Решение по дело №128/2021 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 115
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Петранка Райчева Прахова
Дело: 20215400500128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Смолян , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500128 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Постъпила е жалба от С. М. Д. – като физическо лице и като
представляващ ЕТ „С.Д. – Е.“, срещу Постановление за разноски от
14.12.2020 г. по изп. д. № 327/2020 г. по описа на ЧСИ Т. В.. В жалбата се
излагат доводи, че изп. дело № 327/2020 г. е образувано въз основа на
изпълнителни листи, по което е имало друго изпълнително производство –
изп. д. № 150/2013 г., прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Твърди се, че с новообразуваното изпълнително производство се формират
такси, каквито не е редно да се събират. Въвеждат се доводи за изтекла
погасителна давност. Твърди се, че сумите по главниците и лихвите са
заплатени през 2016 г., поради което липсва необходимост от събирането им
и съответно начисляване на нови такси.
Прави се искане за отмяна на атакуваното постановление.
В срок не е депозирано възражение от взискателят „Б. Д." АД.
В мотивите си ЧСИ В. сочи, че изп. д. № 327/2020 г. е образувано
въз основа на два изпълнителни листи, издадени по гр. д. № 363/2013 г. и по
гр. д. № 364/2013 г., по които два изпълнителни листа е предприето
1
принудително изпълнение; по третия изпълнителен лист, издадено по гр. д. №
362/2013 г. не е предприето принудително изпълнение, тъй като на гърба на
третия изпълнителен лист има отбелязване за извършени погасявания, чиито
размер надхвърля размера на присъдената сума, както и е посочено, че
плащанията са правени по изп. д. № 150/2013 г. Отбелязвания за извършени
погасявания по изпълнителните листи по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. №
364/2013 г. липсват.
Сочи се от ЧСИ, че по възраженията за изтекла погасителна
давност към момента няма произнасяне в исково производство.
По отношение разноските в атакуваното постановление ЧСИ сочи,
че по указание на ЧСИ, с оглед поисканите действия, взискателят е заплатил с
преводно нареждане от 29.10.2020 г. указаните такси и разноски, за които са
налице съответни фактури и сметка по чл. 79 от ЗЧСИ. Прави се искане да
бъде оставена жалбата без уважение.
Смолянски окръжен съд намира жалбата за процесуално
допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна,
ДТ е внесена, а по същество съобрази следното:
Изпълнително дело № 327/2020 г. по описа на ЧСИ Т. В. е
образувано на 05.10.2020 г. и видно и от поканите за доброволно изпълнение,
принудително изпълнение е предприето по изпълнителните листове, издадени
от гр. д. № 363/2023 г. и по гр. д. № 364/2013 г. на РС – Д..
Обжалва се Постановление за разноски от 14.12.2020 г., с което са
приети разноски по делото в общ размер на 683, 60 лева, представляващи
такси по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 9, т. 10 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.
За тези такси и разноски е издадена Сметка № 5012/29.10.2020 г.,
където е посочено за какво действие, на какво основание и какви такси се
дължат. Общата сума в размер на 683, 60 лева по указание на ЧСИ е внесена
от взискателят „Б. ДСК“ АД с платежно нареждане от 29.10.2020 г. /л. 70/ и с
оглед разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК се дължат от длъжникът.
Всъщност жалбоподателят не прави конкретни възражения за
някои от включените такси и разноски, за тяхното основание или размер.
Жалбоподателят оспорва въобще наличие на задължения към взискателя,
поради което смята, че не е следвало да се образува изпълнителното дело и
поради това и не дължи такси и разноски.
По повод възражението в жалбата, че вземанията са погасени по
давност, следва да се посочи, че по възражението за изтекла погасителна
давност няма компетентност да се произнесе нито съдебният изпълнител,
нито съдът в производство по чл. 435 и следващите от ГПК. Този въпрос
може да се реши единствено в исково производство, което може да бъде
2
инициирано от длъжниците.
Следва да се посочи, че прекратяването на изпълнително
производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не е пречка въз основа на
същия изпълнителен лист да се образува ново изпълнително производство,
ако е налице несъбрано вземане.
Дали и в какъв размер е налице несъбрано вземане по
представените от взискателят изпълнителни листове, следва да се прецени от
ЧСИ при образуване на изпълнителното производство и при изпращане на
поканите за доброволно изпълнение на длъжниците.
От изисканото изп. д. № 150/2013 г. по описа на ДСИ при РС – Д. е
видно, че по изпълнителните листове, издадени по гр. д. № 362/2013 г., гр. д.
№ 363/2013 г. и гр. д. № 364/2013 г. на РС – Д., е провеждано принудително
изпълнение, в резултат на което дългът е погасен със сумите, вписани на
гърба на изпълнителния лист, издадено по гр. д. № 362/2013 г. и за които суми
жалбоподателят представя с жалбата писмени доказателства.
От представената от взискателят с молбата за образуване на изп. д.
№ 327/2020 г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 150/2013 г. е
посочено, че към 15.10.2013 г. дългът по трите изпълнителни листове е в
размер на 162 362, 62 лева. На изпълнителния лист по гр. д. № 362/2013 г. е
отбелязано погасяване на сумата от 173 296, 13 лева, извършено за периода от
04.04.2014 г. до 17.06.2016 г. При извършеното разпределение от ДСИ на
взискателят е разпределена сумата от 160 748, 95 лева, както и разноски в
размер на 3 416, 92 лева.
Както ЧСИ В. сочи в мотивите си, размера на тези погасявания
надхвърля размера на присъдените суми по изпълнителния лист по гр. д. №
362/2013 г.
Поради това и предвид олихвяване на главниците, при образуване
на изпълнителното дело не е ясен размера на дълга по изпълнителните
листове, предмет на принудително изпълнение – тези по гр. д. № 363/2013 г. и
по гр. д. № 364/2013 г. Със съобщение от 08.10.2020 г. ЧСИ е уведомил
взискателят да посочи актуалния размер на задължението по всеки от
изпълнителните листове, както и има ли извършени плащания към банката
извън отразените по изпълнителния лист. Не се установява по
изпълнителното дело отговор на взискателя във връзка с това съобщение.
При това положение, при неустановен размер на дълга, ЧСИ е
предприел изпълнителни действия. Има ли неизплатен остатък от дълга по
изпълнителните листове по гр. д. № 363/2013 г. и по гр. д. № 364/2013 г. и
какъв е неговия размер, ЧСИ не е установил, като в призовките за доброволно
изпълнение като размер на дълга е приет дълга в размерите по двата
изпълнителни листове, като е посочен и размера на законната лихва на
3
главниците от 22.08.2013 г. към 14.12.2020 г. И това въпреки очевидното
значително надхвърляне на погасените суми с размера на дълга по
изпълнителния лист от гр. д. № 262/2013 г.
Според разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, посочени в трите
точки на тази разпоредба. С оглед твърденията в жалбата, в случая е относима
хипотезата на т. 1 – когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В
предвид визираните в разпоредбата на чл. 433 от ГПК хипотези и с оглед
доводите в жалбата, следва възражението за погасяване на дълга да се
изследва в рамките на изпълнителното производство, чрез изчисляване на
действителния размер на дълга било от ЧСИ, било и чрез назначаване на
съдебно-икономическа експертиза. Наличието или не на остатък от дълга и
неговия размер определят както дали са били въобще налице основания за
образуване на изпълнителното производство, респективно за неговото
прекратяване при установяване погасяване на дълга, и съответно дали
жалбоподателят следва да отговаря за разноски в това изпълнително
производство. Отделно от това, обжалваното постановление има за предмет
само прости такси, които не зависят от размера на дълга, но в призовката за
доброволно изпълнение се претендира и такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
която такса е пропорционална и на този етап се определя от размера на дълга.
С оглед гореизложеното следва ЧСИ да определи точния размер на
дълга преди произнасяне по въпроса за разноските. Незаконосъобразно ЧСИ е
постановил обжалваното постановление преди да установи има ли непогасен
дълг и в какъв размер.
Предвид гореизложеното обжалваното постановление като
незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено, поради което
Смолянски окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 14.12.2020 г. по изп. д.
№ 327/2020 на ЧСИ Т. В. – като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 437 ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ДСИ при РС – Д. оригинала на изп. дело №
150/2013 г.

4

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5