Р Е Ш Е Н И
Е № 261941
гр. Пловдив, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VIII- ми граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 14521 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата И.И.Н., ЕГН ********** е
предявила срещу ЧСИ **********, БУЛСТАТ ********** обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал .1 ЗЗД, с
които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата следните
суми: 965, 97 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер от 56 дни за периода 2016г.-
2020г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38 лева, дължимо за периода 12.06.2020
г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда ( 03.11.2020г. ) до окончателното й
изплащане (горепосочените суми са описани съобразно изрично заявеното от ищеца
увеличение в размерa на иска с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ в ОСЗ, проведено на 16.06.2021г.- л. 97 гръб от делото ).
Ищцата твърди, че е полагала труд при
ответника по силата на Трудов договор от ******** г. и допълнителните
споразумения към него. Считано от ****** г., работодателят е прекратил трудовия
договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ- поради болест, довела до трайна
неработоспособност на работника. Сочи, че в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е отразил, че на ищцата й се дължи
обезщетение за 56 дни неизползван платен годишен отпуск. Същевременно, обезщетението
не й е било заплатено. Поради изложеното, моли съдът да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата горепосочените суми.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника. Оспорва иска по основание и размер.
Сочи, че ищцата действително е полагала труд при ответника, като трудовото
правоотношение между страните е било прекратено считано от ****** г. Акцентира
се върху факта, че всички дължими на ищцата суми при прекратяване на
правоотношението са й били своевременно заплатени. В тази връзка, с фиш № ****
от м.06.2020г., на ищцата й е заплатена сума в общ размер от 1033, 94 лв.,
включваща обезщетение в размер от 965, 97 лв. за неизползвания платен годишен
отпуск от 56 дни и работна заплата за 9 работни дни през м. 06.2020г. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
сторените разноски.
Преди да се пристъпи към обсъждане на
спора по същество, съдът счита за нужно да посочи следното: по настоящото дело
е приложено ч.гр.д. № 12 844/ 20г., по описа на РС- Пловдив, XVII- ти гр. с-в, по което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК и в която е инкорпорирано вземане, с
основание сходно като това по гр.д. № 14521/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в ( налице е различие в размера на претенциите
и броя дни неизползван платен годишен отпуск, за който се претендира
обезщетение). Въпреки това, предявеният по настоящото гражданско дело иск е осъдителен, а не установителен по реда на чл. 422 ГПК, доколкото
с Определение № 264570/ 29.12.2020г., заповедният
съд е обезсилил издадената по
частното гражданско дело заповед по чл. 410 ГПК, тъй като не са представени
доказателства за предявяване на установителен иск в срок. Същевременно, самият
ищец изначално е предявил процесните искове като осъдителни, без да ги обвързва
с вече обезсилената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Допълнително, следва да се посочи и че с
Протоколно определение от 08.04.2021г. / л. 65 от делото/, съдът е прецизирал
правната квалификация на спора, като на основание чл. 253 ГПК е внесъл и
съответни корекции в първоначално изготвения по делото доклад.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не съществува спор, а и се
изяснява от приобщените доказателствени материали, че между страните е възникнало
трудово правоотношение по силата на трудов договор от ********г., като ищцата е
заемала при ответника длъжност „********“. Към посочения трудов договор са
сключени няколко допълнителни споразумения, като интерес за настоящото
производство представлява последното от тях- Допълнително споразумение № ******** г.
/л. 34 от делото/. По силата на цитираното допълнително споразумение, основното
трудовото възнаграждение на ищцата е редуцирано на 305 лв., както и работното й
време е намалено от 8- часов на 4- часов работен ден. Споразумението е
подписано, както от ищцата, така и от работодателя- ответник, поради което
съдът счита, че същото е породило действие. Впрочем, в ОСЗ проведено на
08.04.2021г. / л. 66/, процесуалният представител на ищцата изрично заявява, че
не оспорва автентичността на положения от ищцата подпис в допълнителното
споразумение.
По делото са изготвени съдебно-
счетоводна експертиза / л. 31/ и допълнителна съдебно- счетоводна експертиза /
л. 61/. Съдът кредитира изложеното в допълнителната ССчЕ, доколкото при
изготвянето й вещото лице е съобразило сключеното на 01.03.2020г. допълнително
споразумение, с което се редуцира получаваното от ищцата трудово възнаграждение
( в първоначално изготвеното заключение не е съобразено горепосоченото
споразумение ). В допълнителното заключение, вещото лице е посочил, че
последният отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение е
м. 05.2020г., като за посочения месец ищцата е полагала труд през 18 дни. Въз
основа на тези констатации е посочено, че обезщетението за 56 дни неизползван
платен годишен отпуск възлиза на сума в размер от 965, 97 лв., а обезщетението
за забава върху тази сума за периода 12.06.2020г.- 02.11.2020г. е в размер от
38, 91 лв.
