№ 465
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104391 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. А.А., срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът в качеството си на
наследник на лицето И.Г.И., с ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
сумата от общо 912.01 лева, от които сумата от 734.14 лева – главница,
представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги
/доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за имот
– апартамент № 30, находящ се в ***** – абонатен № 1360621 за периода от
02.02.2006 г. до 05.10.2009 г., сумата от 127.87 лева – обезщетение за забава
за периода от 05.04.2006 г. до 06.11.2009 г., а сумата от 50 лева –
представлява разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата 17.11.2009 г. – за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2010 г.
по ч.гр.д. № 6070/2009 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са
претендирани по изпълнително дело № 241/2010 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова, поради погасяването им по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода, за който били начислени
процесните вземания, ищцата била съсобственик на имота – апартамент № 30,
находящ се в ***** заедно с покойния си съпруг И.Г.И., починал на
03.09.2020 г. След смъртта на последния, доколкото децата им се отказали от
1
наследството на баща си, ищцата станала изключителен собственик на имота.
На следващо място се твърди, че по молба от ответника като взискател
срещу покойния съпруг на ищцата било образувано изп.д № 241/2010 г. по
описа на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 6070/2009 г. по описа на РС Перник, за процесните суми срещу
И.Г.И.. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е
извършено единствено проучване на имущественото състояние на длъжника
като е изпратено и едно запорно съобщение. Посочва се, че извън тези
действия други действия по изпълнителното дело не са осъществявани. В тази
връзка ищецът излага доводи, че същото е прекратено по закон на основание
чл. 433, т. 8 от ГПК.
Предвид горното и изтеклия период от време, през който взискателят е
бездействал, ищцата счита, че процесните вземания са погасени по давност. В
тази връзка на първо място се посочва, че е изтекла приложимата 5-годишна
давност. На следващо място се поддържа, че образуваното срещу
наследодателя на ищццата изпълнително производство е прекратено по право,
доколкото по същото не е поискано извършване на действия от взискателя в
продължение на повече от 2 години – основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай. На последно място ищцата посочва, че е посетила
ответното дружество като е поискала заличаване от счетоводството му на
процесните вземания, но й било отказано, с аргумента, че след смъртта на
съпруга й същите следва да бъдат заплатени от нея като наследник, поради
което и при липса на плащане ще бъде пристъпено към принудително
изпълнение. Поради тези обстоятелства и ищцата счита, че за нея е налице
правен интерес от настоящото производството. С тези аргументи се иска
предявените исковe да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници на
И.Г.И. и три броя удостоверения за вписан отказ от наследство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като
неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия
случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили
след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 6070/2009 г. по описа на
РС Перник.
Посочва се също, че изп.д № 241/2010 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова действително било прекратено, поради което и искът по чл. 439 от
ГПК бил лишен от предмет – с оглед липсата на висящо изпълнително дело. В
тази връзка и ответникът счита, че за ищцата липсва правен интерес от водене
на настоящото производство.
В исковата молба не се оспорва, че действително срещу длъжника не са
извършвани други изпълнителни действия с изключение на тези по изп.д. №
2
241/2010 г. на ЧСИ Димитрова. Доколкото и същото било прекратено по
право ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на иска. Излагат се
доводи и че в случая се касае за един иск, основан на едни и същи факти.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се
възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Ответното дружество не изпраща свой представител в насроченото
открито съдебно заседание. Изразява писмено становище за отхвърляне на
исковете. Поддържа възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
241/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата за вземанията,
предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5287
от 17.11.2009 г. по ч.гр.д. № 6070/2009 г. по описа на РС Перник. Доколкото
заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
25.02.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
07.07.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като
на последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 241/2010 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 01.09.2010 г., спрямо която има данни за връчване на
длъжника чрез залепване на уведомление. По изпълнителното дело е наложен
и запор – с дата 12.08.2013 г. върху пенсията на длъжника. Доколкото
последната е била под несеквестируемия минимум обаче суми не са
удържани.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми в изпълнение на дълга.
На 29.12.2017 г. съдебният изпълнител е издал нарочно постановление за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От представено по делото удостоверение за наследници на И.Г.И. се
установява, че същият е починал на 03.09.2020 г. като е оставил за свои
наследници: съпругата си Р. ИЛ. ИВ. /ищец по делото/ и три деца: А.И.Г.,
3
Е.И.Г. и Ю.И.Г..
Децата на И.Г.И. обаче са се отказали от наследството на последния,
видно от представени по делото три броя удостоверения за отказ от
наследство.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 25.02.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
6070/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло
допустима. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията на
ответното дружество за липса на правен интерес от предявената претенция,
доколкото същото не търси удовлетворяване на вземанията си принудително,
следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се обосновава с
трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема
допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след
прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на
издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност,
включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това
вземане има висящо изпълнително производство към момента на
предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали
кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи
последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от
длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след
влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е
уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение,
с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не
ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е
налице възможност за ново изпълнително дело докато изпълнителният лист
не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по
4
него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния
установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По процесното изпълнително дело няма данни да са събрани суми от
длъжника.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Налице е
и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали
от последното изпълнително действие или от последното поискано от
взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по
тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело фактическа
обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли посочените
противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, действително може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК
изпълнителното основание е заповед № 5287 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 17.11.2009 г. по ч.гр.д. № 6070/2009 г. по
описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че заповедта за
изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в глава 37
от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно
дирене. В тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е
дадена възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен
срок[1] от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в
сила и длъжникът губи възможността, в това число чрез предявяване на иск,
5
да оспорва вземането, предмет на същата, на основание обстоятелства или
доказателства, които е могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по
аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В тази връзка в настоящото производство
подлежат на преценка единствено факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
17.11.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
24.02.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 24.02.2010 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
07.07.2010 г. при ЧСИ Соня Димитрова е образувано изп.д. № 241/2010 г. В
тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 24.02.2010 г. и
датата на образуване на изп.д. № 241/2010 г. – 07.07.2010 г. е изминал период
от едва няколко месеца.
На 01.09.2010 г. до длъжника е изпратена ПДИ, която вероятно е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК. Посочените действия обаче нямат
отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е
поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание
на същия. На 12.08.2013 г. е наложен и запор върху пенсията на длъжника.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
241/2010 г. следва да се приеме за прекратено по право на 07.07.2012 г. /по
арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/. В периода на висящност на изп.д. № 241/2010 г. за процесните
вземания не е текла давност, доколкото същата е била спряна – съгласно
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното
предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за
образуване, съответно образуването на изпълнително производство
представлява действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет
на изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. В тази връзка и нова давност за вземанията е
започнала да тече на 07.07.2012 г. От 07.07.2012 г. до образуване на
настоящото дело е изтекъл период от повече от пет години, поради което
исковите претенции следва да се приемат за основателни.
Само за пълнота следва да се отбележи, че посочените правни изводи
няма да се променят дори при съобразяване на запора от 12.08.2013 г. като
действие, прекъсващо давността в контекста на цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. Това е така,
доколкото от 12.08.2013 г. до датата на образуване на настоящото
производство – 12.08.2021 г. отново е изтекъл период от повече от пет
години.
Доколкото макар ищцата и покойният й съпруг вероятно са били
6
солидарно отговорни за задълженията към ответника, но е налице
изпълнителен титул само срещу починалия, то съдът приема, че задълженията
се претендират от ищцата в качеството й на наследник. Останалите
наследници на починалия длъжник са се отказали от наследството му, поради
което и искът на ищцата като единствен наследник е основателен в пълен
размер.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 50 лева, 24 лева такса
за копие от изпълнително дело и 300 лева адвокатско възнаграждение. Тези
разноски са действително извършени, видно от представените по делото
документи. От ответното дружество обаче е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата. Предвид
цената на исковите претенции и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото е неоснователно. С оглед изхода на делото сумата от 374 лева следва
да бъде присъдена изцяло.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 11, в качеството си на наследник на лицето И.Г.И., с
ЕГН: ********** – починал на 03.09.2020 г., сумата от общо 912.01 лева, от
които сумата от 734.14 лева – главница, представляваща стойността на
доставени, но незаплатени ВиК услуги /доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води/ за имот – апартамент № 30, находящ се в
***** – абонатен № 1360621 за периода от 02.02.2006 г. до 05.10.2009 г.,
сумата от 127.87 лева – обезщетение за забава за периода от 05.04.2006 г. до
06.11.2009 г., а сумата от 50 лева – представлява разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата 17.11.2009 г. – за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по ч.гр.д. № 6070/2009 г. по описа
на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изпълнително дело №
241/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяването на сумите
по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. ИЛ. ИВ., с
ЕГН: ********** сумата от общо 374 лева, представляваща разноски в
7
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8