Р Е Ш
Е Н И Е
№ 103
08.01.2018 година, град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на шести декември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието
на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10503 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС от С.Д. срещу В.Д..
Ищцата твърди, че притежава правото на собственост върху 17/40 ид.ч.
от м. с площ от 23 кв.м., заемащ целия първи етаж на двуетажна сграда с адрес
гр. П., ул. „Й. Г.“ № …. Ответницата притежавала 21/40 ид.ч. от същия имот, а
останалите 2/40 ид.ч. се притежавали от Н.Д. и Е.Н.. Основанието, на което
твърди да е придобила собствеността е наследствено правоприемство по отношение
на 1/40 ид.ч. и договор за покупко-продажба от …г. по отношение на 16/40 ид.ч.
Твърди, че въз основа на горното притежаваните от ответницата ид.ч. в общите
части на сградата били равни на 21/80 ид.ч., като същите били посочени в
договорите за прехвърлянето на правото на собственост. Твърди, че ответницата е
сключила договор за наем на м., по който получавала сумата от 100 лева на
месец. Предвид съсобствеността между страните, счита, че от получената сума
следва да и бъде заплатена припадащата й се част в размер на 41.50 лева
месечно, което не било сторено. Освен това се твърди, че през …г. се наложило
да бъде извършен ремонт на покрива по ради наличието на течове. При него били
подменени улуци и керемиди, а общата му стойност била 350 лева. След това през …г.
след градушка се наложил нов ремонт за частична подмяна на керемиди, за който
били заплатени още 76 лева. Ответницата отказала да възстанови припадащата й се
част от разноските, които били заплатени от ищцата.
Ето защо моли ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата от
977.50 лева, представляваща припадаща й се част от получен от ответницата наем
за съсобствения м. и сумата от 111.83 лева, представляваща припадаща се на
ответницата част от разноски за ремонт на покрива на сградата, ведно със
законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответницата, с който оспорва претенциите. Възразява, че с
договора от …г. ищцата не е придобила правото на собственост върху 48/120 ид.ч.
от м.а (равняващи се на посочените в ИМ 16/40 ид.ч.) В сделката не били
участвали М. Ф.и Д. К., които притежавали съответно 2/120 ид.ч. и 3 /120 ид.ч.
от имота. Признава прехвърлянето на 43/120 ид.ч. от м. със същия договор.
Възразява, че в помещението имало изградено от ищцата стълбище, което заемало
около 28.78% от него. Твърди се, че стълбището се ползвало само от ищцата.
Поради това, тя реално ползвала помещението и било взето решение от останалите
съсобственици да не й се изплаща припадащата част от наема. Във връзка с
ремонта посочва, че през била превела
сумата от 48 лева. За ремонти през . твърди, че не е била уведомявана. Оспорва
достоверността на датите на приложените фактури и фискални бонове. Иска се да
бъдат отхвърлени претенциите. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е
извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна
част от нея. Ако, макар и да е използвал вещта, той не е извлякъл никаква
полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата
вещ наред с тях. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, както своето право
на собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл- Решение № 212 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 338/2011 г., IV г. о., ГК.
От представения по делото к. н. а.от …г. се
установява, че С. И., Н. Д., М. Б., Е.Д. и Й. Ф. са признати за собственици на
½ ид.ч. от жилищна сграда, състояща се от етаж и м. под него. Предвид
липсата на други данни в документа, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 30, ал. 2 ЗС, като частите на съсобствениците се считат равни. Така всеки
от тях е притежавал правото на собственост върху 1/10 ид.ч. от имота. Между
страните не е спорно, че посочената сграда, към настоящия момент е с
идентификатор … по КК и КР на гр. П., а посоченият м. представлява
самостоятелен обект в сградата с идентификатор … по КК и КР. От н. а. за д. на
недвижим имот от …г. се установява, че Е.Д. е дарила на с. си Ж. Д. 1/20 ид.ч.
от м. помещение, което в момента представлява СОС с идентификатор … по КК и КР
на гр. П., като тя е останала собственик на 1/20 ид.ч. Е.Д. е починала на …г. и
е оставила за свои наследници д. си- В. Д. и с.
си- Ж. Д., които са придобили по 1/40 ид.ч. от
м.. Ж. Д. е починал на …г. и е оставил за свой наследници ищцата- С.Д. и двете
си деца- Е.Н. и Н.Д.. Съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН
всеки от тях е получил равна част от притежаваната от наследодателя
собственост, тъй като имотът не е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. Така ищцата е станала собственик на 1/40 ид.ч. от м. на
първия етаж.
С договор за покупко-продажба, обективиран
в н. а. от …г., ищцата е придобила и правото на собственост върху 4/10 ид.ч. от
м. помещение. Нотариалният акт легитимира ищцата като собственик на посочените в
него ид.ч. и следва да бъде зачетен при решаването на настоящия спор, тъй като
не се опровергава от ответницата. В тежест
на страната, която претендира да е собственик на един имот или на някаква част
от него е докаже по несъмнен правото си. Правото на собственост се счита
установено по несъмнен начин с представянето на нотариален акт за придобиването
му чрез сделка, констативен нотариален акт за собственост или нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка. Нотариалният акт не установява правото
на собственост със сила на пресъдено нещо, но поради легитимиращия титуляря
ефект възлага на оспорващия правото на собственост тежестта да докаже обстоятелствата, които изключват, променят или
погасяват установеното в нотариалния акт право на собственост. В този смисъл Решение № 212 от 10.09.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о., ГК.
От представените от ответницата
удостоверения за наследници обаче не се доказва посочените в отговора лица да
са притежавали права върху имота. М. Ф.и Д. К. (Д.) в действителност са наследници,
съответно на И. Ф. и Д. Д., но не се установява дали и какви точно права са притежавали
те в имота. В действителност други наследници на И. Ф. и Д. Д. са участвали в
сделката от …г., но от това не следва, че и с. им са притежавали права върху
имота. И. Ф. и Д. Д. не са записани в к. н. а. от …г. (има съвпадение
единствено на фамилни имена), няма данни да са наследници на някои от
съсобствениците посочени в него и към момента на смъртта си изобщо да се
притежавали права върху имота. Трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че в
охранителното производство по съставянето на н. а. за покупко-продажба от ….г.,
н. е извършил проверка на правата на страните, като в неговия край са записани
и други документи легитимиращи продавачите като собственици на общо 4/10 ид.ч.,
освен тези представени по делото.
Ето защо съдът приема, че ищцата се легитимира
като собственик на 17/40 ид.ч. от м.ното помещение (1/40 ид.ч. по наследство и
16/40 ид.ч. по дог. за покупко-продажба от …г.) Установява се и че ответницата
притежава правото на собственост върху ид.ч. от имота, предвид представените на
лист 22 и 23 нотариални актове и удостоверения за наследници- лист 20 и 21.
Между страните са отделени като безспорни
обстоятелствата, че ответницата е сключила договор за наем за м. през …г. (лист
17 и 18) както и че за процесния период от месец август …г. до месец юни …г. (уточнен
в първото о.с.з), тя е получавала месечна наемна цена за имота от 100 лева- допълване на доклада на делото, направено в
о.с.з. от 19.10.2017г. Предвид това признание, изтичането на срока на
договора за наем на …г. (чл. 23 от същия) не се отразява на изхода на спора,
тъй като се установява получаването на доход от съсобствената вещ. Общата стойност на получените суми за периода е в размер на 2300 лева,
като на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата дължи на ищцата като нейна
съсобственичка 17/40 части или сумата 977.50 лева (2300/40*17).
Възраженията на ответницата за приспадане
на наем за 5.4 кв.м., които представляват изградено в м. стълбище към втория
етаж са неоснователни. Заеманата от стълбището площ е относима към правата на
собственика на втория етажа на сградата, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор … по КК и КР. Правото на последния да ползва или не
стълбището се отразява на всички съсобственици в м. и неговата площ не може да
бъде отчетена с така направеното възражение. Това че едно и също лице е собственик
на имота на втория етаж и съсобственик в м. на първия етаж не променя извода.
Съществуващото стълбище се отразява върху права на всички съсобственици в м., без
да има значение кое лице е носител на правото на собственост.
Неоснователно е и възражението на
ответницата за взето от останалите съсобственици решение да не се изплаща част
от наема заради стълбището. Решенията на съсобствениците, за разлика от тези на
етажните собственици не могат да обвържат лица, които не са съгласни с тях.
Ето защо тази претенция е основателна и
следа да бъде уважена изцяло.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в
разноските по поддържането и запазването й. По делото се установява наличието единствено на два самостоятелни
обекта в сградата и съгласно чл. 3 ЗУЕС приложение следва да намери регулацията
в ЗС.
В този смисъл Решение № 520 от
22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК. Необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на
останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В
този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от
развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Вземанията имат
облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците,
участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени
необходимите разходи.
