Р Е Ш Е Н И Е
№............ 03.06.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
районен съд
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на петнадесети
декември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело
номер 2847 по
описа за 2020 година,
Делото
е образувано по искова молба от ищеца И.В.В. в която твърди, че на 01.04.2002г.
бил назначен на работа в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура
(ИАРА). На 17.01.2006г. било прекратено служебното ми правоотношение, като с
решение № 3464 от 25.03.2008г. на ВАС по адм. д. № 12024/2007г., № заповед №
ЛС-00-03/12.01.2006г. била отменена като незаконосъобразна. На 11.02.2012г.
отново било прекратено служебното му правоотношение, като с РЕШЕНИЕ № 3773 от
18.03.2014г. постановено по адм. дело № 13833/2013г. на ВАС, заповед № ЧР 274/
05.06.2012г. била отменена като незаконосъобразна. На 20.06.2014г. за трети път
било прекратено служебното му правоотношение, като с решение № 204/18.11.2014
г. по адм. дело № 289/2014г. по описа на Административен съд Стара Загора,
заповед № ЧР 214/16.06.2014г., била отменена като незаконосъобразна. На
19.05.2015г. отново било прекратено служебното правоотношение, като с решение №
10087 от 31.07.2017г. постановено по адм.д.№ 4815/201г. по описа на ВАС, влязло
в сила на 31.07.2017г., е признато за незаконно уволнението му със заповед №
ЧР-225/19.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИАРА. Изчакал да изтече
14-дневния срок, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 103, ал.1, т.2 от
ЗДСл. На базата на изложеното в периода от 01.04.2002г. до 15.08.2017г. нямал
прекъсване на служебното правоотношение. Като за времето през което е бил
незаконно уволнен и не бил работил при друг работодател (орган по назначението)
имал право на обезщетение в размер на 5761,90 лв. за неползван платен годишен
отпуск за 121 работни дни. На основание чл.15, ал.2 от ЗНА, с решение от
25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С 762/18 и С 37/19 на
съда в Люксембург срещу практиката на ВКС, че в периода от време от датата на
прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение до отмяната на
уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно
уволнен работник на предишната работа, за времето през което не е престирал
реално труд по трудовото правоотношение, му се дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на труда,
съответно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съгласно член 7, параграф 2 от Директива
2003/88 ЕС.По изложените съображения е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
периодите, в които съм бил незаконно уволнен и не съм престирал друг при друг
работодател, а именно :За периода от 17.01.2006г. до 01.12.2006г. - 17дни; За
периода от 11.06.2012г. до 28.10.2013г. - 42 дни;За периода от 20.06.2014г. до
06.08.2014г. - 3 дни; За периода от 20.05.2015г. до 15.08.2017г. (без периода
от 19 до 25.06.2015 г.) - 59 дни.Последното получено от мен брутно
възнаграждение е в размер на 1000,00лв., като средно дневното възлиза на 47,62
лв. или за 121 дни обезщетението е в размер на 5762,02 лв. Моля Ви, да
разгледате спора по същество, като постановите решение по силата на което да
осъдите Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр. Бургас, бул. Княз
Александър Батенберг №1, ЕИК ********* да ми заплати сумата в размер на 5762,02
лв., представляваща, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към
момента на прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моля на основание чл. 242, ал.1 от ГПК да
допуснете предварително изпълнение на съдебното решение. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Пълномощникът
на ищеца адв.К. е отстранила техническа грешка в исковата молба, като датата на
второто прекратяване на служебното правоотношение на ищеца било 11.06.2012г., а
не 11.02.2012г.
В срока по чл.131 ГПК не е представен писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът
поддържа претенциите си – лично и чрез пълномощника си адв.К., която е напрали
искане за допускане на изменение в размера на претенцията – до размер на
4900лева, вместо първоначално търсените 5762,02лева, която съдът е допуснал.
Поддържа исковата молба и моли да
бъде уважен иска, като бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Моли за присъждане на направените по делото разноски и представя писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът, представляван от главен юрисконсулт Петров,
моли исковете да бъдат отхвърлени, като прави и възражение за погасяването им
по давност.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:
Видно от
представените и приети като доказателства по делото – удостоверение за
декларирани данни от 10.07.2020г.; Служебна книжка № 01-13 от 26.03.2003г., материалите
от личното трудово досие на ищеца при ответника, ищецът е работил при ответника
– ИАРА – Бургас като държавен служител – за периода от 01.04.2002г. до
15.08.2017г., с четири периода на прекъсване, през които е бил уволнен – до
възстановяването му на служба от съда /поради признаване на уволнението му за
незаконно/ като видно от представените и приети като доказателства осем броя
заповеди - № 95 и №96/10.02.2011г., №
895/ 01.04.2013г., № РД-444/16.07.2015г.,
№ РД-333 и РД-334/04.11.2016г. и № РД-415 и №РД-416 от 15.09.2017г., за
определяне на размер на платен годишен отпуск при ответника, както и Заповед №
ЧР30/27.01.2015г. на Изп.дероктор на ИАРА за възстановяване не ищеца с
определено основно месечно възнаграждение в размер на 1000лева за длъжността му
„Главен инспектор“ в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Същият по
чл.224,ал.1 КТ има право на парично обезщетение за неизползваната част от
платения си годишен отпуск за времето, през което е бил на служба при
ответника.
За изясняване обстоятелствата по
делото е назначена съдебно – икономическа експертиза. Съгласно заключението
/неоспорено от страните/, което съдът кредитира изцяло като пълно и
добросъвестно изготвено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото -
за периодите, през които не е полагал труд при друг работодател на ищеца И.В. В. - За периода 17.01.2006г. – 01.12.2006г. -
дължат му се 0дни – ползвал 20дни платен годишен отпуск;
За периода 11.06.2012г. –
28.10.2013г. - - дължат му се 34дни, от които 11дни за 2012г. и 23дни за 2013г.;
За периода 20.06.2014г. –
06.08.2014г. - - дължат му се 3дни;
За периода 20.05.2015г. – 15.08.2017г.
- - дължат му се 61дни, от които за 2015г. – 17дни, за 2016г. – 25дни и за
2017г. – 19дни.
При годишен платен отпуск в
размер на 20 работни дни плюс допълнителен платен отпуск за работа при
ненормиран работен ден по длъжности и календарни години – за общо установените
претендирани периоди – времето, през което ищецът е бил незаконно отстранен от
работа или уволнен и не е работил при друг работодател /орган по назначението/
е общо в размер на 98дни, като съдът възприема първи вариант на заключението на
вещото лице, според който брутния размер на дължимото обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ е общо от 4900лева брутен размер/така, както е поискано присъждането
му/. Следва да бъдат приложени разпоредбите на чл.177 и л.228 КТ – като
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се изчислява на база полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за претендираното обезщетение – месец април 2015г., през който ищецът е
отработил всички 20работни дни с начислено брутно трудово възнаграждение от
1000лева основна заплата/последното прекратяване на служебното му
правоотношение е на 19.05.2015г., отменено с решение на ВАС по адм.д.№
4815/2016г. на ВАС, влязло в сила на 14.07.2017г./, като среднодневното му
трудово възнаграждение е в размер на 50лева, а за общо дължимите му се 98дни –
общо 4900лева, като вземането му за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск е станало изискуемо - на 14.08.2017г.
За периодите от 17.01.2006г. до
01.12.206г., от 11.06.2012г. до 28.10.2013г., от 20.06.2014г. до 06.08.2014г. и
от 20.05.2015г. до 15.082017г./без периода от 19 до 25.06.2015г./ ищецът не е
престирал труд по трудово или служебно правоотношение, като тези темпорални интервали
се признават и за служебен стаж – съгласно чл.118,т.1 от ЗДСл, като за времето
признато за такъв стаж служителят има право на отпуск – или на обезщетение,
поради прекратяване на служебното правоотношение, съгласно чл.61,ал.2 ЗДСл. Тъй
като правото на работник или служител по отношение на платен годишен отпуск не
бива да се нарушава/поради задължителния характер на чл.7§1 и чл7§2 от
Директива 2003/88/ЕО - за периода от датата на уволнение до датата на
възстановяване на служба – видно от приложеното Решение на съда на ЕС в
Люксембург от 25.06.2020г. по съединени дела С-762/18 и С-37/19, то искът е
изцяло основателен. Тъй като вземането е станало изискуемо на 14.08.2017г. и не
е погасено по давност, тъй като искът е предявен на 03.08.2020г., то следва
изцяло да бъде важен до размера на претенцията, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
Следва да бъде допуснато и
исканото предварително изпълнение на постановеното решение.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 620 лева. На основание
чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Бюджета на съдебната власт дължимите държавните такси от
196лева за уважената претенция, а по сметка на Старозагорския районен съд - възнаграждението
за вещо лице от общо 250лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ към Министъра на земеделието, храните и
горите, седалище гр.Бургас, ЕИК *********, адрес гр.Бургас, бул.“Княз
Александър Батенберг“ № 1, представлявани от изпълнителния директор Галин Янков
Николов, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.В. ЕГН **********, чрез адв.Валя К.,***,
сумата от общо 4900 /четири хиляди и деветстотин/лева, представляваща
обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за общо 98/деветдесет
и осем/дни, както следва – 11/единадесет/дни за 2012г., 23/двадесет и три/ дни
за 2013г., 3/три/дни за 2014г., 17/седемнадесет/дни за 2015г., 25/двадесет и
пет/дни за 2016г. и 19/деветнадесет/дни за 2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2012г.
до окончателното им заплащане, както и сумата от 620/шестстотин и двадесет/лева
направени по делото разноски от ищеца.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ към Министъра на земеделието, храните и
горите, седалище гр.Бургас, ЕИК *********, адрес гр.Бургас, бул.“Княз
Александър Батенберг“ № 1, представлявани от изпълнителния директор Галин Янков
Николов, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на Бюджета на
съдебната власт сумата от 196/сто деветдесет и шест/лева държавна такса и на
Старозагорския районен съд – 250/двеста и петдесет/лева възнаграждение за вещо
лице.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок, а в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение – в седмичен срок, от връчването му на
страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: