Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08540 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу П.К.М. и А.Б.А., с която се иска да се установи, че двамата ответници солидарно дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 2567,03 лева – главница по договор за кредит № ********** от 19.11.2014 г. и сумата от 1284,85 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че двамата ответници са солидарни длъжници по договор за кредит № ********** от 19.11.2014 г. Кредитополучателят не върнал в срок кредита, поради което ответниците отговаряли.
Ответникът А.Б.А. не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът П.К.М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция. Излага
съображения, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Издадена е заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е
в полза на „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжниците Д.В.Г., П.К.М. и А.Б.А., с които
се иска солидарно заплащане на паричните задължения, които са предмет на
исковете по настоящото дело. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на
иск за установяване на процесните вземания.
Следва да се отбележи, че производството по делото е частично прекратено спрямо единия длъжник (Д.В.Г.) и за част от вземанията по заповедта за изпълнение.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 19.11.2014 г., сключен между „Профи кредит България” (кредитор) и Д.В.Г.
(кредитополучател) и солидарните длъжници П.К.М. и А.Б.А..
По силата на този договор
ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 5000 лева. В т. V „допълнителни възможности“ се съдържа клауза,
че част от кредита ще послужи за рефинансиране на други кредити, а именно: 1
868,21 лева по задължение към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 198,81 лева –
задължение към „Профи кредит България”.
В т. VI „параметри“ от договора се установяват следните основани параметри на
кредита: отпуснати парични средства 5000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер
на вноска 309,11 лева; ГПР 49,90 %, годишен лихвен процент 41,17 % и общо
задължение: 7418,64 лева.
Предоставено е споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
от което се установява, че обсъжданите услугите се изразяват в следното:
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на креди; възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представени са общи условия, от които става ясно, че според т. 12.4
при прекратяване на договора при неплащане на вноските, се начислява неустойка
в размер на 35 % от остатъчната главница.
Представено е неоспорени две платежни нареждания от 21.11.2014 г., от които се установява, че Д.В.Г. е получил 743,19 лева, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД е получило 1868,21 лева.
Представени са анекс № 1 и № 2 към договора, с които е уговорено отлагане плащането на част от месечните вноски.
Приложени са още платежни нареждания, от които е видно, е са извършвани плащания по кредита.
По делото е изслушано
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните. Посочено е, че Д.Г. е получил сума от 743,19 лева, а 1868,21 лева
били заплатени на Изи Асет Мениджмънт“ АД. Вещото лице пояснява, че за сумата
от 198,81 лева, която била предназначена за погасяване на задължения по друг
кредит, сключен с ищеца, не е представен документ за окончателно плащане по
кредита. Не бил представен документ за погасяване на задължение в размер на
2189,79 лева, дължимо по друг кредит, сключен с ищеца (съдът намира, че в
процесния договор за кредит липсва подобна клауза). Експертът пояснява, че към
датата на изготвяне на заключението са платени общо 8 758,54 лева, а във връзка
с представени документи в съдебно заседание уточнява, че след изготвянето му са
платени още 200 лева. Пояснява, че с извършените плащания (без да се взема
последното) са погасени изцяло задълженията за главница в размер на 5000 лева и възнаградителна лихва в размер на
2418,64 лева, ако не се вземат предвид начислената неустойка и такса за
допълнителен пакет от услуги
Съдът кредитира заключението
на вещото лице, тъй като същото е непротиворечиво, обосновано и намиращо опора
в писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да
установи наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото
връщане, размер на
възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане неустойката.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите
клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът не е съобразен с чл.
11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като в т. VI „параметри“ от договора се съдържа тази
информация.
По делото се установи, че
кредитът е предоставен частично, а именно: 743,19 лева по сметка на Д.Г. и 1868,21
лева по сметка на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. От вещото лице става ясно, че
липсват документи за сумата от 198,81 лева, която да послужи за погасяване на
други задължения към ищеца. Следва да се отбележи, че в договора липсва клауза
за останалия размер от кредита, който е 2189,79 лева. Експертът пояснява, че и
за тази сума не е представен документ за погасяване на други задължения, но
съдът намира да отбележи, че страните не са уговорили подобна клауза, поради
което същата е следвало да се получи от кредитополучателя, което не е
направено.
Неоснователна исковата
претенция, отнасяща се за претендираната неустойка. С
т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката в претендирания
размер от 1 284,85 лева се явява несъответна на очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер е
единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (забава на плащането на погасителните вноски), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Подобна клауза задължава
потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка. Ето защо следва да се отхвърли претенцията за обсъжданото вземане.
Въпреки, че начисленото
възнаграждение за допълнителен пакет от услуги не е предмет на настоящото дело,
то съдът служебно следва да я обсъди тази клауза, защото ищецът отнася
плащанията за погасяване на обсъжданото вземане. По този начин в максимална
степен ще намери приложение принципа по чл. 7, ал. 3 ГПК.
С цитираното възнаграждение за
допълнителен пакет се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на
закона за максимален размер на ГПР. В чл. 10а, ал.
2 от ЗПК
изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Същевременно следва да се
отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
услуги за отлагане и без значение е дали тази услуга ще бъде използвана от
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не при хипотетично ползване на такава. Също така, следва да се има
предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни
услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо,
което страната има по силата на закона (правото на страните да инициират
предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата
да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си
да договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а
той зависи от волята на другата страна - кредитора. Всичко това води до извод,
че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата
на чл. 10а, ал.2
ЗПК.
В този смисъл следва да се отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за вземането за възнаграждение за предоставен допълнителен пакет.
Горното дава основание при
изчисляване на дължимите вземания да се вземат предвид начислената неустойка и
възнаграждението за допълнителни услуги. Установи се, че са върнати 8 758,54
лева, с което изцяло са изплатени главницата и възнаградителната лихва, като
изчисленията са извършени на база сумата от 5000 лева (без да се отчита, че не
е доказано усвояването на сумата от 2189,79 лева и сумата от 198,81 лева).
Горното налага извод, че
исковете са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право да му се заплатят направените разноски, които са в размер
на 700 лева за заплатен адвокатски хонорар, видно от приложения договор за
правна защита.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, №
49, бл. 53Е, вх. „В“ срещу П.К.М.,
ЕГН **********, с адрес *** и А.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, с
които се иска да се признае за установено, че двамата ответници
солидарно дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 2567,03 лева – главница по
договор за кредит № ********** от 19.11.2014 г. и сумата от 1284,85 лева –
неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 700 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело, както и определение от
11.01.2019 г. и от 04.02.2020 г.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: