№ 384
гр. Пловдив , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330208101 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002998 от 12.11.2020г.
на и.д. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което
на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на „Краси
Ауто Транс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Петър Стоев“ № 95А, представлявано от К. С. У. – ***, в
качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62,
ал.5 от Кодекса на труда /КТ/.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като
издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се
доводи по същество на искането. В жалбата е представено становище че
подаването на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ без да са налице основанията
за това не може да се счита за нарушение на посочената в АУАН и в НП
разпоредба от Наредба № 5 от 29.12.2002г. нито на която и да е друга
законова разпоредба. С жалбата е представено и алтернативно становище, ако
1
се приеме че имаме извършено административно нарушение, при правилно
установени факти за погрешна квалификация на деянието от страна на
актосъставителят и наказващия орган. Представят се и доводи в подкрепа на
посоченото и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
за осъществяване на административно наказателната отговорност и
представляващи самостоятелно основание за отмяна на НП
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не
се представлява.
Въззиваемата страна – ДИТ Пловдив, редовно призована, в съдебно
заседание се представлява от Н.К. – *** „Административно информационни и
правно обслужване“ при ДИТ Пловдив, по силата на изрично пълномощно,
която представя становище за неоснователност на жалбата. Представя
писмено доказателство – жалба до ДИТ Пловдив и явяваща се основание за
извършена проверка в дружеството – жалбоподател. В пледоарията си
представя доводи по същество за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Направи се искане за присъждане юристконсултско
възнаграждение
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На 28.09.2020г. в приемната на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пловдив бил подаден сигнал (жалба) от А.А.В. от гр.П., ЕГН **** против
работодател „Краси ауто транс“ ЕООД за неплатени възнаграждения за
извършен международен превоз и за не подписване и не подпечатване на
документи за освобождаване от работа. Във връзка с посоченото в жалбата от
служители на ДИТ Пловдив била извършена проверка по документи и на
05.10.2020г. установено от представеното трудово досие на А.А.В., на
длъжност „***, че от страна на работодателя „Краси Ауто Транс“ ЕООД е
подадено уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда до ТД на НАП за
прекратяване на трудовия договор на А.А.В.. Било е установено, че
работодателят е издал Заповед № 12/13.07.2020г. за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 13.07.2020г., която заповед
към момента на подаване на уведомлението до ТД на НАП на 13.07.2020г. не
е била връчена на лицето. При проверката не е бил представен документ
2
удостоверяващ връчването и. Въз основа разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от
КТ определяща момента на прекратяване на трудовия договор без
предизвестие, каквото е прекратяването по чл.71, ал.1 от КТ, момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, от
проверяващите било прието че не са били налице условия за подаване на
уведомлението до ТД на НАП и преди реално да е факт прекратяването на
трудовото правоотношение с А.В., с което е извършено нарушение на
разпоредбите на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №5 от 29.12.2002г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ.
За констатираното нарушение от свидетел Н.Б. бил съставен против
дружеството жалбоподател, в качеството на работодател Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № 16-002998 от 08.10.2020г. за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството –
жалбоподател, в качеството му на работодател е била наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5
от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ на основание чл.414, ал.1 от КТ. С издаденото НП е било
прието че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от НК. Издаденото НП е било връчено на
оправомощено от ***я на дружеството лице на 17.12.2020г.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят Н. И. Б.
потвърди авторството на съставения акт, както и че посоченото в него
нарушение е било установено след извършена проверка в дружеството, по
повод на подадена жалба от А.В.. Свидетелят посочи че реално трудовото
правоотношение не е било прекратено, тъй като не е била връчена заповедта
за прекратяване на това провоотношение на А.В. от страна на работодателя.
Свидетелят заяви, че след като е нямало връчване на заповедта, не е следвало
да се подава уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и че към момента на проверката заповедта не е била
връчена. Съдът възприема показанията на свидетеля като логични, както и
дадени добросъвестно и на практика непротиворечащи си по отношение на
основните факти от значение за разследването и съответни и на събраните по
3
делото писмени и веществени доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени документи, включително и от издадения АУАН, който
съгласно чл.416, ал.1 от КТ има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не само
не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по делото
доказателства - показанията на актосъставителя Б., който в съдебно заседание
изрично потвърди констатациите в акта, както и от представените от
дружеството документи свързани с трудовото правоотношение с А.В..
Следва да се отбележи и, че дружеството - жалбоподател не оспорва не
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
А.В. по надлежния ред, както и че въпреки това на датата на издаването на
заповедта е изпратено и уведомлението до ТД на НАП Пловдив. Точно
обратното от представените от самия жалбоподател писмени доказателства се
установява, че не връчването е било факт дори към момента на това
представяне на контролните органи. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи
с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт,
включен към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата
на заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като отговаряща на изискуемите
реквизити по чл.59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна
страна. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
4
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци
или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и
съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата
се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от
него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде
формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В
тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и
„незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови
срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени
съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук
следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения
на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не
е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
5
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
От приложените по делото Заповед № З - 0058/11.02.2014г. и Заповед
№ ЧР-1525/09.11.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно
от чл.21, ал.4, т.3 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“, чийто текст е общодостъпен след
публикуването му в Държавен вестник. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е
съставен на 08.10.2020г., а НП е издадено на 12.11.2020г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН. При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП.
При така установеното, на основание събраните по делото доказателства
настоящия съдебен състав счита като надлежно установено извършеното от
дружеството – жалбоподател „Краси Ауто Транс“ ЕООД административно
нарушение. Дружеството – жалбоподател е осъществил състава на
нарушението, посочено в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ вменяваща задължение на всеки работодател при
прекратяване на трудов договор в седем дневен срок от неговото
прекратяване, да изпрати уведомление за това в съответната ТД на НАП. В
настоящето производство безспорно се установи, че изпращането от
дружеството – жалбоподател, в качеството на работодател на уведомлението
по реда на чл.62, ал.3 от КТ по отношение на прекратения със заповед №
12/13.07.2020г. трудов договор с А.В. е осъществено на 13.07.2020г. Не е
спорно и че датата на издаване на Заповед № 12/13.07.2020г. за прекратяване
на трудовия договор е 13.07.2020г. При така установеното, съдът не споделя
становището на дружеството – жалбоподател по делото, че изпращането на
уведомлението без да имаме реално прекратен трудов договор не е
административно нарушение. Разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ предвижда,
6
че трудовият договор се прекратява писмено. В конкретния случай, в
цитираната в НП заповед не се съдържа подписа на работника А.В.. Няма и
отбелязване заповедта за прекратяване да е била надлежно връчена на
работника и прекратяването реално не е настъпило. Обстоятелството, че
работодателят е изпратил уведомление за прекратяване на трудовия договор
на 13.07.2020г., когато прекратяването на договора не е било налице, не води
до извод че работодателят „Краси Ауто Транс“ ЕООД е изпълнил вмененото
му задължение по реда на чл.62, ал.3 от КТ. Законодателят в посочената
правна норма ясно е посочил от кога започва да тече срокът за подаване на
уведомлението – от датата на прекратяването, а не от датата на издаване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 15000 лева за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по – тежко наказание, а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание с глоба в размер от 1000 лева до 10000 лева.
В конкретния случай е установено неизпълнение от дружеството, в
качеството му на работодател, на задължението по чл.3, ал.1, т.2 от Наредба
№ 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл.62, ал.5 от КТ вменяваща задължение на всеки работодател при
прекратяване на трудов договор в седем дневен срок от неговото
прекратяване, да изпрати уведомление за това в съответната ТД на НАП, а
именно че е изпратил уведомление преди трудовия договор да бъде
прекратен. След като нарушението е доказано по несъмнен начин и участието
на дружеството в него, законосъобразно АНО е ангажирал
административната отговорност за него, като му е наложил имуществена
санкция в размер на 1500 лева, която като размер е в законопредвидения
минимален такъв. Наложената имуществена санкция съдът счита че е
съобразена с извършеното нарушение и разпоредбите на ЗАНН и ще постигне
целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По изложените доводи настоящия съдебен състав приема че атакуваното
НП е правилно и законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и разпоредбите на чл.63, ал.3 – 5 от ЗАНН
следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за присъждане на
7
юристконсултско възнаграждение. В съответствие с разпоредбите на АПК,
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ съдът счита че размера на юристконсултско възнаграждение
следва да е 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-002998 от
12.11.2020г. на и.д. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пловдив, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда /КТ/ на „Краси Ауто Транс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петър Стоев“ № 95А, представлявано от
К. С. У. – ***, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от
Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда КТ/.
ОСЪЖДА „Краси Ауто Транс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Петър Стоев“ № 95А, представлявано от
К. С. У. – *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив
сумата от 100 / сто / лева юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8