Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /22.05.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На осемнадесети май 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Милка Тончева
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№304 по описа за 2019 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сума в общ размер на 200 000
лв.
Ищците А.Х.К. и Е.Х. ***, действащи
чрез процесуалния си представител адв.К.К.
*** твърдят в исковата си молба, че в края на м.май 2019г. дъщеря им Д.Е.Х.-20г.
почувствала здравословен проблем и на 01.06.2019г. била приета за лечение в
ответната болница „МБАЛ-Търговище“АД-гр.Търгови-ще.Въпреки направените изследвания, състоянието й се влошило и на 25.06.2019г.
починала от трихинелоза, каквато диагноза не е поставяна и за което заболяване
не е проведено лечение от лекарите в болничното заведение. Неправомерното
поведение на съответните медицински лица обуславя и отговорността на ответното
юридическо лице в качеството му на работодател/възложител на медицинската
дейност за причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на дъщеря им,
изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания, невъзмездени до
настоящия момент.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника „МБАЛ-Търговище“АД-гр.Търговище
да им заплати обезщетения за претърпените морални вреди в размер на по
100 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането и направените по делото разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
„МБАЛ-Търговище”АД-гр.Търговище оспорва основателността на предявените искове с
възражение за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената му
отговорност, предвид точното изпълнение на професионалните задължения при
лечението от лекарите в болничното заведение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Ищците А.Х.К. и Е.Х. *** са родители на Д.Е.Х.-20г., приета за лечение на 01.06.2019г. и починала на 25.06.2019г. в ответната болница „МБАЛ-Търговище“АД-гр.Търговище, като
от показанията на св.Ю.Д. и св.Ф. Б., роднини на ищеца, се установяват отношения
на обич, разбирателство и взаимопомощ между родителите и дъщеря им, с която са
живеели съвместно.Същите изключително тежко са приели внезапната й кончина, като
болките и страданията им продължават, ще продължат и за в бъдеще, поради което
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се приемат за значителни.
Спорът е дали лекарите са допуснали нарушения при диагностицирането и
лечението на Д.Е.Х. и дали
поведението им е в причинна връзка с вредоносния резултат, обуславящо гаранционно-обезпечителната
отговорност на работодателя им по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно приложената медицинска документация, окончателната клинична
диагноза в епикризата на пациентката е остра бъбречна недостатъчност, с
възможно системно заболяване на съединителната тъкан-полимиозит + цереброваскулит
+ гломерулонефрит; ДД рабдомиолиза с неясна етиология; двустранна пневмония,
плеврални изливи, мозъчни хеморагии и мозъчен оток; възможен тумор с неуточнена
локализация и паранеопластичен синдром; синдром на десиминирана интравазална коагулация(ДИК синдром).Кореспондиращи
с посочената документация са и свидетелските показанията на д-р С.К.-С.,
началник на отделението по анестизиология и интензивно лечение в ответната болница,
д-р С.Г., началник на инфекциозното отделение, д-р Ц.Й.-С., началник на отделението
по клинична микробиология, съгласно които показания лечението е проведено
интензивно, всеобхватно, в съответствие с медицинските стандарти и поставената
диагноза, като са направени и консултации със съответните специалисти.
След извършване на аутопсията, поставената от патоанатома диагноза е
трихинелоза-миолиза в напречнонабраздената мускулатура с наличие на паразитни
ларви, някои в стадий на разпад, тежка фибрионозно-гнойна пневмония,
енцефаломалация, дистрофични промени във всички паренхимни органи, което би
изисквало друг вид лечение-противопара-зитно, включващо вермокс или зентел по
схема, допълнено с водно-електолитни разтвори, кортикостероиди, антихистаминов
препарат, а при необходимост-кардиотоник, противоедемни средства и антибиотици.
При така констатираното противоречие, преценката относно граж-данските
последици от трагичното събитие, следва да бъде направена въз основа
експертната помощ на вещите лица-специалисти по инфекциозни болести.В тази насока,
съгласно заключенията на назначените съдебно-медицински експертизи, изготвени
след обстойно проучване на медицинската документация по случая, включваща
проследяването на пациентката от амбулаторната й поява, престоя й в болничното
заведение и до леталния изход, диагноза паразитоза и в частност-трихинелоза
категорично следва да бъде отречена.Доводите са за липса на епидемиологични, клинични
и лабораторни, включително серологични данни за такава диагноза-няма данни за
консумация на свинско или дивечово месо, токсоинфекциозни и/или токсоалергични
прояви; липсва фебрилитет, лицев или генерализиран оток, изразен мускулен
болков синдром, алергични кожни обриви, прояви на токсоалергичен миокардит,
бронхопневмония или менингоенцефалит-клинични прояви, които биха се проявили
при изключително тежкото състояние при пъстъпването й в болницата.Липсват и характерните
промени в диференциалната кръвна картина, напротив-стой-ностите на еозинофилите
са нормални при няколкократното им проследяване, негативен е и серологичният
резултат за трихинелоза при направеното изследване на членове от семейството.Констатираната
патологоанатомична находка е незначителна и не може да обоснове тежкото клинично
състояние на пациентката, като дори и да се касае за трихинелни ларви в разпад,
то е налице възможност за хронична форма на трихинелоза с давност(капсулираните мускулни трахинели могат да останат дълго
време в състояние на анабиоза), която
находка не се отразява на актуалната клинична картина на пациентката.Или в
обобщение-приложеното на пациентката Д.Е.Х. лечение е било съобразено с
работната и с окончателната диагноза, проведено е адекватно и в пълен обем.Същата
е била в изключително тежко състояние и невъзможност да бъде снета анамнеза от
нея, при пестеливи данни и от страна на близките, но възпреки това не е
оставена без диагностициране, което изискване е задължително.От постъпването й
е започнало провеждането на интензивно лечение, съответно на тежко увреденото й
общо състояние-масивно антибиотично лечение, включващо сулцеф + флажил + левокса
и колистин; патогенетично лечение с водно-електролитни разтвори,
кортикостероиди, Н-2блокери, имуновенин, диуретици, 3х хедодиализа, О2-терапия,
като са извършени консултации с невролог, инфекционист, ревматолог и нефролог.Въпреки
това, когато развитието на тежка рабдомиолиза, която сама по себе си може да се
дължи на най-различни фактори, е в напреднал стадий, трудно може да бъде
овладяна, дори и при установяване на точния етиологичен агент и по принцип се
развиват ОБН и ДИК-синдром с фатален изход, предвид заключението на тричленната
медицинска експертиза.
При тези обстоятелства и доводи, липсва противоправно пове-дение от страна
на лекарите и медицинския екип, извършили диагностицирането и провели
лечението, което същевременно да е допринесло за настъпването на смъртта на пациента-дъщеря
на ищците.Липсата на посочения задължителен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане изключва имуществената
отговорност на работодателя
МБАЛ „Търговище“АД-гр.Търговище, предявените срещу него искове по
чл.49 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер
на по 3 300 лв. всеки един от тях.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците А.Х.К. и Е.Х. ***, действащи чрез процесуалния си представител адв.К.К. *** против ответника МБАЛ „Търговище“АД-гр.Търговище, ЕИК искове
по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения в размер на по 100 000 лв. за
всеки един от двамата за неимуществени
вреди от загубата на дъщеря им Д.Е.Х.-20г., поч.
на 25.06.2019г. в
ответната болница, ведно с претенциите по чл.86, ал.1 от ЗЗД и по чл.78,
ал.1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Х.К. и Е.Х. *** да
заплатят на МБАЛ „Търговище“АД-гр.Търговище, ЕИК
направените по делото разноски в размер на по 3 300 лв. всеки един от тях.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелати-вен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: