,86лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: