Мотиви към Присъда № 59 от 10.11.2016 г. по НОХД № 402/2016 г. на НПРС, 4 състав
Делото
е образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Н. обвинителен акт срещу Р.З.М.
с ЕГН **********, за това, че на *** г.
в гр. Н., област Ш.ска противозаконно е присвоила чужда движима вещ, а именно – един мобилен телефонен
апарат, марка “***”, с IMEI № ***, на
стойност 424,15 лв., собственост на К.К.С.,***, която
вещ е попаднала у нея случайно – престъпление по чл. 207, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК.
Производството
по делото премина по реда на Глава Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно
следствие“ като подсъдимата призна всички факти и обстоятелства по обвинението.
В съдебно
заседание представителят на НПРП поддържа искането си и моли съдът да наложи
наказание ориентирано към минималния предвиден в закона размер, предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че дори и минималното
наказание ще изпълни целите на наказанието по смисъла на НК.
Защитникът на
подсъдимата не оспорва фактите по обвинението, нито нейната виновност и моли за
минимално наказание.
Подсъдимата М.
признава изложените от Районна прокуратура факти и моли съда да ѝ даде
глоба в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Р.З.М. е родена на *** *** с ЕГН **********.***. Тя е
българска гражданка с основно образование. Неомъжена е, но живее на съпружески
начала. Работи като личен асистент на болен член от семейството си. Подс. М. не е осъждана.
На *** г. св. К.К.С. загубил мобилния си телефон “***”, с IMEI № *** в гр. Н. в района около ресторант „***“ и „***“. Още
същата вечер непълнолетния св. Т.М.С. намерил този телефон на улицата, взел го
и като се прибрал у дома си, го предал на майка си – подс.
Р.М.. Последната решила да го запази.
След около
един месец на *** г. подсъдимата посетила гр. Т. като взела и процесния мобилен
телефон със себе си. На *** г. решила да се върне в гр. Н., но тъй като няма
средства за пътуването помолила свой племенник да продаде от нейно име телефона
и да ѝ предаде паричната равностойност. Последният продал телефона за
сумата от 120 лв
От назначената в хода на досъдебното производство СОЕ се установява, че
стойността на процесния мобилен телефон “***” е
424,14 лв.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от всички
доказателства по делото, които са непротиворечиви, ясни и точни и не се
оспорват от никоя страна по делото.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подс. Р.З.М. е осъществила обективните признаци на състава
на престъплението на чл. 207, ал. 2, във вр с ал. 1 от НК. М. противозаконно
е присвоила чужда движима вещ, а именно – един мобилен телефонен апарат, марка
“***”, с IMEI № ***, на стойност 424,15 лв.,
собственост на К.К.С.,***, която вещ е попаднала у
нея случайно.
От
субективна страна е налице пряк умисъл от страна на подсъдимата. Тя е
съзнавала, че телефона не е неин и няма право да се разпорежда с него,
включително да го задържи, но е предприела противоправното деяние.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона - чл. 207,
ал. 2, във вр с ал. 1 от НК. Отчетени от съда бяха и наличието на чисто съдебно
минало, изразеното съжаление, дадено по досъдебното и в съдебното производство
и липсата на други отрицателни характеристични данни за подсъдимата, нейното
финансово, социално-битово положение.
За
това деяние законодателят е предвидил само един вид наказание – глоба в размери
от 100 до 300 лв. Съдът счита, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието е
достатъчно да бъде наложено наказание в абсолютния минимум по закона от 100 лв.
Съдът
счете, че така постановената присъда ще постигне целите на наказанието и ще
допринесе за поправянето на дееца.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови решението си.
Мотивите
изготвени на 25.11.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова