Решение по дело №276/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 205

гр. Видин, 08.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Двадесет и шести ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

276

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Б.М.Д., с ЕГН **********,*** срещу Решение № Ц1040-05-18 от 14.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Видин, с което е отхвърлена жалбата на Д. и е потвърдено Разпореждане № 051-00-1456-6/03.09.20 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин.

В жалбата се излагат подробни аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на административнопроизводствените правила, както и при несъблюдаване на материалния закон и неговата цел. В тази връзка се твърди, че неправилно е прекратено изплащането на отпуснатото на оспорващия парично обезщетение за безработица, с мотив - започване на трудова дейност, която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. Досежно изплатената му от "Кар Транспортер“ ЕООД сума в размер на 113.76 лева сочи, то тя касае граждански договор и е по-марка от действащата към момента МРЗ. Твърди, че плащането е след 06.20 год., извършено е на 08.07.20 год., като лишаването му от обезщетение е за м.06.20 год. Сочи, че неправилно органа е събрал трудовото му възнаграждение след 22.06.20 год. при работодателя „Виена Реал Естейт Видин“ ЕООД, при когото е започнал работа от тази дата и възнаграждението му по граждански договор до 21.06.20 год. Твърди, че не е бил в трудово правоотношение от 01.06.20 год. до 21.06.20 год. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на процесното Решение на Директора на ТП на НОИ-гр.Видин. В съдебно заседание, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр.Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като застъпва становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Моли съда да отхвърли жалбата срещу атакувания административен акт, като неоснователна.

Видинският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Д. е депозирал в ТП на НОИ - Видин заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО с вх. № 051-1456/21.10.2019 г., в което е декларирал, че трудовото правоотношение, в което се е намирала с фирма „МГ- Транспортерс“ ООД е прекратено, считано от 20.09.2019 г. Видно от Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. № 051-00-1456- 1/21.10.2019 г., към горепосоченото заявление жалбоподателят е приложил копие от акт за прекратяване на правоотношението, а именно Заповед № 209/20.09.2019 г., служебна бележка относно регистрацията си като безработно лице в Агенция по заетостта и удостоверение за банкова сметка.

***, представени от жалбоподателя, с разпореждане № 051-00-1456-1/25.10.2019 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин на жалбоподателя на 31.10.2019 г.. му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.09.2019 г. до 19.07.2020 г. в размер на 34.81 лв. дневно. При определяне на дневния размер на паричното обезщетение за безработица и периодът на изплащане на същото, са взети в предвид осигурителният доход на жалбоподателя за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2019 г. и законовата причина въз основа, на която е прекратено трудовото правоотношение е последния работодател на лицето - фирма „МГ-Транспортерс“ ООД, посочена в Заповед № 209/20.09.2019 г. Тъй като за времето от 20.09.2019 г. до 20.10.2019 г. на жалбоподателя е изплатено обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, периодът на изплащане на паричното обезщетение е променен, а именно от 20.10.2019 г. до 19.08.2020 г.

С Разпореждане № 051-00-1456-3/29.06.2020 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин, изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е прекратено, тъй като той е декларирал започване на трудова дейност във „Виена Реал Естейт Видин“ ЕООД, считано от 22.06.2020 г. Видно от съдържащите се данни в Регистъра на осигурените лица на НАП /РОЛ на НАП/ за м.06.2020 г„ осигурителят Виена Реал Естейт Видин ЕООД, е подал редовни данни за осигуряване на жалбоподателя.

За целият м. 06.2020 г. обаче, по отношение на жалбоподателя са подадени данни за осигуряване без трудово правоотношение с осигурителен доход в размер на 101.25 лв. от „Кар Транспортер“ ЕООД. В резултат на горепосоченото, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин е възобновил производството по изплащане на отпуснатото парично обезщетение за безработица на жалбоподателя и с Разпореждане № 051-00-1456-5/03.09.2020 г. е прекратил изплащането му, считано от 01.06.2020 г. с мотив упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, тъй като през м. 06.2020 г. жалбоподателят едновременно е бил осигурен по трудовото си правоотношение, възникнало с „Виена Реал Естейт Видин“ ЕООД и по правоотношението си, възникнало с „Кар Транспортер“ ЕООД. Горецитираното разпореждане не е обжалвано по реда на КСО и е влязло в сила на 24.09.2020 г.

С обжалваното Разпореждане № 051-00-1456-6/03.09.2020 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, Ръководителят на осигуряването за безработица при ГГI на НОИ - Видин е задължил жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.06.2020 г. до 21.06.2020 г. в размер на 522.15 лв. главница и 7.40 лв. лихва, дължима от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане.

Така обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона форма. То съдържа правните и фактически основания за постановяването му, като при издаването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено. Решението е постановено при спазване на материалния закон в сила към момента на издаването му и в съответствие с целта на закона.

Съдът намира от правна страна, че направените от административния орган изводи са законосъобразни и правилни. Потвърденото с обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ разпореждане от 03.09.2020 г. е издадено на основание чл. 54ж, ал. 3, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 54ж, ал. 3 от КСО длъжностното лице по ал. 1 /длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт/ издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Според чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. В конкретния случай, потвърденото с оспореното по настоящото дело решение разпореждане от 03.09.2020 г. е издадено от надлежно определено длъжностно лице. Налице са били и законовите основания за неговото издаване, доколкото при проверка на справка за персоналния регистър на жалбоподателя е видно, че от „Кар Транспортер“ ЕООД са подадени данни, че за месец юни е положил труд по граждански договор за пълен работен месец, а именно 22 работни дни. Отделно от това видно от авизото за изплащане на сумата отново става въпрос за м.06. Възражението на жалбоподателя, че е получил сумата през м.07 е неоснователно. Осигуряването е за м.06., което е безспорно от представените документи, това кога му е изплатена сумата няма отношение със месеца през който е осигурен.

Според цитираната правна норма влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, както и когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателят е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за м.юни.

Правното основание за издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане № 051-00-1456-6/03.09.2020 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Видин, е чл. 54ж, ал. 3 във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО.

Разпоредбата на чл. 54ж, ал. 3 от КСО сочи, че длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица, т. е. длъжностното лице действа при условията на обвързана компетентност - когато установи, че неоснователно са изплатени парични обезщетения за безработица той е длъжен да издаде разпореждане за възстановяването им.

От своя страна чл. 114, ал. 1 от КСО изисква недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят Д. недобросъвестно е получил парично обезщетение за безработица за процесния период - 01.06.2020 г. до 21.06.2020 г.,вкл. Недобросъвестността не се предполага и в тежест на административния орган е да установи тази недобросъвестност. В конкретния случай тя се извлича от обстоятелството, че жалбоподателят е знаел, че е осигурен и от работодателя си по трудов договор през м.06 и по гр.договор за пълен работен месец юни. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО сочи, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. В конкретния случай възражението на Д. е, че дохода му по гр.договор е под една МРЗ, но следва да се има предвид, че той попада в изключението на разпоредбата, а именно ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Имайки предвид, че в конкретния случай, гражданския договор се застъпва с трудовия договор. Към 26.06.2020 г., когато жалбоподателят е декларирал започване на трудова дейност с фирма Виена Реал Естейт Видин ЕООД, то той е бил наясно, че полага труд и въз основа на граждански договор с Кар Транспортер ЕООД, за което не е уведомил в изискуемия 7 - дневен срок за наличие на трудова дейност, подлежаща на задължително осигуряване, а това е обстоятелство, водещо до прекратяване на обезщетението. Това от своя страна води до недобросъвестно поведение, а обезщетението за безработица, изплатено за м.06.2020 г. се явява неоснователно получено и в противоречие с разпоредбата на чл. 54д. ал. 1, т. 1 КСО.

Оказва се, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и при своевременно заявената претенция, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. /сто лева/ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК,Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.Д., с ЕГН **********,*** срещу Решение № Ц1040-05-18 от 14.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Видин, с което е отхвърлена жалбата на Д. и е потвърдено Разпореждане № 051-00-1456-6/03.09.20 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Видин.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: