Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.***,18.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
ШИРКОВА
при секретаря
Галина Карталска като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.дело
№ 5720 по описа за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „***” АД срещу М.П.П. и П.П.П., в която се
твърди, на 03.06.2008г. между ищцовото дружество и П.П.П., в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит по силата на който
кредитополучателят получил кредит в размер на 25000 евро. Твърди се, че на
24.06.2010г. между ищцовото дружество от една страна и от друга страна П. П. и Б.Е.
бил сключен нов договор, с който Б.Е. се съгласила да отговоря солидарно с П. П.
по отпуснатия банков кредит. Твърди се, че поради неплащания, ищцовата банка
обявила кредита си за предсрочно изискуем и изпратила покани до
длъжниците. Твърди се, че длъжниците не
изпълнили задълженията си за плащане на дължимите по кредита суми. Ищецът
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
солидарните длъжници П. П. и Б.Е. за сумата 29949,83 евро, общо главница и
лихва. Твърди се, че на 19.05.2011г. ПлРС издал заповед за изпълнение, а на
27.05.2011г. и изпълнителен лист, с които осъдил длъжниците П. П. и Б.Е. да
заплатят солидарно посочените в заявлението суми. Твърди се, че за задължението
било образувано изпълнително дело, като ЧСИ уведомил кредитора, че длъжникът П.
П. е починал. След извършена справка за наследници, като длъжници по делото
били конституирани П.П. и М.П.. Твърди се, че ЧСИ изпратил покана за доброволно
изпълнение до П. П., която той получил на 11.08.2016г. На 17.08.2016г.
представил удостоверение за отказ от наследство, поради което изпълнителното
дело по отношение на него било прекратено. Като длъжник по делото останала М.П.,
като универсален правоприемник на П. П.. В молбата се твърди, че на 26.04.2017г.
бил сключен договор за покупко.-продажба по силата на който М.П.П. прехвърлила
на П.П.П. недвижим имот, находящ се в гр.***. Ищецът твърди, че извършването на
разпоредителна сделка с наследствено имущество представлява приемане на
наследството. Твърди, че с извършените правни действия длъжникът М.П. е
увредила кредитора си – ищцовата банка, тъй като е намалила имуществото си.
Ищецът твърди, че изпълнението върху недвижимия имот е единствена възможност за
кредитора да удовлетвори вземането си по договора за банков кредит. Твърди, че
от друга страна възможността за пряко изпълнение върху имота е осуетена, тъй
като същият е прехвърлен на трето лице, което не е длъжник на ищцовото
дружество и не отговаря с имуществото си за задълженията на наследодателя си.
Твърди, че съгласно чл.135 ал.2 ЗЗД знанието за увреждането се предполага до
доказване на противното при наличието на близко родство, като в случая двамата
ответници са ***и ***. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
обяви за недействителна по отношение на ищцовата банка разпоредителната сделка,
с която дружеството ищец е увредено и която е сключена между ответниците М.П.П.
и П.П.П., по силата на която М.П.П. е прехвърлила на П.П.П. правото на
собственост върху недвижим имот УПИ ХІІ 751 с площ от 720 кв.м. ведно с
построените в него сгради.
В представените писмени бележки ищецът поддържа претенциите си. Твърди, че
има качеството на кредитор. Твърди, че кредитополучателят не е заплащал редовно
дължимите вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
срещу които няма подадено възражение. Оспорва, че от образуване на
изпълнителното дело – 14.06.2011г. до подаване на настоящата молба не били
предприемани никакви действия, тъй като била извършена публична продан на имот
на длъжника, в резултат на което на 22.01.2013г. било изготвено и постановление
за възлагането му. Твърди, че на 10.04.2014г. бил наложен запор върху пенсията
на длъжника П. П., което представлява изпълнително действие и прекъсва
давността. В писмените бележки твърди, че увреждащото действие е разпореждането
с имота, тъй като длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и
затруднява удовлетворяването на кредитора.Твърди, че от експертизата е
установен и размера на задължението. По отношение на другия елемент – знанието
за увреждането, ищецът навежда доводи, че по делото не е оборена презумпцията
за знанието от страна на ответниците. Твърди, че тъй като следва да се доказва
отрицателен факт, то ответниците е следвало да докажат, че не са били в
състояние да узнаят за съществуването на вземане на ищеца. Твърди се, че
ответникът П.П. е знаел за задълженията на наследодателя си, тъй като е получил
покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело и впоследствие е
представил удостоверение за отказ от наследство. По отношение на ответницата М.П.,
в писмените бележки се твърди, че правноирелевантно е обстоятелството, че е
пребивавала извън страната и е била в лоши отношения с наследодателя си, тъй
като има регистриран адрес в страната, на който е била уведомена чрез залепване
на уведомление.
Ответниците оспорват предявения иск. Навеждат доводи, че кредитът не e
станал предсрочно изискуем. Твърдят, че от страна на ЧСИ няма предприети
действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона.
Ответниците представят писмени бележки, че с оглед заявеното от вещото лице,
че има публична продан на имот на длъжника през 2013г., не поддържат
възраженията си за прекратяване на изпълнителното производство. Навеждат
доводи, че ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата М.П. е знаела, че уврежда кредитора със сделката и че
е знаела, че наследодателят и има задължение към трето лице. Твърди, че ЧСИ не
е спазил изискванията по чл.45 – 47 ГПК, поради което следва да се приеме, че
ответницата не е знаела, че има качеството на длъжник към момента на сделката.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от представения договор за банков ипотечен кредит, че на
03.06.2008г. между „У.б.“ АД и П. П.П. бил сключен договор, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 25000 евро, при
определени в договора условия, който кредит бил обезпечен с ипотека.
Установява се от представения на лист 21 от делото Договор, че 24.06.2010г.
Б.П.Е.встъпила в дълга на кредитополучателя. Видно е от представената покана за
доброволно плащане, че банката е поканила кредитополучателят и встъпилият в
дълга солидарен длъжник да изпълнят задълженията си, като ги уведомил, че
поради неплащане обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
На 18.05.2011г. банката подала заявление по чл.417 ГПК за дължимите по
кредита суми против двамата солидарни длъжници, а на 19.05.2011г. била издадена
и заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите. Срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение няма постъпили възражения от длъжниците. Било
образувано изпълнително дело при ЧСИ, като в молбата за образуване на изп.дело
е направено искане за налагане на възбрана. В резултат на публична продан и
възлагане на имота, по сметка на ищеца, на 22.02.2013г. била преведена сумата
от 22604 евро.
С оглед изразеното в писмените бележки на ответниците становище, че не
поддържат възраженията си за прекратяване на изпълнителното производство поради
непредприети от страна на ЧСИ изпълнителни действия, съдът счита, че същите не
следва да бъдат обсъждани.
Спорен остава въпросът налице ли са предпоставките на чл.135 от ЗЗД за
обявяване на относителната недействителност на така сключената сделка спрямо
ищеца. Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този
въпрос:
Правната квалификация на предявения иск е чл.135 ал.1 от ЗЗД. Кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, ***или ***на
длъжника.
В конкретния случай условията за уважаване на конститутивния отменителен
иск са налице - ищцовото дружество е
кредитор на ответницата М.П. - по делото няма спор, че наследодателят на двамата
ответници е бил кредитополучател по договор за кредит, който поради неплащане е
обявен за предсрочно изискуем; не се спори, че кредитополучателят П. П.П. е
починал на 04.06.2015г. и е оставил за свои наследници П.П.П. и М.П.П.. Не се
спори, че П.П.П., в качеството си наследник на П. П.П. е получил призовка за
доброволно изпълнение и е представил удостоверение за отказ от наследство,
вследствие на което единствен наследник на кредитополучателят П. П. е останала
неговата ***– М.П.. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем приживе на
кредитополучателя, поради което правноирелевантно е дали ответниците са
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, в какъвто
смисъл ответниците възразяват. Ответницата
М.П. е прехвърлила на ответника П.П. (неин ***) недвижим имот и
разпоредителната сделка е възмездна - не се спори и се установява от събраните писмени
доказателства, че на 26.04.2017г., М.П.П., чрез пълномощника си П.П.П. му
продала недвижим имот УПИ находящ се в
гр.*** с площ от 720 кв.м. , съставляващ УПИ ХІІ-751 по плана на града ведно с
построените в него жилищна сграда с площ от 63 кв.м., лятна кухня с площ от 24
кв.м. и стопанска сграда с площ от 12 кв.м. за сумата от 7250 лева. След публична продан на ипотекирания в полза на
банката недвижим имот, е останало непогасеното задължение по договора за
кредит, което е установено по размер от съдебно-икономическата експертиза. В съдебната практика
вземането на кредитора се характеризира като съществуващо неудовлетворено вземане, за което не е необходимо
кредиторът да разполага с изпълнителен титул. Качеството кредитор е налице, ако
ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените
факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо
същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно
решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. При тези
обстоятелства, съдът приема за доказано и наличието на задължение на
ответницата по отношение на ищцовата банка. Извършената от страна на ответницата
М.П.П. продажба на получения в наследство от *** и недвижим имот представлява
действие, което намалява нейното имущество и съществено ограничава възможността
на кредитора – ищец по делото да удовлетвори своето парично вземане. Видно е от
представената от НАП справка, че ответницата М.П. няма сключен трудов договор,
като последният такъв е прекратен 28.08.2006г. Представена е справка от Агенция
по вписвания, от която се установява, че на 04.04.2011г. ответницата М.П. е
закупила недвижим имот в гр.***, който имот е ипотекиран, а впоследствие – на
14.11.2016г. върху имота е наложена и възбрана. При тези обстоятелства следва
да се приеме за установено, че ответницата не разполага с други имущества, от
които да погаси задължението си в качеството на наследник на своя ***. По
отношение на последната предпоставка – знанието на лицето, с което длъжникът е
договарял, то в настоящия случай същото се предполага до доказване на
противното, тъй като договарящите лица са ***и ***. В случая, в тежест на
ответниците е да докажат, че лицето, с което длъжникът е договарял не е знаело
за увреждането. Ответниците навеждат доводи и представят доказателства, че ответницата
М.П. не е знаела за увреждането. Законодателят е предвидил наличие на знание за
увреждането у лицето, с което длъжникът договаря, а в случая това е ответникът П.П.,
защото длъжникът е М.П., която не е направила отказ от наследство. Безспорно е,
че П.П. е знаел за увреждането, тъй като той самият е получил призовката за
доброволно изпълнение и е представил удостоверение за направен отказ от
наследството на своя ***.
Предвид изложеното дотук съдът счита, че са налице предпоставките на чл.135
от ЗЗД по отношение на процесната разпоредителна сделка, а именно: ищецът „У.Б.“
АД има вземане към ответника М.П.П. и след възникването на същото длъжницата се
е разпоредила със свое имущество, с което е увредила кредитора. По тези
съображения сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот УПИ находящ се в гр.*** с площ от 720 кв.м.,
съставляващ УПИ ХІІ-751 по плана на града ведно с построените в него жилищна
сграда с площ от 63 кв.м., лятна кухня с площ от 24 кв.м. и стопанска сграда с
площ от 12 кв.м. при граници и съседи: изток-УПИ ІІІ-748, запад-улица,
север-УПИ І-750 и УПИ ІІ-749, юг-УПИ ХІ-752 за сумата от 7250 лева следва да бъде обявен
за недействителен спрямо ищеца.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 829,01 лева за адвокатско възнаграждение, 100 лева за експертиза и 86,12
лева държавни такси, включващи : 72,12 държавна такса за завеждане на делото,
9,00 лева заверен препис на искова молба за вписването и 5 лева за
удостоверение за издаване на удостоверение на данъчна оценка.
По тези
съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителен по
отношение на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***,
представлявано от изп.директори Л.Х. и Е.М., договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № ***. на нотариус С.П. с рег***на НК с район на действие
– района на РС ***, с Вх.№ в АВп № ***., с който на 26.04.2017г. М.П.П., чрез
пълномощника си П.П.П. продала на П.П.П. недвижим имот, находящ се в гр.*** с
площ от 720 кв.м., съставляващ УПИ ХІІ-751 по плана на града ведно с
построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 63 кв.м., ЛЯТНА КУХНЯ с площ от 24
кв.м. и СТОПАНСКА СГРАДА с площ от 12 кв.м. при граници и съседи: изток-УПИ
ІІІ-748, запад-улица, север-УПИ І-750 и УПИ ІІ-749, юг-УПИ ХІ-752, за сумата от
7250 лв.
ОСЪЖДА М.П.П. с ЕГН ********** ***
и П.П.П. с ЕГН ********** *** да заплатят на „У.Б.“ АД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** ***, представлявано от изп.директори Л.Х. и Е.М., направените деловодни разноски в
размер на 915,13 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: