Решение по дело №668/2019 на Районен съд - Кюстендил

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 01.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 668 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, чрез главен юрисконсулт Г. К. против И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че в производство по ч.гр.д. 2039/2018 г. по описа на КРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, спрямо ответника за сумата в размер на 594,88 лв., от които: 388,52 лв. главница, дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., договорна лихва в размер на 70,76 лв. за периода 10.02.2018 – 11.10.2018 г., санкционна лихва в размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв. дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото – 25.00 лв, внесена от заявителя държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срок длъжникът депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК, поради което и била депозирана исковата молба, предмет на разглеждане по настоящото дело.

Сочи се, че на 17.08.2017 г. между страните по делото бил сключен Договор за стоков кредит № 284938 за сумата от 728 лв., необходима за закупуване от „Технополис“ ЕАД на 1 бр. готварска печка марка ELDOM, модел 213 VFE, с цена 329 лв. и един брой пералня марка Beko, модел WTE5411BO, с цена 399 лв., със срок на издължаване на кредита 12 месеца, считано от датата на неговото усвояване.

Съгласно постигнатите договорки кредитът се олихвявал с фиксиран лихвен процент 25,8 % годишно. Погасяването следвало да става чрез разплащателна сметка, посочена в договора, на месечни вноски по погасителен план, с падежна дата всяко 10-о число на месеца. Договорът бил сключен при Общи условия, които заедно с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите били връчени на ответника и той ги приел с подписването им. Сумата по кредита била усвоена безкасово по сметка на „Технополис“ ЕАД, което дружество от своя страна предало на ответника стоките на купувача. Т.к. ответникът не погасявал надлежно месечните си вноски, на 17.08.2018 г. кредитът станал изискуем, с настъпването на крайния му падеж. Поради допусната забава в плащанията на 7 бр. месечни вноски било депозирано и заявление по реда на чл. 417 от ГПК и били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ето защо се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца за сумата в размер на 594, 88 лв, от които 388,52 лв. главница дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., договорна лихва в размер на 70,76 лв. за периода от 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., санкционна лихва в размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв. дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2039 от 2018 г. на КРС.

Претендират се и деловодните разноски, дължими за настоящия процес, както и сторените такива в хода на заповедното производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който сочи, че неизпълнението по договора се дължало единствено на поведението на кредитора, който не събирал служебно месечните вноски от сметката на лицето, нещо което правил в продължение на 5 месеца, но по неясни причини прекратил.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

            Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор – на л. 5, страните са били в договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставило на ответника стоков кредит в размер на  728.00 лева.

Приложени са и Общите условия по договора, както и погасителен план, в който е посочен размерът на погасителните вноски за периода на договора  – по 69.48 лв. на месец, платими именно до 10-то число на месеца.

Има данни за извършени погасителни вноски.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от 

 

 

 

 заключението на която се установява, че сумата по кредита в размер на 728 лв. е била усвоена еднократно, безкасово с превеждането й по банковата сметка на търговеца. Извършени са 8 превода към кредитодателя в общ размер на 414,28 лв, от които погасена главница – 339,48 лв., погасена лихва – 74,29 лв. и погасена наказателна лихва за закъснение – 0,51 лв. Съгласно заключението неизплатената част от задължението възлиза на 388,52 лв. главница, 70,76 лв. – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., 15,60 лв. санкционна лихва за периода 10.03.2018 г. – 10.10.2018 г. и 120.00 лв. дължими такси и разноски. Видно от посоченото заключение е още, че разплащателната сметка на ответника за обслужване на процесния стоков кредит е с № BG17STSA93000024634971 /същият номер посочен недвусмислено в самия процесен договор/. Сметката, по която е превеждана пенсия на ответника е с № 12528569. Основание за преустановяване на служебното събиране на дължимите месечни вноски от страна на кредитодателя е недостатъчна наличност по откритата за обслужване на кредита разплащателна сметка с № BG17STSA93000024634971.

От представените от ищцовото дружество заверени вноски бележки се установяват извършени плащания след образуване на изп. д. № 5/19 г. по описа на ЧСИ Валентина Александрова, рег. № 742 с район на действие Окръжен съд – гр. Кюстендил, както следва: на 07.02.2019 – 80.00 лв.; на 10.06.2019г. – 100.00 лв.; на 08.08.2019 г. – 47.00 лв.; на 09.09.2019 г. – 47.00 лв; на 07.10.2019 г. 47.00 лв.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 2039/2018 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1051/2018 година, връчена лично на длъжника на 30.01.2019 г. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 08.02.2019 г. е депозирано възражение. С оглед постъпилото възражение заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Изложените фактически твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като такава по чл. 79, ал., 1 предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 417 ГПК.

По допустимостта: Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК    . Ето защо предявените искове се възприемат за допустими.

По основателността: С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.

В случая се установява, че по ч.гр.д. № 2039/2018 г. от описа на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 1051/2018 година, по силата на която длъжникът и настоящ ответник следва да заплати на заявителя – тук ищец сумата в размер на 388, 52 лв. главница дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., договорна лихва в размер на 70,76 лв. за периода 10.02.2018 – 11.10.2018г., санкционна лихва в размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв. дължими такси и разноски /последната сума, включена в дълга с нарочно Определение № 1416/13/11/2018 г. по ч. гр. д. 2039/2018 г. по описа на КРС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото – 25.00 лв, внесена от заявителя държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането е дължимо съгласно суми по Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за стоков кредит № 284938/17.08.2017 г.

Предмет на настоящата искова претенция са същите суми.

От събраните в хода на производството доказателства остана безспорно, че действително страните по делото са били обвързани по договор от 17.08.2017 г., по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 728.00 лева, която сума е усвоена еднократно, безкасово по сметка на търговеца.

Че посоченото облигационно отношение е съществувало се установява и от приложеното по делото споразумение, в което освен, че признава дълга си ответникът се е съгласил да изплати дълга си чрез месечни вноски, първата от които 100 лв., платима към датата на пописването му и 24 месеца по 35 лв., платими до 10-то число от месеца. По своята правна същност споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, който по арг. от разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за страните, които са го сключили. То се характеризира с правноустановително /декларативно/ действие, изразяващо се във взаимното съгласие на двете страни, че правното положение между тях е такова, каквото го провъзгласява спогодбата; преобразуващо /конститутивно/ действие, когато с нея те приемат изменения от действителното правно положение; и правнорегулиращо действие с оглед задължението им да се въздържат от оспорване занапред, като всяка една от тях може да иска изпълнението на признатите или поети от другата страна задължения. В този смисъл са Решение № 985 от 27.12.2004 г. по т. д. № 97/2004 г. на ВКС, II т. о., Определение № 117 от 24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 575 от 28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС, I т. о., Определение № 586 от 23.08.2011 г. по т. д. № 962/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. В случая постигнато споразумение е валидно, като не е оспорена неговата автентичност. С него ответникът е признавал свои задължения, а страните са приели падеж за заплащането им, което не е в противоречие със закона. Ето защо следва да се приеме, че сключената спогодба е породила уговорените правни последици.

Безспорно е, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист крайният срок за погасяване на кредита, който е на 17.08.2018 г., е настъпил, т.е. падежът на всички задължения (в това число и на главницата) също е настъпил.

От ангажираните по делото доказателства (експертно заключение на в.л. и вносни бележки, депозирани от ищеца) се установиха извършени плащания, а именно: 1./ след сключване на процесния договор и преди образуване на изп.д. № 5/2019г. по описа на ЧСИ В. Александрова, рег. № 742 както следва: извършени 8 превода към кредитодателя в общ размер на 414,28 лв, от които погасена главница – 339,48 лв., погасена лихва – 74,29 лв. и погасена наказателна лихва за закъснение – 0,51 лв.; 2./ след образуване на изп.д. № 5/2019г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742, както следва: на 07.02.2019 – 80.00 лв.; на 10.06.2019г. – 100.00 лв.; на 08.08.2019 г. – 47.00 лв.; на 09.09.2019 г. – 47.00 лв; на 07.10.2019 г. 47.00 лв.

Така дължимата, според вещото лице и неизплатената част от задължението възлиза на сумата от 388,52 лв. главница, 70,76 лв. – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., 15,60 лв. санкционна лихва за периода 10.03.2018 г. – 10.10.2018 г. и 120.00 лв. дължими такси и разноски. От тях следва да се приспаднат извършените плащания след образуване на изп. д. № 5/19 г. по описа на ЧСИ В. А., рег. № 742 с район на действие Окръжен съд – гр. Кюстендил, както следва: на 07.02.2019 – 80.00 лв.; на 10.06.2019г. – 100.00 лв.; на 08.08.2019 г. – 47.00 лв.; на 09.09.2019 г. – 47.00 лв.; на 07.10.2019 г. 47.00 лв., но по специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата - така Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), или като погасени чрез плащане следва да се приемат 70,76 лв. – договорна лихва за периода 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., 15,60 лв. санкционна лихва за периода 10.03.2018 г. – 10.10.2018 г. и 120.00 лв. дължими такси и разноски, както и  114,64 лв. от главницата, респ. претенцията се явява основателна единствено за сумата от 273,88 лв. – дължима главница по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г.

Върху главницата се дължи заплащане и на законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Само за пълнота следва да се посочи, че според установеното от вещото лице по приетата съдебна експертиза  определената за обслужване на процесния стоков кредит банкова разплащателна сметка и посочена в процесния договор такава е с № BG17STSA93000024634971, а сметката, по която се превежда дължимата на ответника пенсия е с № 12528569. Основанието за преустановяване на служебното събиране от страна на кредитодателя на дължимите месечни вноски за погасяване на задължението му по договора е недостатъчна наличност по обслужващата кредита разплащателна сметка, което обстоятелство не може да се вмени във вина на ищцовото дружество, както смята ищецът.

  

 

 

  

  

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

Съгл. задължителната практика на съдилищата т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в заповедното производство. Искане в т. см. е заявено, а предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на общо 360.00 лева, от тях държавна такса – 75.00 лв. и 285 лв. – възнаграждение за вещо лице. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт на основание  чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно  чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в общ размер от 211,78 лв.

На ищеца се дължат и тези разноски, сторени в хода на заповедното производство в размер на общо 34,53 лв. и в този размер ще му бъдат присъдени.

На ответната страна също се следват деловодни разноски с оглед изхода на делото, но доказателства в т.см. не са ангажирани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                          Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***., ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯ към „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, за сума в размер на 273,88 лв. (двеста седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки) – дължима главница по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2018 г. до окончателното изплащане, като исковата претенция до пълните предявени размери от 388,52 лв. главница дължима по Договор за стоков кредит № 284938 от 17.08.2017 г., както и исковете за установяване на вземания за договорна лихва в размер на 70,76 лв. за периода от 10.02.2018 г. до 11.10.2018 г., санкционна лихва в размер на 15,60 лв. за периода от 10.03.2018 г. до 10.10.2018 г., 120.00 лв. дължими такси и разноски, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2039 от 2018 г. на КРС, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като погасена чрез плащане.

ОСЪЖДА И.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявано от В. М. С. – Главен изпълнителен директор и Д. Н. – Изпълнителен директор, сумата от 211,78 лв. (двеста и единадесети лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и 34,53 лв. (тридесет и четири лева и петдесет и три стотинки) - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2039/2018 г. на КРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането в сила на решението по делото, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 2039/2018 г. по описа на КРС - за сведение.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: