РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Горна Оряховица, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Н.а-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело
№ 20214120100339 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.203,ал.2,предл.1 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът КОНТИНВЕСТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София 1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5,
офис 505, представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., чрез пълномощник – адв. С.Ч. от БАК,
посочва в исковата си молба, че ответникът С. е бивш работник на ищцовото дружество,
като трудовото им правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ със заповед № 14/26.10.2020г.
Заявява, че на 13.10.2020г. Д.С., като шофьор на тежкотоварен автомобил peг. № СВ ...
ЕР, е следвало да извърши превоз по заявен маршрут /наряд с направление от база Горна
Оряховица - гр. Разград до фирма „Амилиум България“ АД гр.Разград /с ново наименование
„АДМ Разград“ ЕАД/. Посочва, че в складовата база на „Континвест“ ООД в гр. Горна
Оряховица на цистерната по товарителница серия А № **********/13.10.20г. е натоварена
стока - натриева основа, 21 860 тона, с концентрация 49.6%, съгласно издаден сертификат №
0922/22.09.2020г., като на цистерната са поставени пломби със следните номера - №
0000937, № 0000938, № 0000939, № 0000940, № 0000941 и № 0000942, които са надлежно
описани в търговските документи, придружаваща стоката, и предадени на шофьора. Твърди,
че при пристигането на стоката в базата на „Амилиум България“ АД в гр. Разград, камионът
е претеглен на техен кантар и е издадена кантарна бележка № 5306/13.10.2020г., с която се
потвърждава натовареното количество 21.860 тона. Сочи, че дружеството - получател на
1
стоката инициира контролен анализ от „СЖС България“ ЕООД, което е първата българска
фирма в сферата на контролните и сертификационни услуги, обучения и анализи. Твърди, че
„СЖС България“ ЕООД не са открили наличието на пломби върху цистерната и съответно
такива няма записани в протокола за вземане на проба на „СЖС България“ ЕООД. Заявява,
че след извършени пробовземане и анализ се установява, че концентрацията на натоварената
стока натриева основа е 36.1 %, видно от издадения от тях сертификат №
201021027Е/16.10.2020г. Твърди, че в същия ден, след направена проверка на GPS -
навигационна система Фротком, инсталирана в тежкотоварния автомобил, се установява, че
ответникът С. се е отклонил от предварително зададения маршрут, като прави престой
около два часа : от 11.45 до 13.45 часа, в складовата база на „Хим Комерс“ ЕООД на адрес в
гр. Русе, вилна зона „Хайдук дере“.
Сочи, че след взетата проба, клиентът на „Континвест“ ООД - „АДМ Разград“ ЕАД прави
рекламация на стоката и изисква разходите за вземане на пробите да бъдат заплатени от
дружеството.
Заявява, че съгласно направената заявка по рамкова поръчка от „АДМ Разград“ ЕАД
единичната цена на тон /100 % концентрат натриева основа/ е 660 лева без ДДС, като при
количеството от 21 859 т. стойността е 7156.09 лв. без ДДС, а след рекламацията стойността
на доставката е 5 208.36 лв. без ДДС. Счита, че разликата, увреждаща дружеството-ищец,
възлиза на 1 947.73 лв.
Твърди, че разходите, които дружеството - получател на стоката „АДМ Разград“ ЕАД е
заплатило за вземане на проби от стоката, възлиза на стойност 427.15 лв., които сега се
претендират да бъдат заплатени от ищцовото дружество, съгласно издадена фактура №
**********/24.11.2020г.
Посочва, че предварително зададеният маршрут е с пробег от 135 км, ответникът е
увеличил пробега на 165 км., което е довело до увеличение от 30 км., а увеличеният пробег
от 30 км., умножено по 1.86 лв. за 1 км., възлиза на стойност 55.80 лв., нанесени
имуществени вреди за дружеството - ищец.
Твърди, че с тези си действия - нарушаване на пломбите, поставени на цистерната,
отклоняване от зададения маршрут и увеличаването му с 54 км, престой два часа в база,
конкурентна на дружеството - ищец, влошаване качеството на стоката, ответникът е
причинил непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, на което основание следва да
бъде ангажирана деликтната отговорност на деликвента. В уточняваща молба, ищецът
посочва, че вредите, чието обезщетяване се търси от ищеца, са му причинени умишлено от
ответника Д.С. по време на съществувалото трудово правоотношение, като действията му не
са свързани с изпълнението на възложените му трудови задължения и отговорността се
определя от гражданския закон – чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Г. СТ. да заплати на
„Континвест“ ООД сумата от 2 430.68 лв., представляваща причинените имуществени вреди
вследствие извършеното на 13.10.2020г. непозволено увреждане, ведно със законната лихва,
2
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалните си представител – адв. С.Ч. от БАК и
адв. С.С. от БАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът Д. Г. СТ. с ЕГН...2, с адрес : гр. Г.О. ул..., чрез пълномощника си – адвокат
ЕЛ. СТ. Д. от ВТАК,депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че искът е
допустим, но е неоснователен, доколкото Д. Г. СТ. не е извършил никакви действия, с които
да причини твърдените от ищеца вреди, т.е. не е налице непозволено увреждане. Оставя на
съда да прецени, доколко същият следва да бъде квалифициран като такъв по чл.203,ал.2 от
КТ във вр. чл.45 от ЗЗД, доколкото не отговаря на фактическата обстановка посоченото в
допълнителната молба, че твърдените за извършени от страна на Д.С. действия, не са
свързани с изпълнението на трудовите му задължения. Счита, че това изявление
противоречи на текста на исковата молба, в която е посочено, че на 13.10.2020г., като
шофьор на тежкотоварен автомобил, ответникът е извършил транспорт от базата на
ответното дружество в гр. Горна Оряховица до базата на „Амилиум България“ АД в гр.
Разград. Счита, че фактът дали се е отклонил от зададения маршрут или не не променя
обстоятелството, че в този ден Д.С. е изпълнявал трудовите си задължения.
Заявява, че твърденията на ищеца, че на 13.10.2020г. ответникът е нарушил пломбите,
поставени на цистерната, отклонил се е от зададения маршрут, като е увеличил пробега с 30
км., престоял е 2 часа в база на конкурентна фирма и е влошил качеството на стоката, не се
подкрепят от приложените доказателства. Заявява, че приложените към исковата молба
доказателства на практика опровергават твърдението за първото нарушение, за което Д.С. е
обвинен, а именно : нарушаване на поставените на цистерната пломби, то. Посочва, че
приемно-предавателният протокол от 13.10.2020г. съдържа изричен текст, че „Получената
стока отговаря по количество и качество на заявената и на придружаващите стоката
документи“, като същият е подписан от страна на „Амилум България“ АД; в протокола са
описани също така и номерата на поставените на цистерната пломби. Счита, че дори и да се
приеме, че качеството на превозваната от ответника натриева основа не би могло да се
установи при влизането в базата на купувача, тъй като за целта е необходимо извършване на
изследване, то същото не може да се твърди за количеството на стоката и наличието на
пломби на цистерната. Заявява, че дали на цистерната има пломби може да се установи
веднага, а незабавно след влизането в базата на камиона е претеглен и товарът, който също
отговаря на посоченото в кантарната бележка, издадена от „АДМ Разград“ АД. Заявява, че
след като протоколът е подписан от страна на „АДМ Разград“ ЕАД и не са отбелязани
несъответствия по отношение на посочените в него номера на пломби, следва да се приеме,
че същите са били налични. Оспорва като доказателство за липсата на пломби документа с
наименование „Акт за вземане на средна проба“, доколкото в бланката липсва текст, който
да изисква вписване наличието на пломби и техните номера.
3
По отношение вменяването на вина на водача на товарния автомобил за това, че се е
отклонил от зададения маршрут и е осъществил престой в гр. Русе, счита, че това са
единствено и само твърдения в исковата молба, без да са подкрепени с доказателства,
включително и справка от цитираната GPS - навигационна система.
Що се отнася до набеждаването, че ответникът е влошил качеството на превозваната стока
- натриева основа, счита, че единственото доказателство в тази връзка, което може да се
приеме за годно и достоверно, е приложеният Сертификат за опробване и анализ със СЖС
Реф. № 184001-2001512, който е изготвен от „СЖС България“ ЕООД. Счита, че полученият
от изследването на натриевата основа резултат не доказва, че е налице намеса от страна на
Д.С. за намаляване на процента на концентрация на превозваната натриева основа от 49.6%
на 36.1%. Заявява, че първото доказателство, което изключва такава намеса е наличието на
пломбите, поставени при изпращането на товара, които, според представения приемо-
предавателен протокол, са били налични при пристигането на цистерната в гр. Разград. От
друга страна, сочи, че няма доказателства каква е била концентрацията на натриевата основа
при поставянето на течността в цистерната за превоз. Счита, че представеният Сертификат
от анализ № 0922/22.09.2020г., с посочените в него данни, според които концентрацията на
натриев хидроксид е 49.6%, не обвързва ответника, тъй като по делото не е наличен
документ, доказващ, че ответното дружество притежава необходимия лиценз и експертиза
за извършване на подобен анализ. Заявява, че освен това, към номера на сертификата е
посочена датата 22.09.2020г., поради което следва да се приеме, че анализът е извършен
именно тогава. Твърди, че натриевата основа е превозена от ответника на 13.10.2020г., като
липсват данни къде е съхранявана течността през този повече от 20-дневен период и кой е
имал достъп до нея. Твърди, че освен това в сертификата не е посочено изследваното
количество. Поради това счита, че единственият извод, който може да се направи, имайки
предвид и наличието на пломбите при пристигането на цистерната в гр. Разград, че
превозваната натриева основа още при изпращането си от базата на ответника е била с
констатираните от страна на „СЖС България“ ЕООД характеристики.
Оспорва изцяло иска за изплащане от Д. Г. СТ. на сумата 2 430.68 лв., представляваща
стойността на твърдените от ищеца имуществени вреди вследствие на извършено на
13.10.2020г. непозволено увреждане, като неоснователен и недоказан. Заявява, че наличието
на пломбите на практика изключва каквато и да е намеса, която да е повлияла на качеството
на стоката. Счита, че доколкото липсват достоверни данни, че ответникът е отстранил
пломбите на цистерната и собственоръчно е влошил качеството на стоката, следва да се
приеме, че от страна на „Континвест“ ООД не е доказано както реализирането на
твърдяното непозволено уреждане, така и причинно-следствената връзка между действията
на Д. Г. СТ. и евентуалните имуществени вреди, за които ищецът претендира изплащане на
обезщетение. Твърди, че не е налице нито един от задължителните елементи на
непозволеното увреждане.
Моли съда да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Моли съда да му
присъди разноските по делото. Моли съда, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, в случай, че
4
ищецът бъде осъден да заплати разноски по делото, да определи и присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната на Д. Г. СТ. адвокатска помощ, като осъди „Континвест“ ООД
с ЕИК ********* да изплати на адвокат ЕЛ. СТ. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение,
съобразно предвидения в наредбата на ВАС размер.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът и ответникът са се намирали в
трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор, по силата на който и
допълнителни споразумения към него, ищецът е изпълнявал длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „Континвест” ООД гр. София.
Безспорни са и фактите, че 13.10.2020г. ответникът е изпълнявал трудовите си задължения
като „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” при „Континвест” ООД гр.
София, като е осъществил превоз с тежкотоварен автомобил peг. № СВ ..., на стока – 21 860
тона натриева основа, от базата на „Континвест” ООД гр. София в гр. Горна Оряховица до
базата на „Амилиум България“ АД гр. Разград /с ново наименование „АДМ Разград“ АД/,
след което се е върнал в базата на ищцовото дружество в гр. Горна Оряховица.
Видно от приетите писмени доказателства - товарителница серия А № **********,
приемно-предавателен протокол от 13.10.2020г., акт за вземане на средна проба от
13.10.2020г., сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., сертификат за опробване и анализ
от 16.10.2020г., искане от 13.10.2020г., обяснение от 14.10.2020г. /ЛТД на ответника/, както
и приетата СТЕ и приложения към нея пътен лист /приложение 6/, на 13.10.2020г. ищецът
Д.С. е изпълнявал трудовите функции, произтичащи от длъжността „Шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона”, като на същия е било възложено да осъществи превоз на
стока – 21,860 тона натриева основа, от базата на „Континвест“ ООД в гр. Горна Оряховица
до „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград /тогава с наименование „Амилум България“ АД/, с
товарен автомобил с рег. № СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, след което да се върне обратно в базата
на ответното дружество в гр. Горна Оряховица.
Видно от показанията на св. Д.К. /“Контрол, качество и охрана на труда“ в „Континвест“
ООД/, дружеството се снабдява с натриева основа от ЕС, основно от Румъния и Унгария,
суровината пристига в жп-цистерни или в автоцистерни и се разтоварва в специални
реактори – 4 на брой, с вместимост 3-4 цистерни. Свидетелката удостоверява, че при
доставка на стоката се взема проба за анализ в лабораторията на ищцовото дружество, за да
проверят дали процентът на натриевата основа съвпада с този, който е вписан в сертификата
за качество от доставчика; записва се в дневник входящ контрол датата и кой е доставчикът
и какв процент са замерили, като не е имало разлика в декларираното и замереното.
Видно от показанията на св. Ц.Ц. /изпълнителен директор на „Континвест“ ООД/, в деня,
в който Д. бил изпратен на процесния курс до АДМ, св. Ц. го проследил и видял на GPS-а,
че Добрин се намира при техен конкурент в гр. Русе. Свидетелят започнал да звъни на
5
ответника многократно на служебния телефон, но той не отговарял; ответникът стоял в Русе
в покой повече от час. Свидетелят Ц. установява, че направил проверка, като върнал назад
GPS-а, и установил, че от няколко курса на Д. до АДМ, всички минават през Русе и той
спира там на едно и също място. От показанията на св. Ц. се установява, че той веднага се
свързал с колегите си „АДМ Разград“, поискал да повикат неутрален сървейвър, за да вземе
проба за качество от стоката, преди тя да бъде разтоварена. Свидетелят сочи, че резултатът
излязъл след два дни и показал доста по-ниско съдържание на натриева основа, като
загубата на ищеца от разликата в концентрацията е около 3000 лв. Свидетелят установява,
че имат допълнителни загуби от разходите за сървейвър и разходите за транспорт между
маршрутите, тъй като би трябвало да се минава по най-краткия маршрут.
Видно от приетото писмено доказателство – приемно-предавателен протокол от
13.10.2020г., в същия е удостоверено, че на 13.10.2020г. фирма „Континвест“ ООД гр.
София, складова база Горна Оряховица, е доставила на „Амилум България“ ЕАД гр.
Разград, в автоцистерна – автомобил № .. ЕР, с водач Д.С., продукт – натриева основа течна
– 49,6 %, UN № 1824, 8 , PG II, (Е), с придружаващи стоката документи : експедиционна
бележка от 13.10.2020г., сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., пломби № 0000937,
0000938, 0000939, 0000940, 0000941, 0000942, приемно – предавателен протокол, както и че
получената стока отговаря по количество и качество на заявената и придружаващи стоката
документи.
Видно от приложения по делото сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г., в същия е
удостоверено, че продукт натриева основа 50 % мембранен тип, с произход Румъния;
Унгария / Континвест ООД, опаковка : автоцистерна С4489 ЕР, парт. № С9-922 е бистра,
безцветна до бледосива течност, без мирис, концентрация 49,6 %.
Видно от Акт за вземане на средна проба ФС 0103 от 13.10.2020г., съставен от служител
на „СЖС България“ ЕООД гр. София, Оперативен отдел Русе, в същия е удостоверено, че в
„АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград е взета средна проба от автоцистерна с рег. № СВ5077РМ /
С4489ЕР за анализ на показатели, посочени в поръчка № 200, като общото количество от 6
литра е разпределено и опаковано в 6 бр. стъклени бутилки по 1 л., с поставена пломба на
всяка от тях.
От приетото писмено доказателство – сертификат за опробване и анализ № 201021027Е,
СЖС Реф.№ 184001 – 2001512, издаден на 16.10.2020г. от „СЖС България“ ЕООД гр.
София, е видно, че е извършено опробване и анализ на стока - натриева основа течна – 49,6
%, UN № 1824, 8 , PG II, (Е), сертификат от анализ /от производител/ № 0922/22.09.2020г.,
кантарна бележка № 5306, автоцистерна с номер СВ 5077 РМ / С 4489 ЕР, шофьор Д.С., като
резултатите от анализа съгласно протокол № 888 от 16.10.2020г. са : концентрация 36,1 %.
Видно от показанията на св. Н.Ц. /бивш ръководител на производствен цех „Рафинерия“ в
„АДМ Разград“ ЕАД/, преди 2 години и повече той получил информация от Отдел
„Снабдяване“, че ще имат доставка на натриева основа със съмнение за по-ниска
концентрация. Свидетелят присъствал, заедно с една колежка от Отдел „Снабдяване“, когато
служител на СЖС взел проби от цистерната на мястото на разтоварване. Свидетелят Ц.
6
посочва, че организатор-производство проверява за наличие на пломби и подписва приемо-
предавателния протокол, като в случая цистерната е имала поставени пломби.
Видно от показанията на св. Д. С.а /съпруга на ответника/, на 12-ти вечерта съпругът й
казал, че на следващия ден ще пътува до Разград и ще отиде до една морга в Русе, за да
вземе една част за колата им. Свидетелката попитала ищеца оттам ли минава, а той
отговорил, че имат крайна точка за разтоварване и сами преценяват откъде да минат.
Свидетелката сочи, че когато е натоварена цистерната, той минава през Русе, избира по-
хубав път заради безопасността; иначе се минава през Попово, а там има много дупки.
Свидетелката С.а установява, че според съпруга й, той нямало да закъснее, защото моргата е
на 2-3 км от главния път, а в Разград разтоварват към 4-5 часа. Видно от показанията на св.
С.а, когато съпругът й се връщал от Разград, му се обадили да отиде да подпише документи
на бюрото си и после разбрал, че трябва да пише обяснения за пломбите на камиона.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е издадена Заповед №
14/26.10.2020г. от управителя на „Континвест” ООД гр. София, за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение”. Тези факти се установяват и от приложения по делото заверен препис от
цитираната заповед, видно от която дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на
ищеца за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187,ал.1,т.1, т.3, т.5, т.7, т.8,
т.9 и т.10 от КТ, а именно : неявяване на работа, неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила; неспазване на правилата за
безопасни и здравословни условия на труд, неизпълнение на законовите нареждания на
работодателя, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникване на
трудовото правоотношение.
Видно от фактура № **********/03.11.2020г., същата е издадена за клиент „АДМ
Разград“ ЕАД гр. Разград по клиентска поръчка № **********, с доставчик „КонтинВеСт“
ООД гр. София по негова поръчка № 26031, складова база Горна Оряховица, със срок за
плащане - 02.01.2021г., на стойност 6249,67 лв. с включен ДДС, за доставката на стока –
натриева основа течна 100% концентрация 21.859 т. на база разтвор 36.100 %.
Видно от фактура № **********/29.10.2020г., същата е издадена за получател „АДМ
Разград“ ЕАД гр. Разград по поръчка № 2001512, с доставчик „СЖС България“ ЕООД гр.
София, на стойност 427,15 лв. с включен ДДС, за вземане на проби на 13.10.2020г. в база на
АДМ Разград в гр. Разград NAOH 50% разтвор и анализ в местна лаборатория Варна 15-
16.10.2020.
Видно от фактура № **********/24.11.2020г., същата е издадена от „АДМ Разград“ ЕАД
гр. Разград за купувач „КонтинВеСт“ ООД гр. София на стойност 427,15 лв. с включен ДДС,
с основание : „префактуриране анализи“.
От приетото писмено доказателство – справка-извлечение от онлайн банкиране за
изходящ превод в лв., се установява, че сумата от 427,15 лв. е платена от ищеца на „АДМ
7
Разград“ ЕАД на 10.12.2020г. чрез банков превод.
По делото е приет като писмено доказателство заверен препис от сертификат за качество
сериен номер 20989/411/2020/001, удостоверяващ, че посоченото в него количество разтвор
на натриев хипохлорит е с общо алкално съдържание, изразено като NAOH – 49,60%.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
разходът за гориво за 1 км пробег при движение на тежкотоварен автомобил с рег. № СВ ... е
0,489 л/км, което е на стойност 0,88 лв./км. към дата 13.10.2020г. От приетата СИЕ се
установява, че количеството изразходено гориво от горепосочения т.а. по маршрута, по
който се е движил на 13.10.2020г., за разликата от 63,50 км. е 31,05 л. на стойност 55,89 лв.
Видно от приетата СИЕ, договорената цена между „Континвест“ ООД и „АДМ Разград“
ЕАД за тон натриева основа с концентрация 49,6 % е 327,36 лв. на тон, а за разликата за
общо доставеното на 13.10.2020г. количество натриева основа с концентрация 36,1 % и
договореното количество с концентрация 49,6 % е 1947,64 лв. без ДДС.
Видно от приетата СТЕ, по данни от пътен лист ( Приложение 6), т. а. с рег. № СВ5077РМ
/ С4489ЕР е потеглил от базата на „Континвест“ ООД в гр. Горна Оряховица на 13.10.2020г.,
в 09:45 ч., а по данни от програмен продукт „Frotcom България“ (Приложение7), същият
товарен автомобил е потеглил от базата в гр.Горна Оряховица на 13.10.2020г., в 09:47 ч.; по
данни от пътния лист, автомобилът е пристигнал в „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград на
13.10.2020г., в 14:10 ч, а по данни от програмен продукт „Frotcom България“, този
автомобил е пристигнал в „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград на 13.10.2020г., в 14:39 ч. От
заключението на приетата СТЕ се установява, че от базата на „Континвест“ ООД в гр. Г.
Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград, т.а. с рег. № ... се е движил по маршрут: Г.
Оряховица - Русе – Разград, който е с дължина 168 км. според сайта bgmaps.com; от „АДМ
Разград“ ЕАД гр. Разград, до базата на „Континвест“ ООД в гр. Г. Оряховица товарният
автомобил най-вероятно се е движил по маршрут : Разград - Попово - Сушица - Драганово -
Г. Оряховица /101 км./. Видно от приетата СТЕ, най-краткият маршрут за придвижване на
т.а. от базата на „Континвест“ ООД в гр. Г. Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр.Разград и
обратно е : Г. Оряховица - Драганово - Сушица - Попово – Разград - „АДМ_Разград“ ЕАД -
Разград - Попово - Сушица- Драганово - Г. Оряховица, чиято дължина е общо около 216 км.
От приетата СТЕ се установява, че разликата между реално изминатото разстояние от
товарния автомобил и най-краткия маршрут е : 285 - 216 = 69 км., като от базата на
„Континвест“ ООД в гр. Г. Оряховица до „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград автомобилът не е
преминал транзитно, престоял е на територията на Община Русе, като престоят е
осъществен в местност „Хайдук дере“, до ул. „Изгрев“, в непосредствена близост до
промишлена база на „Интертреид“ АД, като престоят е продължил от 11:48 часа до 13:43
часа на 13.10.2020г. - 1час и 55 минути. Експертизата установява, че от гр. Г. Оряховица до
гр. Русе товарният автомобил се движи по първокласен път 1-5 от републиканската пътна
мрежа, до местоположението на престоя в гр. Русе, т.а. се е движил по пътища от
общинската пътна мрежа на Община Русе, а от местоположението на престоя в гр. Русе т.а.,
ползвайки общинската пътна мрежа на Община Русе, се е включил в републикански
8
първокласен път 1-2, по който се е придвижил до гр. Разград. Видно от заключението на
СТЕ, за периода от 31.01.2020г. – 13.10.2020г., т.а. с рег. № ... е пътувал до град Разград на
20.03.2020г. и 13.10.2020г., като пропътуваният на двете дати маршрут е : Г. Оряховица -
Русе – местност „Хайдук дере“ - Разград - „АДМ_Разград“ ЕАД - Разград - Попово -
Сушица- Драганово - Г. Оряховица, а на дата 23.09.2020г. пропътуваният от същия т.а.
маршрут е : Г. Оряховица - Драганово - Сушица - Попово – Разград - „Биовет“ АД клон
Разград - Попово – Николаево – Стражица – Козаревец – Честово - Г. Оряховица.
Съдът приема заключенията на СИЕ и СТЕ като обосновани, съответстващи на приетите
по делото писмени и гласни доказателства и неоспорени от страните в настоящото
производство.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи :
Предявен е иск с правно основание чл.211 във вр. чл.203,ал.2 от КТ, който е допустим, а
разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан.
В случая ищецът претендира сума в общ размер от 2 430.68 лв., представляваща
имуществени вреди за работодателя, вследствие извършени на 13.10.2020г. неправомерни
умишлени действия /непозволено увреждане/ от ответника - работник, която се търси на
основание чл.211 във вр. чл.203,ал.2,пр.1 от КТ. Съгласно практиката на ВКС, работникът
носи отговорност по чл.203,ал.2 от КТ, когато вредата е причинена умишлено, като
последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната
отговорност. В тази връзка, съдебната практика, намерила израз в постановени по реда на
чл.290 от ГПК решения : Решение от 15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение от 26.05.2015 гр. д. № 234/2015 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че липсата на влязла в
сила присъда не изключва отговорността по чл.203,ал.2 от КТ, тъй като вредата може да е
причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Посочва се, че
разпоредбата на чл.203,ал.2 от КТ препраща към гражданския закон относно реализацията
на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският
закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при
реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в
различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи
и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите
разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на
работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна
квалификация на предявения иск. По правилата на чл.82 от ЗЗД, когато отговорността
следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или
служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на
предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, изразена в Решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ВКС,
IV г.о, Решение № 336/2010 г. по гр. д. № 767/2009 г. на ВКС, IV г.о.
В тежест на ищцовото дружество по иска по чл.203,ал.2 от КТ е да докаже наличието на
9
елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно - наличие на
трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на вредите, деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както че
ответникът е причинил умишлено сочените вреди.
Съдът счита, че в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.203,ал.2
от КТ, като между страните не е спорно и от приложените преписи от личното трудово
досие на Д.С. се установява, че към датата 13.10.2020г. ответникът е бил в трудовото
правоотношение с ищцовото дружество и е заемал длъжността „Шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона” при „Континвест” ООД гр. София, като трудовото
правоотношение е било прекратено с издадената Заповед № 14/26.10.2020г. от управителя на
„Континвест” ООД гр. София за дисциплинарното уволнение на С., приложена към делото.
Страните не оспорват и факта, че между тях е налице висящ трудов спор по повод
уволнението на ответника по гр. д. № 2001/2020 г. на ГОРС.
Въз основа на приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ в процесния
случай се установяват и изложените в исковата молба факти, че на 13.10.2020г. ответникът е
бил на работа и в изпълнение на длъжността си „Шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона”, по разпореждане на ръководството на „КонтинВеСт“ ООД гр. София и на своя
пряк ръководител, е осъществил превоз на стока – 21,860 тона натриева основа, от базата на
ответното дружество в гр. Горна Оряховица до фирма „Амилум България“ АД гр. Разград /с
ново наименование „АДМ Разград“ ЕАД/, с товарен автомобил с рег. № СВ ... ЕР, след което
се е върнал отново в базата на ответното дружество в гр. Г.Оряховица. Съдът намира за
безспорно установено в случая от цитираните доказателства извършването от ответника на
деяние, изразяващо се в отклоняване от разпоредения му от работодателя най-кратък
маршрут за превоз на товара : Горна Оряховица – Попово – „фирма „Амилум България“ АД
гр. Разград /101 км./, тъй като ответникът С. самоволно, без да уведоми за това законния
представител на дружеството-работодател или прекия си началник, се е движил по маршрут
: гр. Горна Оряховица – Русе – „Амилум България“ АД гр. Разград /168 км./, като в периода
в периода от 11,48 часа до 13,43 часа /1 час и 55 минути/ е прекратил изпълнението на
възложената му работа и е престоял на територията на Община Русе, в местност „Хайдук
дере“, до ул. „Изгрев“, в непосредствена близост до промишлена база „Интертрейд“ АД. Въз
основа на приетите писмени доказателства - искане от 13.10.2020г., писмени обяснения от
14.10.2020г., товарителница серия А № **********, пътен лист от 13.10.2020г. /приложение
№ 6 към СТЕ/, приемно-предавателен протокол от 13.10.2020г., както и от заключението на
приетата и изцяло кредитирана от съда СТЕ, извършила разчитане на GPS системата на
процесния товарен автомобил по данни от инсталирания програмен продукт „Frotcom
България“, се установяват и твърдените от ответника факти, че деянието е извършено в
случая както чрез действие : умишлено отклоняване на ответника – работник от зададения
от работодателя по-кратък маршрут за превоз на стоката, с цел : удовлетворяване на свои
лични нужди и желания – закупуване на резервни части за личния си автомобил, а не
изпълнение на възложената му работа, /писмени обяснения от 14.10.2020г., показанията на
10
св. Д.С.а, СТЕ/, така и чрез бездействие, а именно : продължителен престой /около 2 часа/ по
време на отклонението от зададения му маршрут, който престой също не е свързан с
изпълнение на трудовите задължения на работника С.. В тази връзка, съдът намира за
ирелевантни по отношение предмета на правния спор възраженията на ответната страна, че
работодателят не е задал официално и писмено маршрутите, по които да се извършват
превозите на товари, а изборът е на водача на т.а. В тази връзка, цитираните по-горе
писмени и гласни доказателства налагат извод, че в случая е било налице законово
разпореждане от работодателя и/или прекия ръководител на ищеца за предвижване по
възможно най-краткия маршрут Г.Оряховица – Попово – Разград, с което Д.С. е бил
надлежно запознат /свидетелите Цв. Ц. и Д. С.а/, но съзнателно и целенасочено е нарушил
това устно разпореждане на 13.10.2020г. за задоволяване на собствени нужди. В този смисъл
са показанията на св. Д. С.а /съпруга на ответника/, която удостоверява по категоричен
начин пред съда, че вечерта на 12.10.2020г. двамата със съпруга си обсъждали предстоящия
му курс до Разград на 13.10.2020г., той споделил с нея, че ще отиде до гр. Русе, за да купи от
някаква морга част за техния личен автомобил, при което тя го попитала оттам ли минава,
а той заявил, че сами преценяват откъде да минат, но обикновено, когато е натоварена
цистерната, той минава през Русе, избира по-хубав път задари безопасността; иначе се
минава през Попово, а там има много дупки…“. Налице е и извършено извънсъдебно
признание от ответника на тези факти с дадените от него до работодателя писмени
обяснения от 14.10.2020г., приобщени като писмено доказателство по делото /ЛТД на
ответника/, в които на поставения му от работодателя въпрос : „Защо при зададен наряд за
Амилум България АД гр. Разград… се намирате в складовата база на Венидан ЕООД гр.
Русе…“, С. ясно и категорично заявява : „…Отклоних се от маршрута, за да си закупя
стартер за личния си автомобил от морга за автомобили, като използвах служебния ми
товарен автомобил за тази цел“.
Наред с изложеното, въз основа на показанията на св. Д.К., съдът намира за доказани по
делото и фактите, че ответникът – работник е реализирал и деяние, свързано с
нерегламентирано и неустановено по време и място поставяне на пломбите върху
определените за това места на натоварената цистерна, която същият е превозвал на
13.10.2020г. до базата на „АДМ Разград“. В тази връзка, св. Казакова установява, че в деня
на горепосочения курс тя изготвила документите и предала на шофьора пломбите, тъй като
той искал да тръгне рано, бързал и искал пломбите. Свидетелката Казакова посочва също, че
в дружеството няма определен човек, който да отговаря за поставянето на пломбите и тя
дава пломбите на шофьорите, като на 13.10.2020г. тя не е присъствала на поставянето на
пломбите, но Добрин ги е взел от нея; свидетелката не е видяла той да поставя пломби и би
трябвало те да са поставени, след като е тръгнал. Досежно фактите, че управляваният от С.
тежкотоварен автомобил peг. № СВ ... ЕР е потеглил от базата в гр. Г.Оряховица без
поставени пломби върху обозначените за това места, е налице и извънсъдебно признание от
ответника с дадените от него до работодателя писмени обяснения от 23.10.2020г.,
приобщени като писмено доказателство по делото /ЛТД на ответника/, в които на
поставения му от работодателя въпрос : „Моля дайте обяснения за разминаване на
11
концентрацията на стоката, както и липсата на поставените пломби при товаренето й, при
разтоварванет в базата на клиента“, С. заявява : „…Не ми е правен изходящ анализ на
стоката, която ми е натоварена, и не са ми били поставени пломби….“.
При така установените факти, съдът приема, че е налице и следващият елемент от
обективната страна на фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД в
процесния случай, а именно – противоправност на деянието, осъществено от ответника, т.е.
налице е несъответствие между правно дължимото поведение и фактически осъщественото
от него поведение, тъй като с деянието си, осъществено както чрез действия, така и чрез
бездействие, описани по-горе, ответникът С. прекратил за горепосочения период от време
изпълнението на трудовите си задължения, вменени му с длъжностната характеристика при
започване на работа като „шофьор тежкотоварен автомобил“ при ищеца-работодател, да
изпълнява транспортните услуги по предназначение и разпореждане на ръководството на
фирмата и прекия ръководител, да изпълнява качествено възложените му задачи, да опазва
повереното му МПС и да експлоатира правилно същото, както и да спазва безопасните
условия на труд и правилата за безопасна работа с превозваните стоки (в случая
високорисков товар – 21,860 тона натриева основа).
От приетите писмени и гласни доказателства и заключението на приложените СТЕ и
СИЕ, безспорно се установява по делото, че при осъществяване на гореописаното деяние на
13.10.2020г. от ответника, ищецът – работодател е претърпял вреди, като елемент от
фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, изразяващи се в
имуществена загуба в общ размер от 2430,68 лв. чрез намаляване на имущество на
работодателя, както следва : 1/ със сума в размер на 55,80 лв., представляваща заплатената
от работодателя цена за зареждане на управлявания от ответника т.а. с допълнително 31,05
литра гориво, необходими за изминаването на увеличения с 69 км. пробег по маршрута : гр.
Горна Оряховица – Русе – вила зона „Хайдук дере“ - „Амилум България“ АД гр. Разград; 2/
със сума в размер от 427,15 лв., платена от ищеца на 10.12.2020г. по фактура №
**********/24.11.2020г. в полза на „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград и съставляваща
стойността на извършени услуги от „СЖС България“ ЕООД гр. София, по вземане на проби
на 13.10.2020г. в база на АДМ Разград в гр. Разград от превозената от ответника стока
поради възникнали съмнения в нейното качество и извършен анализ на тези проби в местна
лаборатория Варна 15-16.10.2020 (приемно - предавателен протокол от 13.10.2020г., ведно с
товарителница серия А № **********/13.10.20г., сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г.,
кантарна бележка № 5306/13,10.2020г., Акт за вземане на средна проба № ФС
0103/13.10.2020г., Сертификат за опробване и анализ № 201021027Е/16.10.2020г., фактура №
**********/29.10.2020г., извлечение от онлайн банкиране за изходящ превод в лв.); 3/ със
сума в раззер на 1947,73 лв., представляваща разликата между цената на реално доставената
от ответника до получателя „АДМ Разград“ ЕАД стока 21,859 тона натриева основа с
концентрация 36,1 %, на обща стойност от 5208,36 лв. без ДДС, и натоварената от ищцовото
дружество на 13.10.2020г. в управлявания от Д.С. тежкотоварен автомобил peг. № СВ ... и
фактурирана за заплащане от дружеството – купувач 21,860 тона натриева основа с
12
концентрация от 49,6 %, на обща стойност от 7156,09 лв. без ДДС (приетите СИЕ, фактура
№ **********/03.11.2020г., приемно - предавателен протокол от 13.10.2020г., ведно с
товарителница серия А № **********/13.10.20г., сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г.,
кантарна бележка № 5306/13,10.2020г., и др.).
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната страна за
липсата на противоправно деяние – отклонение от реално зададения мрашрут, за реалното
претърпяване на вреди от това деяние от страна на работодателя и за липсата на причинна
връзка между това деяние и настъпили вреди за ищеца. С оглед изложените по-горе
съображения и въз основа на приетата СТЕ, съдът намира за безспорно установено по
делото, че при осъществяване на превоз на процесната стока на 13.10.2020г. ответникът С.
се е отклонил от зададения му по-кратък маршрут, като съгласно заключението на вещото
лице Н. Н. при това отклонение са изминати допълнително 69 км., за пробега на които е
изразходвано 31,05 литра гориво на стойност 55,89 лв., според заключението на приетата и
неоспорена СИЕ, и именно по този начин ищецът-работодател реално е претърпял вреди
/имуществена загуба/ в размер на 55,89 лв. (претендира се сумата от 55,80 лв.).
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответната страна, че ответникът не е
извършил противоправно деяние деяние, свързано с влошаване на качеството на
превозваната стока - натриева основа, че няма доказателства каква е била концентрацията на
натриевата основа при поставянето на течността в цистерната за превоз и че не е доказана
намеса от страна на Д.С. за намаляване на процента на концентрация на превозваната
натриева основа от 49.6% на 36.1%, че ответникът не е допуснал нарушение във връзка с
поставените на цистерната пломби и същите са били налични при приемането на стоката в
„АДМ Разград“ ЕАД, респ. за липсата на причинна връзка между таков деяние и настъпили
имуществени вреди за ищеца.
Действително, по делото не са приети писмени или гласни доказателства, които да
удостоверяват, че именно ответникът е осъществил деяние, представляващо подмяна на
превозваната от него стока - натриева основа от 49,6 % със стока с по-ниско качество -
натриева основа с концентрация от 36,1 %, а приложеното писмено доказателство - приемно-
предавателен протокол от 13.10.2020г., и показанията на свидетеля Н.Ц. /служител на„АДМ
Разград“ ЕАД/, удостоверяват, че при пристигане на процесната цистерна в „АДМ Разград“
АД същата е била с надлежно поставени пломби, подробно описани в протокола.
Настоящият съдебен състав, обаче, счита за безспорно установени по делото фактите,
свързани с осъществяването от ответника – работник на противоправно деяние, свързано с
доставката в „АДМ Разград“ АД на стока с различно качество от тази, която е натоварена на
управлявания от него т.а. с peг. № ... ЕР на 13.10.2020г. в базата на работодателя в гр.
Г.Оряховица.
На първо място, приетото по делото писмено доказателство - сертификат за качество
сериен номер 20989/411/2020/001 /заверен препис на английски език и превод на български
език/, удостоверява, че посоченото в него количество разтвор на натриев хипохлорит,
доставено „Континвест“ в гр. Г.Оряховица на 22.09.2020г. чрез жп транспорт, е с общо
13
алкално съдържание, изразено като NAOH с концентрация от 49,60 %. Приетите писмени
доказателства - сертификат от анализ № 0922/22.09.2020г. от 13.10.2020г., кантарна бележка
№ 5306/13.10.2020г., товарителница серия А № **********/13.10.20г., удостоверяват също
по безспорен начин фактите, че натовареното в т.а. с peг. № СВ .. на 13.10.2020г. количество
21,860 тона натриева основа действително е било с концентрация 49,60 %. В тази връзка, св.
Цв.Ц. установява, че дружеството – ищец има лаботория за собствени нужди, а св. Д.К
удостоверява пред съда, че след доставката на суровината и разтоварването й в специалните
реактори в базата в гр. Г.Оряховица, от стоката се взема проба за анализ в лабораторията на
ищцовото дружество, с цел - проверка дали процентът на натриевата основа съвпада с този,
който е вписан в сертификата за качество от доставчика, като резултатите се записват в
дневник входящ контрол, като до 13.10.2020г. не е имало разлика в декларираното и
замереното. Ирелевантни в случая се явяват възраженията на ответната страна относно
липсата на документ, доказващ, че ответното дружество притежава необходимия лиценз за
извършване на подобен анализ, тъй като цитираните доказателства сочат, че анализът на се
извършва единствено и само за нуждите на „Континвест“ ООД с цел да бъде проверена
доставената на това дружество стока за съответствие с договорените качество и параметри,
респ. по този начин да се постигне лоялност и коректни търговски отношения с редовните и
бъдещите клиенти на ищцовото дружество – купувачи на процесната стока. В този смисъл
са и показанията на св. Цв.Ц., установяващ пред съда фактите, че няколко месеца преди
13.10.2020г. бил извикан на среща с изп.директор на „АДМ Разград“, на която му обърнали
внимание, че последните доставки на натриева основа се разминават като концентрация с
договореното, а това изострило вниманието на св. Ц. и той провел разговори с останалите
шофьори, разбрал слухове, че някои от тях, най-вече Добрин, си позволяват да посещават
конкурент на ищеца и да източват натриева основа. Свидетелят Ц. потвърждава пред съда,
че това от своя страна го накарал да проследи на GPS ответника по време на курса му на
13.10.2020г., и констатирайки, че същият реализира престой повече от час в близост до
конкурент на ищцовото дружество във вилната зона на гр. Русе, да изиска от купувача
„АДМ Разград“ ЕАД да вземе проба от доставената му от С. натриева основа и да извърши
проверка досежно качеството на същата. От друга страна, приложените по делото Акт за
вземане на средна проба № ФС 0103/13.10.2020г., Сертификат за опробване и анализ №
201021027Е/16.10.2020г. и фактура № **********/03.11.2020г. потвърждават по
категоричен начин, че стоката, доставена от ответника в „АДМ Разград“ ЕАД на
13.10.2020г. съответства на договореното с „Континвест“ ООД количество от 21,860 тона,
но не съответства на договореното и натоварено от ищеца качество на натриевата основа с
концентрация от 49,60 %, тъй като получената от купувача натриева основа е с
концентрация от 36,1 %.
Действително, ангажираните от ищеца писмени доказателства : приемно - предавателен
протокол от 13.10.2020г., товарителница серия А № **********/13.10.20г., сертификат от
анализ № 0922/22.09.2020г., кантарна бележка № 5306/13,10.2020г., Акт за вземане на средна
проба № ФС 0103/13.10.2020г., Сертификат за опробване и анализ №
14
201021027Е/16.10.2020г., са частни документи и като такива имат само формална
доказателствена сила. Тези документи обаче съдържат изявления на подписалите ги лица и
не са оспорени от ответника. При това положение следва да бъдат приети като автентични, а
и доколкото не е оспорено съдържанието на същите, следва да бъде зачетена тяхната
формална доказателствена сила относно съдържанието им. Освен това, ответникът нито
твърди, нито ангажира доказателства за установяване на факти, че при получаване на
документите и пломбите за извършвания от него превоз на 13.10.2020г. у него са възникнали
съмнения досежно качеството на натоварената в управлявания от него т.а. с peг. № СВ ... ЕР
стока и относно удостовереното в придружаващите стоката документи, в изпълнение на
задълженията си да следи за правилното попълване на документите, съпътстващи
превозваната стока и надлежно да попълва необходимата документация за всеки извършен
курс : пътен лист и товарителница, съдържаща вида и количеството на превозваната стока и
др. (Раздел I, т.5, т.11 и т.12 от дл.характеристика на длъжността „шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“ - ЛТД), вместо което същият е бързал да получи от св. К.
горепосочените документи и пломби и да потегли в изпълнение на възложения му курс до
„АДМ Разград“ ЕАД.
От друга страна, в цитираната длъжностна характеристика за длъжността на ответника,
приложена в ЛТД на Д.С., подробно са разписани основните задължения и отговорности на
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, поради което по време
на изпълнение на служебните си задължения на 13.10.2020г. надлежно запознатият със
същата работник е следвало да изпълнява точно и добросъвестно задълженията да
осъществи транспортната услуга по предназначение и разпореждане на ръковоството на
фирмата и прекия ръководител, да отговаря за качественото изпълнение на възложените му
задачи и за превоза на стоката до клиентите в състоянието, в което е натоварена, като
същият носи отговорност при установени липси на материали, поверени му във връзка с
работата, както и за повреди на превозваните товари (Раздел I,т.1, Раздел II,т.1,т.2 и т.8 от
дл.характеристика), а не да се отклонява от тяхното изпълнение и да прекратява за
определен период от време изпълнението на трудовите си функции.
Предвид изложеното дотук, съдът счита за безспорно установено по делото наличието на
пряка причинна връзка между осъщественото от ответника противоправно деяние и
настъпилите за ищеца вреди. Въз основа на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на неоспорената СТЕ, се обосновава извод, че
именно в резултат на неизпълнение от ответника на цитираните по-горе задължения,
вменени му за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ :
отклоняване от зададения му от работодателя възможно най-кратък маршрут, реализиране
на престой от около два часа във вилната зона „Хайдук дере“ на гр. Русе, до ул. „Изгрев“, в
непосредствена близост до промишлена база на „Интертрейд“ АД, поставяне на
предоставените му от работодателя пломби на превозваната цистерна в неустановено време
и на неустановено място, в случая именно по време, в което Д.С. е следвало да осъществи
точно и добросъвестно възложения му курс за превоз на висорисков товар, както и
15
отклонение на работника от изпълнение на задълженията му по Раздел I,т.1,т.5,т.11 и т.12,
Раздел II,т.1,т.2 и т.8 от дл.характеристика, реално е настъпило влошаване на качеството на
превозваната стока чрез намаляване на концентрацията на натриевата основа от 49,6 % на
36,1 %, и ищецът – работодател е претърпял вреди в общ размер на 2430,68 лв. Съдът счита,
че размерът на претърпяната вреда се установява по безспорен и несъмнен начин от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от
страните, съответстващо напълно на приетите писмени доказателства (фактура №
**********/03.11.2020г., фактура № **********/29.10.2020г. и фактура №
**********/24.11.2020г.).
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява наличието и на
признаците на субективната страна от фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ, а именно -
деянието е извършено от ответника виновно, при форма на вината – умисъл. В тази връзка
съдът намира, че с оглед вменените му трудови задължения, натрупания опит на заеманата
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ при „Континвест“ ООД,
осъществените от него до 13.10.2020г. превози на товари в ищцовото дружество и познаване
практиките на работодателя по осъществяване на превози и поддържане на коректни
търговски отношения със своите клиенти, ответникът е съзнавал характера и правните
последици от своята дейност, свързана с превоз и доставка на високорисков товар – 21,860
тона натриева основа, до редовен клиент на работодателя си, осъзнавал е възможността да
настъпят посочените по-горе вредоносни последици от извършеното от него противоправно
деяние, свързано с неизпълнение на основни трудови задължения и отговорности,
възложени му от работодателя, С. е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици, но
въпреки това е предприел съзнателно гореописаните действия и бездействия, с които е
преустановил за определен период от време изпълнение на трудовите си задължения,
отклонил се е изцяло от качествено, срочно и точно изпълнение на законовите нареждания
на работодателя, от задължението си да използва цялото работно време за изпълнение на
възложената работа, да изпълнява възложените му транспортни услуги по предназначение и
разпореждане на ръководството на фирмата и прекия ръководител. Съдът приема за
установено по делото, че по този начин ответникът е допуснал и се е съгласил с
последиците от поведението си – отклоняване от зададения му най-кратък маршрут за
превоза, продължителен престой на управлявания от него т.а. и натоварената в него стока
във вилната зона на гр. Русе в близост до промишлено предприятие – конкурент на ищеца,
като при тези обстоятелства е допуснал превозваната от него стока да стигне до клиента със
значително по-ниска концентрация от 31,6 %, а не в състоянието, в което е натоварена –
концентрация от 49,6 %.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице фактическият състав чл.203,ал.2,пр.1 от
КТ във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, а именно : противоправно деяние, реализирано от ответника на
13.10.2020г., имуществени вреди, които обхващат претърпени загуби на ищеца-работодател,
причинна връзка между деянията и вредите, а като се имат предвид обективните особености
на деянието, описани по-горе, както и фактът, че при осъществяването на предходен превоз
16
на стока до „АДМ Разград“ ЕАД на 20.03.2020г. С. също се е отклонил от зададения му
маршрут и е реализирал престой от 1 час и 10 минути на същото място – Русе, вила зона
„Хайдук дере“, в непосредствена близост до „“Интертрейд“ АД, може да се обоснове извод,
че ответникът С. и е искал настъпването на тези последици.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл.203,ал.2,пр.1 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинени от него умишлени вреди на работодателя, поради което предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът Д.С. бъде осъден да
заплати на ищеца „Континвест” ООД гр. София сумата от 2430,68 лв., представляваща
общият размер на имуществените вреди, причинени умишлено на работодателя на
13.10.2020г., от които : сума в размер на 55,80 лв., представляваща цената на допълнително
гориво, необходимо за изминаването на увеличения с 69 км. пробег по маршрута : гр. Горна
Оряховица – Русе – вила зона „Хайдук дере“ - „Амилум България“ АД гр. Разград; сума в
размер от 427,15 лв., платена от ищеца на 10.12.2020г. по фактура №
**********/24.11.2020г. в полза на „АДМ Разград“ ЕАД гр. Разград и съставляваща
стойността на извършени услуги от „СЖС България“ ЕООД гр. София по вземане на проби
на 13.10.2020г. в база на „АДМ Разград“ ЕАД от превозената от ответника стока поради
възникнали съмнения в нейното качество и извършен анализ на тези проби в местна
лаборатория Варна 15-16.10.2020; сума в размер на 1947,73 лв., представляваща разликата
между цената на реално доставената от ответника до получателя „АДМ Разград“ ЕАД стока
21,859 тона натриева основа с концентрация 36,1 %, на обща стойност от 5208,06 лв. без
ДДС, и натоварената от ищцовото дружество на 13.10.2020г. в управлявания от Д.С.
тежкотоварен автомобил peг. № СВ 5077РМ /С4489 ЕР и фактурирана за заплащане от
дружеството – купувач 21,860 тона натриева основа с концентрация от 49,6 %, на обща
стойност от 7156,09 лв. без ДДС.
С оглед уважаване на предявения иск, основателна се явява и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху претендираната от него сума, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2430,68 лв. заедно със законната лихва
върху нея, считано от датата на исковата молба – 25.11.2020г. до окончателното й
изплащане.
При тези обстоятелства, съобразно направеното от ищеца искане и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и направените по делото
разноски за платена държавна такса в размер от 97,23 лв., за възнаграждения на вещи лица в
общ размер на 600 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.,
т.е. общо в размер на 1497,23 лв.
При този изход на делото, искането за присъждане на разноски по чл.78,ал.3 от ГПК,
предявено от ищеца Д.С., чрез пълномощника си – адв. Д. от ВТАК, за осъждане на ищеца
да заплати на ответника направените по делото разноски за депозит за призоваване на
свидетел /50 лв./ и за възнаграждения на вещи лица /общо 150 лв./, както и да заплати на
адвокат ЕЛ. СТ. Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение в размер, съобразно предвидения в
17
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, на основание
чл.38,ал.2 във вр. чл.38,ал.1,т.3 от ЗА, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено
като такова.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. СТ. с ЕГН ..., с адрес : гр. Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„КОНТИНВЕСТ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София 1113, бул. „Шипченски проход” № 18, Бизнес сграда „Галакси”, бл. „Д”, ет.5, офис
505, представлявано от управителя В. СТ. ЦВ., СУМАТА от 2430,68 лв. /две хиляди
четиристотин и тридесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща общ размер
на имуществените вреди, причинени умишлено на работодателя на 13.10.2020г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 25.11.2020г., до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 1497,23 лв. /хиляда четиристотин
деветдесет и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направените от
ищеца по делото разноски за платена държавна такса /97,23 лв./, за възнаграждения на вещи
лица /общо 600 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /800 лв./, по банкова сметка в
„ОББ“ АД с IBAN :....
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от ищеца Д. Г. СТ., чрез пълномощника си – адв. Е.Д.
от ВТАК, за осъждане на ответника „Континвест” ООД, ЕИК *********, да изплати на
ответника направените по делото разноски за депозит за призоваване на свидетел /50 лв./ и
за възнаграждения на вещи лица /общо 150 лв./, както и да заплати на адвокат ЕЛ. СТ. Д. от
ВТАК, адвокатско възнаграждение в размер, съобразно предвидения в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, на основание чл.38,ал.2 във вр.
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
18