№ 142
гр. Бургас, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА
Административно наказателно дело № 20242120204127 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Средец, ул. „*“ № 8, против Наказателно
постановление № 24-3292-000345/30.09.2024г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Не се
отрича фактът, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, което е било с прекратена регистрация, но се застъпва, че
същото не е негова собственост, а на сина му – * Д., поради което
жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е дерегистриран. Претендират се и
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с адв. А. Д. от БАК, като поддържа жалбата по наведените в нея
доводи и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. С писмото, с което представя изисканите
материали по административнонаказателната преписка, се прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
1
След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е
подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното
наказателно постановление на жалбоподателя на 04.10.2024г., видно от
разписката към същото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след
съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен
материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 01.08.2024г., около 06:15 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“,
служители на 04 РУ при ОДМВР – Бургас, сред които свидетелят старши
полицай В. П. В., спрели за проверка водача на лек автомобил марка „Хонда“
модел "ХРВ" с рег. № *, който се движел по бул. „Захари С.“, до магазин
„Камес“, в посока на движение бл. 10. Установено било, че автомобилът се
управлява от жалбоподателя С. С. Д.. След извършена справка с техническо
средство РСОД и ОДЧ – гр. Средец било установено, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП, считано от
16.07.2024г.
Установено било и не е спорно между страните по делото, че процесният
автомобил е собственост на * Д., ЕГН **********, който е син на
жалбоподателя.
Регистрацията била служебно прекратена въз основа на изпратено от
Гаранционния фонд до Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР- Варна
уведомление за това, че за посоченото по-горе МПС липсват данни за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Не са налице данни собственикът на автомобила да е бил надлежно
уведомен от Гаранционния фонд или Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-
Варна за прекратената регистрация на автомобила. Липсват данни и
жалбоподателят да е бил запознат с това обстоятелство. Към момента на
проверката автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, като
жалбоподателят е представил на контролния орган малкия талон на същия
/Част II от свидетелството за регистрация на ППС/.
За констатираното на място от старши полицай В. П. В. бил съставен
АУАН бл. № 336112 от 01.08.2024г. Актът бил предявен на нарушителя, който
отказал да го подпише и получи препис от същия. Отказът на жалбоподателя
бил удостоверен с подписа на един свидетел – *.
Преписката била изпратена в Районна прокуратура - Бургас, като с
постановление от 20.09.2024г. прокурор при БРП постановил отказ да се
образува досъдебно производство, след което материалите били върнати
отново в 04 РУ при ОДМВР - Бургас.
Въз основа на горецитираното постановление на прокурор при БРП
било издадено и атакуваното НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева, както и „Лишаване от право да
2
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
приобщените по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът
кредитира изцяло.
От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява, че на 01.08.2024г., около 06:15
часа, в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, по бул. „Захари С.“, до магазин
„Камес“, в посока на движение бл. 10, жалбоподателят С. С. Д. управлявал лек
автомобил марка „Хонда“ модел "ХРВ" с рег. № *, като последният бил със
служебно прекратена регистрация, считано от 16.07.2024г., по реда на чл.143,
ал.10 от ЗДвП – поради получено в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-
Варна уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането за това, че липсва сключена за същия задължителна
застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В тази насока са и показанията на актосъставителя старши полицай В.
П. В., който в разпита си пред съда излага, че след извършена справка с
автоматизираната система за контрол, а впоследствие и втора справка с ОДЧ -
Сливен, било установено, че управляваният на 01.08.2024г. в гр. Бургас от С.
С. Д. автомобил е с прекратена регистрация, поради което съставил и
процесния АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на
проверката автомобилът бил с поставени регистрационни табели, а водачът
представил малкия талон на автомобила и СУМПС. Заявил, че не е знаел, че
автомобилът няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както и че е с прекратена регистрация, тъй като същият бил
собственост на сина му * Д..
Последният, разпитан в качеството си на свидетел, също излага пред
съда, че процесният автомобил е негова собственост, но не е получавал
известие нито, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла, нито за
това, че колата е дерегистрирана.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, оправомощен за това със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган – старши полицай при ОДМВР –
Бургас, 04 РУ, оправомощен изрично със Заповед № 251з-804 от 23.02.2022г.
на Директора на ОДМВР – Бургас.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл.34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН са спазени изискванията на
чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения
3
шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Както бе посочено по-горе, от доказателствените материали по делото
се установява, а и не е спорно между страните, че на посочените в атакуваното
НП време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил,
който е бил с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
т.е. безспорно е осъществен от обективна страна съставът на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За целите на настоящото производство, обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното
нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява лек автомобил със служебно прекратена регистрация, т.е.
да се установи съставомерността на нарушението от субективна страна.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение, следва то да е било извършено
виновно от установения като нарушител.
По делото не са ангажирани никакви доказателства /не са наведени дори
твърдения в този смисъл/ жалбоподателят да е бил със съзнанието, че
управлява автомобил с прекратената регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2, вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба
№ I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство
се прекратява служебно по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена и в чл. 18б, ал. 2 от
горепосочената наредба, при прекратяване на регистрацията по чл. 18 б, ал. 1,
4
т. 8 от Наредбата се уведомява собственикът на превозното средство, посочен
в регистъра.
Не се установява от събраните по делото доказателствени материали /а и
липсват твърдения в този смисъл/ собственикът на процесния автомобил да е
бил уведомен за прекратената регистрация на същия. По делото липсват
каквито и да е данни за уведомяване на собственика за това обстоятелство от
страна на ОДМВР – Варна или Гаранционния фонд. По делото действително е
приложено Уведомление № 13468/09.06.2024г. на Гаранционния фонд до * Д.,
но липсват каквито и да е доказателства същото да му е било връчено.
Изрично е посочено в приобщеното по делото писмо от Началник на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна до Началника на 04 РУ при ОД на
МВР – Бургас и че собственикът на процесното МПС не е бил уведомяван по
реда на чл. чл. 18б, ал. 2 от Наредбата.
На още по-силно основание, липсват данни жалбоподателят, който не
фигурира като собственик на процесното МПС, да е уведомяван за
прекратяването на регистрацията му.
Наред с това, от показанията на актосъставителя се установява, че към
момента на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с
поставени регистрационни табели и същият е разполагал с малкия талон на
автомобила /Част II от свидетелството за регистрация на ППС/.
За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква
деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат от деянието си.
В разглеждания случай липсата на уведомяване за прекратяването на
регистрацията на автомобила, наличието на поставени регистрационни табели
на същия и обстоятелството, че жалбоподателят е разполагал с малкия талон
/Част II от свидетелството за регистрация на ППС/, опровергават тезата, че
същият е имал съзнанието, че управлява нерегистрирано превозно средство.
Посочените обстоятелства са попречили на жалбоподателя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
общественоопасни последици.
Ето защо съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства
за виновно поведение от страна на жалбоподателя – предпоставка за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност за процесното
деяние.
В горепосочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, съгласно което
съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел "Пътна полиция", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
5
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага. В тази връзка изрично е посочено и че, не се наказва
с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
По изложените съображения съдът приема, че деянието е субективно
несъставомерно, а обжалваното наказателно постановление –
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на
който са представени (Договор за правна защита и съдействие от 28.10.2024г.,
в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 600 лева е
заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на
разписка за извършеното плащане).
От административнонаказващия орган е направено възражение за
прекомерност на така претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Така
направеното възражение съдът намира за основателно. При съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото (същото не се характеризира със
значителна фактическа или правна сложност), неговата продължителност и
извършените от процесуалния представител на жалбоподателя действия,
настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение, разноските за което следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя, е 400 лева. В тази връзка следва да се посочи и че съгласно
Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22,
минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. не обвързват съда.
6
Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове, отговаря
юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
сторените от жалбоподателя разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 от
ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3292-000345/30.09.2024г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 04 Бургас, с което за
нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175,
ал.3, предл. 1 от ЗДвП на С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Средец, ул. „*“
№ 8, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Средец, ул. „*“ № 8, сумата от 400 (четиристотин
лева), представляваща сторени в настоящото производство разноски за
заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7