Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260197 Година 18.12.2020 Град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На
осемнадесети ноември Година
две хиляди и двадесета,
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
При
Секретар МАЯ КРУШЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 500 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.105 ал.1 КМЧП и чл.511 КЗ.
И.Г.Т. ЕГН ********** *** иска от
съда да осъди „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ЕИК
********* гр.София да плати сумата
от 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на **му Н.Г.Т.,
починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2016г. около 03.50 часа на
автомагистрала „Тракия“ километър 114 +
250, причинено от **гражданин М.О.при
управление на МПС товарен автомобил влекач марка „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***,
с полуремарке „Турсан“ с рег. № *** , с валидна международна карта за
застраховка № TR/045/3746162 за товарния автомобил и № TR/045/3746180 за влекача му, ведно с
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от датата на
увреждането 22.04.2016г. до изплащане на сумата.
Твърди, че е **на Н.Т., **
служител, на който е причинена смърт от чуждия гражданин М.О., извършил ПТП на
22.04.2016г. около 03.50 часа на автомагистрала Тракия километър 114+250 при
управление на товарен автомобил с влекач, при което е нарушил правилата на
Закона за движение по пътищата.
Чуждият гражданин е жител на ***, и е работел
за *** гр.Истанбул. Управляваният от него тежкотоварен автомобил с влекач към
датата на деликта е бил с валидна международна карта за застраховка.
По нохд № 2514/2016г. на ПОС е влязла в сила
Присъда № 121 от 14.12.2016г., с която извършителят е признат за виновен за
извършено транспортно престъпление с причиняване на смърт и е осъден.
Твърди, че на **му в
резултат на удар от товарния автомобил са нанесени множество тежки телесни
увреждания, в резултат на които почива на място. Смъртта му е била неочаквана
за ищеца, който е негов по – голям **с 3 години. Твърди да са имали много
близка житейска връзка и са били неразделни. И двамата са работили като
служители на ***. Преждевременната му смърт му причинява огромна мъка и
страдания, в резултата на което преживява силен емоционален стрес, душевни мъки
и страдания, които не може да преодолее и до момента.
Застраховател на виновния
водач е турско застрахователно дружество „Алианц“ в гр.Истанбул, РТ. Ответникът
е приел решение за ликвидиране на образуваната пред него щета № BG – 17 – TR – 00025,
като е изплатил обезщетение, предявено от съпругата и двете деца на починалия.
На 06.03.2019г. ищецът
предявява претенция пред ответника за изплащане на обезщетение, която е приета
с вх. № 2-1113/06.03.2019г. Твърди, че с писмо изх. № 1-1022/2019 на 27.03.2019г. ответникът
отказва изплащане на обезщетение, поради което се сезира съда.
Уточнява, че е материално
легитимиран да заяви претенцията си съгласно ТР 1/2016г. на ВКС. Правото му е
признато и при изменение на чл.493а от КЗ, в сила от 07.12.2018г.
Възразява, че вина за
настъпване на ПТП има лицето, осъдено с влязла в сила присъда – водачът на МПС,
който се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, от разстояние от
около 400 метра не е видял пострадалия служител на ***, облечен със светлоотразителна
жилетка, осъществяващ задълженията си във връзка с настъпило преди това ПТП на
автомагистралата.
Ангажира доказателства,
претендира разноски, представя справка по чл.80 ГПК.
Ответникът не повдига спор
за фактите по настъпване на ПТП и също твърди, че на 22.04.2016г. е настъпило
ПТП на автомагистрала „Тракия“ при 114+250 км между товарен автомобил – влекач,
с прикачено към него полуремареке, управлявано от **гражданин М.О., и пешеходец
Н.Г.Т. като в резултат на произшествието загива пешеходецът. Признава, че
ищецът на 06.03.2019г. извънсъдебно предявява пред него претенцията си за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и че с писмо от 27.03.2019г.
е отговорил, че не се установява съществуването на дълбоки и трайни емоционални
връзки на ищеца с починалото лице, както и търпене в резултата на това болки и
страдания и тяхната продължителност.
Възразява,
че ищецът няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
**му, защото е извън кръга на лицата, легитимирани за това, съгласно даденото
тълкуване на закона с Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, както и че не отговаря на изискванията за
обезщетяване по изключение, указани в ТР № 1/2016г.
Не
признава, че ищецът е преживял неимуществени вреди от деликта. Не признава
съществуване на близка житейска връзка между братята приживе, както и
емоционален стрес, душевна мъка и страдания за ищеца.
Не
признава претърпяването, евентуално обема и продължителността на изживените
неимуществени вреди, както и евентуално техния размер.
Евентуално
възразява, че при доказани неимуществени вреди за ищеца, които е справедливо да
бъдат обезщетени, обезщетението се определя по методиката, утвърдена с
наредбата по чл.293а ал.2 на КЗ.
Позовава
се на приложението на пар.96 ал.1 от ПР към ЗИД на КЗ за лимит на
застрахователното обезщетение при **до 5 000лв.
Възразява,
че претендираният размер на обезщетението е прекомерен и не съответства на
принципите за справедливост.
Възразява,
че пострадалото лице е съпричинило настъпването на деликта, защото като
пешеходец не е спазил правилото на чл.114 т.1 от ЗДвП: не е съобразило
навлизането си в дясната лента на пътното платно на автомагистралата с
приближаващите се превозни средства, движещи се по нея, където нощно време има
по – интензивен трафик. Твърди, че пострадалият е навлязал на платното за
движение и е спрял на около 1.5 – 2 метра вляво от разделителната линия между
аварийната лента и дясната лента за движение. В резултат ПТП настъпва и поради
навлизане на пострадалия на платното за движение на място, по начин и в
момента, когато това не е било безопасно. Въпреки изпълнение на действия по служба,
мястото му не е било обезопасено. Твърди, че с поведението си пострадалото лице
е създало опасност за движението на останалите участници и за себе си.
Твърди, че
пострадалото лице е нарушило и чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114 т.1 от ЗДвП.
Не признава
акцесорната претенция за лихва от датата на деликта. Възразява, че частично е
погасена по давност за период от три години преди сезиране на съда.
Твърди, че
в искането на ищеца до ответника извънсъдебно не е посочена банковата му
сметка, каквото е законовото изискване, поради което като кредитор не е дал
съдействие и сам е изпаднал в забава, което освобождава длъжникът от неговата
забава.
Възразява,
че лихва не се дължи, тъй като ищецът не е представил поисканите по преписката
извънсъдебно доказателства.
Ангажира
доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.
Съдът,
след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид
въведените доводи и възражения, намери за установено следното:
Съдът
приема да е международно компетентен да разгледа заявения спор на основание
чл.18 от КМПЧ доколкото се твърди и се признава от ответника, за което има и
влязла в сила присъда, чието действие на основание чл.300 от ГПК е задължително
за настоящия съд и страни, а именно – че се заявява претенция за обезщетяване
на вреди, причинени от деликт, чийто извършител е чужд гражданин - М.О., при
управление на МПС товарен автомобил влекач марка „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***,
с полуремарке „Турсан“ с рег. № ***, регистриран в Република **, с валидна
международна карта за застраховка № TR/045/3746162 за товарния автомобил и №
TR/045/3746180
за влекача му. Преписи от застрахователната полица са представени от ищеца при
уточняване на претенциите му, както и по приложеното наказателно дело на лист
59 и лист 60 от досъдебното производство, където се намират и преписи от
регистрационния талон на товарния автомобил. Видно от полиците е, че
застрахователните договори са сключени в гр.Истанбул, РТ, с турското
застрахователно дружество „Алианц“ по отношение на МПС с регистрация в
Република **, т.е. с чужда регистрация.
Следователно,
касае се за деликт с международен елемент – извършителят е чужд гражданин при
управление на МПС, регистрирано в Р**, по отношение на което има сключен
застрахователен договор с чуждестранен застраховател. Доколкото вредоносното
деяние е извършено в страната и вредите са настъпили тук, настоящият съд се
явява международно компетентен да разгледа иска за вреди от това непозволено
увреждане.
Както се
посочи, между страните няма спор и това, съгласно чл.300 от ГПК, е признато с
влязлата в сила на 30.12.2016г. Присъда № 121 от 14.12.2016г. по приложеното
НОХД № 2514/2016г. на ПОС, че лицето М.О., роден на ***г. в гр.**, живущ в Р **,
** гражданин, виновно, по непредпазливост, на 22.04.2016г. около 03.50 часа на
автомагистрала Тракия при 114+250 км, при управление на МПС – товарен автомобил
– влекач „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***, с полуремарке „Турсан“ с рег. № ***,
при нарушение на правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП, причинява смъртта
на Н.Г.Т. с ЕГН **********, което съставлява престъпление по чл.343 ал.2 б.в
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
От
заключението на СМЕ на в.л. д-р З.Н., дадено компетентно и безпристрастно, след
запознаване с материалите по делото, неоспорено от страните, на което съдът
дава вяра, се доказва, че на Н.Т. е било причинено политравма: тежка черепно –
мозъчна травма с многофрагментно счупване на покрива и основата на черепа,
вътречерепен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, пълно прекъсване на мозъка
в областта на мозъчния ствол – между моста и продълговатия мозък; тежка шийна
травма с пълно прекъсване на гръбначния стълб в горната част – атлантоокципитално
съчленение; множество счупвания на ребра, кръв в коремната кухина с разкъсване
на черния дроб и десния бъбрек, раздробено счупване на таза в дясната му
половина, счупване на дясната бедрена кост и двете кости на дясната подбедрица,
кръвонасядания и разкъсно – контузни рани. Причината за смъртта на лицето са
множествените тежки травматични увреждания, несъвместими с живота, като тези
тежки увреждания и настъпилата смърт на Т. са в пряка причинно – следствена
връзка с ПТП на 22.04.2016г.
От
показанията на св.М.И.К. и св.Н.К.С. се установява, че на 22.04.2016г. през
нощта, при управление на лек автомобил марка БМВ в посока гр.Бургас, св.К.
предизвиква ПТП с товарен автомобил на АМ Тракия и поради това на мястото на
произшествието пристига дежурен патрул – св. Н.С. и починалият Н.Т.. Заварените
участници в това първо ПТП – лек и товарен автомобил, са били установено на
място с включени аварийни светлини. Св. К. е поставил и светлинен триъгълник
зад лекия си автомобил с цел обозначаване на авариралата му кола. Товарният
автомобил е бил установен в аварийната лента на автомагистралата, а лекият
автомобил, поради техническа повреда, е бил установено зад него, на разстояние,
перпендикулярно спрямо посоката на движение, като предницата му и предните гуми
са били върху разделителната бяла лента между аварийната лента и първа лента от
платното за движение, съгласно показанията на свидетелите и видно от
материалите на досъдебното производство на приложеното НОХД /протокол за ПТП,
протокол от оглед на местопроизшествие, албум/. Останалата част от лекия
автомобил е била разположена в аварийната лента. Пристигналата патрулна кола е
установена от св.С. между товарния автомобил и лекия автомобил, изцяло в
аварийната лента за движение, по посоката на движение, с включени светлинни
обозначения. Движението по автомагистралата няма данни да е спряно или
ограничено предвид това ПТП. След оглед на местопроизшествието, св. С. и
пострадалият Н.Т. си разпределят работата като влизат в служебния автомобил. И
двамата носят светлоотразителни жилетки. Св. С. започва да изготвя писмено
документи, пострадалият Т. слиза от автомобила, взима служебния фотоапарат и се
отправя към лекия автомобил за изготвяне на снимки, придружен от св.К., стоящ
зад патрулната кола и пред лекия си автомобил в аварийната лента. Пострадалият Т.
застава пред лекия автомобил БМВ и го снима, в резултат на което навлиза и се
ситуира върху първо платно за движение на автомагистралата. Св. К. е в близост
до него. Това става около 03.50 часа, когато св.К. вижда преминаващ пред лицето
му товарен камион и чува звук от силен удар и от рязко спиране на камиона. Св.С.,
пишещ през това време в служебния автомобил, също чува шум и характерен за него
звук от рязко спиране на товарен автомобил, след което виковете на св.К., че
колегата му е ударен от камиона.
От показанията на св. К. и
св. С., от писмените материали и от заключението на СТЕ на в.л. инж. С.М.,
изготвено въз основа на писмените и гласни доказателства по делото,компетентно
и безпристрастно, неоспорено от страните, на което съдът дава вяра, се доказва
механизма на настъпване на ПТП. Лицето М.О.на 22.04.2016г. през нощта управлява
товарен автомобил с влекач по АМ Тракия по дясна лента на южно платно за
движение от изток на запад /в посока гр.Бургас/. През това време пострадалият Т.
навлиза в платното за движение, обръща се на юг и спира като изготвя снимки. В
този момент товарният автомобил е на около 147
- 148 метра от Т.. Водачът му не реагира на опасността от удар с човека
и след около 7 секунди след навлизането на Т. на платното и след около 4
секунди след спирането му настъпва удар в предната дясна част на товарния
автомобил и предна дясна част на пострадалия Т.. След удара Т. е отблъснат на
изток, където пада на платното за движение на място и в положение, отразени в
протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието, приложени към
досъдебното производство на наказателното дело. След ПТП товарен автомобил
Мерцедес с ремарке Тирсан спира в лентата за принудително спиране на място и в
положение, отразени в протокола за оглед
и във фотоалбума, на около 106 – 107 метра от мястото на удара.
ПТП настъпва на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, при движение през нощта, при
намалена видимост на изкуствени светлини – автомобилни фарове. Платното за
движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която е била суха
и без наличие на дупки и неравности, с две ленти за движение в една посока и
лента за принудително спиране.
В служебния автомобил е
имало включена камера, заснела ПТП, от чийто запис в.л. М. констатира, че са
изминали 7 секунди от момента, в който
пострадалият Т. навлиза в лентата за движение до момента на удара.
Товарният автомобил се е движел в момента на удара с около 76 км/ч, при която
скорост дължината на пълния му спирачен път е изчислена от вещото лице на 84.30
метра. Времето за изминаване на този пълен спирачен път е изчислено на 5.76 секунди.
При скорост от 76 км/ч вещото лице е изчислило, че товарният автомобил е бил на
около 147.78 метра от мястото на удара в момента, когато Т. навлиза на пътното
платно, т.е. изминал е около 148 метра преди настъпване на ПТП. От записа и отразения на него факт, че
пострадалият Н.Т. престоява 4 секунди за да прави снимки, вещото лице М. дава
изчисление, че за това време от 4 секунди товарният автомобил е изминал около
84.44 метра.
В.л. М. дава заключение, че
пострадалият Т. с носената от него светлоотразителна жилетка е бил видим на
разстояние от около 300 – 400 метра, от което приема, че водачът на товарния
автомобил с ремарке е имал техническа възможност да забележи пострадалия и при
своевременно задействане на спирачната система е имал техническа възможност да
установи товарния автомобил на място преди удара и да избегне настъпване на
ПТП. Също така в.л. М. посочва, че видно от видеозаписа, фаровете на товарния
автомобил с ремаркето са били видими в момента, в който пострадалият Т. е
излязъл от служебния автомобил и се е отправил със св. К. към лекия автомобил,
поради което дава заключение, че Т. е имал техническа възможност да забележи
товарния автомобил около 7 секунди преди да настъпи удара, когато е навлизал на
платното за движение, тъй като в този момент фаровете са се виждали. Поради
това, от техническа гледна точка, Т. е навлязъл от лентата за аварийно спиране
на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. За това вещото лице заключава, че Т. би избегнал удара, ако не бе
навлязъл на платното за движение пред товарния автомобил. От своя страна
водачът на товарния автомобил М.О.не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пострадалото лице въпреки, че е имал техническа възможност да го
забележи и да задейства спирачната система в момента на навлизане на Т. на
платното за движение или дори в момента на спиране на Т. на платното, поради
което е имал техническата възможност да установи на място автомобила преди
мястото на удара и да избегне настъпване на ПТП.
По делото няма спор и това
се доказва от представените към исковата молба удостоверения за родствена
връзка и наследници, че ищецът И.Т. е по – големия с три години **на
пострадалия Н.Т..
От показанията на св.Л.Г. и
от изслушаното заключение на СПХЕ на в.л. д-р Д.К., изготвено задълбочено,
безпристрастно, компетентно, неоспорено на страните, на което съдът дава вяра,
се доказва, че между двамата ** е съществувала силна емоционална привързаност.
Те са били близки по възраст, израстват в с. **. И двамата ** постъпват на
работа в **, първо ищецът, след това пострадалия, създават семейства, Н. ***,
но поддържа непрекъснати контакти с ** си И., грижат се за родителите си, по
празниците винаги се събират и празнуват заедно, семейно. Ищецът приема тежко
смъртта на **си, почувства се много зле, затваря се, сменя си работата като от пътен ** се премества в
териториалната **. След смъртта на **си помага на семейството и децата му,
посещава ги в гр.Пловдив, оказва силна подкрепа на сина му, който преживява
тежко и проблемно загубата на баща си.
Вещото лице К., въз основа материалите по
делото и лично освидетелстване на ищеца, дава заключение, че биографиите на
двамата ** са свързани като процес на израстване, оформяне на характери,
училище и професия. Семействата им са били също в близки и доверителни
отношения. Връзката между ** е била емоционална и смъртта на Н. е нанесла
негативни последици и стрес, защото е била неочаквана. Травматичен момент в
живота на ищеца е ПТП на 22.04.2016г., когато на работното си място загива **му
като **. Събитието за него е негативно и изпитва следствие на това психични
страдания, чувство на вина както към загиналия, така и към ** си и семейството
му. Имал е ангажимент към психическото здраве на ** си. Ищецът е имал смущения,
свързани с психичното му функциониране. Бил е подтиснат, ангажиран с
емоционалното състояние на ** си и на семейството на **си. Не е пожелал да
научи подробности и да види записа от случилото се поради емоционалното си
състояние, имал е смущения в съня.
Ищецът Т. е преживял негативното събитие като
остра стресова реакция, продължила дни. Преживените психични реакции са довели
до нарушена адаптация и промени във всички сфери на функционирането му.
Нарушената адаптация се е изразила в емоционални симптоми, напрежение, тъга,
тревожност. След вестта за инцидента се е отзовал веднага при близките си – ** и семейството на
**му; бил е на разположение на семейството на **си и е имал адекватно и
подпомагащо поведение. Включването му в случая с емоционалното разстройство на **
му говори за доверителната им връзка. Първоначално ежедневието му е било
нарушено с промяна на планове, перспективи, необичайно до момента физическо и
психическо натоварване. Обсъжданото събитие е довело и до внезапна промяна във
фамилията – тя е загубила целостта си, като е нарушен и процеса на рутинно
взаимодействие с останалите членове. Отразило се и на професионалните му
планове, променил е работното си място от ** в Териториална полиция, което е довело
и до нови натоварвания и обучение.
Т. не е посещавал
специалист, не е взимал медикаменти, симптоматично само валидол. Започнал е
работа и е продължил ежедневието си, но е работил с напрежение, наблюдавал
колегите си, правил им забележка да са по – внимателни. Не е развил състояния,
изискващи лечение и нарушаване функционалните възможности за работа, не се
откъснал от обичайната семейна среда.
Травмата е била неочакване
за ищеца, към момента е напълно осъзната, интензивността на преживяванията са
били в рамките на остър стрес и траурна реакция, не се е развило ПТСР. При Т.
има разстройство на адаптацията, което е било краткотрайно, преживял е
негативни чувства, към момента на освидетелстването има процес на
възстановяване на равновесието му. Продължават да присъстват ситуативни
емоционални преживявания. Вещото лице К. дава заключение, че към момента няма
данни за трайни последици на психиката и психичното му здраве от медицинска и
клинична гледна точка.
Гореустановената фактическа обстановка
налага от правна страна извод за доказаност на претенциите по основание.
Фактът, че ПТП е причинено
от гражданин на Република ** при управление на товарно МПС, регистрирано в
Република **, за което е сключена
застраховка с чуждестранно застрахователно дружество в гр.Истанбул, РТ,
определя казуса като такъв с международни елементи. Фактът, че ПТП е настъпило
на територията на страната и вредите са настъпили също на територията на страна
касателно пострадал и увредени, определя международната компетентност на
настоящия съд по делото по правилото на чл.18 от КМЧП.
Нормата на чл.105 ал.1 от
КМЧП посочва, че задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат
от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди. Правилото определя българското материално
право в областта на деликта като приложимо по случая, т.е. нормите на чл.45 и
следващите от ЗЗД, защото непосредствените вреди са настъпили на територията на
страната.
Съгласно чл.116 от КМЧП
правото на увреденото или ощетеното лице да предяви иск пряко срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, се урежда от правото,
приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно
отношение, освен ако увреденото или ощетеното лице е избрало да основе иска на
правото, приложимо към застрахователния договор. Това означава, че претенцията
на ищеца, насочена срещу застрахователя на извършителя, също се урежда от
българското материално право за деликт по чл.45 и следващите от ЗЗД, защото по
делото няма данни ищецът да е избрал да основе иска си на правото, приложимо
към застрахователния договор на извършителя М.О.. Вярно е, че ответник по
делото не е турското дружество – застраховател Алианц, издало полицата, но
легитимацията на настоящия ответник е основана на чл.513 от КЗ и предвид факта,
че той е приел за обработка и изплащане щетата от процесното ПТП. Поради това
приложимото по делото материално право е българското материално право за
непозволено увреждане касателно нормите на ЗЗД и правилата на чл.506, чл.511 и
чл.513 от КЗ. Не се прилагат норми на българското материално право по отношение
на застрахователното правоотношение, на застрахователния договор и неговите
лимити и в частност нормите на КЗ за задължителна застраховка Гражданска
отговорност, защото няма препращаща към тях норма на КМЧП. Както се посочи,
чл.105 ал.1 и чл.116 от КМПЧ сочат като приложимо материално право българското
материално право само по отношение на деликта – чл.45 ЗЗД, не и материалните
норми на КЗ касателно застрахователното правоотношение.
С молба – претенция с вх. №
2 – 1193 от 06.03.2019г., по правилото на чл.511 ал.3 от КЗ, ищецът е поискал
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликта в размер
на 100 000лв. Ответникът с отговор
изх. № 1 -1-22 от 27.03.2019г. е отказал плащане с мотив, че И.Т. не
удостоверява основателността на претенцията си – приема я за недоказана, и с
мотив, че като **на починалото лице не попада в
кръга на правоимащите роднини, включително и по изключение, каквото не
доказва. Тази извънсъдебна процедура доказва допустимостта на съдебната
претенция.
ПТП от 22.04.2016г. е деликт
по смисъла на чл.45 от ЗЗД с оглед правилото на чл.300 от ГПК за зачитане на
пределите на влязлата в сила присъда, доказваща дееца, виновността му и
противоправността на деянието му. Смъртта на Н.Т. е пряка и непосредствена
последица от деликта, което се доказва както от факта, че причиняването на
смъртта от ПТП е част от фактическия състав на влязлата в сила присъда, така и
от изслушаната по делото СМЕ.
Доказва се, че между ищецът
и починалият му **приживе са съществували взаимоотношения, които са надхвърляли
по съдържание, интензитет и дълбочина обичайните родствени връзки между двама **.
Била са изградени изключително топли и близки отношения в резултат на малката
разлика във възрастта им и оттук израстването им, имали са сходно професионално
развитие и среда, съществувала е доверителна връзка, израз на която е
ангажираността на ищеца към семейството на **му. Двамата ** са изградили и
поддържали връзка, която се е отличавала от формалните семейни отношения –
поддържали са непрекъснати контакти, споделяли са грижите и отговорностите към
родителите си, не са прекъснали контактите с родната си среда, събирали са се
на традиционно семейни празници. От друга страна работата и на двамата като **
е довела до изграждане и на обща професионална среда, което засилва
взаимовръзката им и я характеризира като изключителна.
Доказва се и, че смъртта на
по – малкия **, настъпила по време на работата му и по повод нея, е причинила
на ищеца като по – голям **пряко и непосредствено неимуществени вреди, чийто
вид, интензитет и продължителност е справедливо да бъдат обезщетени. На ищеца И.Т.
са причинени морални болки и страдания от внезапната и неочаквана смърт на **му,
като на негативните му изживявания дават засилено отражения и обстоятелствата,
че пострадалият Н.Т. е негов по – малък **, който оставя две деца, към които
ищецът демонстрира изпълнение на морални
и емоционални задължения; че смъртта му настъпва по време на работата, която
работи и ищеца, в резултат на което ищецът сменя работното си място и оттук рутинната
си работна среда, задължения и колектив, и се премества от ** в Териториална
дирекция; че след повече от четири години след смъртта на **си ищецът
продължава да изпитва негативни емоции.
Обстоятелството, че ищецът е
преживял смъртта на **си като стресово разстройство и след това е изживял
разстройство на адаптацията, като е преминал през етапите на траур и скръб към
момента на освидетелстването по делото от в.л. К. и не е развил постравматично
стресово разстройство, както и че изживяванията му не са довели до клинични
проявления и други здравословни проблеми, не означава, че ищецът не е преживял
интензивни негативни емоции и че смъртта на **му не му е нанесла неимуществени
вреди, които да не е справедливо да се обезщетят. Липсата на клинично развита
картина не означава липса на нанесени неимуществени вреди.
Съдът приема, че спрямо
ищецът е справедливо по изключение да се даде обезвреда на причинените му
неимуществени вреди от смъртта на **му като отчита личните взаимоотношения
между братята приживе, изградената от тях двамата среда и причинените на ищеца
морални мъки, страдания и болка от загубата на **му.
При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете както вида на вредоносния резултат от деликта – смърт на **, така
и интензивността, продължителността и динамиката на изживените болки и
страдания с оглед понесената загуба, възрастта на починалия **към датата на
деликта – на **г., с оглед възрастта на
ищеца, така също и социалната и
икономическа обстановка в страната към датата на деликта, СРЗ /753.10лв./ и МРЗ
/420лв./, въз основа на които съдът приема за справедливо обезщетение в размер
на 90 000лв.
Неоснователни са
възраженията на ответника, черпени от нормата на чл.493а ал.4 от КЗ и пар.96
ал.1 от ПР към ЗИД на КЗ относно размера на обезщетението, защото тези норми на
материалното право са неприложими към казуса. Това са норми на материалното
право, приложими към застрахователни правоотношения, породени от сключване на
договор за задължителна застраховка ГО от застраховател – българско юридическо
лице, които договорни правоотношения имат териториално действие в пределите на
Република България. По делото, както се посочи, застрахователните полици са
издадени от чуждестранно застрахователно дружество по отношение на МПС,
регистрирано в чужбина, като застрахователните договори са сключени в чужбина –
Република Турция. На основание чл.116 във вр. с чл.105 ал.1 от КМЧП, по
настоящия казус се прилага българското материално право само касателно деликта
– по чл.45 от ЗЗД. Не се изследва приложимото материално право по
застрахователното правоотношение по международна карта за застраховка № TR/045/3746162
за товарния автомобил и № TR/045/3746180
за влекача му. Възраженията на ответника са почерпени от материални норми,
които са приложими към застрахователни правоотношения, възникнали в страната, а
не към процесния казус.
Неоснователно е възражението
на ответника, че пострадалият Н.Т. е пешеходец по смисъла на ЗДвП и като такъв,
нарушавайки задълженията си на пешеходец, е съпричинил деликта. Легалната
дефиниция на пешеходец е дадена в чл.107 ал.1 от ЗДвП, според която пешеходецът
е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно
средство и не извършва работа на пътя. В случая Н.Т. се е намирал на пътя извън
пътно превозно средство, но е извършвал работа на пътя – изпълнявал е
служебните си задължения на дежурен **, поради което сме изправени пред изключението
на дефиницията и за това пострадалото лице не може да бъде определено като
пешеходец. Респективно оттук са ирелевантни доводите на ответника какви норми
на ЗДвП касателно задълженията на пешеходеца счита да са нарушени.
Основателно е обаче
възражението на ответника за съпричиняване на деликта от пострадалото лице.
Трайното тълкуване на нормата на чл.52 от ЗЗД е, че съпричиняването е действие
на пострадалото лице, което с поведението си обективно е допринесло за настъпване
на вредоносното деяние или на неговите противоправни последици. Без правно
значение за съпричиняването е виновността и противоправността на действията на
пострадалото лице. Достатъчно е от обективна страна поведението и действията на
пострадалия да се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на
деликта или неговия вредоносен резултат. Практиката приема, че както
недееспособен /малолетен/ може да съпричини с поведението си деликта и/или
неговите последици, така и съпричиняване да има с действия, които не
представляват юридическо нарушение на определени норми.
В случая от заключението на
САвТЕ на в.л. М. и от видеозаписа се установява, че в момента, в който
пострадалият Н.Т. се отправя от служебния автомобил към лекия автомобил БМВ да
направи снимки, в далечината са видими фаровете на товарния автомобил, който се
движи по пътното платно. Това означава, че приближаването на товарния автомобил
е било видимо за пострадалия и навлизането му върху лентата за движение на пътното
платно не е било безопасно. Съгласно заключението, удар не би настъпил, ако
пострадалото лице не бе навлязло върху лентата на пътното платно за движение.
Пострадалото лице е имало техническа възможност да избегне удара, защото за
него приближаващият се товарен автомобил е бил с видими фарове, на разстояние
около 148 метра, и ако не бе стъпил на лентата на пътното платно пред
авариралия лек автомобил, удар не би настъпил.
За да се определи степента
на съпричиняване на деликта от пострадалия и извършителя, съдът отчита, че ПТП
е настъпило през нощта, при слаба видимост, но на прав, равен и сух участък, а
пострадалото лице е униформен служител, носело е светлоотразителна жилетка,
която е била видима, и е изпълнявало служебни задължения като установените на
място автомобили са били с включени аварийни светлини, патрулната кола е била с включени сини
светлини. Но мястото на настъпилото първо ПТП не е довело до частично
или пълно спиране/отбиване на движението по магистралата в този участък предвид
наличието на аварирало върху лентата за движение на пътното платно МПС, което е
било обозначено само чрез аварийни светлини.От записа се констатира, че във втората лента на платно за
движение по магистралата преди удара няма друг автомобил, поради което това
платно е било свободно. Извършителят на
деликта М.О.от една страна е имал техническата възможност да възприеме
светлините на установените в аварийната лента автомобили – както на участниците
в ПТП с включени аварийни светлини, така и на служебния патрул, преди появата
на пострадалия Т. на отстояние 148 метра преди мястото на удара, и да съобрази
управлението на МПС с тези препятствия по пътя, включително да намали
скоростта, да преустрои МПС в свободната
втора лента на магистралата. Също така извършителят М.О. е имал техническата
възможност при появата на пострадалия Т. на около 148 метра преди мястото на
удара да го възприеме и да преустанови движението на МПС, което към този момент
е било технически възможно предвид изчисления спирачен път от около 85 метра
при скорост 76 км/ч. С оглед на тези обстоятелства съдът приема, че
извършителят с поведението си е допринесъл с 90% за настъпване на ПТП, а
пострадалият Т. с поведението си е допринесъл с 10 %.
Съобразно така приетото следва
обезщетението да се редуцира на 81 000лв. като се отчете съпричиняването с
10 % на пострадалото лице.
Претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва от датата на деликта до датата на сезиране на съда
на 13.06.2019г. е неоснователна, съгласно чл.511 ал.3 КЗ, с оглед направеното
от ответника възражение, че ищецът при извънсъдебно предявяване на претенцията
си не е посочил банковата си сметка. Нормата на чл.511 ал.3 от КЗ препраща към
съответно прилагане на чл.380 от КЗ, който с ал.3 изрично изисква посочване на
банкова сметка, неизпълнението на което изискване е санционирано от
законодателя като забава на кредитора - последицата е освобождаване от
заплащане на лихва. Видно от молбата на ищеца до ответника от 06.03.2019г. е, че в нея не са посочени данни
за банковата сметка на молителя. Без правно значение е, че ответникът е отказал
плащане на обезщетение с изричен писмен отказ. Отказът му да плати не може да
санира молбата по чл.511 ал.3 от КЗ, тъй като е последващо на нея действие.
При този изход на делото на
ищеца се дължат доказани разноски по съразмерност за уважената част от иска от 3 150лв.
платено адвокатско възнаграждение. На ответника по съразмерност за отхвърлената
част от иска се дължат разноски в размер на 474.79лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи на съда ДТ за уважената част от иск в размер на 3 240лв.
и разноски за вещи лица от 270лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.2,
съдебен адрес *** чрез АД „Б., А., Д.”,
да плати на И.Г.Т. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Г., сумата от 81 000лв.
/осемдесет и една хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на **му Н.Г.Т., починал в резултат на ПТП, настъпило на
22.04.2016г. около 03.50 часа на автомагистрала „Тракия“ километър 114 + 250, причинено от **гражданин М.О.при управление на МПС товарен
автомобил влекач марка „Мерцедес – Бенц“ с рег. № ***, с полуремарке „Турсан“ с
рег. № *** , с валидна международна карта за застраховка № TR/045/3746162
за товарния автомобил и № TR/045/3746180
за влекача му, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва от датата на сезиране на съда на 13.06.2019г. до изплащането й
и направените по делото разноски в размер на 3 150лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер от 81 000лв. до предявения от 100 000лв.
и за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането
22.04.2016г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
И.Г.Т. ЕГН **********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г.Г., да плати на „НАЦИОНАЛНОТО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София,район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.2, съдебен
адрес *** чрез АД „Б., А., Д.”, разноски
за отхвърлената част от иска в размер на 474.79лв.
ОСЪЖДА
„НАЦИОНАЛНОТО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София,район Средец, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.2,
съдебен адрес *** чрез АД „Б., А., Д.”,
да плати на ПОС сумата от 3 240лв. ДТ за уважения иск и сумата от 270лв.
разноски за депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението да се обяви.
Окръжен
съдия: