и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 4097/09.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2330/2011 г., Кърджалийския районен съд е оставил без уважение молбата на „Юзгюн” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мост, община Кърджали за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 200 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и цена 11422.18 лв. като неоснованелна. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят „Юзгюн” ООД, който чрез пълномощника си адв. К. Влахов от АК- Хасково, го обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено и постановено друго, с което да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу „Лайън Тим” ЕООД гр. София чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД до размера на предявения иск, като му бъде определен едномесечен срок за предявяване на иска. Твърди в жалбата, че сумата по бъдещата искова претенция, представлява неизпълнени задължения по договори за покупко- продажба на стоки, обективирани с данъчни фактури с № 200940/28.05.2008 г. на стойност 4424.63 лв., № 200946/30.05.2008 г. на стойност 2596.66 лв. и № 201242/30.09.2008 г. на стойност 1116.60 лв. или общо 8137.89 лв. с ДДС. Към главното задължение било присъединено друго, произтичащо от обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 3284.29 лв. Поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд приел, че бъдещият иск, макар да е допустим и вероятно основателен, не била доказана обезпечителната нужда. В тази връзка твърди, че капиталът на „Лайън Тим" ЕООД гр. София бил в размер на 5000 лв., която сума била по- ниска от цената на бъдещия иск. Освен това, задълженията на ответника по бъдещия иск възникнали още през 2008 г. и до датата на подаване на молбата нямало извършено плащане по тях и съществувала възможност ответното дружество да се разпореди с активите си, което би затруднило ищеца да реализира правата си в случай на уважаване на предявения бъдещ иск. Всичко това доказвало обезпечителната нужда. Незаконосъобразни били и изводите на съда, че предложената обезпечителна мярка- запор на банкови сметки на ответника до размера на претендираните суми, била неподходяща и неправилно молителят бил задължен да посочи конкретни банкови сметки. Посочва също, че пожелал да бъде определена парична гаранция в случай, че съдът не е убеден в основателността на бъдещия иск или в необходимостта от допускане на исканите обезпечителни мерки и по този начин щели да бъдат защитени интересите и на двете страни. Въззивният съд като провери събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Съображенията на съда са следните: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на „Юзгюн” ООД- с. Мост, община Кърджали, на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск с цена 8137.89- главница и иск за мораторна лихва в размер на 3284.29 лв. Молителят „Юзгюн" ООД- с. Мост, община Кърджали твърди, че съгласно договори за покупко- продажба, обективирани в три броя данъчни фактури, доставил в качеството си на продавач на „Лайън Тим” ЕООД гр. София, бои, грундове и принадлежности за боядисване. За доставената стока ответникът се задължил да заплати сумата от 8137.89 лв. с ДДС по банков път на определени дати, което не било сторено. Длъжникът дължал на молителя и обезщетение, представляващо законна лихва върху сумата 8137.89 лв. за периода от датата, следваща падежа на съответната фактура до 04.12.2011 г., възлизащо на 3284.29 лв. За „Юзгюн” ООД възникнал правен интерес от предявяването на иск против „Лайън Тим” ЕООД за сумата 8137.89 лв., представляваща неиздължени суми по три данъчни фактури, както и иск за сумата 3284.29 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от падежа на съответната фактура до 04.12.2011 г., или общо за сумата 11422.18 лв. Поради това поискал на основание чл. 390 от ГПК във вр. чл. 391 ал. 1 т. 1 от ГПК да се допусне обезпечение на бъдещ иск срещу ответника чрез налагане на запор върху банковите му сметки до общия размер от 11422.18 лв. в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД, а алтернативно изразявал готовност да внесе парична гаранция. Претендира направените по делото разносÛи за държавна такса и адвокатски хонорар. Представя писмени доказателства. Въззивният съд като прецени направеното искане и приложените към делото доказателства, намира молбата за обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружество „Лайън Тим” ЕООД гр. София до общия размер на исковете 11422.18 лв. в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД, за основателна. Съображенията на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. А съгласно разпоредбата на чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като в този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на молбатаза обезпечаване на иска. В случая, първоинстанционният съд правилно е приел, че делото му е подсъдно, тъй като цената на исковете е под 25000 лв., а седалището и адреса на управление на ищеца се намират в с. Мост, община Кърджали, респ. в района на Кърджалийския районен съд. Молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените обстоятелства и приложените към молбата писмени доказателства, установяващи факта, пораждащ претендираното право, съдът намира, че бъдещите искове са допустими и вероятно основателни, както правилно е приел и първоинстанционният съд. И тъй като целта на обезпечителното производство е да се обезпечи упражняването на правата на молителя по едно благоприятно за него решение по бъдещия иск, тази инстанция приема, че в случая е налице и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, а и обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, защото всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора. Поисканата обезпечителна мярка- налагане запор върху сметки на длъжника в банки, доколкото служи за съхраняване на имуществото в патримониума на ответника, с оглед евентуално бъдещо удовлетворяване на ищеца от него, се явява допустима, подходяща и адекватна, отговаряща на обезпечителната нужда, съответства на характера на бъдещите искове, без да е необходимо доказването и посочването на конкретните банкови сметки на длъжника, респ. тяхното индивидуализиране. Посочването на няколко банкови институции осигурява по- голяма обективна възможност за принудително осъществяване на присъденото парично притежание, като за длъжника е предвидена възможност за защита от налагане на запори едновременно в повече банки. В молбата за обезпечение точно е посочен размера на претендираните суми, до който могат да бъдат запорирани банковите сметки на длъжника. Освен това, за да бъде годно средство срещу опасността от промени, предприети от ответника и осуетяващи защитата, търсена с иска, обезпечаването трябва да лиши същия от фактически и правни възможности за предприемане на промени. Обезпечителната защита трябва да бъда бърза и внезапна, иначе не би била ефикасна. Поради това и съображенията на първоинстанционния съд, че молителят не доказал, че в посочените две банки ответникът имал сметки, а и не индивидуализирал същите, са несъстоятелни. С оглед изложеното и доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на бъдещите искове следва да бъде допуснато като се наложи запор върху банковите сметки на „Лайън Тим” ЕООД- София с ЕИК ********* до общия размер на исковете 11422.18 лв. в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД и да се издаде обезпечителна заповед. Впрочем, като е направил различни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се допусне исканото от молителя обезпечение- налагането на запор върху банковите сметки на „Лайън Тим” ЕООД- София до общия размер на исковете 11422.18 лв. в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД. При този изход на делото следва „Лайън Тим” ЕООД- София да заплати на „Юзгюн” ООД с. Мост, община Кърджали разноски по делото в размер на 555 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. І от ГПК във вр. с чл. 395, чл. 396 ал. 2 и чл. 397 ал. 1 т. 2 от ГПК въззивният съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 4097/09.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2330/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд,у с което е оставена без уважение молбата на „Юзгюн” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мост, община Кърджали за обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД и цена общо 11422.18 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявими от „Юзгюн” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Мост, община Кърджали, представлявано от управителя Кемал Йозмен срещу „Лайън Тим” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ул. „А. Ляпчев” № 71 „Плаза шопинг център” ет. 2 офис 6д, представлявано от управителя Жулвент Ваид Ваид, за заплащане на сумата в размер общо на 11422.18 лв., представляваща неплатени суми за доставени стоки по три броя фактури и законна лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 04.12.2011 г. чрез НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банкови сметки на фирма „Лайън Тим” ЕООД с ЕИК ********* в „Банка ДСК” АД и „Уникредит Булбанк” АД до размера на 11422.18 лв. и да се издаде обезпечителна заповед. На основание чл. 390 ал. 3 от ГПК, определя едномесечен срок, считано от съобщението, за предявяване на бъдещите искове, като указва на молителя, че при непредставяне на доказателства за предявяване на исковете срещу ответника, до изтичане на срока, обезпечението ще бъде отменено. ОСЪЖДА „Лайън Тим” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ул. „А. Ляпчев” № 71 „Плаза шопинг център” ет. 2 офис 6д, представлявано от управителя Жулвент Ваид Ваид да заплати на от „Юзгюн” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Мост, община Кърджали, представлявано от управителя Кемал Йозмен разноски по делото в размер на 555 лв. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1/ 2/
|