№ 28441
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110167709 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Б. с ЕГН ********** за
сумата от 124,59 лева, която се претендира да представлява главница за неплатени суми по
фактури, издадени въз основа „договор/и“ за далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16538178003 от 02.01.2017 г., 13.02.2018 г., сключен/и между длъжника и „БТК“ЕАД.
Посочва се, че заявителят е кредитор на вземанията, тъй като е придобил същите от „С.Г. Г“
ЕАД, на което същите са били цедирани от „БТК“ ЕАД. Със заявлението заявителят
поддържа, че между длъжника като потребител и „БТК“ЕАД като доставчик на
телекомуникационни услуги е налице договорно правоотношение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, стойността на която е начислявана под един клиентски номер.
С разпореждане от 6271/19.01.2022 г. съдът е дал подробни указания на заявителя да
отстрани констатирани нередовности на заявлението. На заявителя е указано 1. да уточни
източника на претендираните вземания като изрично заяви по един или по няколко договор
са претенциите му, доколкото това не става ясно от текста на заявлението, в което сочи
дължимост на вземанията по „договор/и“ от повече от една дата, а към същото са приложени
два различни договора с различни абонатни номера; 2. да индивидуализира претендираните
вземания /по характер, размер и период, за който са дължими/ поотделно по всяко
правоотношение при наличие на твърдения за няколко такива. 3. в съответствие с
уточненията по-горе да формулира надлежно искане към съда.
Разпореждането е получено, като в предоставения срок заявителят не е взел становище и не
е изпълнил указанията.
Съгласно чл. 411, ал.2, т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С
оглед изричното препращане, предвидено в разпоредбата на чл. 410, ал.2 ГПК към чл. 127
ГПК, редовността на заявлението изисква посочване на конкретно изложение на
обстоятелствата, на които се основава иска /127, ал.1, т.4 от ГПК/, както и в какво се състои
1
искането / чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК/. Следователно заявителят трябва да изложи
фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането, както и размера му, т.е. заявителят следва да посочи от какво
произтича вземането му като наведе ясни доводи, че той има вземане към длъжника именно
за процесната сума и на конкретно основание, а когато се касае за различни по естеството си
претенции сумите следва да бъдат конкретизирани за всяка.
Заявителят в случая не е индивидуализирал ясно и недвусмислено източника на
претендираните вземания, тъй като в заявлението е посочил, че търси издаване на заповед за
изпълнение на задължения „за неплатени суми по фактури, издадени въз основа договор/и“
за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16538178003 от 02.01.2017 г. , 13.02.2018
г., сключен/и между длъжника и „БТК“ЕАД. Предвид така заявената претенция неясно е
дали се търси изпълнение на едно или няколко вземания и какво е всяко вземане по всяко
отделно договорно правоотношение.
При наведени в заявлението твърдения за две различни договорни основания /за каквито
може да се предполага, че се твърди да са налице с оглед посочването на две различни дати
на договори/ общо посочване на дължима сума не съставлява редовно формулирана
претенция, тъй като не е ясно какво задължение заявителят твърди, че е възникнало в тежест
на длъжника по всеки отделен договор. Доколкото всеки отделен договор може да бъде с
предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги, но с различно съдържание и за
различен мобилен или фиксиран номер, само за интернет или телевизия за един или повече
адреси, то разграничаване на източниците на всяко вземане е наложително за редовност на
заявлението. Последното, както бе посочено следва да изпълва изискуемото съдържание на
искова молба и да съдържа изложение относно всички обстоятелства, от които произтича
вземането, а самото вземане следва да е еднозначно индивидуализирано. Обстоятелството,
че в заявлението заявителят е посочил номера на фактури и дати на издаването им за
сумите, чийто сбор претендира, не съставлява надлежно посочване на обстоятелствата, на
които основава претенциите си. Номерата на фактурите и датата на издаването им не
предоставят информация за характера и основанието на вземанията, които са твърди да са
възникнали в рамките на договорни правоотношения, регламентирани от писмен договор
/договори/ и общи условия. Фактурите не са източникът на задълженията и поради това
посочването им не съставлява адекватна индивидуализацията на вземанията.
Индивидуализация на различните вземания на кредитора е необходима и с оглед
гарантиране на правата на длъжника чрез уредената възможност за възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл.414 ГПК, като изложението на обстоятелствата, на които са
основава всяка претенцията и нейният размер следва да са формулирани ясно и да
позволяват същият да направи информиран избор дали да се противопостави на твърдението
за дължимост на вземанията или да оспори дължимостта само на някои вземания, които
счита за недължими. Ясен следва да е и предмета на евентуално производство по реда на чл.
422 ГПК. Поради това не е възможно да бъде издадена заповед за изпълнение на задължение
– общо за сума по „акаунт“, по „клиентски номер“ или „по фактури“, а е необходимо
заявителят да посочи по кой договор какво вземане или вземания в случай, че се касае за
2
различни по характер претенция, претендира.
С оглед посоченото и предвид неизпълнение на дадените от съда указания заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК не следва да бъде издадена.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
полза на заявителя „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ********* срещу М. Г. Б. с ЕГН ********** въз
основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. №67709/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3