Р Е Ш Е Н И Е № 261613
гр. Пловдив, 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18157 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против С.А.Г., ЕГН **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да
бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
суми в размер на 769,51 лв.- главница, представляваща неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в **** за
период от 08.04.2016 г. до 13.05.2019 г., както и сумата в размер от 83,55 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 30.06.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.06.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9884 по описа за 2019 г. на ПРС. Претендират се и
сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът посочва, че за периода от 08.04.2016 г.
до 13.05.2019 г. по партидата на ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в
размер на
769,51
лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от
83,55 лв. за периода от 30.06.2016 г. до 30.04.2019
г., за водоснабден имот, находящ се в ****. За потребените за посочения
период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в
исковата молба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). В. А. Д. има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка
фигурира в базата данни на оператора като потребител с № **** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия
момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от
публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като
същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Тъй като водомерът
в имота на потребителя не отговаря на Закона за измерванията, то месечното
количество изразходвана вода се посочва, че е определяно съгласно чл. 25 от
Общите условия, действащи през процесния период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за
водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на
абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не са заплатени.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило
правния интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед
изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират
разноски.
Ответникът, чрез
особения представител – адв. Л.В.,в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Оспорва качеството
потребител на ответника. Сочи, че
липсват данни с ответника да е установен контакт при отчитане на показания,
като липсват подписи в приложените карнетни листове, а поканата за доброволно
изпълнение не е връчена на ответника. Моли исковете да се отхвърлят изцяло или
частично като погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на
ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и
2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Доказателства за това,
че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния
период, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като
доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че за имота
не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Не може да се приеме и, че съвпадането на постоянния и
настоящ адрес с адреса посочен, като такъв на водоснабден имот, представлява
доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата към
датата на регистрацията на постоянния адрес през 2001 г. разпоредба на чл. 92
от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и
кметствата при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи, удостоверяващи, че
това лице е собственик или ползвател или съответно наемател или друго лице,
допуснато от собственика да живее в имота.
Ищецът не установи, че именно ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето
не е намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен
особен представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва,
че е собственик на имота.
Отделно е налице и друго основание за отхвърляне на иска,
т.к. ищецът не доказа, че е бил изправна страна и, че е доставял твърдените
услуги, които са правилно начислени и определени по размер. Според ОУ,
количествата доставена вода се отчитат посредством показания на водомер, в
присъствието на потребителя или негов представител, който подписва показанията.
Подобна е разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредбата. По делото не се установява
в карнета за процесния период да има подпис на ответника или негов
представител. Не се установяват и твърденията на ищеца, че водомерът в имота е
бил неизправен, при което да са били налице предпоставки за начисляване по
тарифа. В хипотезата на чл. 23, ал. 5 ОУ, ищецът е следвало да процедира по
реда, предвиден в чл.33, ал.2 от Наредбата, според който - при установяване на
повреда в индивидуалните водомери на потребителите, представителят на оператора
прави предписание за отстраняването й и определя срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая нито се
твърди, нито установява, подобно предписание за смяна на СТИ да е дадено, още
по - малко потребителят /дори да се приеме, че това е ответникът/ да е бил
уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на
горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода
според броя на обитателите. В приложените карнети предписание няма, а и те не
могат да обвържат ответника със съдържанието си, тъй като не са подписани от
него и са изрично оспорени от особения представител на ответника. След като
няма дадено предписание за отстраняване на повредата, операторът е следвало да
процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за
изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество
изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната
година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата
не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано
и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В случая няма данни
тази поредност да е била спазена.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани
през процесния период от време в имота, съответно не доказва за него да е
доставяна и изразходвана вода или да са ползвани други ВиК услуги от ответника
и той да е материалноправно легитимиран да отговаря за твърдените вземания.
Ето защо, предявеният главен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност
на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение
за забава.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но
същият се представлява от особен представител, поради което разноски от него не
са направени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против С.А.Г., ЕГН **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка с
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да
бъде установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
суми в размер на 769,51 лв.- главница, представляваща неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в **** за
период от 08.04.2016 г. до 13.05.2019 г., както и сумата в размер от 83,55 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 30.06.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 13.06.2019 г. до окончателното й изплащане за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9884 по описа за 2019 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Д. АРАБАДЖИЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.