№ 2455
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110126638 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 20 февруари 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 26638 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
1
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 101686/20.05.2022г. на
СРС, подадена от П. П. П. срещу "**********" ЕАД.
Ищцата П. П. П. е предявила срещу ответното "**********" ЕАД
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумите, както следва:
2500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, притеснения и неудобства, последица от
претърпян ищцата на 28.03.2022г. около 13:50ч. в град София, преди
метростанция „******“ в мотриса на метрото инцидент – падане поради
рязко спиране на мотрисата и причинено от това закрито счупване на
пубиса (срамната кост), ведно със законната лихва от 28.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
219,45 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства и медикаменти, ведно със законната лихва от
28.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
Основателността на исковете си ищцата обосновава с обстоятелството,
че на 28.03.2022г. около 13:50ч. пътувала в мотриса на метрото в град София.
Преди станция „******“ мотрисата рязко спряла, при което П. паднала и си
счупила пубиса (срамната кост). Изпитала силни болки, като трудно движела
левия си крак. Тъй като била само с 12-годишната си внучка, се обадили на
роднина да им помогне. Дъщеря ú и зет ú я закарали в болница, където се
установило, че има закрито счупване на срамната кост. Наложила се мануална
репозиция при анестезия. След изписването ответницата трябвало да спазва
25 дни постелен режим и 30 дни антикоагулантна терапия. Изпитвала силни
болки, не можела да се грижи за ежедневните си битови и домакински нужди,
нито да помага на близките си. В последствие у нея се породил страх и
несигурност да излиза извън дома си. Имала затруднения в придвижването,
граничещи с невъзможност да ходи. За лечението ú били направени разходи
за лекарства и медикаменти на стойност 219,45 лева. Твърди, че водачът на
мотрисата следвало при потегляне и спиране да осигури всички условия за
безопасно превозване на пътниците, като ответникът отговарял за
неизпълнението на това задължение от страна на своите служители. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата не се явява, като
се представлява от адв. Ч. / адв. Т.. Предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се
излагат в Писмени бележки, вх. № 40775/14.02.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „**********“ ЕАД е
депозирал Писмен отговор, вх. № 167940/11.08.2022г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Изтъква, че спирането на
мотрисите става винаги по един и същ начин, който изключва рязко спиране.
Начинът на спиране бил независим от действията на машиниста, който само
стартирал процеса по спиране, а останалото било въпрос на програмиране,
заложено в самата техника. Затова и нямало как падането да е последица от
рязко спиране. Дружеството поддържало влаковете си в безопасно и
2
технически изправно състояние, при което се извършвали и т.нар. спирачни
проби. Възможност за рязко спиране на практика не съществувала.
Аргументира се, че липсва каквото и да било виновно поведение на
служители на ответника. Ищцата не била уведомила никой от служителите за
инцидента, поради което и не бил съставен акт за злополука, както се
процедирало в подобни случаи. Пътниците в метрото били застраховани по
задължителна застраховка „Злополука“ в ЗК „*******“ АД. Ищцата следвало
да се обърне към застрахователя за евентуално определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответникът се представлява от юрк. Г.Г.-Д.. Предявените искове се
оспорват, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 40170/14.02.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба
и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият
следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от
служители на ответника във връзка с възложената им дейност деяние,
противоправен характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на
причинените от него вреди, както и причинната връзка на същите с
извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че
е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните е
да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Видно от представените по делото заверени копия от медицински
документи, ищцата П. П. е потърсила медицинска помощ след твърдян от нея
претърпян инцидент в метрото, при което се констатирало, че е получила
счупване на срамната кост на таза.
Като свидетели по делото са разпитани О.Т. и С. И.а. Показанията им
съдът, като прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, като
цяло кредитира като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с
останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени
целенасочено пристрастно.
Свидетелят Т. е зет на ищцата /съпруг на дъщеря ú/. Сочи, че се вижда с
нея около два пъти месечно. Знае за претърпян инцидент в метрото, но не е
бил свидетел на същия. Съпругата му му се обадила, на която пък се обадила
дъщеря им, която баба им /ищцата/ водела със себе си, че имало нещо -
разклащане, спиране, свидетелят не знае точно какво, при което П. паднала
първо върху хората във вагона, а след това на земята. Пътувала по маршрут
от метростанция "Константин Величков" до метростанция "******". Не може
да каже къде точно е станал инцидентът, вероятно между станциите
"Сердика" и "******". На станция "******" други пътници ú помогнали да
3
слезе от влака и да седне на пейка. Оплаквала се от болки и че не може да
стъпи на крака си. Свидетелят отишъл на място, обадил се на Бърза помощ. В
болницата се установило, че има счупване, и я оставили за лечение. След
изписването са ходили да я видят - била на легло, не можела сама да се
облече, да се изкъпе или нахрани. В началото ползвала пелени за възрастни.
За нея се грижела другата ú дъщеря. Оплаквала се от болки.
Свидетелката И.а е съседка на ищцата. Знае за инцидента. Разбрала за
него, тъй като дъщерята на ищцата ú се обадила да ú услужи с инвалидна
количка. За причините за инцидента ú разказали - возела се в метрото, влакът
спрял рязко и П. паднала. Други подробности не знае. Свидетелката ходила да
види ищцата, докато лежала в "Пирогов" 3-4 дни. Не можела да сяда, била на
легло. В дома си била в същото състояние. Не можела да отиде до тоалетната.
В началото ползвала подлоги, но не е сигурна. Дъщеря ú ú помагала.
Споделяла, че я е страх да се вози с метрото.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
медицинска експертиза. Същото съдът кредитира изцяло като изготвено от
вещо лице с необходимата компетентност, при задълбочено обосновани и
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за
неправилност. От заключението се установява, че на 28.03.2022г. ищцата П.
П. е получила счупване на срамната (пубисна) кост вляво, която е част от
тазовия пръстен. Увредата е с травматичен характер, без засягане
стабилността на таза и протича с болка и ограничение на движенията на
лявата тазобедрена става и затруднение до невъзможност за самостоятелно
придвижване. Приета е в болнично заведение, където на 30.03.2022г. е
извършена закрита репозиция на фрактурата, като е изписана за домашно
лечение. Възстановителният период е от четири до пет месеца, като може да
варира. Болките и страданията са били със засилен интензитет след травмата
и в продължение на няколко седмици, като постепенно са намалели. Към
момента на прегледа за целите на изготвяне на заключението ищцата се
оплаква от леки болки и дискомфорт в засегнатата област. Пред съда вещото
лице допълва, че подобна травма може да се получи от падане по начина,
описан от ищцата.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
техническа експертиза. Същото съдът кредитира изцяло като изготвено от
вещо лице с необходимата компетентност, при задълбочено обосновани и
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за
неправилност. От заключението му се установява, че ищцата е валидирала
превозния си документ на 28.03.2022г. в 13:22ч. на метростанция
"Константин Величков", като твърди да е слязла на станция "******".
Установени са влаковете, които са пътували в този участък в периода, в който
се сочи да е настъпило произшествието. Установява се, че влаковете са
съоръжени със спирачен комплекс, състоящ се от електродинамична и
фрикционна спирачки. При задействането му от машиниста първо се включва
електродинамичната спирачка, която превръща кинетичната енергия на влака
в електрическа, а след това при достигане на стойност от 7 км/ч се задейства
фрикционната спирачка, с чиято помощ влакът се установява на място. При
проведена практическа проверка и експеримент се установява, че влаковете
имат три стандартни автоматични режима на спиране. При поставяне на
4
джойстика на съответстващата на който и да е от тях степен се задейства
електродинамичната спирачка, а при спадане на скоростта до 7 км/ч
автоматично се задейства фрикционната спирачка до окончателното спиране
на влака. От момента на поставяне на джойстика за управление на някоя от
степените за спиране машинистът има възможност да прекрати задържането,
ако то е само за намаляване скоростта на състава, или при необходимост да
премине на друга стандартна степен за спиране. При поставяне на джойстика
на някоя от стандартните позиции автоматичната спирачка се задейства и
влакът спира до 0 км/ч без повече манипулации от страна на машиниста. При
необходимост машинистът може да премести джойстика на друга степен за
спиране, която също е стандартна, а процесът е автоматичен. При
изслушването си пред съда вещото лице допълва, че има още една спирачна
система, но тя е със специално наземно устройство, което се задейства в
случаи, че влакът е без пътници и бъде подкаран "устремно". Тогава това
устройство, което е наземно, и се нарича "сривен клапан", отваря
автоматично цялата спирачна система и предизвиква внезапно спиране.
Вещото лице разяснява, че при патова ситуация, ако например някой падне на
коловозите, машинистът ще натисне третата степен на спирачките, но
влаковете разполагат с противоповличащи системи. Има и аварийна спирачка,
но тя като начин на действие се доближава до третата /най-силна/ от
стандартните автоматични системи за спиране. В софийското метро
разстоянията между станциите били къси, поради което скоростта на
движение била ниска и движението на влаковете е сравнително плавно.
При това положение и вземайки предвид събраните по делото
доказателства съдът намира, че по делото не се доказа пълно и главно
наличието на противоправно поведение от страна на служител/и на
"**********" ЕАД при движението на влака, в който е пътувала ищцата,
което да е в пряка причинно-следствена връзка с падането ú и последвалите
от него увреждания. Не се установи дали и какво точно събитие при
движението на влака е довело до падането на ищцата. Установи се, че влакът
обективно не може да спре рязко. Дори и да е имало спиране с повишена
интензивност на намаляване на скоростта, то винаги е по стандартен
автоматизиран алгоритъм, върху който машинистът няма власт. Не е и
регистрирано някакво аварийно събитие или произшествие, което да може да
обективира движение на влака по начин, съществено отличаващ се от
нормалния. Показанията на свидетелите и вписаното в медицинските
документи, че падането се дължи на рязко спиране или разклащане, няма
доказателствена стойност, тъй като е с производен характер от твърденията на
ищцовата страна. Дори и да се приеме, че е имало спиране/разклащане, то по
делото не са ангажирани доказателства, че то се дължи на противоправно
поведение на служители на "**********" ЕАД. Оттук остава недоказан
първият и най-важен елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, което от своя страна обуславя отхвърлянето на предявените
искове като неоснователни.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски имат само ответникът, който своевременно е заявил
5
претенция в тази насока. От негова страна са доказани разноски в размер от
653,80 лева, които следва да му бъдат присъдени, като в тази сума е
включено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. П., ЕГН **********, от град София,
срещу "**********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София,
искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да ú заплати сумите, както следва:
2500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, притеснения и неудобства, последица от
претърпян от ищцата на 28.03.2022г. около 13:50ч. в град София, преди
метростанция „******“ в мотриса на метрото инцидент – падане поради
рязко спиране на мотрисата и причинено от това закрито счупване на
пубиса (срамната кост), ведно със законната лихва от 28.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
219,45 лева – имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на лекарства и медикаменти, ведно със законната лихва от
28.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, от град София, да заплати на
"**********" ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 653,80 лева, представляваща разноски
по делото в първоинстанционното производство (гр.д. № 26638/2022г. на
СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6