О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 577 от 10.04.2020г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на първи
април две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело
номер 3123 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „ИВ ТРЕЙД“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 3А, представлявано от управителя -В.А.В., чрез адв. М.П. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес *** против Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/ 29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, потвърдено със Заповед № РД20-250/23.10.2019 год. на министъра на земеделието, храните и горите, с което е отказано изплащане на заявена от дружеството финансова помощ. В сезиращата съда жалба е заявено, че така постановеното уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е незаконосъобразно, постановено при неспазване на административно производствените правила и неспазване на материалния закон, като в подкрепа на това твърдение са заявени подробни доводи и аргументи.
След като прецени заявените
в жалбата твърдения и изпратените с административната преписка писмени
доказателства, Бургаският
административен съд намира сезиращата съда жалба за процесуално недопустима,
като подадена извън законоустановения срок. Мотивите в подкрепа на това
твърдение са следните:
От доказателствата по административната преписка се установява, че оспореното Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е редовно получено от дружеството на 31.07.2019 год., видно от приложеното известие за доставяне (л. 596). Така полученото уведомително писмо е било оспорено по административен ред чрез Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до министъра на земеделието, храните и горите с жалба, вх. № 01-2600/4248 от 16.08.2019 год. по описа на ДФ „Земеделие“. В изпълнение на задължението си по чл. 92, ал. 1 от АПК и след като не е намерил основание за пререшаване на спора, административния орган – Директор на ДФ „Земеделие“ е изпратил жалбата заедно с административната преписка на горестоящия административен орган - министъра на земеделието, храните и горите. От доказателствата по делото се установява, че така изпратената жалба, ведно с административната преписка е постъпила при горестоящия административен орган на 27.08.2019 год. и е администрирана с вх. № 70-4148 от 27.08.2019 год. В законоустановения в чл. 97, ал. 1 от АПК двуседмичен срок (до 10.09.2019 год.) горестоящия административен орган не се е произнесъл по жалбата. Такова произнасяне е налично със Заповед № РД20-250/23.10.2019 год., с която е оставена без уважение жалбата на „ИВ ТРЕЙД“ ООД против Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Във връзка с така постановената заповед, жалбоподателя е оспорил първоначалния административен акт - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ с жалба, депозирана направо пред Административен съд София-град. С Определение № 9831/16.12.2019 год., постановено по адм. дело № 13568/ 2019 год. състав на Административен съд София-град е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира жалбата са процесуално недопустима, като просрочена. Съгласно описаното по-горе, жалбоподателя се е възползвал от възможността, указана в чл. 148 от АПК, като първоначално е оспорил неблагоприятния за него административен акт - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ по административен ред пред горестоящия административен орган – министъра на земеделието, храните и горите. От доказателствата по делото се установява, че горестоящия административен орган не се е произнесъл в законоустановения в чл. 97, ал. 1 от АПК двуседмичен срок, който е изтекъл на 10.09.2019 год. С оглед на това, за жалбоподателя е съществувала указаната в чл. 97, ал. 5 от АПК процесуална възможност да оспори административния акт по съдебен ред в указания в чл. 149, ал. 3 от АПК 14-дневен срок от крайната дата, на която е следвало горестоящия административен орган да се произнесе – т.е. от 11.09.2019 год. до 24.09.2019 год. – вторник присъствен ден. Жалбоподателят не се е възползвал от така предоставената процесуална възможност, поради което правото му на съдебно оспорване е преклудирало и първоначалния административен акт - Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ е влязъл в сила.
В последствие и след законоустановения по чл. 97, ал. 1 от АПК двуседмичен срок, горестоящия административен орган е постановил Заповед № РД20-250/23.10.2019 год., с която е оставена без уважение жалбата на „ИВ ТРЕЙД“ ООД. Независимо от така постановения потвърдителен акт на горестоящия орган, за жалбоподателя не възниква нов срок за съдебно оспорване на първоначалния административен акт. След като първоначалния административен акт не е бил оспорен по съдебен ред в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, то същия е влязъл в сила и не подлежи на съдебно оспорване.
В горния смисъл е Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, в т. 2 от което е прието, че съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В мотивите на този съдебен акт безпротиворечиво е прието, че: „…произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга - защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове. Това е така, защото при необжалване в законовите срокове последиците са едни и същи - преклудира се правото на обжалване, поради което подадената жалба ще се счита за процесуално недопустима, а първоначално издаденият административен акт ще получи стабилитет. В тази връзка следва да се посочи, че когато по-горестоящият орган отхвърли жалбата, то на съдебно обжалване подлежи първоначално издаденият административен акт съгласно чл. 98, ал. 2 АПК.“
В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че жалбата на „ИВ ТРЕЙД“ ООД против Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се явява просрочена и като такава е процесуално недопустима за разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, втори
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ИВ ТРЕЙД“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 3А, представлявано от управителя В.А.В., чрез адв. М.П. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес *** против Уведомително писмо за одобрение на заявка за плащане № 03/02/230518/26863 от 11.02.2019 год. с изх. № 01-2600/4348/29.07.2019 год. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3123/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.
Определението
подлежи на касационно обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: