МОТИВИ ПО НОХД № 816 / 2014 г. НА ТРС
Подсъдимият
Т.Д.Д., с настоящ адрес ***, е предаден
на съд с обвинения за това ,че в периода 01.07.10 година до 16.07.2010 година в
гр. Варна и гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на управител и
представител на „Джънгъл” ООД гр. Варна и „Варна Парадайс” ООД гр. Варна , съзнателно действал против
законните интереси на представлявания, като на 01.07.10 година в гр. Варна
подписал Договор за паричен заем за сумата от 500 000 лева , а на
16.07.2010 година в гр. Търговище издал Запис на заповед за сумата от
600 000 лева , като от деянията са настъпили значителни щети в размер на 600 000 лева
– престъпление по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 26 ,ал. 1 от НК.
За
това, че на 26.02.2013 година в гр. Търговище, по ДП № 208/12 година по описа на ОД МВР Търговище, пред надлежен
орган на властта- разследващ полицай Д.Д., като свидетел устно съзнателно
потвърдил неистина, а именно, че лично е взел сумата от 300 000 лева, а Р.С.
***, лично е взел сумата от 200 000 лева, във връзка с договор за паричен
заем от 01.07.10 година сключен в гр. Варна, между „Марго
77” ЕООД
гр. Варна, Р.С., „Джънгъл” ООД гр. Варна и „Варна Парадайс” ООД гр. Варна – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обвинението като безспорно доказано се поддържа от
представителят на ТРП. Пледира се за налагане на наказание по първото повдигнато обвинение в
размер на „Осем месеца лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено
за срок от три години и осем месеца,
както и „ Глоба” в размер на 200 лева. По второто повдигнато обвинение да бъде
наложена наказание в размер на „ Пет месеца лишаване от свобода” ,чието изтърпяване
на бъде отложено за изпитателен срок от три години. Да бъде приложена
разпоредбата на чл. 23 ,ал. 1 от НК, като при групиране на така наложените
наказания се определи най-тежкото от тях.
Подсъдимият Т.Д. не се признава за виновен по повдигнатите
обвинения, като моли за справедливо решение. Защитата на подс.
Д. пледира за оправдателни присъди за всяко от повдигнатите обвинения, като
счита деянията за несъставомерни от обективна и
субективна страна.
След преценка на приетия по делото доказателствен
материал , събраните в ДП писмени и събраните в съдебно заседание гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Д.
не е осъждан.
През 2005 година подс. Т.Д.
и св. Кр. К. сключили граждански брак, като се
установили да живеят в гр. Варна. Същата година подс.
Д. станал съдружник, съсобственик и съуправител на
фирма „Варна Парадайс” ООД ,гр. Варна, учредена през
2004 година от съпругата му К. с друго лице, не чието место той влязъл . В края
на 2006 , началото на 2007 година подс. Д. и
съпругата му св. К. регистрирали нова фирма- „Джънгъл”
ООД гр. Варна, като в нея отново двамата били съсобственици и управители. И в
двете търговски дружества подс. Д. и св. К. били съдружници с равни дялове и с по 50%
собственост, като съгласно дружествените договори, двамата имали право да представляват двете дружества заедно и
поотделно.
В края на 2009 година отношенията между подс. Т.Д. и съпругата му ,св. К. се влошили, последвала
фактическа раздяла, но двамата продължили да бъдат съсобственици с равни дялове
и да управляват заедно и поотделно двете дружества. През месец май 2010 година, св. К. подала
молба за развод. Влошаването на отношенията между нея и подс.
Д. ескалирало, като се стигнало до физическо насилие
от подсъдимия спрямо К. и съответно издаване на ограничителна заповед спрямо Д..
Във връзка с гореизложеното , в края на месец юни 2010г. подс.
Д. имал нужда от финансови средства за собствен бизнес. Възползвайки се от обстоятелството, че към
този момент двете дружества се
представлявали и управлявали заедно и поотделно от него и съпругата му, той решил да си набави парични средства за себе си , като сключи
договор за заем с трето лице, действайки против законните интереси на
представляваните от него и св. К. *** Парадайс"ООД-гр.Варна и „Джънгъл” ООД-гр.Варна.
В изпълнение на замисленото, подс. Д. помолил
сестра си – св. М.Д.П. да
му даде в заем сумата от 500 000 лв. През 2010 г.
М.П. била едноличен собственик и управител на „Марго 77"ЕООД-гр.Варна. Тя
се съгласила, но поискала да й бъдат подписани документи, гарантиращи връщането
на тази сума. Подс. Д. нямал финансова възможност
лично да гарантира връщането на тези суми , поради което за да ги получи на 01.07.2010
година в гр. Варна подписал договор за паричен заем за сумата от 500 000
лева , а на 16.07.2010 година в гр. Търговище издал Запис на заповед за сумата
от 600 000 лева. Договорът за паричен заем от 01.07.2010г. бил сключен между „ Марго
77” ЕООД
гр. Варна, от една страна като заемодател, а
от друга - св. Р.С., като физическо лице , „ Джънгъл” ООД гр. Варна и „ Варна парадайс
„ ООД гр. Варна, представлявани от подс. Т.Д.. Записът
на заповед от 16.07.2010г. бил с издатели
Р.С.С., ЕГН **********, „ Джънгъл” ООД гр. Варна и „ Варна парадайс
„ ООД гр. Варна, представлявани от подс. Д., като
представител на двете дружества. Записът на заповед бил за сумата от
600 000 лв. , като гаранция, в случай на неизпълнение, т.е. не връщане в
срок на получената заемна сума от 500 000 лв.
Към
момента на подписване на договора за паричен заем и издаването на Запис на
заповед подс. Т. Д.
действал като управител и представляващ двете търговски дружества- Варна
Парадайс” ООД и „Джънгъл”ООД.
По силата на Дружествения договор , към този момент двамата съдружници- подс. Д. и св. Кр. К.,
представлявали дружествата заедно и поотделно. Казано с други думи, към момента
на подписване на двата процесни документа подс. Д. е имал правото самостоятелно да представлява и
двете дружества, без обаче тази представителна власт да противоречи на други
клаузи от Дружествения договор /или договори, тъй като са подписвани поотделно
да всяко от споменатите дружества/. Съгласно последните/Дружествени договори/,
управлението на дружествата се осъществявало от Общо събрание и Управители.
Общото събрание се състояло от съдружниците/ или техни представители изрично
упълномощени за това с нотариално заверено пълномощно/. Съгласно Дружествените
договори Общото събрание на съдружниците, в случая подс.
Д. и св. Кр. К.,имало изключителна компетентност за
приемане на решения, подробно изброени в подточки, сред които за теглене и
предоставяне на кредити. Осъществявайки
представителната си власт и действайки самостоятелно, подс.
Т.Д. подписал договор за заем и издал Запис на заповед, с които задължил дружествата
с връщане на поетите от него задължения, без да е уведомил другия съдружник и без да е
изготвен и подписан протокол от Общото събрание , валидиращ
съгласието на съдружниците за погасяване
на поетите самостоятелно от единия съдружник- подс.
Т.Д. финансови задължения към двете дружества -солидарно в размер на 600 000 лева. По
гореизложеният начин подс.
Т.Д. е действал в противоречие клаузите на др. договор-чл. 22 т. 14 , като
съзнателно е действал против законните интереси на представлявания, в случая двете
дружества.
На
дата 23.07.10 година или седмица следа
издаване Запис на заповед подписана от подс. Д., като
представител на двете дружества, на Общото събрание на съдружниците на „Варна Парадайс” ООД гр. Варна и „Джънгол”
ООД гр. Варна е взето решение/
представени протоколи от Общо събрание на съдружниците на посочените
дати/дружествата да се управляват и представляват само заедно от двамата
съдружници- подс. Т.Д. и св. К.К.. На същата дата е
сключено, подписано и нотариално
заверено Извънсъдебно споразумение между св.К.К. и подс. Т. Д., действащи в лично качество и в качеството им на съдружници и
управители на „Варна Прадайс” ООД и „Джънгъл „ ООД. В
т. II –уреждане на отношенията между страните, като
съдружници във „Варна парадайс” ООД и „Джънгъл” ООД е уредено и задължение в т. 4 по силата на което: С
подписване на настоящото споразумение всяка от страните декларира, че не е поела неоповестени
на другата страна задължения от името на „Варна парадайс”
ООД и „Джънгъл” ООД към трети лица”. Видно от гореизложеното,
при подписване на извънсъдебното
споразумение, подс. Т.Д. е декларирал неверни
обстоятелства , а именно че към момента на подписване на споразумението-нотариално
заверено, той вече бил поел неоповестени на другата страна -св. К., задължения към
трети лица- задължения към „Марго 77/, представлявано
от св. М.Д.-негова сестра.
През 2012г. М.П., в качеството и на управител на „Марго
77"ООД-гр.Варна, подала в Окръжен съд - Варна молба за обезпечаване на
бъдещ иск и на това основание е образувано Ч гр. д. № 2567/12 г по описа на
ВОС. Като насрещни страни в молбата били посочени Р.С.С., с местожителство ***, „Джънгъл”
ООД гр. Варна и „Варна парадайс” ООД гр. Варна и
двете със седалище и адрес на управление гр.Варна и представлявани от Т.Д. и К.К.,
за обезпечаване на бъдещи обективно кумулативно съединени частични искове с
правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
240 ЗЗД за заплащане на сумата от 65 000.00 лева, представляваща част от
неплатена сума в размер на 500 000 лева, представляваща главница по
договор за заем от 01.07.10 година, чрез налагане на обезпечителна
мярка запор върху банковите сметки
на „Джънгъл”
ООД гр. Варна и „Варна парадайс” ООД гр. Варна. С
Определение от 17.10.12 г. Окръжен съд гр. Варна оставя без уважение молбата на „Марго 77”
представлявано от М.Д.П. . В мотивите на съда е посочено, че „ Исковата молба
не отговаря на изискванията. Предвид посочването, че се предявява частичен иск и предвид липсата
на посочване и обосноваване на солидарна отговорност на ответниците, бъдещият
ищец следваше да индивидуализира в достатъчна степен по размер претенцията си
спрямо всеки ответник.Липсата на такава индивидуализация, освен че е
нередовност на иска, лишава съда от възможността да направи преценка за наличие
на процесуална предпоставка от категорията
абсолютните, а именно- спазване на родовата подсъдност, за която съдът в
настоящото производство следи служебно”.
Към молбата за
обезпечаване на бъдещ иск било приложено копие на Договора за паричен заем.
След отхвърляне на
молбата на М.П.- сестра на подс. Т. Д. и управител на
„Марго 77”
от ВОС за ангажиране имуществената отговорност на двете търговски дружества
–„Варна Парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД във връзка с подписания договор за заем от св. Р. С. и подс.
Т.Д., като представляващ двете дружества, св. М.П. предприела ново
действие. Предвид това, че получената от
нея Запис на заповед за 600 000
лева на 16.07.10 година била издадена в гр. Търговище и подписана от Р.С. с местоживеене *** и подс. Т.Д., от името и като представител на двете
дружества, св. М. П. подала пред ТРС молба за издаване на Заповед за изпълнение
. 19.10.2012г. от Районен съд - Търговище бил издаден изпълнителен лист, по
силата на който Р.С.С., „Джънгъл"ООД-гр.Варна и
„Варна парадайс" ООД-гр.Варна следвало солидарно
да заплатят на „Марго 77"ООД сумата от 600
000.00 лв. Посоченият
изпълнителен лист бил издаден на основание издадена от РС - Търговище заповед за изпълнение №1019/19.10.2012г., издадена по ч.гр.дело №1728 по описа за 2012г. на РС -
Търговище.
Горепосочената заповед за изпълнение била
издадена въз основа на подадено в съда
заявление, с приложен към него следния документ:
запис на заповед за
сумата от 600 000.00 лв,. с място на издаване - гр.Търговище; дата на издаване -
16.07.2010г.; падеж - 22.07.2010 г.;издатели: Р. С. С.
/с постоянен адрес ***/, „Джънгал"ООД-гр.Варна, представлявано от управителя си Т. Д. „Варна
парадайс"ООД- гр.Варна,
представлявано от управителя си Т.Д. Колев.; поемател - „Марго
77”ЕООД-гр.Варна, представлявано от управителя си М.Д.П..
Съгласно
съдържанието на записа на заповед, при издаването му „Джънгьл"ООД и
„Варна парадайс"ООД били
представлявани единствено от единия от управителите си, а именно – обв.Т.Д..
Съгласно
посочената в записа
на заповед дата
на издаване /16.07.2010г./, Т.Д.
/Колев/ издал записа на заповед от името на двете търговски дружества само 7 дни преди на
проведените общи събрания на
съдружниците в „Джънгьл"ООД и
„Варна парадайс"ООД /проведени
на 23.07.2010г./ да бъде прието, че двете дружества могат да
бъдат управлявани и представлявани само от двамата управители, действащи
заедно.
В разпореждането на съда по Издадената
Заповед за изпълнение от 19.10.12 г. е постановено, че Р.С.С. *** , „Джънгъл” ООД гр. Варна и „Варна парадайс”
ООД гр. Варна и двете със седалище и
адрес на управление гр. Вран и двете представлявани от К.К. и Т.Д. СОЛИДАРНО да
заплатят на кредитора „Марго 77/ ЕООД ,представляван
от М.Д.П. сумата от 600 000 лева, представляваща неизплатено задължение по
запис на заповед издаден на 16.07.10 г., с падеж 22.07.10 година.
Във връзка с изложеното по-горе в
мотивите, видно е, че към датата на подаване на молбата , както в ВОС така
в ТРС, двете процесни
дружества се представлявали само заедно от съдружниците – св. К.К. и подс. Т. Д. на основание Решение на Общото събрание на
двете дружества с дата 23.07.10 година.
На основание издадения
изпълнителен лист по Заповед за изпълнение от 19.01.12 година , получен от
кредитора , св.М.П. , последната подала молба и било образувано № 20128730400233 по
описа на ЧСИ С. Г. /с
рег.№873, с район на действие - ОС -Търговище/. Във
връзка с образуваното изпълнително дело,
до „Джънгъл"ООД-гр.Варна и
„Варна парадайс"ООД-гр.Варна били изготвени покани за
доброволно изпълнение, като
поканите за доброволно изпълнение и до двете
дружества били връчени само на единия от управителите, а именно - Т. К., който ги получил в канцеларията на частния съдебен
изпълнител в гр.Търговище.
Въпреки ,че в издадения изпълнителен лист , като солидарни длъжници за
сумата от 600 000 лева били посочени св. Р.С. , „Джънгъл”
ООД гр. Варна и „Варна парадайс” ООД гр. Варна и двете представлявани заедно от подс. Т. Д. и св. Кр. К.,
принудителното изпълнение било насочено само към двете дружества. От принудителното изпълнение
бил изключен ,като длъжник св. Р.С., предвид представена от кредитора –св. М.П.
Декларация относно обстоятелството, че св. Р.С. не дължи на „Марго 77”, представляваното от нея
дружество суми по Договор за заем в размер от 01.07.10 г.на 500 000 лева , както запис на заповед от
16.07.10 г. на стойност 600 000 лева. С това действие на св. М.П.- сестра
на подс. Т.Д. и близка на св. С., отпаднала
необходимостта от „участието” на св. Р.С. в схемата за ангажиране имуществената
отговорност на двете процесни дружества.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно –икономическа експертиза, се установява, че в хода на ИД на ЧСИ Стойко Аспарухов са извършени следните
изпълнителни действия: Запор върху банкови сметки в „ Алианц
банк” АД на
длъжника „Джънгъл” ООД гр. Варна до размер на
634 539.54 лева Събрана е сума в
размер на 24 430.25 лева.
Запор върху банкови сметки в „Алианц банк” АД на длъжника
„Варна парадайс” ООД гр. Варна до размер на 634 539.54. Събрана е сума
в размер на 67 260.37 лв.
Възбрана върху недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, ул. „Роза№ 29а, представляващ кафе-аперитив, собственост на
длъжника „Джънгъл”
ООД.
Възбрана върху недвижим имот находящ се в
гр. Варна, ул. „ Студентска № 6, представляващ самостоятелн
обект кафе- аперитив, собственост на
длъжника „Варна парадайс” ООД.
Запор върху ППС лек автомобил „Фалксваген Туарег” с рег. № В
3974 КТ, собственост на длъжника „Варна парадайс” ООД.
От общо постъпилите по сметка на ЧСИ Ст. А. 101 690.62 лв.,
съдебния изпълнител извършил два превода: по сметка на адвокат И.З., с основание „ Делото на М.Д. в
размер на 34 000 лева и по сметка на ЧСИ Л.Т. в размер на 67 690.62 лв , където е изпратено за продължаване действията по него
на прекратеното от ЧСИ Ст.А. дело, образувано под нов номер 20127130400281 с взискател М.Д.П..
От извършената проверка при ЧСИ Л.Т. е установено, че към дата 22.12.14
година са в сила наложените запори върху банковите сметки в „Алианц банк „АД на двете
дружества- „Варна парадйс” ООД и „Джънгъл”
ООД , възбрана върху недвижим имот, гр. Варна, ул.- „Роза” № 29а, собственост
на „Джънгъл
„ООД и възбрана върху недвижим имот гр. Варна, ул. „Студентска” № 6,
собственост на „Варна парадайс” ОДД и запор върху
л.а. „Фалксваген Туарег”
Собственост на „Варна парадайс” ООД.
По данни на ЧСИ Л. Тодорова по ИД с
взискател М. П. „Варна парадайс”
ООД и „Джънгъл „ ООД представлявани от подс. Т.Д. и св. Кр. К. са описани
следните събрани суми:
На 07.11.12 г. по сметка на ЧСИ Л. Т. е
постъпила сумата в размер на 67 690.62 лв. от ЧСИ СТ. А.
На 30.05.14 г. по сметка на ЧСИ Л. Т. е
постъпила сума в размер на 2 524.11 с длъжник „Джънгъл”ООД.
На 10.05.14 г. по сметка на ЧСИ Л. Т. е постъпила сума в размер на 2549.35 с длъжник „Варна парадайс”
ООД.
Следствие на осъществените изпълнителни действия на двамата съдени
изпълнители, активите на двете дружества „Варна парайс”
ООД и „Джънгъл” ООД са намалели, както следва:
-Паричните средства по банковата сметка
на „ Джънгърл” ООД са намалели с 36 954.36 лева
.
-Паричните средства по банковата сметка
на „Варна парадйс” ООД са намалели с 69 809.72
лева.
Други действия във връзка с
удовлетворяване претенциите на взискателя „Марго 77”,
представлявано от св. М.П., „Варна парадайс” ООД и „Джъргъл”ООД ,
представлявани от подс.
Т.Д. и св. Кр. К. не са предприемани от ЧСИ Л. Т. ИД
е спряно на дата 08.11.12 година с постановление на ЧСИ Л. Т. на основание чл.
420 във вр. с чл. 417 т. 9 от ГПК.
Въпросните запис на
заповед и договор за паричен заем са истински
документи Доказано по безспорен начин от приетите по делото писмени и събраните
в съдебно заседание гласни доказателства,
че същите са подписани от лицата,
посочени като техни автори - св. М.П., обв. Т.Д.
/К./ и св. Р.С.. По делото не са събрани
доказателства , сочещи, че е преправяно съдържанието на записа на заповед и на договора за паричен заем. От изложените по-горе в мотивите факти-
на основание двата издадени документа, са предприети действия за ангажиране
имуществената отговорност на двете процесни дружества
„ Варна парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД с предявяване на молба до Окръжен съд гр. Варна за обезпечаване на бъдещ
иск, като след отхвърлянето и е последвала Молба до ТРС за издаване на
Заповед за изпълнение, издавено на ИЛ и образуване на ИД , се установява по
безспорен начин,че св. М.П., подс. Т.Д. и св. Р.С. са
искали документите да имат точно
това съдържание , като подсъдимия е целял именно настъпването на посочения резултат.
Гореизложената
и приета от съда фактическа обстановка се доказва от приетите по делото писмени
доказателствено средства и събраните в съдебно заседание писмени и гласни
такива. Представени и приети по делото са Договор за заем за сумата със
страни-заемодател „Марго 77” ООД , представляван от св.М.П.
и заематели –св. Р.С. и „Джънгъл
„ООД и „Варна парадайс” ООД, представлявани от подс. Т.Д., за сумата
от 500 000 лева с дата 01.07.10 година ; Запис на заповед издадена
на дата 16.07.10 година в полза на „Марго 77” ООД представлявано от св.
М. П. и подписана от св. Р.С. и подс. Т.Д., като
представител на „Джънгъл „ ООД и „Варна парадайс” ООД за сумата от 600 000 лева; Документи и
съдебни актове по образувано гр. Д. № 2567/12 г. на ВОС ; Ч. гр. Д. № 1728 на Районен съд гр. Търговище; запис за
изпълнение, образувано на основание издаден ИЛ по Запис за изпълнение при ЧСИ
СТ.Аспарухов; образувано ИД при ЧСИ Л. Тодорова и документи за действия по тях;
Дружествени договори на процесните дружества „Джънгъл „ООД и „Варна парадайс”
ООД , Протоколи от ОС на съдружниците във връзка с правата и задълженията на
всеки от тях и по отношение представителната власт към момента на подписване на
Договор за заем и Запис на заповед и към момента на ангажиране на имуществената
отговорност на процесните дружества по повод
образуваното ИД , първоначално при ЧСИ СТ. А. в гр. Търговище , прекратено и изпратено
за продължаване действията при ЧСИ Л. Т. с район на действие ОС Варна, документи
да извършени изпълнителни действия от двамата ЧСИ и събрани по ИД суми и
наложени обезпечителни мерки към двете процесни дружества до размера на дължимата сума от
600 000 лева и др.
Изложената
по-горе и приета от съда за установена фактическа обстановка се доказва и от
показанията на разпитаните свидетели – К.К. и Р.С. и дадените в съдебно
заседание обяснения от подс. Т.Д..
От показанията н св. К. К. се
установява , че през 2005 година сключила граждански брак с подс. Т.Д.. Тя
излага факти относно встъпване на подсъдимия в образуваната от нея през 2004 година фирма „Варна парадайс” ООД ,с когото станали съдружници , съсобственици
и съуправители, с какво имущество е разполагала
фирмата. Тя заявява, че през 2006/07 година
с подс.Т.Д.
регистрирали нова фирма „Джънгъл” ООД , като и
в нея, както и в предишната, станали съсобственици и съуправители, с
равни дялове от капитали, като всеки имал право да представлява дружествата
заедно и поотделно към този момент и до 23.07.10 година. Свидетелката пояснява, че представителната
власт на двамата съдружници- тя и подс. Д., от
приетото в дружествените договори била
ограничена по селата на клаузи в тях във връзка с поемане на имуществени
задължения от името и за сметка на дружествата към трети лице, примерно кредити
или заеми. . В тези случаи се изисквало ,за да породят те съответното правно
действие, съгласно дружествените договори, писмено съгласие от двамата съдружници, прието с протокол от
Общото събрание на съдружниците, което в случая не е сторено. Свидетелката пояснява,
че не знаела за поетите от подс. Т.Д. задължения към
трето лице- фирмата на сестра му –св. М.П. имуществени задължения от него, за
сметка на притежаваните от двамата
фирми. Факта за поетите от подсъдимия задължения св. К. научила по повод образуваното
ИД и във връзка с предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по обезпечаване
на сумата, поета като имуществено
задължение от Т.Д., като представляващ дружествата. Св. К. пояснява, че
незнанието и за извършените от
подсъдимия действия във връзка със сключване на Договор за заем и запис на
заповед може да бъде потвърдено, както от липсата на влезли по сметка на
дружествата суми по този заем, така и от счетоводството на дружествата от което и видно, че сумите от
заема договорен от подсъдими Д. не са влезли в патримониума
на дружествата и не са употребени за
тях, респективно да е увеличено имуществото им. Твърдението си относно незнанието
за поетите от подс. Т.Д. задължения към двете фирми
св. К. обяснява и с това, че към 2009 година се разделили със съпруга и,
въпреки че останали съсобственици и съуправители на процесните фирми. През м. май 2010 г. свидетелката подала молба за развод, а дни по-късно било
малтретирана физически от подсъдимия, като било образувано дело за домашно
насилие и издадена ограничителна заповед
срещу подс. Д.. Във връзка с влошените
взаимоотношения и за решаване на имуществените такива, на 23.07.10 година било
подписано от нея и подс.Д. извънсъдебно
споразумение,нотариално заверено, уреждащо както фирмените, така и семейните
имуществени отношения. В това споразумение било изрично отбелязано, че към монета на сключването му ,всяка от страните
по него декларира, че не е поела неоповестени към другата страна задължения от името на
„Варна парадайс” ООД и „Джънгъл”
ООД към трети лица. Към този момент свидетелката заявява, че не е знаела за
поетите задължения от подс. Д. към фирмата на сестра
му, като последния не и е казвал нито тогава, нито по-късно за сключения от
него и договор за заем и при какви условия или за подписаната от него Запис на
заповед. Св. К. заявява, че не познава лицето участвало , като страна в
Договора за заедно и съответно подписало заедно с подсъдимия Записа на заповед
– св. Р.С.. Св. К. пояснява, че към същата дата 23.07.10 година двамата с подс. Д.
подписали протоколи от Общо събрание на процесните
дружества, по силата на което те ще се управляват и представляват от двамата
управители с а м о заедно.Свидетелката Кр.
К. пояснява, по какъв повод е научила на задължението на фирмите към „Марго 77”,
представлявано от св. М.П. –сестра на подс. Д., като
изразява съмнение, че последната е имала финансова възможност на даде в брой
сумата посочена в договора за заем, както и
в записа на заповед. Свидетелката обяснява предприетите от ЧСИ Ст. А.
действия във връзка с образуваното ИД , „източените” от сметките в „Алианц банк” на двете дружества
суми в общ размер на повече от 100 000 лева, както и предприетите във
връзка с обезпечаване на вземането по ИД обезпечителни
мерки към дружествата, а именно наложени запори и възбрани на недвижими имоти.
Свидетелката заявява, че ИД е спряно към 2012 година , по повод надлежно
подадено възражение срещу него, като това е причината да не бъде удовлетворен
кредитора М.П..
Съдът кредитира показанията на св. Кр.К. изцяло. Те са последователни, непротиворечиви по същество,
без констатирани противоречия между тези дадени в ДП и дадените в съдебно
заседание, както и в пълно съответствие на останалия събран и приет по делото
доказателствен материал./ във вр. с посочените
по-горе в мотивите писмени доказателства/.
Показанията
на св. Р.С. са в потвърждение на приетата от съда и изложена по-горе фактическа
обстановка. Предвид отказа на свидетеля да даде показания в съдебно заседание,
дадените от него такива на ДП бяха прочетени и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. В първоначално дадените показания от
св. Р.С. на 08.07.13 г. / л. 119, т. 1/ последния е потвърдил, след предявяване
на процесните Договор за заем и Запис на заповед ,
подписа си, положен под двата документа. Обяснил е, че се познава много добре и
в лично качество със заемодател – св. М.П., сестра на подс.
Т. Д. Завява, че сумата от 500 000 лева била получена от него- в размер на
200 000 лева и подс. Т.Д. ,в размер на
300 000 лева на 01.07.10 година в гр.Варна, като общата сума била
предоставена от М.П. в брой и парите били поставени в чувал. Св. Р.С. пояснява,
че на 16.07.10 година отново се видели със св. М.П. в гр. Търговище, където за се гарантира
връщането на получената от тях сума подписали с подс.
Д./ той, като представител на процесните дружества/
Запис на заповед за сумата от 600 00 лева. Св. Р.С. заявява, че парите заети от
св. М.П. били нужни на него и подс. Д. за общ бизнес
да строят нещо, но не се получило, като той лично внесъл част от тях в аптеката
на тъща му , а друга изхарчил, като и до момента на разпита, парите не са били
върнати. Св. С. заявява, че не знае какви са отношенията на Т. и М. с техните
съдружници, не знае какво става в техните фирми, не знае от къде М. П. има тези
пари.
В показанията си дадени на дата
18.08.14 година 8 л.
124, т. 5 по ДП № 66/ св. Р.С. поддържа показанията от първия разпит по
отношение въпросите за Договора за паричен
заем и Запис на заповед, които наистина е подписал лично, както и че подписите
в тях са на М.П. и подс. Т.Д.. Свидетелят
потвърждава, че при подписване на Договора за заем, в гр. Варна св. М.П. е
донесла един или два чувала с 500 000 лева, като тези пари не са били
броени от заемателите. В този разпит св. Р.С. с е о т
р и ч а от показанията, дадени на първия разпит по отношение
това, че е взел сумата от 200 000 лева, като заявява че цялата сума в
размер на 500 000 лева е получена от подс. Т.Д.,
а той бил получил само 4 000 лева.
Съдът кредитира показанията на св. Р.С.,
изключая частта по отношение на която той сам е
заявил, че не поддържа във вр. с получена от него
сума от 200 000 лева. В останалата част по отношение на сключените Договор
за заем, издадена Запис на заповед подписите по тези документи, датите и
местото на издаването им , получаването на
сумата от 500 000 лева в брой в гр. Търговище изцяло от подс. Т.Д. ,съдът приема и кредитира, като тези
обстоятелства се потвърждава от всички събрани и приети по делото писмени и
гласни доказателства, както и от обясненията на подс.Д..
Останалите от списъка свидетели - св.М.П.
и св.Е.Я., съответно сестра и майка на подс.Т.Д. се
позовават на правото си да не дават показания, поради което и съдът ги
освободи от това задължение.
Подс.Т.Д.
дава частични обяснения в съдебно заседание и то само на зададените от съда въпроси. При предявяване на процесните документи - Договор за заем и Запис на заповед ,
подс.Д. заявява, , че подписа положен под името Т.Д.,
като представляващ двете търговски дружества „Варна парадайс”
ООД и „Джънгъл” ООД, е положен от него. Подс. Т.Д.
потвърждава, че е получил от М.П. сумата от 500 000 лева в брой, лично и
изцяло. Пояснява, че с Р.С. имали договорка за общ бизнес, като единия да
участва с финанси , а другия с позиции. Заявява, че тези средства са изразходвани
за проекти за строеж. Подс. Д. заявява, че този
бизнес имал нещо общо с процесните фирми, той като те
имали по едно заведение и се очаквало от новия проект също да има заведение/
твърдение, което съдът приема по скоро, като избягване на точен отговор и
защитна теза, поради липса на доказателства за обратното/. Подс.
Т.Д. заявява , че получените на ръка средства от св. М.П. не са осчетоводени и не са влезли по сметките
на двете процесни дружества.
Съдът приема за достоверни обясненията
в тази част, дадени от подс. Д.. Те са в подкрепа на
приетата за установена фактическа обстановка и не противоречат на събраните и
приети писмени доказателства, посочени по-горе,
както и събраните в съдебно заседание гласни такива- показанията на
свидетелите К.К. и Р.С..
В продължение на обясненията си, подс. Т.Д. заявява, че
е уведоми другия съдружник- св. Кр. К. , че е
взел парите в момента на получаването им. Подс. Д.
обяснява, че казаното от св. К. относно факта, че не е знаела за заема и
поетите задължения към фирмите е във връзка с изострените им взаимоотношения и последвал развод. На
въпрос на съда, защо тези получени в брой средства не са били осчетоводени, подс. Д. отговаря, че „ Не го правим за първи път. Имаме и
други такива пропуски”. В тази
връзка и в подкрепа последното , са
представени писмени доказателства от защитата на подсъдимия-/ налични ,като
писмени доказателства по ДП/. Както в
зададените от защитата на подсъдимия въпроси към св. Кр.
К. по повод горните писмени доказателства, така и в пледоарията на защитата, а
също и на подс.Д., се обръща специално внимание на
представените договори, сключени от името на св. Кр. К.,
с цел да се покаже сходство в действията
на двамата съдружници при упражнява не представителната власт на двете
дружества. Целта е също така да се
дискредитират показанията на св. К., предвид това, че самата тя е
предприемала подобни на подсъдимия действия по отношение на двете процесни фирми. Видно от представените писмени
доказателства- Договор за безлихвен заем от 21.12.09 година, Договор за
безлихвен заем от 01.03.10 г. и двата са сключени между св. К.К., ”Варна Парадайс”ООД, представлявано от Кр.
К., като заемател и по двата договора заемодателят
предоставя на заемателя посочените суми целево. По
първия договор от 21.12.09 г. –за закупуване на недвижим имот в гр. Варна ,ул.
„Студентска” № 6, с площ 250 кв.м., самостоятелен обект с предназначение за обществено хранене и
идентификатор по кад. карта на Варна
10135.2554.528.1.30, а втория заем е предоставен с цел финансиране дейността ,
за оборудване на придобит имот, гр. Варна ,ул. „Студентка”№6. По втория договор
за заем е посочено изрично, че предоставените средства следва да влязат в касата на заемателя. С предоставените заемни средства от
заемодателя- св. Кр. К. е у в е л и ч е н о имуществото на „Варна парадйс”
ООД с придобиване на посочения в договора имот. Това е видно от Съдебно –икономическата
експертиза, където е посочено, че този имот в гр. Варна ,”ул. Студентска” № 6 е
сред имотите на „Варна парадайс с вписана възбрана по
повод образуваното ИД , по което фирмата е задължена солидарно с „Джънгъл” ООД във връзка с подписаната от подс. Т.Д. Запис на заповед, като представляващ
дружествата. При така изложеното, съдът счита, че между извършените от подс. Д. действия, с които е ангажирал имуществената
отговорност на процесните дружества и това е довело,
предвид ЗАПОЧНАТИ ДЕЙСТВИЯ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ИД, ДО Н А М А Л Я В А Н Е ПАТРИМОНИУМА НА ДРУЖЕСТВА и действията на св. К. по предоставяне на безлихвен заем, който е
целеви и е довел до у в е л и ч а в а н е
патримониума на „Варна парадайс”
ООД ,има съществена разлика. В първия
случай, предвид действията и последиците
от тях,подс. Д. е действал н е в интерес, а във вреда на двете дружества. Във
втория случай, св. К. е действала в интерес на „Варна парадайс”
ООД, като с действията си е довела да увеличаване патримониума
на дружеството със закупуване на посочения недвижим имот.
При
така изложената, приета и доказана
фактическа обстановка, съдът счита, че подс. Т.Д. в периода 01.07.10 година до 16.07.10 година
в гр. Варна и в гр. Търговище при условията на продължавано престъпление , в качеството
си на управител и представляващ „Джънгъл ООД гр.
Варна и „Варна парадайс” ООД гр. Варна съзнателно е
действал против законните интереси на
представлявания, като на 01.07.10 г. подписал Договор за заем в гр. Варна за
сумата от 500 000 лева, на 16.07.10 г. издал Запис на заповед за сумата от
600 000 лева и от деянията са
настъпили значителни имуществени вреди за двете дружества в размер на
600 000 лева, с което от обективна страна е осъществил състава на чл. 217,
ал. 4 във вр. с ал. 2
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По отношение на повдигнатото
възражение, че подс.Т.Д. не може да бъде субект на
престъпния състав по чл. 217, ал. 4 от НК ,съдът не приема. Субект по този състав
може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче притежава качеството
на „представител” или „ пълномощник”, като представителството или
пълномощието следва да се отнасят до
управлението на чуждо имущество. Имал ли е подс. Т.Д.
това качество – да , по силата на подписаните дружествени договори и за двете процесни
дружества, като към момента на извършване на деянията ,властта по представителство и управление се
извършвала заедно и поотделно от съдружниците. Установеното обстоятелство, че подс. Т.Д. е бил съдружник в двете дружества, които е
управлявал и представлявал, го прави годен субект на това престъпление. Именно
като такъв и възползвайки се това свое представителство, той е сключил Договор за заем и издал Запис на заповед в
полза на „Марго 77”, представлявана от сестра му М.П., като е ангажирал
с изплащането на 600 000 лева представляваните от него дружества. С тези
си действия той е ангажирал имуществената отговорност на дружествата по начин,
довел/ предвид образуваното ИД и предприети действия по него/ до намаляване патримониума им.
Очевидно е, че интересите на представителя в лицето на подс.Д. и на представлявания, в лицето на дружествата ,са
противоречиви. Безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства ,изложени и
преценени в тяхната съвкупност по -горе
в мотивите, се установява, че
получените от подс. Д. 500 000 лева не са
постъпили по банкова сметка ***, не са осчетоводени и не са довели да увеличаване
активите на дружествата. Нещо повече, с предявяване на Запис на заповед
подписана от подс.Т.Д. и образуваното ИД е ангажирана
имуществената отговорност на двете процесни дружества
до размера на 600 000 лева, като изпълнение по събирането им е започнало,
но не е довършено -/ спряно ИД по независещи от волята на подсъдимия причини.
Във връзка с гореизложено, установява
се по безспорен начин, че деянието е извършено от подс.
Т.Д. при условията на пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че с предприетите от него
действия и в резултат на поведението му по отношение на повереното му имущество
на двете процесни дружества, да ощети това имущество, като е целял именно
настъпването на този престъпен резултат. Това се доказва по безспорен начин,
преценявайки действията на подс.Д. във връзка с
лицето с което сключва договора за заем - св. М.П.- негова сестра/ отказва да
свидетелства/, физическото лице- св. Р.С., негов и на сестра му близък и с
местоживеене ***- това във връзка с молби за образуване на гр. Д. във ВОС и
ТРС, по отношение подсъдността, представяне на декларация от взискателя М. П. , че св. С. не дължи суми по сключения
договор за заем и Запис на заповед, представена след образуване на ИД, с което
е ангажирана изцяло и само имуществената отговорност на представлявания- двете процесни дружества, „Варна парадайс”
ООД и „Джънгъл” ООД
По изложените
по-горе съображения, съдът призна подс. Т.Д. за
виновен по повдигнатото обвинение по чл.
217 ал. 4 във вр.с ал. 1 във вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК. , като му наложи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година”,
както и „глоба” в размер на 200 лева. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът прецени всички обстоятелства обуславящи степента на
отговорността на подсъдимия – липсата на изразено съжаление и разкаяние за
стореното, липса на проявено съжаление и разкаяние, като отегчаващи. Като смекчаващи- чистото
съдебно минало и да известна степен съдействие за разкриване на обективната
истина с дадените от него обяснения .Предвид предпоставките по чл. 66 ал. 1 от НК и след като съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне и превъзпитание на подс.Т. Д., не
е наложително да изтърпи реално наложеното наказание, съдът отложи неговото
изтърпяване за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На 26.02.13 година подс.Т. Д.
бил разпитван, в качеството на свидетел по ДП № 208/2012г. по описа на ОД на МВР- Търговище .
ДП № 208/ 12 било образувано срещу Р.С./
свидетел по настоящото НОХД / за престъпление по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че през м. март 2011 година потвърдил неистина в
писмена декларация в ГДД, която по силата на закон- чл. 50 от ЗДДФР се подава
пред орган на властта – ТД на НАП, офис Търговище за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне плащането
на дължими данъци. В предмета на разследване и
доказване по посоченото нак. производство били
включени факти във връзка с получен от Р.С. паричен заем по договор от 01.07.10
г. от „Марго 77”ЕООД. / в тази връзка били образувани и административнонаказателни
производства приключили с издаване на НП
от НАП – по повод обжалване на НП от Р.С. било образувано пред ТРС АНД № 139/14
г/ . По ДП № 208/12 година, като свидетел бил разпитван и подс.
Т.Д.. При събиране на доказателства във връзка с воденото ДП № 208/12 г. било
необходимо да бъде установено от разследващият полицай, каква част от сумата
изплатена от „ Марго 77” ЕООД гр. Варна във връзка с
договор за паричен заем от 01.07.2010г. в размер на 500 000 лв. е получена обв. Р. С.. Разпитан в качеството на свидетел, подс.Т.Д., с цел да помогне на Р. С., дал неверни обяснения
пред разследващите органи относно произхода на сумата от 200 000 лв. На 26.02.2013г. подс.Д.
бил призован в сградата на ОД на МВР- Търговище по ДП № 208/2012г. по описа на
ОД на МВР- Търговище от св. Д.Д. / разследващ полицай при ОД на МВР- Търговище/.
При проведеният разпит, Т. Д.- подсъдим
по настоящото производство бил разпитван в качеството на свидетел по ДП
208/12г. В това качество той устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че
лично е взел сумата от 300 000 лв., а
св. Р.С.С. *** лично е взел сумата от 200 000 лв. във връзка с
договор за паричен заем от 01.07.2010г. , сключен в гр. Варна между „ Марго 77”
ЕООД гр. Варна, обв. С., „ Джънгъл”
ООД гр. Варна и „ Варна парадайс „ ООД гр. Варна.
Казаното от подс.Т.Д.
и обективирано в дадените от него, в качеството му на
свидетел, показания по ДП № 208/2 Г пред надлежен орган на властта- разследващ
полицай по това ДП – Д.Д., не отговарят на истината. Това обстоятелство се
доказва по безспорен начин от събраните писмени и гласните доказателства от
съдебно заседание, обясненията на подс. Т.Д. и
прочетените показания на св. Р.С., както и от показанията на св. Д.Д. .
От дадените в съдебно заседание
обяснение на подс. Т.Д. се установява, че той е получил
сумата от 500 000 лева лично и в брой от св. М.П.- негова сестра, по
договора за заем от 01.07.10 година, подписан от него, като представляващ
давете процесни фирми и св. Р.С., като ФЛ. Подс. Д. заявява, че е дал на св. Р.С. само малка част от
тази сума, но не и сума в размер на 200 000 лева, както е казал в показанията си като свидетел по
посоченото ДП.
От показанията на св. Р.С. прочетени на осн. чл. 281 ал. 4 от НПК се установява, че не е получил
сумата от 200 000 лева по договора за заем от 01.07.10 г., като цялата
сума е получена от подс. Д.. Св. Р.С. заявява, че е
получил само сумата от 4000 лева.
От показанията на св. Д.Д. се
установява, че е разпитвал ,като разследващ полицай по ДП № 208/12 г. ,в
качеството на свидетел подс. Т.Д. през м. февруари 2013 г. В дадените от Т.Д. показания, последният заявил, че познава
добре Р.С.. Двамата се срещнали през 2010 година, решили да правят общ бизнес,
като за целта им били нужни пари. Сумата била предоставена от сестрата на Т.Д.-
М.П. и била в размер на 500 000 лева. За да получат тази сумата ,тримата
се срещнали в гр. Варна, където на 01.07.10 година подписали Договор за заем от
500 000 лева. В него фигурирали имената на Т.Д., в качеството му на
представител на двете фирми „Варна парадйс” ООД и „Джънгъл”
ООД и двете със седалище гр. Варна и Р.С.,
в качеството му на ФЛ –и двамата, като заематели.
Като заемодател в договора фигурирало
името на М.П., като представляваща фирма
„Марго 77”
ЕООД. В показанията , като свидетел Т.Д. заявил, че взел парите на ръка, като от тях дал на Р.С.
сумата от 200 000 лева, а останалите 300 000 лева ги взел той. Св. Д.Д.
заявява, че ДП № 298/12 още не е приключило, като то е о образувано срещу Р.С. за престъпление по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
От гореизложеното се установява по
несъмнен начин, че на 26.02.13 година в гр. Търговище, подс.
Т.Д. ,в показанията си дадени в
качеството на свидетел по ДП № 208/12 Г.,
пред надлежен орган на властта -разследващ полицай Д.Д., съзнателно е потвърдил неистина, с което от
обективна страна е осъществил състава на чл. 290, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено под формата на пряк умисъл,като подс. Д. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието , разбирал е свойството и
значението на извършеното, съзнавал е общественоопасните
последици и искал настъпването на тези
последици.
Непосредствен обект на престъплението по
чл. 290, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното
осъществяване на правосъдната дейност. Субект на
престъплението може да бъде само свидетел,
лице, привлечено в процеса, за да изложи пред съд или друг надлежен
орган на власт своите възприятия за определени факти от значение за делото-
факти, включени в предмета на доказване по него. При депозиране на неверни
свидетелски показания пред надлежен орган на власт, в процесния
случай разследващ полицай по ДП 208/12
г., съществува опасност да не бъде постигната основната цел на
правораздавателната дейност, а именно разкриване на обективната истина относно
фактите, обуславящи приложимия закон, като предпоставка за правилното решаване
на възникнали правен спор.
Важна обективна особеност,
характеризираща престъплението по чл.290 ал. 1 от НК е обстоятелството, че то
се извършва от свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта. В
конкретната хипотеза подс. Т.Д. е имал качеството на
свидетел по ДП№ 208 и пред надлежен орган на властта, разследващ полицай е
потвърдил неистина.
На следващо место, за обективната съставомерност на
деянието е необходимо обстоятелствата, за които е свидетелствал дееца – подс. Т.Д., да са относими към
предмета на доказване по делото, по което са дадени тези показания. Безспорно е
установено и доказано, че подс. Т.Д., в качеството на свидетел е потвърдил неистина
относно предмета на доказване по посоченото ДП № 208, образувано срещу Р.С. за
престъпление по чл. 313, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Предмет на доказване по това ДП, както бе посочено по-горе са били
обстоятелствата във връзка с получени от Р.С. пари в размер на 200 000
лева, във връзка със сключен Договор за заем, посочен по-горе.
Деянието
по повдигнатото обвинение по чл. 290 ,ал. 1 от НК е довършено с депозирането
пред надлежния орган на власт на показания, които в процесния
случай са изцяло лъжливи. За довършеността на
престъплението няма значение дали надлежния орган на власт е възприел и
кредитирал свидетелските показания. Също така е ирелевантно,
дали и как е финализирано производството, по
което е потвърдена неистина.
На основание гореизложеното, съдът призна подсъдимият Т.Д.Д.,
с настоящ адрес *** за виновен по повдигнатото обвинени по чл. 290,ал. 1 от НК ,
като му наложи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на осем месеца.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени всички
обстоятелства обуславящи степента на отговорността на подсъдимия – липсата на
изразено съжаление и разкаяние за стореното, липса на съдействие за разкриване
на обективната истина- като отегчаващи. Като смекчаващи- чистото съдебно
минало.Предвид предпоставките по чл. 66 ал. 1 от НК и след като съдът намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.Д. не е наложително да изтърпи реално наложеното
наказание, съдът отложи неговото изтърпяване на срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът след като
определи наказания за всяко от повдигнатите обвинени, наложи най- тежкото от
тях, а именно „Лишаване от свобода за срок от една година”, което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за срок три години, считано
от влизане на присъдата в сила, както и „ глоба” в размер на 200 лева
Подсъдимият Т.Д. бе осъден да заплати по сметка на ТРС, сумата от 250 лева –разноски в съдебната
фаза на процеса.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: