Решение по дело №42/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 52
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20217130700042
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 11.03.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 42/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260106/15.12.2020г., постановено по н.а.х.д. № 627/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3257827, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на И.П.М. с ЕГН ********** ***, в качеството му на законен представител на „Елит” ООД с ЕИК *********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – И.П.М., страна по н.а.х.д. № 627/2020г. по описа на Ловешки РС.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Основните възражения са, че от ЕФ не става ясно коя е установената скорост и дали е приспаднат от нея допустимия толеранс от 3%, въпрос поставен и пред РС, на който касаторът счита, че не е получил задоволителен отговор. Невъзможността да разбере коя е действително установената скорост на движение на МПС, според касатора води до пряко нарушаване правото му на защита. Изложено е още, че решението на РС се възприема от касатора в по-голямата му част като правилно аргументирано. Иска се отмяна на решението на Ловешки районен съд и на процесния ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение, като излага доводи по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

 Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 03.11.2019г. в 15:22 ч. в област Ловеч на ПП І-4, км 38+600, землище на с. Голец, посока гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90 км/ч, с МПС „Порше Макан С” с регистрационен номер ****** било извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, № 11743с0. След справка в централната база данни на КАТ, било установено, че собственик на автомобила е дружеството „Елит“ ООД със законен представител И.П.М.. Въз основа на така констатираното нарушение, на 19.12.2019г. срещу представляващия дружеството И.М. бил издаден електронен фиш серия К № 3257827 за това, че при разрешена скорост от 90 км/ч след като е отчетен толеранс минус 3%, е установена скорост от 142 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 52 км/ч. В ЕФ наказващият орган посочил като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и за извършеното нарушение наложил на И.П.М. предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 600 лева. ЕФ бил връчен на касатора на 02.07.2020г.

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от М. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната му отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд отговорил подробно и мотивирано на всички възражения, изложени от жалбоподателя, включително и за приспаднатия толеранс от 3%. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, и разпечатан снимков материал е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението ясно и непротиворечиво е посочено в обжалвания ЕФ. В него се съдържа ясно и непротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, сигнализиран с пътен знак. Касаторът не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на процесните дата, час и място, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност като представляващ юридическото лице – собственик на МПС.

Изложените в касационната жалба възражения за допуснати нарушения на материалния закон настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Въззивният съд е изложил достатъчно ясни и конкретни мотиви относно това коя е установената превишена скорост, и след приспадане от нея на максимално допустимата грешка, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (толеранс), а именно 3% и отразяване в ЕФ на коригираната по този начин установена скорост, какво е превишението спрямо тази коригирана установена стойност и каква е максимално разрешената скорост, която е следвало да съблюдава водача на МПС. В приложения към ЕФ снимков материал, засечената от автоматизираното техническо средство скорост от 147 км/ч изрично е посочена. От тази скорост от 147 км/ч, документирана върху снимката, са приспаднати 3%, като е получена установената стойност на скоростта от 142 км/ч. Като се извади от установената скорост 142 км/ч разрешената скорост от 90 км/ч, се получава превишена стойност на скоростта от 52 км/ч, която информация изцяло е отразена в ЕФ. Още в началото на ЕФ е записано, че при максимално разрешена за извън населеното място скорост 90 км/ч, установена с АТС и отчетен толеранс от минус 3%, от МПС-то е извършено нарушение за скорост, като разрешената скорост е 90 км/ч, установената (ясно се разбира, че след приспадане на толеранса от минус 3%) стойност на скоростта е 142 км/ч и превишената стойност на скоростта е 52 км/ч. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, а съгласно ал.3, информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес. Снимковият материал е представен към преписката и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с него, поради което не е нарушено правото му на защита. От друга страна снимков материал се дължи на лицето, участващо в административнонаказателното производство, но ако то поиска такъв, за каквото искане касаторът не представя доказателства да е направил или да му е било отказано (чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015г.).

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от решаващия състав, а оплакването в жалбата в тази връзка е бланкетно и не визира конкретни процесуални нарушения, които да бъдат проверени от касационния състав. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260106/15.12.2020г., постановено по н.а.х.д. № 627/2020г., по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

                                                                           2.