Разпореждане по дело №513/2020 на Административен съд - Русе

Р АЗ П О Р Е Ж Д А Н Е

 

Русе, 19.03.2021г.

 

Административен съд Русе, 6 състав, в закрито заседание на 19 март двехиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                     СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д.

 

 като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 513 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.231 вр.чл.229 ал.1 вр.чл.213 а  ал.2 вр.чл.215  от АПК

По делото освен касационна жалба вх.№ 612/15.02.2021 г.  от Н.К.А. чрез адв.З.П. срещу Решение № 52  от 06.01.2021г  по адм. дело № 513 по описа на АС-Русе за 2020 г., е постъпила и частна жалба вх. № 753/24.02.2021г.  против определение от 28.01.2021г. постановено по реда на чл.63 ал. 3 ГПК ,вр.чл.144 АПК.Частната жалба се поддържа, приподписана от адв.З.П.

С определение от 28.01.2021г по делото по повод молба от Н.К.А. *** , за удължаване на срока за обжалване на решението съдът на основание чл.63 ал.3 ГПК е оставил без уважение искането  за продължаване на срока за обжалване на решение № 52/06.01.2021г постановено по адм. дело № 513/2020 г. на Русенски административен съд.

Съдът намира частната касационната жалба за процесуално недопустима, на основание  чл. 215, т. 4 от АПК, тъй като е насочена срещу определение , което не подлежи на касационно оспорване.

Съгласно  чл. 63, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, продължаването на сроковете по чл. 63, ал. 1 ГПК не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Т.е.  преклузивните срокове за обжалване на съдебни актове /независимо от вида им - решение или определение/ не подлежат на продължаване. Изрично в мотивите на определението е посочено, че с  него  не се прегражда по-нататъшното развитие на производството и по своя характер то не е съдебен акт, който подлежи на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Не е налице и хипотезата по т. 2, ал. 1 на същата разпоредба, тъй като изрично не е регламентирана обжалваемостта на този вид определения в ГПК, а срокът за обжалване е уреден като такъв с преклузивен характер. Поради което изрично е посочено,че постановеното определение не подлежи на обжалване

Частната жалба е насочена именно срещу определението от 28.01.2021г.,постановено по реда на  чл. 63, ал. 3 от ГПК и е недопустима, тъй като по своя характер определението не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното определение не е преграждащо и в закона не е предвидена възможност за обжалването му, по аргумент от чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК.

С оглед на изложеното, след като с обжалваното определение не се прегражда по-нататъшното развитие на производството,/ все пак е подадена касационна жалба от процесуалния представител на жалбоподателката/, нито е посочена изрично неговата обжалваемост, частна жалба срещу него в съответствие с чл. 236, във връзка с чл. 215, т. 4 и чл. 229, ал. 1 от АПК е недопустима.

На основание чл.236 вр.чл.231 вр.чл.213 а ал.2 вр.чл.215 т.4  от АПК частната касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

 Водим от горното  съдът

 

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба от Н.К.А. ***/24.02.2021г.  против определение от 28.01.2021г.  постановено по адм.д. 513/2020г по описа на АС-Русе ,постановено по реда на чл.63 ал. 3 ГПК ,вр.чл.144 АПК като процесуално недопустима.

Разпореждането може да се обжалва пред ВАС, с частна жалба, в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

 

                                                              

                                                                         СЪДИЯ: