Решение по дело №2651/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 794
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20185220102651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

               ,07.06.2019 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на седми май през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2651 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.          Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. , чрез пълномощника Б.Н.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Н.А.М., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 10.08.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Н.А.М., произтичащи от Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 и двата от дата 16.11.2016г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.

          Твърди, че „Микро Кредит" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-МКР/1171-10153091 от 18.08.2017г., изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№УПЦ-С-МКР/1171-10153091 от 13.06.2018г. чрез куриер с известие за доставяне на друг адрес на длъжника: гр.Пазарджик, ж.к.„*****“, ул.„******“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Ответникът отново не е бил намерен на посочения адрес и писмото се върнало в цялост.

          Сочи, че към настоящата искова молба представя и моли да се приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Микро Кредит" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, съдържащо Уведомително писмо с изх.УПЦ-С-МКР//1171-10153091 от 13.06.2018г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

          Посочва, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Сочи, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр. дело 788/2013г., ТК.

          Твърди, че на 16.11.2016г. между „Микро Кредит" АД и Н.А.М. е сключен договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 по силата, на който дружеството й е предоставило заем в размер на 800,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит" като "Общите условия", при които се отпуска кредитът са неразделна част, както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Твърди, че подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 940,20 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него.

          Сочи, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

          Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема, ведно с договорната лихва, която е в размер на 140,20 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78,35 лева, като първата погасителна вноска е платима на 25.12.2016г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 940,20 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 16.11.2016г. между „Микро Кредит"АД и Н.А.М. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091, съгласно който „Микро Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение №1 към договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 84,48 лв. като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 7,04 лв., при първа погасителна вноска, платима на 25.12.2016г.

          Твърди, че на основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия, по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 52,80 лева, платими считано от 25.12.2016г. или обща сума за застрахователна премия - 633,60 лева, която покрива следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.

          Сочи, че на длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 23,91 лв. за периода от 26.04.2017г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 18,47 лв. за периода от 26.04.2017г. (датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

          Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 25.11.2017г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че заемополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 560,00 лв., с която са погасени, както следва: 240,05 лв. - главница, 80,59 лв. - договорна лихва, 28,16 лв. - допълнителни услуги, 211,20 лв. - застрахователна премия.

          Твърди, че към настоящия момент задължението на ответницата Н.А.М. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на 1140,66 лева, от които: главница по договор за заем - 559,95 лева, договорна лихва по договор за заем - 59,61 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги - 422,40 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги - 56,32 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава по договор за заем в размер на 23,91 лева и лихва за забава по договор за допълнителни услуги в размер на 18,47 лева.

          Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу Н.А.М., с оглед на което входирали Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. №1293/2018г., XXVII състав, по описа на PC - Пазарджик, е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

          Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответницата Н.А.М., с ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 559,95 лв., представляващи главница по Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г.; 59,61 лв., представляващи договорна лихва по Договор за заем за периода от 25.04.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.11.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 56,32 лв., представляващи сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. за периода от 25.04.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни услуги/ до 25.11.2017г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 422,40 лв., представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.04.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни услуги/ до 25.11.2017г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 23,91 лв., представляващи лихва за забава по договор за заем за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; 18,47 лв., представляващи лихва за забава по Договор за допълнителни услуги за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл.78 ал.8 ГПК. Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

          В срок по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Взема становище, че исковата молба е редовна и допустима, но по същество е неоснователна. Сочи, че ищецът по делото се легитимира като цесионер въз основа на подписано на 10.08.2017г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. като цедент по същия договор се явява „Микро Кредит“ АД, ЕИК *********, а цесионен длъжник се явява ответницата.

          Твърди, че по делото не са представени доказателства за направено нито от кредитодателя /цедент/, нито от ищеца /цесионер/ и връчено на ответника - цесионен длъжник по договора за кредит, волеизявление за настъпила изискуемост на кредита, преди започване на заповедното производство, т. е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. При положение, че изискуемостта на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то предявеният установителен иск е неоснователен.

          Твърди, че настъпилата изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на кредитодателя /цедент/, че прави кредитът изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването му. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за настъпила изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасянето от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяването му за настъпила изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска, изискуемостта се обявява на длъжника.

          Сочи, че ако относимите към настъпване и обявяване на изискуемостта факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на изискуемостта на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235 ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.

          Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, с решение по настоящото гражданско производствдо, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

          Твърди, че кредитът не е бил обявен за изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито от кредитодателя /цедент/, нито от цесионера, поради което предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е неоснователен.

          Твърди, че предвид недоказаност на твърдяната изискуемост на целия кредит преди подаване на заповедта за изпълнение предявеният иск е неоснователен. По отношение на представеното като писмено доказателство към исковата молба уведомление за прехвърляне на вземане, то сочи, че ответникът не се е запознал с неговото съществуване. Никога не е получавал известие на уведомление за цесия, нито пък е подписвал лично такова известие.

Предвид на гореизложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната по делото писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира разноските по заповедното и по исковото производство. Излага подробни съображения по съществото на правния спор.

          Особеният представител на ответника, с депозираната по делото молба-становище, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Излага доводи.

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения представител на ответника в писмения отговор на исковата молба и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 29.03.2018 год., ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 30.03.2018г. срещу ответника Н.А.М., в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1293/2018 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №672 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.04.2018 год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 559.95 лева за главница по Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г., с 59.61 лева за договорна лихва за периода от 25.04.2017г. до 25.11.2017г., с 23.91 лева за обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 26.04.2017г. до 28.03.2018г.; както и сумата от 56.32 лева за главница  по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. за периода от 25.04.2017г. до 25.11.2017г., с 422.40 лева за застрахователна премия за периода от 25.04.2017г. до 25.11.2017г., с 18.47 лева за обезщетение за забава върху просрочената главница от 26.04.2017г. до 28.03.2018г., които вземания са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД на 10.08.2017г., съгласно Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., сключени между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД и „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главните парични вземания (главници) от 29.03.2018г. до окончателното им изплащане, както и сумата 25.00 лева - платена държавна такса и сумата 50,00 лева - за юрисконсултско възнаграждение – разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение на задължение за връщане на парична сума по сключен Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. между „МИКРО КРЕДИТ” АД и длъжника, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя-длъжник сумата от 800,00 лв. Съгласно Договора за заем, длъжникът се е задължил да върне заема, ведно с договорна лихва, на 12 месечни погасителни вноски или сумата в общ размер от 940.20 лв. до 25.11.2017г.-последна падежна дата. Поради невръщане на заемната сума в срок е начислено обезщетение за забава за 23.91 лева. Освен това длъжникът не е изпълнил задължението си да върне парична сума по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г., сключен между него и „МИКРО КРЕДИТ” АД, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави пакет допълнителни услуги на стойност 84.48 лв., а длъжникът да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски. Съгласно Договора за допълнителни услуги, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора, като застрахователен посредник, застрахователна премия по застраховка „Защита” към „Уника Живот” АД в срок от 12 месеца, считано от 25.12.2016г. в размер общо на 633.60 лв. Поради неизпълнение в срок по Договора за допълнителни услуги, на длъжника е начислено пресъденото обезщетение за забава за 18.47 лева. По двата договора длъжникът е извършил плащания в общ размер 560,00 лева като след приспадането им е останало да дължи сумите, за които е издадена настоящата заповед за изпълнение. На 10.08.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., по силата на което заемодателят „МИКРО КРЕДИТ” АД е прехвърлило вземанията си по Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. и по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. ведно с всички привилегии и обезпечения на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, за което прехвърляне длъжникът е уведомен.

          Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:

          От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на  16.11.2016г. между трето, неучастващо по делото търговско дружество - „Микро кредит" АД, гр.София и ответницата Н.А.М. е сключен Договор за заем CrediHome №1171-10153091, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 800,00 лева. С подписването на договора за заем, ответницата-заемополучател е удостоверила, че е получила от заемодателя заемната сума в размер на 800,00 лева. С договора ответницата се е задължила да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и Общите условия към него сумата в общ размер на 940,20 лева, платими на 12 броя месечни вноски в размер на по 78,35 лева всяка, с дата на първо плащане 25.12.2016г.

          Съгласно чл.2, във връзка с чл.8 от Общите условия, с подписването на договора за заем, заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, както и че разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.

          Въз основа на попълнен и подписан от заемополучателя - ответницата формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 16.11.2016г. между „Микро Кредит" АД и ответницата Н.А.М. е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1171-10153091, съгласно който „Микро Кредит" АД предоставя на клиента - заемополучателят пакет от допълнителни услуги, подробно описани в Приложение №1 към договора, предоставено на заемополучателя при сключване на договора, а клиентът се е задължил да заплаща пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 84,48 лв., платима на 12 бр. месечни вноски, всяка в размер на 7,04 лв., при първа погасителна вноска, платима на 25.12.2016г.

          На основание чл.3 от сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД в качеството си на застрахователен посредник предоставя на заемополучателя и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към Застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, конкретните условия, по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Заемателят се е задължил да върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, всяка в размер на 52,80 лева, платими на 25-то число от месеца, считано от 25.12.2016г. Общата сума за застрахователната премия е в размер на 633,60 лева и покрива следните застрахователни рискове: смърт, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на заболяване или злополука и „хоспитализация“ вследствие на заболяване или злополука.

          Съгласно чл.4 от договора за допълнителни услуги и чл.28 от Общите условия към договора за заем, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за отпускане на заем, а се предоставят на заемополучателя след  попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги.

          Срокът на договорът за заем е изтекъл на 25.11.2017г. с падежа на последната погасителна вноска. Договорът не е обявяван за предсрочно изискуем.

          На 16.01.2015г. между „Микро кредит" АД като цедент и ищеца – правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД като цесионер е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а след това и анекси към него. На 10.08.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г., по силата на които вземанията на „Микро Кредит" АД срещу ответницата Н.А.М., произтичащи от Договора за заем и Договор за допълнителни услуги към заема са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Процесният договор за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

          Цедентът „Микро Кредит" АД е упълномощил цесионера от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответницата е изпратено уведомително писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на вземания, с изх.№УПЦ-П-МКР/1171-10153091 от 18.08.2017г., чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника-ответницата. Писмото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника, с уведомление за извършената цесия, чрез куриер на друг адрес на длъжника в гр.Пазарджик, отново не е връчено, тъй като ответницата не е била намерена на този адрес.

          Към исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по делото, ищецът е приложил заверено копие от Уведомителното писмо за извършената цесия с искане да се връчи на ответницата, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Моли да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

          Особеният представител на ответницата оспори връчването с твърдението, че по посочения начин връчването може да е само лично на длъжника, но не и на неговият особен представител.

 

           

          Настоящият съдебен състав приема, че въпреки, че уведомлението за извършената цесия не е връчено на ответницата и че тя не е уведомена за прехвърлянето на вземанията от първоначалния й кредитор /заемодателя/ към новия кредитор - ищеца, то такова уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба, въз основа, на която е образувано производството по настоящето дело и по отношение на него е налице редовност на връчването по смисъла на разпоредбата на чл.47 ал.5 от ГПК, която предхожда назначаването на особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК.

          Предвид горното съдът приема, че ответницата е надлежно уведомена за извършената цесия и че последната е породила своето правно действие.

          От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че с процесния договор е договорен кредит в размер на 800 лева. Отразено е получаване в брой на 760 лв. и плащане на еднократна такса от 40 лева на 27.11.2016г. Вещото лице е установило, че по процесните договори са постъпили 4 броя плащания в общ размер на 560 лв., като последното плащане е постъпило на 28.04.2017г. и е в размер на 140 лв., с което е погасена изцяло 4-та погасителна вноска с падеж 25.03.2017г. и частично в размер на 7,24 лв. от 5-та вноска с падеж 25.04.2017г. Към 30.03.2018г. са начислени и непогасени следните задължения: 559,95 лв. – главница /с падежи от 25.04.2017г. – 25.11.2017г./, 59.61 лв. – договорна лихва за периода от 26.03.2017г.–25.11.2017г., 23.91 лв. – лихви за забава за периода 26.04.2017г.-01.03.2018г. Общо по договор за кредит – 643.47 лв.; 56.32 лв. – услуги по пакет Комфорт за периода 26.03.2017г. – 25.11.2017г., 422,40 лв. – застраховки за периода 26.03.2017г.- 25.11.2017г., 18.47 лв. – лихви за забава за периода 26.04.2017г.-01.03.2018г. Общо по договор за допълнителни услуги – 497.19 лв. Всичко: 1140,66 лв.

          Видно от Приложение №1 към заключението на вещото лице е, че плащанията по процесния договор са извършени на датите 25.12.2016г.,  25.01.2017г., 31.03.2017г. и 28.04.2017г., които предхождат прехвърлянето на вземанията по сключения рамков договор за цесия и подписаното на 10.08.2017г. Приложение №1 към него, касаещо процесните вземания. В хода на производството по настоящето дело не бяха направени възражения и съответно представени доказателства за извършени плащания по договора след датата 28.04.2017г., съответно след подписването на 10.08.2017г. на Приложение №1 към договора за цесия, за да стои на обсъждане въпросът в чия полза тези плащания са извършени – на цедента или на цесионера и доколко е точно изпълнението на задълженията.

          Съдът намира за неоснователно направеното от особения представител на ответницата възражение за неуведомяване на ответницата за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В конкретния случай нито в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в исковата молба, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания. Напротив ищецът изрично е отразил, че процесният кредит не е обявяван за предсрочно изискуем и че основава претенциите си на настъпил падеж - изтичане на срока на договора на датата 25.11.2017г. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено след падежа – на датата 29.03.2018г. 

          Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните претендирани вземания за главници и лихви и в претендираните с исковата молба размери.

          Основателна е и претенцията на ищеца за законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.03.2018г. до окончателното им изплащане.

          С оглед изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 989,85 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева/.  

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. , чрез пълномощника Б.Н.Р. – юрисконсулт, със съдебен адрес ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Н.А.М., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н.А.М., с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 559,95 лв., представляващи главница по Договор за заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г.; 59,61 лв., представляващи договорна лихва по Договор за заем за периода от 25.04.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.11.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); 56,32 лв., представляващи сума за допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1171-10153091 от 16.11.2016г. за периода от 25.04.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни услуги/ до 25.11.2017г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 422,40 лв., представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 25.04.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по Договор за допълнителни услуги/ до 25.11.2017г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 23,91 лв., представляващи лихва за забава по договор за заем за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; 18,47 лв., представляващи лихва за забава по Договор за допълнителни услуги за периода от 26.04.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главниците от датата подаване на заявлението в районен съд – 29.03.2018г. до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед №672 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.04.2018г. по ч.гр.дело №1293/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

          ОСЪЖДА Н.А.М., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. разноски в заповедното производство и в исковото производство в размер общо на 989,85 лева.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: