№ 13267
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110123128 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу К. П. А., правоприемник на Л. К. М. – починала на
22.01.2022 г. в хода на процеса – установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3424.91 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 536.12 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 69017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника – Л. К. М., срещу която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 69017/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
1
дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главниците в посочените по-горе размери. Твърди, че от 10.07.2016 г.
дружеството ежемесечно удостоверява публикува в интернет страницата на данни за
дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус и извършените действия по публикуване
на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъщестявал чрез
официалната уеб – страница на „Т.. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия
случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н. на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез
процесуалния си представител А. Г., с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Сочи, че в процесния период майка му е била преобладаващо в
болнично заведение, а той не бил получил нито една фактура. Поддържа, че с Решение №
4777 от 13.04.2018 г. на III-то отделение на ВАС по гр.дело 1372/2016 г. е била отменена
формулираната от Методиката към Наредба 16-334 за топлоснабдяване, чрез която се
изчислява количеството топлинна енергия, излъчена от сградната инсталация. Прави
възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца изразява становище за правилно и
законосъобразно извършено разпределение на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
С доклада по делото е отделено като безспорно обстоятелството, че Л. К. М. е била
собственик на процесния имот за процесния период и че ответникът К. П. А. е наследник на
Л. К. М.. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“
на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Ето защо, ответникът се явява
материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия
период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е
обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
2
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150,
ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е
общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по
делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник Монитор. По
делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая
етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на третото лице-помагач.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е
несъмнено, че през исковия период фирмата за дялово разпределение е начислявала
служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради
неосигуряване на достъп до трите радиатори в имота. Поради липса на достъп за отчет на
водомера в имота топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислявана
на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за един брой потребител. Освен това
абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им
по проект.
Посочените изводи на вещото лице се потвърждават от представените от третото лице-
помагач писмени документи, в това число и от подписаните констативни протоколи от
26.05.2019 г. и 08.06.2020 г., видно от които за процесния ап. 22 е посочено, че не е осигурен
достъп. Според експерта сумите са били изчислени в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба.
В случаите на позоваване на разпоредбите на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от
Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. /отм., но приложима за исковия
период/ доставчикът на топлинна енергия е този, който следва да докаже наличието на
законопредвидените предпоставки, с чието осъществяване е свързана възможността за
начисляване на разход за потребление на гореща вода и отопление в имота служебно.
Предмет на доказване в конкретния случай са фактът на възпрепятстван достъп до
топлоснабдения имот и определяне на дължимите суми съгласно приложимата през
3
процесния период методология.
Следва да се посочи, че дори имотът да е бил действително необитаем собственикът на
имота или упълномощено от него лице е следвало да осигури достъп до представителите на
ФДР за отчет на уредите за дялово разпределение – съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-
334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването /отм./ всички клиенти са длъжни да осигурят
достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях. Поради това, че такъв достъп не е предоставен
(обстоятелство, което не се оспорва, а и се установява от представените протоколи н ал. 77
от делото) топлофикационното дружество в съответствие с чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334
от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването е пристъпило към начисляване на служебна
топлинна енергия – на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела
в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. Съответно за дела за топла вода е приложим чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата – изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие -
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Съгласно цитираната нормативна уредба независимо дали даден клиент е
преустановил ползването на топлинна енергия в своя дом, дали го обитава или не, той е
длъжен да осигурява достъп за регулярен отчет и визуален оглед на монтираните в имота
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. В противен случай, с цел избягване на
злоупотреби, законодателят е предвидил на такива клиенти да се начислява топлинна
енергия по специални правила, уредени в чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата. В този
смисъл е и съдебната практика – Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г. на
ВКС, в което е посочено, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо да
има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата на съответния етажен
собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен
счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, е обвързан от съставените в съответствие с
нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия във всички случаи има право да получи стойността на отчетената от общия
топломер топлинна енергия в сградата. Служебното начисляване на топлинна енергия при
неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за
определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната
топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално
ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното ѝ отчитане.
Обстоятелството, че за отчетните периоди 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. не е осигурен
4
достъп до процесния имот за извършване на реален отчет на уредите за дялово
разпределение по същество не се оспорва от самия ответник, а и се установява от
представените и приобщени към доказателствения материал протоколи за неосигурен
достъп, от които се установява, че при посещения в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесния имот, не е осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за
дялово разпределение, от собственика на ап. № 22 /процесният/, като горното обстоятелство
е удостоверено с подпис на представител на етажната собственост. С положения подпис на
домоуправителя /представител на ЕС/ от адреса се установява, че представител на фирмата
за дялово разпределение е извършил посещение в сградата и че на посочената дата за отчет
не му е бил осигурен достъп до апартамента. Не се ангажираха доказателства, от които да се
установи, че достъп до имот е осигурен от ответника, за да може да бъде извършен отчет на
уредите за дялово разпределение, монтирани в имота. Не се ангажираха и доказателства,
нито се направиха доказателствени искания за установяване на обстоятелството, че соченото
в протокола за неосигурен достъп лице, представител на етажната собственост, реално не е
подписало протокола. Ето защо, съдът кредитира документа, както и изготвената въз основа
на него СТЕ.
На следващо място, съгласно чл. 70а, ал. 4 рекламации (възражения) по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации (възражения) по
разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен
период се извършват в срок до 31 август. Такива възражения и доказателства по делото не са
представени от ответника. Наред с това по делото не се твърди и доказва ответникът да се е
възползвал от възможността по т. 6. 5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата, а
именно да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове,
указани в общите условия на договорите и изискванията на Наредбата.
Относно стойността на доставената топлинна енергия съдът кредитира заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, като намира същото за обективно и
компетентно дадено, вещото лице е работило и по документите, изпратени му от третото
лице-помагач. Ето защо съдът приема, че стойността на доставена топлинна енергия в
процесния имот за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е 3549.53 лв.
В случая, неоснователно е възражението на ответника, че сумите за топлинна енергия
са определени въз основа на отменена Методика, тъй като с Решение № 11603 от 31.07.2019
г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с Решение № 8294 от
26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав, част от
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от 2013
г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост в редакцията , представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
5
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът
приема, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Методиката представлява приложим
административен акт.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
съгласно счетоводните регистри на ищеца има данни към 13.10.2022 г. за извършени
плащания за процесния период, но те са взети предвид от „Т. при предявяване на иска и
формиране на исковите суми. Така, като се извади от сумата 3549.53 лв. заплатената сума в
размер на 124.71 лв. се получава резултат от 3424.91 лв., колкото е размерът на предявения
иск за главница за топлинна енергия. Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за
погасяване на това задължение за заплащане на цената на доставената топлинна енергия
през процесния период, с оглед на което исковете се явяват доказани по основание и размер.
Следва да се разгледа възражението за изтекла погасителна давност на ответника.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 02.12.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т. са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето
защо, погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2018 г. до м.07.2018 г.
вкл., тъй като вземането за м.08.2018 г. е станало изискуемо на 15.10.2018 г. и при отчитане
на периода от два месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, то
давността за него не е изтекла. От приетото по делото заключение на СТЕ, както и от
представените съобщение към фактура №./31.07.2019 г. и изравнителна сметка става ясно,
че за погасения по давност период обаче няма начислени суми за топлинна енергия, което е
6
и логично предвид това, че става въпрос за месеци през пролетно-летния сезон от годината.
Ето защо, съдът достига до извод, че претенцията за топлинна енергия е основателна
до пълния предявен размер от 3424.91 лв. и за периода от м.08.2018 г. – м.04.2020 г., а за
периода м.05.2018 г. – м.07.2018 г. – отхвърлен.
Като законна последица от уважаването на исковете следва да се присъди законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение на мораторните лихви съдът намира, че с Решение по Протокол
7/23.10.2014г. на Съвета на директорите на „Т. са приети нови общи условия, които са
одобрени с Решение ОУ-1/ 27.06.2016г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите
са публикувани през м. 07.2016г. и следователно са влезли в сила м. 08.2016г. (с изтичането
на тридесетдневен срок след публикуването им, арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче
е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за
забава върху прогнозно начисляваната месечна стойност на топлинна енергия по чл. 32, ал.
1. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество
топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). Т.е по ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество не е необходимо да доказва датата на която е публикувало общите
фактури. Ответникът не е оспорила размера на начисленото обезщетение за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г., а и същият се установява от приетото заключение
на ССчЕ, а именно – 533.35 лв. след приспадане на платените лихви преди иницииране на
процеса в размер на 34.16 лв.
Ето защо, предявеният акцесорен иск следва да бъде уважен до размера от 533.35 лв. и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 536.12 лв.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в общ размер от
129.22 лв., като съразмерно уважената част от исковете има право на разноски в размер от
129.13 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса, депозити за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева с оглед обичайната за този вид дела
7
фактическа и правна сложност на делото, тоест общо 729.22 лв. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 728.71 лв. за исковото
производство.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
исковото производство и 300 лв. за заповедното производство, като са представени и
доказателства за сторените разноски. Процесуалният представител на ищеца е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, доколкото е в рамките на минималните размери на адвокатските
възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника
следва да се присъдят разноски в размер от 0.28 лв. за исковото производство, а за
заповедното производство – 0.21 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. П. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
С. следните суми: сумата от 3424.91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.08.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 533.35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69017/2021 г. по описа на СРС, 145
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.07.2018 г. вкл., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 536.12 лв.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., да заплати на „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 728.71 лв.,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 129.13 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на К. П.
А., ЕГН **********, с адрес в гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0.28 лв.,
представляваща сторените по исковото производство разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 0.21 лв. – сторените по заповедното производство
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
8
„Н..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9