Определение по дело №181/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 216
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Рени Ковачка
Дело: 20231001000181
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
гр. София, 24.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело
№ 20231001000181 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК .
Образувано е по частна жалба вх.№ 19269/28.02.2023год. подадена от „ Ковашко-пресов
завод“ АД срещу Определение № 4183/29.12.2022год. постановено по т.д.№ 692/2022год. по описа
на СГС, с което е върната искова молба вх.№ 22695/14.04.2022год., подадена от частния
жалбоподател.
В частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно и се прави
искане за отмяната му и връщане на делото за разглеждане на предявения иск по същество. Твърди
се , че са изпълнени указанията на съда,тъй като с допълнителна молба исковата претенция по чл.
694 от ТЗ била пояснена.Сочи се ,че в исковата молба и в допълнителна , уточняваща молба са
изложени ясно и последователно факти и обстоятелства от които произтича процесното вземането,
като задължение на съда било съобразно тях да извърши правната квалификация на иска. Сочи си
също така , че иска е по чл. 694 от ТЗ и следва да е идентичен както по основание,така и по размер
с предявеното вземане в рамките на производството по несъстоятелност.
Апелативен съд- София, намира частната жалба е процесуално допустима като подадени
в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
За да се произнесе по нейната основателност съобрази следното :
Пред СГС е предявен от „ Ковашко-пресов завод“ АД “ иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на синдика ,кредиторите и длъжника- „ Ремотекс М“
ЕООД в несъстоятелност,че „ Ковашко -пресов завод“ АД има вземане спрямо „ Ремотекс М“
ЕООД в размер на 6 807 348 лева като част от общо вземане в размер на 24 316 818 лева. В
исковата молба ищецът твърди ,че „ Ремотекс М“ ЕООД е в открито производство по
несъстоятелност , че е предявил в производството по несъстоятелност свое вземане спрямо
несъстоятелното дружество в размер на 24 316 818 лева, дължимо се въз основа на постигнато
споразумение между „Ковашко пресов завод“ АД и „УниГио“ ЕООД от 30.04.2019год. и Решение
на „ УниГио“ ЕООД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „ Ремотекс М“
ЕООД от 01.05.2019год., което вземане не е прието от синдика, а възражението му по чл.690 от
ТЗ- оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Твърди, че има вземане спрямо
несъстоятелното дружество в горепосочения размер, произтичащо от сключено между него и „
УниГрио“ ЕООД споразумение от 30.04.2019год. и решение на последното дружество от
1
01.05.2019год. като едноличен собственик на капитала на „ Ремотекс М“ ЕООД . С първото „
УниГрио“ ЕООД бил поел задължение спрямо него да изпълни всички свои задължения към „
ББР“ АД, поети с Договор за банков кредит 983/05.03.2019год. до 31.12.2019год. / обезпечен с
договорна ипотека върху два недвижими имота , собственост на „ Ковашко пресов завод“ АД / , а с
второто- „ Ремотекс М“ ЕООД, при неизпълнение на задълженията на „ УниГио“ ЕООД по
споразумението от 30.04.2019год., безусловно и при условията на солидарна отговорност се било
задължило по отношение на евентуални претенции на „ Ковашко –пресов завод „ АД към „
УниГио“ ЕООД, които биха могли да възникнат от това неизпълнение. Посочил е, че
задълженията по споразумението от 30.04.2019год. не били изпълнени от „УниГио“ ЕООД, поради
което за ищеца било възникнало основание да установи вземането си в производството по
несъстоятелност на „ Ремотекс М“ ЕООД.
С молба вх.№ 32121/26.05.2022год. ищецът е пояснил ,че със сключен между „ ББР“ АД
и „ Уни Гио“ АД договор е отпуснат целеви кредит на „ УниГио“ ЕООД за закупуване на
дружествени дялове от капитала на „ Ремотекс М“ ЕООД и че за обезпечаване на изпълнение
задълженията на кредиполучателя по банковия договор получения кредит бил учредил договорна
ипотека върху свои два урегулирани недвижими имоти, находящи се в гр.Русе. Отново е посочил
,че с оглед уреждане на отношенията си във връзка с предоставеното обезпечение бил сключил на
30.04.2019год. споразумение с „ УниГио“ ЕООД, по силата на което последното дружество се било
задължило до 31.12.2019год. да погаси изцяло задълженията си към „БРР“ АД и да предприеме
действия по заличаване на ипотеката като в противен случай се е задължило да му заплати сума в
размер на 1000 евро на кв.м. от площта на двата недвижими имота, върху които е учредена
ипотеката. Посочил е също така, че с Решение от 01.05.2019год. на „ УниГио“ ЕООД в качеството
му на едноличен собственик на капитала на „ Ремотекс М“ ЕООД е взето решение ,че при
неизпълнение на поетото със споразумението от 30.04.2019год. задължение „Ремотекс М“ ЕООД
се е задължило от своя страна безусловно и при условията на солидарна отговорност по
отношение на всички евентуални последици на „Ковашко пресов завод „ АД към „ УниГио“
ЕООД, които биха настъпили предвид неизпълнението на споразумението от 30.04.2019год.
Поддържал е, че такива са настъпили с оглед на обстоятелството, че „УниГио“ ЕООД не е
изпълнил задълженията си по споразумението.
С Разпореждане № 4076 от 20.07.2022год. СГС е оставил исковата молба без движение
като е приел ,че същата е нередовна. Приел е че ищеца не бил посочил точно и безпротиворечиво
всички обстоятелства,на които основава иска си , поради което за съда не било ясно как се твърди
да е възникнало субективното материално право,което е предмет на предявения иск. Предвид на
това е дал указания на ищеца да заяви изрично твърди ли, че между него и ответника или между „
УниГио“ ЕООД и ответника има подписан някакъв договор, по силата на който последният се е
задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задължение, възникнало за „ УниГио“ ЕООД
към „ Ковашко пресов завод“ АД да му заплати сумата от 24 316 818 лева по споразумение от
30.04.2019год. и ако е така да уточни кога е сключен договора,между кои страни и какви са
основните задължения,възникнали за страните по него или ако не твърди наличието на такъв
договор да посочи ясно ,пълно и конкретно въз основа на какви други факти счита че за ответника
е възникнало задължение да отговаря солидарно с „ УниГио“ ЕООД за изпълнение на
задължение,възникнало за последното дружество към „ Ковашко пресов завод“ АД за заплащане на
сумата на 24 316 818 лева.
С разпореждането е даден срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности
на исковата молба и на ищеца са указани последиците от неизпълнение на дадените от съда
указания, а именно че в този случай исковата молба ще бъде върната.
Ищецът не е депозирал уточняваща молба в изпълнение дадените с Разпореждане №
4076/20.07.2022год. указания.
С обжалваното в настоящото определение СГС е върнал подадената от „ Ковашко -пресов
завод“ АД искова молба на основание чл.129, ал.3 от ГПК. За да стори това е приел ,че въпреки
изложеното в исковата молба не било ясно какво субективно материално право се защитава с
предявения иск ,както и въз основа на какви факти е възникнало то, което правило невъзможна
квалификацията на предявеното вземане . Горното ,като нередовност на исковата молба ,не било
отстранено в указания от съда срок и съставлявало съгласно чл.129, ал.3 от ГПК основание за
връщане на исковата молба.
2
Определението е неправилно.
Предмет на съдебно установяване с иска по чл.694, ал.1 ТЗ е вземането на кредитора, което
е предявено по реда и в сроковете на чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ в производството по несъстоятелност
на длъжника, но не е прието от синдика, респ. е изключено от списъка на приетите вземания с
определение на съда по несъстоятелност по чл.692 ТЗ. Вземането, предмет на установителния иск
се индивидуализира чрез посочване на юридическите факти, които го пораждат и със своя размер .
Според настоящия състав на съда такава индивидуализация е направена от ищеца и в
конкретния случай, предвид изложеното в исковата молба и в уточняваща молба с вх.№ 32121 . В
тях ищецът последователно и ясно е описал фактите и обстоятелствата довели до сключване на
споразумението от 30.04.2019год. , както и е посочил поетите с него от „ УниГио“ ЕООД
задължения, като е описал и договорените последици от неговото неизпълнение. При твърдения
,че „ УниГио“ЕООД е неизправна страна по споразумението имплицитно следва да се приеме ,че
се твърди настъпването и на договорените последици от това неизпълнение, а именно възникване
в полза на „Ковашко-пресов завод“ АД на вземане спрямо „ УтиГио“ ЕООД за заплащане на
договорената сума в размер на 1000 евро на кв.м. от площта на двата имота,върху които е учредена
договорената ипотека в полза на „ ББР“ АД. Именно тази сума се сочи като дължима и от
несъстоятелното дружество „ Ремотекс М „ ЕООД като изрично и ясно е посочено че
задължението на несъстоятелното дружество за нейното заплащане ,като последица от
неизпълнението на споразумението от 30.04.2019год. произтича от Решение на едноличния
собственик на капитала на „ Ремотекс М“ ЕОООД, взето на 01.05.2019год.
Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не дава основание да се приеме
наличието на несъответствие, неяснота или липса, които да обосноват необходимост от нейното
поясняване , разясняване или допълване. Последователността на изложените факти обстоятелства
не дава индикации да се предполага наличие на други съществуващи между ищеца и ответника
правоотношения , от които да произтича процесното вземане, за да изисква тяхното допълнително
заявяване.
Горното дава основание на настоящия състав на съда да счита ,че изложените в исковата
молба и уточняваща молба факти и обстоятелства са достатъчни за квалифициране на процесното
вземане и не е налице необходимост за тяхното допълване или разясняване, поради което
неизпълнението на указанията за последното , дадени с разпореждането на СГС 20.07.2022год. , не
води до предвидените в чл.129, ал.3 от ГПК последици.
Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него и
в този смисъл, Апелативен с
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 4183/29.12.2022год., постановено по т.д.№ 692/2022год. на СГС ,
ТО, VI-17 състав като
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3