Във връзка с изготвеното допълнително
заключение на вещото лице, съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че дължимото на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск се изчислява съобразно методиката, разписана
в чл. 224, ал. 2 КТ. Съгласно цитирания текст, обезщетението по предходната
алинея ( чл. 224, ал. 1 КТ ) се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Съобразно чл. 177 КТ, за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10
работни дни. Съобразно допълнителното заключение на вещото лице, през м.
05.2020г. ( месецът преди прекратяване на трудовия договор ), ищцата е полагала
труд през 18 работни дни. Предвид това, релевантен за определяне размера на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ ще бъде м. 05.2020г., който е след
сключването на допълнителното споразумение от 01.03.2020г., с което се редуцира
работното време и получаваното от ищцата трудово възнаграждение. Съобразно
изложеното, то обезщетението на ищцата за 56 дни неизползван платен годишен
отпуск възлиза на сума в размер от 965, 97 лв.
Основният спорен въпрос в рамките на
настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали
горепосочената сума от 965, 97 лв. е заплатена на ищцата. Съдът счита, че
отговорът на този въпрос е положителен, по следните съображения: от ответника
бе представен в оригинал Фиш № ***** от м.06.2020г. / л. 35/, в който е
отразено, че на ищцата е заплатена сума в общ размер от 1033, 94 лв., като
едното от основанията за заплащането на сумата е посочено „обезщетение по чл. 224- 965, 97 лв.“ ( графа „начисления“ от фиша ). Върху посочения фиш е положен и подпис на
ищцата. В рамките на настоящото производство, ищцата оспори автентичността на
положения върху фиша подпис, във връзка с което бе назначена и изготвена съдебно-
графологична експертиза /л. 74- 76/. Заключението на вещото лице е категорично,
че подписът, положен във фиша от м.06.2020г. е изпълнен от ищцата И.И.Н..
Допълнително, при защита на заключението ( в ОСЗ, проведено на 14.05.2021г.- л.
78 гръб ), експертът подробно разясни, че при съпоставяне на подписа изпълнен
във фиша, със сравнителен образец от подписа на ищцата, не се наблюдават
аномалии, дописвания и наслагания при полагането му от ищцата. Предвид това, за
настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че именно ищцата е положила
подписа си във фиш № ***** за м.06.2020г. / л. 35/. След като ищцата е положила
подпис във фиша, то съдът приема и че на нея своевременно й е изплатена от
ответника сума в размер от 1033, 94 лв., в която се включва и обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ в размер от 965, 97 лв.
Съдът не счита за основателно
възражението на ищцата, че фишът за работна заплата и начисления за м.06.2020г.
не доказва пълно и главно получаването на сумата. Не съществува процесуална
пречка погашението на задължението на работодателя за заплащане на
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск да бъде установено
посредством приетия по делото фиш № ***** от м.06.2020г. По своята правна
природа, посоченият фиш представлява частен свидетелстващ документ и доколкото
се изясни с категоричност, че носи подписа на ищцата ( който подпис не е
пренесен или по друг начин манипулиран), то посредством фиша се установява
неизгодният за работника факт, че е получил в цялост дължимото му обезщетение
за 56 дни неизползван платен годишен отпуск. Тоест, фишът за м.06.2020г. има
силата и предназначението на разписка за получената сума. След като сумата е своевременно
изплатена на работника ( за което той е положил подпис във фиша), то искът с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Доколкото не съществува главното
вземане, то и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в
размер от 38 лева- обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода
12.06.2020 г. – 02.11.2020 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право да бъде възмезден за сторените разноски в
настоящото производство. Представени са доказателства за заплатени разноски в
общ размер от 520 лв. ( 400 лв. адвокатски хонорар и 120 лв.- депозит за ССчЕ
), като ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника именно тази сума.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, всички останали разходи остават
в тежест на бюджета на Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.Н., ЕГН ********** срещу ЧСИ **********,
БУЛСТАТ ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата следните суми: 965,
97 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер от 56 дни за периода 2016г.- 2020г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 38 лева, дължимо за периода 12.06.2020
г. – 02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда ( 03.11.2020г. ) до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН **********
да
заплати на ЧСИ **********, БУЛСТАТ ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 520
лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