От показанията на с. Т. се установява, че
преди две години ищцата го е извикала, защото прокапал тавана на втория етаж.
От негова страна е констатирано петно на тавана и в двете помещения, като
посочва, че то е заемало по-голямата му част. След това направил ново посещение
в имота и видял, че петното вече го няма. С. е възприел лично фактите посочени
по-горе, показанията му са конкретни и непротиворечиви, подкрепят се от доказателствата
по делото- фактура и фискален бон от …г., не противоречат на никое от
останалите събрани доказателства и следва да бъдат кредитирани.
Предвид така събраните гласни доказателствени
средства, следва извод за необходимост на ремонта извършен от ищцата, поради
което ответницата дължи обезщетение за извършените необходими разноски в размер
на действителната им стойност към момента на извършването, а имено през …г.-
съгласно показанията на с. Т. и представените с исковата молба
документи. Съгласно приетата СТЕ, което съдът кредитира, средната пазарна стойност
на ремонта е в размер на 292.18 лева без ДДС. Тази стойност следва да бъде
взета предвид при определянето на дължимата сума, тъй като фактурата е оспорена
и постигнатата от ищцата договореност за по-висока цена не обвързва
ответницата. Цената на ремонта се взема предвид без ДДС, тъй като в самата
фактура от …г. е посочено, че такъв не бил начислен. От тези суми ответницата
дължи 21/80 части, предвид притежаваната от нея част от общите части на
сградата (обстоятелство отделено като безспорно с доклада на делото,
обективиран в определение от 19.09.2017г.) или 76.70 лева.
Възражението за заплащане на част от цената за
ремонта е неоснователно, тъй като представеното платежно нареждане предхожда извършването
на ремонта с почти 5 години. Неоснователно е и възражението за липсата на
уведомяване за извършването на ремонта, тъй като то не се отразява върху
дължимостта на съответната част от разходите.
Претенцията
за присъждане на разноски за извършен ремонт извършен през …г. е неоснователна.
Извън оспорените фактура и фискален бон от …г. (лист 15), твърденията на ищцата
не се подкрепят от никое от ангажираните доказателства. С. Т. говори за ремонт
през месец септември … г., но заявява, че всички изложени от него факти, в тази
част, са му били казани от самата ищцата и тогава не е ходил в имота.
Показанията му в тази част всъщност представляват препредаване на твърденията
на самата страна и като такива установяващи изгодни за нея обстоятелства нямат
доказателствена стойност.
Ето защо искът за изплащане на разноски за
ремонт на покрив следва да бъде уважен до сумата от 76.70 лева и да се отхвърли
за разликата до претендираните 111.83 лева.
Относно
разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 50 лева
за ДТ по иска за ползи от наем, 68.59 лева за ДТ и СТЕ направени по иска за
разноски за ремонт и 290.33 лева за адв. възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете. Общия размер на разноските е 408.92 лева.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
сумата от 6.45 лева разноски за адв. възн. и ДТ за 2 съдебни удостоверения съразмерно
на отхвърлената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА В.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 977.50 лв. /деветстотин седемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, представляваща припадащата се част от получени доходи от наем за
периода от месец август … г. до месец юни … г. от съсобствен недвижим имот,
представляващ м. помещение от 23 кв.м., находящо се на първи етаж на сграда с
административен адрес гр. П., ул. „Й. Г.“ № …-самостоятелен обект в сградата с
идентификатор … по КК и КР на гр. П., както
и сумата от 76.70 лева /седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/,
представляваща припадащата се част от заплатени необходими разноски за ремонт
на покрив на сграда с административен адрес гр. П., ул. „Й. Г.“ № …, с
идентификатор … по КК и КР на гр. П., извършен през …г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба на …г. до окончателното им погасяване като ОТХВЪРЛЯ иска за припадащата
се част от заплатени необходими разноски за ремонт на покрив на сграда с
административен адрес гр. П., ул. „Й. Г.“ № …, с идентификатор … по КК и КР на
гр. П., извършен през …г. и през … г. за разликата НАД сумата от 76.70 лева ДО 111.83 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********, да заплати на С.Н.Д., ЕГН
**********, сумата
от 408.92 лева /четиристотин и осем лева и деветдесет и две стотинки/, разноски
в настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН **********, да заплати на В.П.Д., ЕГН
**********, сумата
от 6.45 лева /шест лев и четиридесет и пет стотинки/, разноски в настоящото
производство по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ИЧ