Р Е Ш Е Н И Е
№300
07.03.2022
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 70 по описа за 2022
година.
Производството е по реда
на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение
№ 64/26.10.2021 г., постановено по НАХД № 325/2021 г. по описа на
Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 7375
от 27.08.2021 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура“ -
гр.София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закона за пътищата
(ЗП) във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.53, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на касатора е наложено наказание
глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
В касационната жалба се
излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, поради противоречие с материалните разпоредби на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че АНО е квалифицирал
неправилно извършеното нарушение, като се цитира съдебна практика. Моли се за
отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа касационната жалба и изложените в същата мотиви,
като счита, че нарушението следва да се квалифицира по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а
не по чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът по касация,
редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и намира решението на първоинстанционния съд за
правилно, обосновано и в достатъчна степен мотивирано. Цитира съдебна практика в този смисъл. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира писмена защита в указан
от съда срок.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на
първата инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на Н.П. е ангажирана за това, че на 29.07.2021
г., в 13,40 часа, на път I-6, км 473 на изхода на гр.Айтос, в посока гр.Карнобат
- гр.Бургас, касаторът е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с
пет оси, МПС с две оси - марка „Рено“, с peг.№ А1820 МР и полуремарке с три
оси, с рег.№ А 5956 ЕЕ. В процеса на проверката е направено измерване, при
което е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както следва:
Измерената дължина на ППС е 16,84 м., при максимално допустима дължина 16,50
м., съгласно чл.5, ал.1, т.3, б. „В“ от Наредбата; измерената ширина на ППС е 3
м., при максимално допустима широчина 2,55м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, буква
„А“ от Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство - ролетка
1301/18 (5 метра) и ролетка 1234/18 (50 метра). При проверката водачът не е
представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на
§1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. по чл.2 от същата Наредба.
За така
констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 0008244/29.07.2021г., въз основа на който е издадено оспореното пред
районния съд наказателно постановление.
За да
постанови оспореното съдебно решение, РС-Айтос е приел, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Посочил е, че обжалваното
наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи в
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като
както в АУАН, така и в НП вмененото на водача нарушение е подробно описано.
Изложени са фактите и обстоятелствата, при които е било извършено, като е
отразено, че на посочените дата и час П. е осъществявал движение на съчленено
ППС, като е управлявал извънгабаритно ППС, съгласно предвидените нормативни
изисквания в Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, без да притежава издадено
разрешение от администрацията, стопанисваща пътя. По същество, съдът е намерил,
че нарушението за доказано, като не е споделил възраженията за неправилно
определен субект на административно-наказателната отговорност. Обсъдил е
размера на наложеното наказание и липсата на предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният
съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по
делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен
състав. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната
квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е
налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно –
с разпоредбата, по която е наложено наказанието.
Безспорно
е, че водачът не е представил изрично разрешение за движение от
администрацията, стопанисваща пътя, като нормите за допустимите максимални
размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, в
случая са били надхвърлени. Ето защо, както е и приел първоинстанционния съд,
законосъобразно Н.П.П. е бил санкциониран.
Според
чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал.
2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните
дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари
без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая,
наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от П. е извънгабаритно, а
той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за
движение без специално разрешение, при надвишаване на максимално допустимата
маса на ППС.
Неоснователни
са възраженията на касатора за неправомерно ангажиране на отговорността му на
соченото основание. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на нарушението по чл. 26, ал.2,т.1, б "а" от ЗП е
и лицето, което фактически е извършило дейността по ползване на пътя, а не само
това, което е собственик на ППС или има качеството на превозвач. Аргумент за
кръга на задължените лица се съдържа и в чл.15, ал.3 от Наредбата № 11/2001 г.,
съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата,
които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се
потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, в която е
предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица –
нарушители на разпоредбите чл.25, чл.26 и чл.41 от ЗП; извършващите движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде извършено
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Ето защо, касаторът е от кръга на субектите
на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че касаторът
осъществява движение на извънгабаритно превозно средство без разрешение, а с
оглед коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
Самата
разпоредба на чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от
2007 г.) гласи: „Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че: 1. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3”.
Следователно,
изпълнителното деяние по чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП – без
разрешение включва всички режими по чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, от което
следва да се заключи, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е
коректна, като водачът е нарушил именно чл.26, ал.2, т.1, б."а" от ЗП
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата и е наказан в съответствие с
разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, поради което възражението,
аргументирано в касационната жалба и поддържано в проведеното съдебно заседание,
че АНО е квалифицирал неправилно извършеното нарушение, се явява неоснователно.
Що се касае до цитираната съдебна практика, същата не обвързва настоящия
съдебен състав и не се споделя.
Неоснователно
е и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана по реда на ЗДвП, а не по
реда на ЗП. В разпоредбата на чл.177, ал. 3 от ЗДвП се предвижда санкция за
лицата, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, без да спазват установения за това ред. Наказанието на
касатора е наложено не за това, че е управлявал претоварено ППС, а за това, че
тежкото превозно средство се е движило по пътя без изискуемото за това
разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Административнонаказателната отговорност на водача е реализирана по реда и на
основание ЗП, регламентиращ обществените отношения, свързани със собствеността,
ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната
инфраструктура в Република България. ЗДвП има за основно предназначение опазване
живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на
тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Целите
на тези нормативни актове са изрично регламентирани в самите тях по този начин,
съобразно тези дефиниции. Цитираните от касатора решения представляват
изолирана съдебна практика, която не се споделя от настоящия касационен състав
и противоречи на трайната практика на съда.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като
всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд – Айтос е валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото
доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева,
определено на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/26.10.2021
г., постановено по НАХД № 325/2021 г. по описа на Районен съд – Айтос.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на Агенция
„Пътна инфраструктура”, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на
80,00 лева (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.