№ 276
гр. С.З. , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Съдия:Анна Т. Трифонова
Секретар:Стойка И. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20205501001197 по описа за 2020 година
Обжалвано е решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. №
2248/2018 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която са отхвърлени
предявените искове от „Ю.“ АД против С. А. Г. за заплащане на главница над
сумата от 3 124,02 лв. до претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена
по давност; за заплащане на договорна лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до
претендираната сума в размер на 1 204, 14 лв. като погасена по давност за
периода от 10.09.2014 год. до 03.09.2015 год. и като неоснователна за периода
от 15.09.2017 год. и до 23.08.2018 год.; за заплащане на такси над сумата от 30
лв. до претендираната сума от 288 лв., както и в частта за разноските.
Въззивникът „Ю.“ АД оспорва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, само досежно ответника С. А. Г., като излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли, да се постанови
решение, с което да се осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД свое задължение
произтичащо от договор за потребителски кредит в общ размер на 5442,69 лв.
Претендира за разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез особения
представител на страната, с който е взето становище по наведените в жалбата
1
оплаквания. Намира жалбата за неоснователна, необоснована и недоказана,
поради което моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в
обжалваната част.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
430 от ТЗ.
Ищецът „Ю.“ АД моли съда да осъди С. А. Г. да заплати сума в размер
на 5 442, 69 лв., от които 3 573, 12 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 1 204, 14 лв. - договорна лихва за
периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г.; 377,43 лв. - мораторна лихва
(обезщетение за забава) за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. и 288,00
лв. - такси за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г., които представляват и
обща сума на начисленията по договор за потребителски кредит
FL517977/09.03.2010г. Претендира разноски.
Ответницата С. А. Г. чрез назначеният й особен представител адв. И.Д.,
АК-С.З. взема становище, че претенциите на ищеца са неоснователни в
претендирания размер. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове
като неоснователни и недоказани.
По делото е безспорно, че между „Ю.“ АД /понастоящем „Ю.“ АД/ и С.
А. Г. е сключен Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г., по
силата на който банката е предоставила сума в размер 4 540 лв., което се
установява и от банково бордеро № 7183138/10.03.2010 г., в което е посочено
основание „Усвояване на кредит 4160320“.
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г., кредитополучателят дължи на Банката през
първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна
лихва в размер на 5,00 % (пет процента). За периода след това
Кредитополучателят дължи на Банката, променлива годишна лихва в размер
на сбора от базовия лихвен процент на Банката, за съответния период на
2
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,250 % (едно
цяло двадесет и пет процентни пункта). Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит базовият лихвен процент на Банката е в размер на
12,750 % (дванадесет цяло седемдесет и пет процентни пункта). Размерът на
вноските съгласно погасителния план за първите девет месеца от
сключването на договора за потребителски кредит, през гратисния период е в
размер на 18,92 лева, а за всяка следваща година в размер на 73,15 лева.
Погасителните вноски се дължат съгласно погасителен план до 10-то число
на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г., видно от договореното в
чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от страните по договора за
потребителски кредит и анекса към него, и е неразделна част от него,
съгласно договореното в чл. 18 от договора за потребителски кредит.
По силата на чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит, БЛП
(базовия лихвен процент) се определя от Съвета на Директорите на банката
или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно
преразглеждане. Промяната на БЛП се приема при съществени промени на
пазарните условия. Промяната на БЛП и датата на одобрението на промяната
от компетентния орган на Банката се публикуват на интернет страницата на
банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите
салони с указания за датата на промяната на БЛП.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от
Договора за потребителски кредит).
По договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. Й.П.И.,
ЕГН *** е поръчител.
На 24.11.2011 г., е сключен анекс № 1, към договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г., по силата на който периодът през който
кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва в размера
посочен в чл. 3, ал. 1 от договора се удължава с шест месеца до 10.05.2012 г.
3
включително. Съгласно чл. 2 от анекс № 1 от 24.11.2011 г., към договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., за останалия период до
крайния срок на издължаването на кредита, кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва в размер, определен по реда на чл. 3, ал. 2 от
договора. Размерът на вноските съгласно погасителния план за първите шест
месеца от сключването на анекса за потребителски кредит, през гратисния
период е в размер на 18,17 лева, а за всяка следваща година в размер на 78,01
лева.
Нотариална покана с рег. № 2882/2017, том 1, № 186, на нотариус М.П.,
с рег. № 445, с район на действие РС – К. съставена от „Ю.“ АД до С. А. Г. и
съдържаща изявление за обявяване на цялото задължение по кредита в размер
на 5 154,69 лв. за незабавно изискуемо и дължимо към 14.09.2017 год. поради
неиздължаване на месечна вноска с падеж 10.09.2014 г. е връчена на С. А. Г.
при условията на чл.47, ал. 5 ГПК на 30.11.2017 г. Връчителят е търсил лицето
на посочения от него по договора адрес, на регистрирания от лицето
постоянен адрес и е констатирал, че лицето е регистрирало считано от
02.11.2015 год. настоящ адрес - Г.. Въпреки поставените уведомления на
адресите на територията на Република Б., лицето не е получило поканата.
От заключението на съдебно почерковата експертиза се установява, че
подписът положен за „кредитополучател“ в анекс 1 от 24.11.2011 г. към
Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. е изпълнен от С.
А. Г..
По делото са изслушани три заключения на съдебно – счетоводната
експертиза, които въззивният съд изцяло възприема като компетентни и
мотивирано изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.
430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
4
банката. По делото е безспорно установено, че банката е предоставила на С.
А. Г. сума в размер 4 540 лв. Погасителните вноски се дължат съгласно
погасителен план до 10-то число на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г.,
видно от договореното в чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от
страните по договора за потребителски кредит и анекса към него, и е
неразделна част от него, съгласно договореното в чл. 18 от договора за
потребителски кредит.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за кредитополучателя С. А. Г. е възникнало задължението да
върне предоставената й сума при условията и в сроковете, уговорени в
договора , за което не са представени доказателства.
От представените доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е заплатила изцяло
погасителна вноска № 54 с падеж 10.09.2014 г. Поради това за банката
възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, по силата на
чл.15 от Договора за банков кредит, където е посочено, че при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по
настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/.
В случая банката е изпратила до ответницата нотариална покана, с
5
която е обявила предсрочната изискуемост на кредита, която въззивният съд
намира, че е надлежно обявена на С. А. Г. на 30.11.2017 г. , когато е изтекъл
срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК, а не на 14.09.2017 г., както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че вземането за
главница се погасява с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. "в" от ЗЗД, тъй били налице периодични плащания. Периодичните
плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни
престации, които са независими една от друга и произтичат от общ
юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответницата.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични
плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземането за главница се
погасява с петгодишна давност.
С оглед изложеното от 30.11.2017 г. започва да тече петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането за главница, който безспорно не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018 г. Поради това
въззивният съд намира, че С. А. Г. дължи на „Ю.“ АД изцяло претендираната
главница в размер на 3 573, 12 лв. Първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за главница в размер на 3 124, 02 лв., поради което
ответницата следва да заплати остатъка до пълния претендиран размер 3 573,
12 лв., който е в размер на 449, 10 лв.
По отношение на предявения иск за договорна лихва.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС,
ОСГТК уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД)
6
за длъжника. Поради това възнаградителната лихва като уговореното
договорно възнаграждение за предоставяне и ползване на парична сума в
срока на договора се дължи до настъпване на предсрочната изискуемост, но
не и след този момент. Поради това въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил искът за заплащане на договорна
лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до претендираната сума в размер на 1 204,
14 лв. като погасена по давност за периода от 10.09.2014 г. до 03.09.2015 г. и
като неоснователна за периода от 15.09.2017 г. и до 23.08.2018 г., като в този
смисъл е изложил подробни мотиви, към които въззивния съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
По отношение на предявения иск за заплащане на такси.
По делото са представени преводни нареждания за извършени от ищеца
разходи за заплащане на нотариални такси за заверка на подпис в размер на
18 лв. /стр. 204/ и за връчване на нотариална покана на С. А. Г. /стр. 206/ в
размер на 132 лв. или в общ размер на 150 лв., които се дължат от
ответницата. Ищецът е заплатил нотариални такси в общ размер на 288 лв.,
включително сумата от 138 лева – такси относно поръчителя И.И., по
отношение на който исковете са отхвърлени и не следва да се дължат от
ответницата. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск в размер на
30 лв., поради което ответницата следва да заплати сумата от 120 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да отмени
решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. № 2248/2018 г. по описа на
Районен съд – К. в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Ю.“
АД против С. А. Г. за заплащане на главница над сумата от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена по давност и за заплащане
на такси над сумата от 30 лв. до сумата от 150 лв., както и в частта за
разноските като неправилно, като вместо това да постанови друго, с което да
осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД сумата от 449, 10 лв., представляваща
разликата между присъдената сума за главница от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. по договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г. и сумата от 120 лева дължими такси,
представляващи разликата между присъдената сума от 30 лева и дължимата
от ответницата сума за такси в размер на 150 лева.
7
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Ищцовата банка е представила списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който
и видно от доказателствата по делото е направила разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 2882.62 лева /без възнаграждението за
особен представител на ответника И.И. в размер на 803.12 лева/.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2782.17 лева, представляваща разноски пред районния съд,
съразмерно с уважената част от исковете.
Пред въззивния съд ищецът е направил разноски в размер на 748.07
лева. Следователно ответницата следа да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 561.08 лева, представляваща разноски пред въззивния съд,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горните мотиви, съдът
Обжалвано е решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. №
2248/2018 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която са отхвърлени
предявените искове от „Ю.“ АД против С. А. Г. за заплащане на главница над
сумата от 3 124,02 лв. до претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена
по давност; за заплащане на договорна лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до
претендираната сума в размер на 1 204, 14 лв. като погасена по давност за
периода от 10.09.2014 год. до 03.09.2015 год. и като неоснователна за периода
от 15.09.2017 год. и до 23.08.2018 год.; за заплащане на такси над сумата от 30
лв. до претендираната сума от 288 лв., както и в частта за разноските.
Въззивникът „Ю.“ АД оспорва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, само досежно ответника С. А. Г., като излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли, да се постанови
решение, с което да се осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД свое задължение
произтичащо от договор за потребителски кредит в общ размер на 5442,69 лв.
Претендира за разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез особения
8
представител на страната, с който е взето становище по наведените в жалбата
оплаквания. Намира жалбата за неоснователна, необоснована и недоказана,
поради което моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в
обжалваната част.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
430 от ТЗ.
Ищецът „Ю.“ АД моли съда да осъди С. А. Г. да заплати сума в размер
на 5 442, 69 лв., от които 3 573, 12 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 1 204, 14 лв. - договорна лихва за
периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г.; 377,43 лв. - мораторна лихва
(обезщетение за забава) за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. и 288,00
лв. - такси за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г., които представляват и
обща сума на начисленията по договор за потребителски кредит
FL517977/09.03.2010г. Претендира разноски.
Ответницата С. А. Г. чрез назначеният й особен представител адв. И.Д.,
АК-С.З. взема становище, че претенциите на ищеца са неоснователни в
претендирания размер. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове
като неоснователни и недоказани.
По делото е безспорно, че между „Ю.“ АД /понастоящем „Ю.“ АД/ и С.
А. Г. е сключен Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г., по
силата на който банката е предоставила сума в размер 4 540 лв., което се
установява и от банково бордеро № 7183138/10.03.2010 г., в което е посочено
основание „Усвояване на кредит 4160320“.
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г., кредитополучателят дължи на Банката през
първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна
лихва в размер на 5,00 % (пет процента). За периода след това
Кредитополучателят дължи на Банката, променлива годишна лихва в размер
9
на сбора от базовия лихвен процент на Банката, за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,250 % (едно
цяло двадесет и пет процентни пункта). Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит базовият лихвен процент на Банката е в размер на
12,750 % (дванадесет цяло седемдесет и пет процентни пункта). Размерът на
вноските съгласно погасителния план за първите девет месеца от
сключването на договора за потребителски кредит, през гратисния период е в
размер на 18,92 лева, а за всяка следваща година в размер на 73,15 лева.
Погасителните вноски се дължат съгласно погасителен план до 10-то число
на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г., видно от договореното в
чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от страните по договора за
потребителски кредит и анекса към него, и е неразделна част от него,
съгласно договореното в чл. 18 от договора за потребителски кредит.
По силата на чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит, БЛП
(базовия лихвен процент) се определя от Съвета на Директорите на банката
или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно
преразглеждане. Промяната на БЛП се приема при съществени промени на
пазарните условия. Промяната на БЛП и датата на одобрението на промяната
от компетентния орган на Банката се публикуват на интернет страницата на
банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите
салони с указания за датата на промяната на БЛП.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от
Договора за потребителски кредит).
По договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. Й.П.И.,
ЕГН *** е поръчител.
На 24.11.2011 г., е сключен анекс № 1, към договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г., по силата на който периодът през който
кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва в размера
10
посочен в чл. 3, ал. 1 от договора се удължава с шест месеца до 10.05.2012 г.
включително. Съгласно чл. 2 от анекс № 1 от 24.11.2011 г., към договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., за останалия период до
крайния срок на издължаването на кредита, кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва в размер, определен по реда на чл. 3, ал. 2 от
договора. Размерът на вноските съгласно погасителния план за първите шест
месеца от сключването на анекса за потребителски кредит, през гратисния
период е в размер на 18,17 лева, а за всяка следваща година в размер на 78,01
лева.
Нотариална покана с рег. № 2882/2017, том 1, № 186, на нотариус М.П.,
с рег. № 445, с район на действие РС – К. съставена от „Ю.“ АД до С. А. Г. и
съдържаща изявление за обявяване на цялото задължение по кредита в размер
на 5 154,69 лв. за незабавно изискуемо и дължимо към 14.09.2017 год. поради
неиздължаване на месечна вноска с падеж 10.09.2014 г. е връчена на С. А. Г.
при условията на чл.47, ал. 5 ГПК на 30.11.2017 г. Връчителят е търсил лицето
на посочения от него по договора адрес, на регистрирания от лицето
постоянен адрес и е констатирал, че лицето е регистрирало считано от
02.11.2015 год. настоящ адрес - Г.. Въпреки поставените уведомления на
адресите на територията на Република Б., лицето не е получило поканата.
От заключението на съдебно почерковата експертиза се установява, че
подписът положен за „кредитополучател“ в анекс 1 от 24.11.2011 г. към
Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. е изпълнен от С.
А. Г..
По делото са изслушани три заключения на съдебно – счетоводната
експертиза, които въззивният съд изцяло възприема като компетентни и
мотивирано изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.
11
430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. По делото е безспорно установено, че банката е предоставила на С.
А. Г. сума в размер 4 540 лв. Погасителните вноски се дължат съгласно
погасителен план до 10-то число на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г.,
видно от договореното в чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от
страните по договора за потребителски кредит и анекса към него, и е
неразделна част от него, съгласно договореното в чл. 18 от договора за
потребителски кредит.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за кредитополучателя С. А. Г. е възникнало задължението да
върне предоставената й сума при условията и в сроковете, уговорени в
договора , за което не са представени доказателства.
От представените доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е заплатила изцяло
погасителна вноска № 54 с падеж 10.09.2014 г. Поради това за банката
възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, по силата на
чл.15 от Договора за банков кредит, където е посочено, че при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по
настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/.
12
В случая банката е изпратила до ответницата нотариална покана, с
която е обявила предсрочната изискуемост на кредита, която въззивният съд
намира, че е надлежно обявена на С. А. Г. на 30.11.2017 г. , когато е изтекъл
срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК, а не на 14.09.2017 г., както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че вземането за
главница се погасява с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. "в" от ЗЗД, тъй били налице периодични плащания. Периодичните
плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни
престации, които са независими една от друга и произтичат от общ
юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответницата.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични
плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземането за главница се
погасява с петгодишна давност.
С оглед изложеното от 30.11.2017 г. започва да тече петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането за главница, който безспорно не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018 г. Поради това
въззивният съд намира, че С. А. Г. дължи на „Ю.“ АД изцяло претендираната
главница в размер на 3 573, 12 лв. Първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за главница в размер на 3 124, 02 лв., поради което
ответницата следва да заплати остатъка до пълния претендиран размер 3 573,
12 лв., който е в размер на 449, 10 лв.
По отношение на предявения иск за договорна лихва.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС,
ОСГТК уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
13
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД)
за длъжника. Поради това възнаградителната лихва като уговореното
договорно възнаграждение за предоставяне и ползване на парична сума в
срока на договора се дължи до настъпване на предсрочната изискуемост, но
не и след този момент. Поради това въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил искът за заплащане на договорна
лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до претендираната сума в размер на 1 204,
14 лв. като погасена по давност за периода от 10.09.2014 г. до 03.09.2015 г. и
като неоснователна за периода от 15.09.2017 г. и до 23.08.2018 г., като в този
смисъл е изложил подробни мотиви, към които въззивния съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
По отношение на предявения иск за заплащане на такси.
По делото са представени преводни нареждания за извършени от ищеца
разходи за заплащане на нотариални такси за заверка на подпис в размер на
18 лв. /стр. 204/ и за връчване на нотариална покана на С. А. Г. /стр. 206/ в
размер на 132 лв. или в общ размер на 150 лв., които се дължат от
ответницата. Ищецът е заплатил нотариални такси в общ размер на 288 лв.,
включително сумата от 138 лева – такси относно поръчителя И.И., по
отношение на който исковете са отхвърлени и не следва да се дължат от
ответницата. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск в размер на
30 лв., поради което ответницата следва да заплати сумата от 120 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да отмени
решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. № 2248/2018 г. по описа на
Районен съд – К. в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Ю.“
АД против С. А. Г. за заплащане на главница над сумата от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена по давност и за заплащане
на такси над сумата от 30 лв. до сумата от 150 лв., както и в частта за
разноските като неправилно, като вместо това да постанови друго, с което да
осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД сумата от 449, 10 лв., представляваща
разликата между присъдената сума за главница от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. по договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г. и сумата от 120 лева дължими такси,
представляващи разликата между присъдената сума от 30 лева и дължимата
14
от ответницата сума за такси в размер на 150 лева.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Ищцовата банка е представила списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който
и видно от доказателствата по делото е направила разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 2882.62 лева /без възнаграждението за
особен представител на ответника И.И. в размер на 803.12 лева/.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2782.17 лева, представляваща разноски пред районния съд,
съразмерно с уважената част от исковете.
Пред въззивния съд ищецът е направил разноски в размер на 748.07
лева. Следователно ответницата следа да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 561.08 лева, представляваща разноски пред въззивния съд,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горните мотиви, съдът
Обжалвано е решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. №
2248/2018 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която са отхвърлени
предявените искове от „Ю.“ АД против С. А. Г. за заплащане на главница над
сумата от 3 124,02 лв. до претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена
по давност; за заплащане на договорна лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до
претендираната сума в размер на 1 204, 14 лв. като погасена по давност за
периода от 10.09.2014 год. до 03.09.2015 год. и като неоснователна за периода
от 15.09.2017 год. и до 23.08.2018 год.; за заплащане на такси над сумата от 30
лв. до претендираната сума от 288 лв., както и в частта за разноските.
Въззивникът „Ю.“ АД оспорва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, само досежно ответника С. А. Г., като излага
съображения за неправилност и незаконосъобразност. Моли, да се постанови
решение, с което да се осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД свое задължение
произтичащо от договор за потребителски кредит в общ размер на 5442,69 лв.
Претендира за разноските пред двете инстанции.
15
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба чрез особения
представител на страната, с който е взето становище по наведените в жалбата
оплаквания. Намира жалбата за неоснователна, необоснована и недоказана,
поради което моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в
обжалваната част.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
430 от ТЗ.
Ищецът „Ю.“ АД моли съда да осъди С. А. Г. да заплати сума в размер
на 5 442, 69 лв., от които 3 573, 12 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 1 204, 14 лв. - договорна лихва за
периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г.; 377,43 лв. - мораторна лихва
(обезщетение за забава) за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г. и 288,00
лв. - такси за периода от 10.09.2014 г. до 23.08.2018 г., които представляват и
обща сума на начисленията по договор за потребителски кредит
FL517977/09.03.2010г. Претендира разноски.
Ответницата С. А. Г. чрез назначеният й особен представител адв. И.Д.,
АК-С.З. взема становище, че претенциите на ищеца са неоснователни в
претендирания размер. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове
като неоснователни и недоказани.
По делото е безспорно, че между „Ю.“ АД /понастоящем „Ю.“ АД/ и С.
А. Г. е сключен Договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010 г., по
силата на който банката е предоставила сума в размер 4 540 лв., което се
установява и от банково бордеро № 7183138/10.03.2010 г., в което е посочено
основание „Усвояване на кредит 4160320“.
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № FL517977/09.03.2010 г., кредитополучателят дължи на Банката през
първите девет месеца от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна
16
лихва в размер на 5,00 % (пет процента). За периода след това
Кредитополучателят дължи на Банката, променлива годишна лихва в размер
на сбора от базовия лихвен процент на Банката, за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 1,250 % (едно
цяло двадесет и пет процентни пункта). Към датата на сключване на договора
за потребителски кредит базовият лихвен процент на Банката е в размер на
12,750 % (дванадесет цяло седемдесет и пет процентни пункта). Размерът на
вноските съгласно погасителния план за първите девет месеца от
сключването на договора за потребителски кредит, през гратисния период е в
размер на 18,92 лева, а за всяка следваща година в размер на 73,15 лева.
Погасителните вноски се дължат съгласно погасителен план до 10-то число
на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за потребителски кредит №
FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г., видно от договореното в
чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от страните по договора за
потребителски кредит и анекса към него, и е неразделна част от него,
съгласно договореното в чл. 18 от договора за потребителски кредит.
По силата на чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит, БЛП
(базовия лихвен процент) се определя от Съвета на Директорите на банката
или от комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно
преразглеждане. Промяната на БЛП се приема при съществени промени на
пазарните условия. Промяната на БЛП и датата на одобрението на промяната
от компетентния орган на Банката се публикуват на интернет страницата на
банката и обявление за промяната се поставя на видно място в банковите
салони с указания за датата на промяната на БЛП.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва за
времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 9 от
Договора за потребителски кредит).
По договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. Й.П.И.,
ЕГН *** е поръчител.
На 24.11.2011 г., е сключен анекс № 1, към договор за потребителски
17
кредит № FL517977/09.03.2010 г., по силата на който периодът през който
кредитополучателят дължи на Банката фиксирана годишна лихва в размера
посочен в чл. 3, ал. 1 от договора се удължава с шест месеца до 10.05.2012 г.
включително. Съгласно чл. 2 от анекс № 1 от 24.11.2011 г., към договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., за останалия период до
крайния срок на издължаването на кредита, кредитополучателят дължи на
Банката годишна лихва в размер, определен по реда на чл. 3, ал. 2 от
договора. Размерът на вноските съгласно погасителния план за първите шест
месеца от сключването на анекса за потребителски кредит, през гратисния
период е в размер на 18,17 лева, а за всяка следваща година в размер на 78,01
лева.
Нотариална покана с рег. № 2882/2017, том 1, № 186, на нотариус М.П.,
с рег. № 445, с район на действие РС – К. съставена от „Ю.“ АД до С. А. Г. и
съдържаща изявление за обявяване на цялото задължение по кредита в размер
на 5 154,69 лв. за незабавно изискуемо и дължимо към 14.09.2017 год. поради
неиздължаване на месечна вноска с падеж 10.09.2014 г. е връчена на С. А. Г.
при условията на чл.47, ал. 5 ГПК на 30.11.2017 г. Връчителят е търсил лицето
на посочения от него по договора адрес, на регистрирания от лицето
постоянен адрес и е констатирал, че лицето е регистрирало считано от
02.11.2015 год. настоящ адрес - Г.. Въпреки поставените уведомления на
адресите на територията на Република Б., лицето не е получило поканата.
От заключението на съдебно почерковата експертиза се установява, че
подписът положен за „кредитополучател“ в анекс 1 от 24.11.2011 г. към
Договор за потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г. е изпълнен от С.
А. Г..
По делото са изслушани три заключения на съдебно – счетоводната
експертиза, които въззивният съд изцяло възприема като компетентни и
мотивирано изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
18
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.
430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. По делото е безспорно установено, че банката е предоставила на С.
А. Г. сума в размер 4 540 лв. Погасителните вноски се дължат съгласно
погасителен план до 10-то число на месеца, по аргумент от чл. 8 от договор за
потребителски кредит № FL517977/09.03.2010 г., като крайният срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 10.03.2020 г.,
видно от договореното в чл. 6 от договора. Погасителният план е подписан от
страните по договора за потребителски кредит и анекса към него, и е
неразделна част от него, съгласно договореното в чл. 18 от договора за
потребителски кредит.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за кредитополучателя С. А. Г. е възникнало задължението да
върне предоставената й сума при условията и в сроковете, уговорени в
договора , за което не са представени доказателства.
От представените доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е заплатила изцяло
погасителна вноска № 54 с падеж 10.09.2014 г. Поради това за банката
възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, по силата на
чл.15 от Договора за банков кредит, където е посочено, че при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение по
настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
19
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/.
В случая банката е изпратила до ответницата нотариална покана, с
която е обявила предсрочната изискуемост на кредита, която въззивният съд
намира, че е надлежно обявена на С. А. Г. на 30.11.2017 г. , когато е изтекъл
срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК, а не на 14.09.2017 г., както неправилно е приел
първоинстанционният съд.
Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че вземането за
главница се погасява с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. "в" от ЗЗД, тъй били налице периодични плащания. Периодичните
плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни
престации, които са независими една от друга и произтичат от общ
юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответницата.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични
плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземането за главница се
погасява с петгодишна давност.
С оглед изложеното от 30.11.2017 г. започва да тече петгодишният
давностен срок за погасяване на вземането за главница, който безспорно не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 03.09.2018 г. Поради това
въззивният съд намира, че С. А. Г. дължи на „Ю.“ АД изцяло претендираната
главница в размер на 3 573, 12 лв. Първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за главница в размер на 3 124, 02 лв., поради което
ответницата следва да заплати остатъка до пълния претендиран размер 3 573,
12 лв., който е в размер на 449, 10 лв.
По отношение на предявения иск за договорна лихва.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС,
ОСГТК уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД,
20
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД)
за длъжника. Поради това възнаградителната лихва като уговореното
договорно възнаграждение за предоставяне и ползване на парична сума в
срока на договора се дължи до настъпване на предсрочната изискуемост, но
не и след този момент. Поради това въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил искът за заплащане на договорна
лихва над сумата от 1 152, 48 лв. до претендираната сума в размер на 1 204,
14 лв. като погасена по давност за периода от 10.09.2014 г. до 03.09.2015 г. и
като неоснователна за периода от 15.09.2017 г. и до 23.08.2018 г., като в този
смисъл е изложил подробни мотиви, към които въззивния съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
По отношение на предявения иск за заплащане на такси.
По делото са представени преводни нареждания за извършени от ищеца
разходи за заплащане на нотариални такси за заверка на подпис в размер на
18 лв. /стр. 204/ и за връчване на нотариална покана на С. А. Г. /стр. 206/ в
размер на 132 лв. или в общ размер на 150 лв., които се дължат от
ответницата. Ищецът е заплатил нотариални такси в общ размер на 288 лв.,
включително сумата от 138 лева – такси относно поръчителя И.И., по
отношение на който исковете са отхвърлени и не следва да се дължат от
ответницата. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск в размер на
30 лв., поради което ответницата следва да заплати сумата от 120 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да отмени
решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. № 2248/2018 г. по описа на
Районен съд – К. в частта, с която са отхвърлени предявените искове от „Ю.“
АД против С. А. Г. за заплащане на главница над сумата от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена по давност и за заплащане
на такси над сумата от 30 лв. до сумата от 150 лв., както и в частта за
разноските като неправилно, като вместо това да постанови друго, с което да
осъди С. А. Г. да заплати на „Ю.“ АД сумата от 449, 10 лв., представляваща
разликата между присъдената сума за главница от 3 124,02 лв. до
претендираната сума от 3 573, 12 лв. по договор за потребителски кредит №
21
FL517977/09.03.2010 г. и сумата от 120 лева дължими такси,
представляващи разликата между присъдената сума от 30 лева и дължимата
от ответницата сума за такси в размер на 150 лева.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
Ищцовата банка е представила списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който
и видно от доказателствата по делото е направила разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 2882.62 лева /без възнаграждението за
особен представител на ответника И.И. в размер на 803.12 лева/.
Следователно ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2782.17 лева, представляваща разноски пред районния съд,
съразмерно с уважената част от исковете.
Пред въззивния съд ищецът е направил разноски в размер на 748.07
лева. Следователно ответницата следа да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 561.08 лева, представляваща разноски пред въззивния съд,
съразмерно с уважената част от жалбата.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д. №
2248/2018 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от „Ю.“ АД против С. А. Г. за заплащане на главница над
сумата от 3 124,02 лв. до претендираната сума от 3 573, 12 лв. като погасена
по давност и за заплащане на такси над сумата от 30 лв. до сумата от 150 лв. и
в частта за разноските като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН **********7 от с. Х.Д., общ. К., ул. *** да
заплати на "Ю." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. *** сумата от 449, 10 лв., представляваща разликата между присъдената
22
сума за главница от 3 124,02 лв. до претендираната сума от 3 573, 12 лв. по
договор за потребителски кредит FL517977/09.03.2010г. и сумата от 120 лева
дължими такси, представляваща разликата между присъдената сума от 30
лева и дължимата от ответницата сума за такси в размер на 150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 204/15.04.2020 г. постановено по гр. д.
№ 2248/2018 г. по описа на Районен съд – К. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН **********7 от с. Х.Д., общ. К., ул. *** да
заплати на "Ю." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. *** сумата от 2782.17 лева, представляваща разноски пред районния
съд, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 561.08 лева,
представляваща разноски пред въззивния съд, съразмерно с уважената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
23