Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………../05.07.2023г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: С. ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 1307 по
описа за 2020г, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „С.т.“ АД, ЕИК ******** срещу “С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД, ЕИК********,
с която са предявени кумулативно съединени искове, както следва:
1. на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП за сумата
от 109 949,06 лева – цена на доставени лекарствени продукти, съгласно
фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г., а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
5 660,79 лева – законна лихва за забава върху просрочената главница за
периода от деня следващ падежа на съответното задължение до 17.07.2020 г.;
2. на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП за сумата
от 211 589,36 лева - цена на доставени лекарствени продукти, съгласно
фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 11 762,70 лева - законна лихва за
забава върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на
съответното задължение до 17.07.2020 г.;
3. на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП за сумата
от 42 801,32 лева - цена на доставени медицински консумативи, съгласно
фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-26/19.10.2018 г.; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 708,83 лева - законна лихва за
забава върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на
съответното задължение до 17.07.2020 г.;
4. на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП за сумата
от 3 895 147,73 лева - цена на доставени лекарствени продукти,
съгласно фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г.; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 192 501,24 лева - законна
лихва за забава върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа
на съответното задължение до 17.07.2020 г.;
5. на основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП за сумата
от 1 905 740,43 лева - цена на доставени лекарствени продукти,
съгласно фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г.; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 77 956,30 лева - законна лихва
за забава върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на
съответното задължение до 17.07.2020 г .,
- ведно със законната лихва върху претендираните
главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът посочва, че
с ответното дружество са в дългогодишни търговски отношения, като след
проведени обществени поръчки ищецът е избран за изпълнител, респ. е сключва
редица договори за доставка на лекарствени продукти и медицински консумативи.
Посочва, че предмет на настоящото производство са договорите, както следва:
Договор за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г.; Договор за обществена
поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г.; Договор за обществена поръчка №
ДОП-26/19.10.2018 г.; Договор за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г.;
Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г. По тези договори, ищецът се
задължава да достави лекарствени продукти и медицински консумативи, съобразно
заявки от страна на ответника, а последния да заплати цената. За направените
доставки са издадени фактури /описани в Приложения 1-6 към исковата молба/,
които се твърди да са приети и осчетоводени при ответното дружество. При
предаването на медицинските стоки са изготвени и приемо-предавателни протоколи,
подписани без забележки от представителите на СБАЛХЗ. Падежът на задълженията е
съобразен с уговорката за предоставяне на 60-дневно безлихвено отложено
плащане. Ответното дружество не е изпълнява задължението си по договорите да
плати на цената и е изпаднало в забава. За вредите от забавеното изпълнение на
задължението да се плати цената претендира обезщетение по реда на чл.86, ал. 1
от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка неплатена
фактура по договорите за обществена поръчка /ДОП/ до 17.07.2020 г.
Ответникът “С.б.з.а.л.н.х.з.“ ЕАД оспорва
исковете. Счита претендираните главници по всеки от ДОП за неизискуеми, тъй
като фактурите са с не настъпил падеж. По отношение на претендираните
обезщетения за забава по реда на чл. 86 от ЗЗД счита, че същите за
неоснователни тъй като има валидно уговорена неустоечна клауза. Отделно от това
оспорва размерът на лихвата като неправилно изчислен и включващ период, през
който е действало обявеното извънредно положение и по силата на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, а през времето на
извънредното положение не се прилагат последиците на забавата, респ. лихва не
следва да се начислява.
По делото са приети за съвместно
разглеждане възражения за прихващане по всяко от претендираните от ищеца
вземания, както следва:
1. По исковите претенции на ищеца, основани на Договор за
обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г., е прието за разглеждане възражение
за прихващане с насрещни вземания на ответника в размер на 95 612,00 лева
– представляващи вземания за парични неустойки по Договор
за обществена поръчка № ДОП-67/11.11.2015 г. Ответникът
твърди, че в договора се съдържа задължение за Изпълнителя да доставя
лекарствените средства в срок от 24 астрономически часа от заявката. СБАЛХЗ е
направило 8 заявки по договора, като ищецът не е спазил уговорения срок и дължи
неустойка в размер на 100 % от стойността на всяко недоставено количество от
съответния продукт.
2. По исковите претенции на
ищеца, основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г., е
прието за разглеждане възражение за прихващане с насрещни вземания на
ответника в размер на 121 399,39 лева, представляващи вземания за
парични неустойки по Договор за обществена поръчка №
ДОП-34/13.02.2017 г. , в който се съдържа задължение за Изпълнителя да
доставя лекарствените средства в срок от 24 астрономически часа от заявката.
Твърди, че СБАЛХЗ ЕАД е направило 6 заявки по договора, като ищецът не е спазил
уговорения срок и дължи неустойка в размер на 100 % от стойността на всяко
недоставено количество от съответния продукт.
3. По исковите претенции на
ищеца, основани на Договор
за обществена поръчка № ДОП-26/19.10.2018 г., е прието за разглеждане възражение за прихващане с насрещни
вземания на ответника в размер общо на 2199,76 лева, представляващи
вземания за парични неустойки: по Договор за обществена
поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г. в размер на 257,76 лева и по Договор за
обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г. в размер на 1942,00 лева, в които
се съдържат задължения за Изпълнителя да доставя лекарствените средства в срок
от 24 астрономически часа от заявката. Твърди се, че СБАЛХЗ е направило 1
заявка по първия договор и 1 заявка по втория, като ищецът не е спазил
уговорения срок и дължи неустойка в размер на 100 % от стойността на всяко
недоставено количество от съответния продукт.
4. По исковите претенции на
ищеца, основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г., са
приети за разглеждане възражения за прихващане с насрещни вземания на
ответника на обща стойност 4 007 770,25 лева, формирани както следва:
4.1. Възражение за прихващане с насрещни
вземания на ответника за парични неустойки за неспазен 24-часов срок на
доставка: по Договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. в
размер на 2 709 269,08 лева и по Договор за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019
г. в размер на 946 939,80 лева. Твърди, че в цитираните ДОП се съдържа
задължение за Изпълнителя да доставя лекарствените средства в срок от 24
астрономически часа от заявката. СБАЛХЗ е направило 54 заявки по първия договор
и 15 заявки по втория, като ищецът не е спазил уговорения срок и дължи
неустойка в размер на 100 % от стойността на всяко недоставено количество от
съответния продукт.
4.2. Възражение за прихващане с насрещни
вземания на ответника в размер общо на 323 952,94 лева – представляващи
вземания за парични неустойки за нарушение на задължението да осигури договорен
остатъчен срок на годност не по-малко от 60 % (25% за специфични
биологични лекарствени продукти), както следва: по Договор
за обществена поръчка № ДОП-63/06.08.2014 г. неустойка в размер на
8 500,49 лева; по Договор за обществена поръчка №
ДОП-28/17.03.2015 г. неустойка в размер на 21 889,62 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-67/11.11.2015 г.
неустойка в размер на 40 105,81 лева; по Договор за
обществена поръчка № ДОП-6/21.04.2016 г. неустойка в размер на
5 947,82 лева; по Договор за обществена поръчка №
ДОП-46/04.11.2016 г. неустойка в размер на 119 309,48 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-10/19.01.2017 г. неустойка
в размер на 128 199,72 лева.
4.3. Възражение за прихващане със свои
насрещни вземания в размер общо на 1099,91 лева – представляващи
вземания за парични неустойки за нарушение на задължението да осигури договорен
остатъчен срок на годност не по-малко от 20 % (10% за специфични
биологични лекарствени продукти), както следва: по Договор
за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г. неустойка в размер на 6,45
лева; по Договор за обществена поръчка №
ДОП-14/25.07.2018 г. неустойка в размер на 267,37 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г. неустойка
в размер на 0,18 лева; по Договор за обществена поръчка
№ ДОП-69/11.09.2019 г. неустойка в размер на 24,00 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-76/05.12.2019 г. неустойка
в размер на 801,91 лева.
5. По исковите претенции на
ищеца, основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г., е
прието за разглеждане възражение за прихващане с насрещни вземания на
ответника в размер общо на 1 290 134,80 лева – по Договор за обществена поръчка № ДОП-63/22.08.2017 г.
Твърди, че в цитирания ДОП се съдържа задължение за Изпълнителя да доставя
лекарствените средства в срок от 24 астрономически часа от заявката. Твърди, че
СБАЛХЗ е направило 28 заявки, като ищецът не е спазил уговорения срок и дължи
неустойка в размер на 100 % от стойността на всяко недоставено количество от
съответния продукт.
С допълнителната искова молба,
ищецът доразвива твърденията си и взима становище по подадения отговор.
Поддържа изложеното в първоначалната искова молба, посочва банкова сметка. ***
на производството по отделните искове за неоснователно, посочва, че между
исковете има връзка и следва да се постанови общо и безпротиворечиво решение по
тях. Доразвива аргументите си относно основателността на исковите си претенции
за главница и лихви. Възразява срещу приемането за разглеждане на направените
от ответника възражения за прихващане, като счита същите за нередовни. Прави
възражение за нищожност на неустоечните клаузи, на които се позовава ответника,
като твърди, че същите противоречат на морала и добрите нрави, както и на
закона. Отделно, посочва, че ответникът е неизправна страна по договорите и
като такъв няма право на неустойка. Оспорва авторството и съдържанието на
представените с отговора разпечатки на електронни съобщения, както и
получаването им на мейла за кореспонденция. Твърди, че заявките по договорите за
обществени поръчки са давани от служител на ответното дружество на телефона на
ищеца, а не по мейл. По договори за обществени поръчки №№ 46/04.11.2016г,
10/19.01.201г, 34/13.02.2017г, се оспорва дължимостта на вземанията за
неустойка са недължими и поради упражнено право на задържане, поради
неизпълнение на насрещни задължения от страната на ответника, евентуално поради
наличие на форсмажорни обстоятелства – пандемията от Covid 19. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенциите, обективирани в направените възражения за
прихващане.
С допълнителния отговор, ответника
взема становище по допълнителната искова молба и доразвива твърденията си.
Съдът като се запозна с
доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното:
По предявените искове, в тежест на
ищеца е да докаже пораждането на твърдяното договорно отношение и доставката на
стоките, възникването на главния дълг и изпадането на ответника в забава,
размера на задълженията. Възраженията си за нищожност на неустоечните клаузи,
на които се основават претенциите на ответника.
В
тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу исковете, в това число
правоизключващите и правопогасяващите такива, в частност възраженията за
прихващане, по които следва да установи: пораждането на твърдяното договорно
отношение, заявката на конкретни лекарствени продукти, забавеното и неточно
изпълнение на ищеца, наличието на валидни неустоечни клаузи и размера на
претендираните неустойки, основания водещи до спиране или прекъсване на
давността.
1. По исковите претенции на ищеца,
основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г.:
1.1. По отношение на
предявения главен иск:
Съгласно сключения между
страните Договор за обществена поръчка (ДОП) № ДОП-9/25.07.2018 г., ищецът се задължава да извършва по заявка на ответника
периодична доставка на лекарствени продукти, определени по вид, прогнозно
количество и единични цени в приложение към договора за срок от
18 месеца и на обща прогнозна стойност от 1 423 373,53 лв, а
последния се задължава да заплати цената. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора,
приемането на извършените доставки се осъществява с приемо-предавателен
протокол, а по арг. от чл. 27 от договора, Възложителят заплаща цената на
доставката след представяне на данъчна фактура. Съгласно чл. 28 от Договора,
заплащането на доставените лекарствени
продукти се извършва по банков път по сметката на Изпълнителя, отложено
до 60 (шестдесет) календарни дни.
От събраните по делото писмени
доказателства (протоколи, фактури), както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвена, се установява, че лекарствените
продукти , посочени във фактурите, издадени по посочения ДОП са доставени на
лечебното заведение. Процесните фактури са надлежно осчетоводени и при двете
страни, като са включени в справките декларации по ЗДДС. От заключението на
вещото лице по ССЕ се установява, че задължението по посочения договор възлиза
на сумата от 109 757,86 лева, съобразно счетоводните записвания на ищеца.
Макар при ответника размерът на задължението да е по-голям – 112 116,15
лева, това счетоводно отразяване не следва да се кредитира, доколкото разликата
се дължи на отразяване като непогасени на фактури, които ищецът е отразил като
погасени.
Следователно по делото се установява
пораждането на твърдяното договорно отношение, изпълнението на задължението по
него от страна на ищец да достави поръчаните лекарствени продукти и приемането
на същите от ответното заведение, т.е. прехвърлянето на собствеността върху
лекарствените продукти. Двустранното осчетоводяване на фактурите съгласно константната
практика на ВКС съставлява и признание за осъществяване на отразените в тях
обстоятелства. (В този смисъл Решение № 42/10 на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №
30/08.04.11г по т.д. №416/10 на ВКС, І Т.О.; Решение № 46 от 27.03.2009г. по
т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ Т.О.; Решение №121/21.07.2016 по дело №1622/2015 на
ВКС, I Т.О. и др. ). С прехвърляне на собствеността за купувача се поражда
насрещното задължение да заплати уговорената цена, която също се установява от
приетите фактури до размера от 109 757,86 лева (колкото е
задължението съобразно счетоводни записвания на ищеца). За разликата над
този размер иска се явява недоказан по основание и следва да се отхвърли.
1.2. По отношение на
предявения акцесорен иск:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съдът намира, че доколкото не е налице
изпълнение на задължението на ответника за заплащане на стойността на
лекарствените продукти, то последният е в забава и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
дължи обезщетение.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество, че уговорената в договора неустойка за забава, изключва
възможността на Изпълнителя – ищец да претендира законна лихва вместо
неустойката. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че уговорената
неустоечна клауза, не изключва възможността ищецът да претендира законна лихва
вместо неустойката или за вредите над нейния размер. (В този смисъл са
Решение 230/13.07.2011 г. по т.д. 1088/2009 г. на ВКС, ТК, II отд.; Решение №
1418/03.10.2002 г. по гр. д. № 2313/2001 г. V Г. О. на ВКС; Решение №
597/06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О.)
С отговора на исковата молба, СБАЛХЗ
ЕАД оспорва размера на претенцията, като посочва, че лихва не се дължи за
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (Загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Съгласно първоначалната редакция на посочената разпоредба, „До отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава,
както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор
и изземване на вещи.“ Тази редакция на разпоредбата действа до изменението
от 09.04.2020 г., когато изрично е посочено, че се касае за „…плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови
институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции“. Видно от
мотивите на законодателя по § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.),
разпоредбата е относима към договорни правни връзки, посочвайки че "С
предложените промени се цели поясняване на текста на разпоредбата на чл. 6 в
духа на предложената от Народното събрание промяна…“ С оглед горното,
настоящият състав приема, че с посочените по-горе мотиви е направено автентично
тълкуване от законодателя, че нормата на чл. 6 следва да се прилага само за
договорни правоотношения по договори за кредит и други форми на финансиране. В
същият смисъл е и практиката на ВКС (В този смисъл Определение № 452 от
20.07.2022 г. по т. д. № 1896/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП е
неприложима в настоящия случай и обезщетение за законна лихва се дължи за целия
претендиран от ищеца период на забавата.
Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на обезщетението за забава, за пълния претендиран период възлиза
на сумата от 5 726,68 лева. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер,
искът по чл. 86 от ЗЗД е установен до пълния предявен размер от 5 660,79
лева.
1.3. По отношение на направеното
възражение за прихващане:
Във връзка с исковете по Договор №
ДОП-9/25.07.2018 г., по делото е прието за разглеждане направеното от ответника
възражение за прихващане с насрещни вземания в размер на 95 612,00 лева –
представляващи вземания за парични неустойки по Договор за обществена поръчка № ДОП-67/11.11.2015 г.
По делото не е спорно, че между
страните по делото са съществували договорни отношения, на основание цитирания
по-горе Договор за обществена поръчка № ДОП-67/11.11.2015 г.
В чл.7 от Договора е
предвидено, че изпълнителят се задължава да доставя на възложителя заявеното от
него лекарствени продукти в срок от 24 астрономически часа от часа на
получаване на заявката от страна на изпълнителя, която заявка може да бъде
направена по факс, посочен в договора, на електронен адрес, посочен в договора
или на телефон.
Съгласно чл.25,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти (чл.27),
за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.25, ал.2) и при
прекратяване на договора (чл.26, препращащ към чл.39).
По направеното от ищеца
възражение за нищожност на посочената по-горе разпоредба на чл.25, ал.1 от
Договора, съдът намира, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави
и не поражда действие, тъй като нарушава принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските отношения и излиза извън присъщите функции на
неустойката.
Видно от посочената
клауза, в случаите, в които ищецът не достави заявени лекарствени продукти в
срок от 48 астрономически часа от получаването на заявка за тях, дължи
неустойка в размер на стойността на лекарствените продукти, чиято доставка е
забавил.
Всяка забава с 24
астрономически часа, след изтичане на уговорения срок за доставка от 24 часа
(който също е изключително кратък), поставя ищеца - Изпълнител в
положение, в което дължи едновременно стойността на недоставените лекарствени
продукти и тях самите, т.е. дължи престацията в двоен размер. По този начин
неустойката е лишена от всякаква обезпечителна функция (гарантиране на
доставката на лекарствените средства), доколкото за Изпълнителя вече не е
налице интерес за изпълнение на забавените доставки, още по-малко за бързото им
изпълнение. Горното е така, доколкото при съпоставяне на клаузите на договора е
видно, че забавеното изпълнение (дори при незначителна забава) се
третира по-тежко от пълното неизпълнение. Така, разпоредбата на чл. 39 от
Договора предвижда възможност за прекратяване на договора при невъзможност на
доставчика да го изпълнява, в който случай се дължи обезщетение в размер на 20
% от стойността на договора, а разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Договора
санкционира изпълнителя със 100 % от стойността на договора при забавено изпълнение.
Отделно от горното,
уговорената неустойка нарушава и принципите за справедливост и добросъвестност,
тъй като създава положение, в което болницата и при най-
незначителна забава в доставките на лекарствени продукти, би получила същите
безплатно, доколкото неустойката за забава компенсира изцяло стойността им.
Това създава предпоставки за неоснователното обогатяване на едната страна по
договора за сметка на другата, тъй като болницата без всякакво съмнение
получава заплащане за вложените лекарствени средства при лечението на пациенти,
независимо от източника на финансиране на това лечение, а същевременно би си
спестила този разход към доставчика, под формата на неустойка за забава.
По изложените
съображения съдът намира за нищожна клаузата на чл.25, ал. 1 от сключения между
страните Договор за обществена поръчка № ДОП-67/11.11.2015 г., на
която клауза се основава направеното от ответника възражение за прихващане със
сумата от 95 612,00 лева. Предвид горното е безпредметно съдът да обсъжда
фактите и възраженията на страните относно получаване на
заявки, авторството им, отправянето на рекламации, възражение за
неизпълнен договор, давност, тъй като независимо от основателността или
неоснователността на тези доводи на страните, нищожното
съглашение не би могло да породи вземанията за неустойка, респективно
правоотлагащите и правопогасяващи възражения са безпредметни.
Предвид изложеното и доколкото
направеното възражение за прихващане е неоснователно, исковите претенции по
Договор № ДОП-9/25.07.2018 г. следва да бъдат уважени в посочените по-горе
размери.
2. По исковите претенции на ищеца,
основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г.:
2.1. По отношение на
предявения главен иск:
Съгласно сключения между
страните Договор за обществена поръчка (ДОП) № ДОП-14/25.07.2018 г., ищецът поема задължение да извършва по заявка на
ответника периодична доставка на лекарствени продукти, определени по вид,
прогнозно количество и единични цени в приложение към договора за
срок от 12 месеца и на обща прогнозна стойност от 3 699 742,90
лв срещу насрещното задължение да се плати тяхната стойност. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от договора, приемането на извършените доставки се осъществява с
приемо-предавателен протокол, а по арг. от чл. 27 от договора, Възложителят
заплаща цената на доставката след представяне на данъчна фактура. Съгласно чл.
28 от Договора, заплащането на доставените лекарствени продукти се извършва по банков път по
сметката на Изпълнителя, отложено до 60 (шестдесет) календарни дни.
По делото са събрани писмени
доказателства (протоколи, фактури), и е
изслушано и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в която е
посочено, че фактурите, издадени по посочения ДОП са надлежно осчетоводени и
при двете страни, като са включени в справките декларации по ЗДДС. Отделно от
горното, видно от заключението на вещото лице, наличието на задължение по
процесния договор е изрично включено в счетоводните записвания на СБАЛХЗ ЕАД,
което представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване
(аргумент от цитираната по-горе практика на ВКС.)
От заключението на вещото лице се
установява, че задължението по посочения договор възлиза на сумата от 211 589,36
лева, съобразно счетоводните записвания и при двете страни. С оглед горното, настоящият
състав приема, че искът по чл. 327 от ТЗ по този договор е доказан по
основание и размер по изложените в т. 1 мотиви.
2.2. По отношение на
предявения акцесорен иск:
Поради основателността
на главния иск, основателен е и иска за обезщетение за забава, като съдът
препраща към мотивите си, изложени по-горе досежно допустимостта на претенцията
и нейния период.
Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на обезщетението за забава, за пълния претендиран период възлиза
на сумата от 11 822,42 лева. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер, искът по чл. 86 от ЗЗД е установен за пълния предявен размер от 11
762,70 лева.
2.3. По отношение на направеното
възражение за прихващане:
Във връзка с исковете по Договор №
ДОП-14/25.07.2018 г., по делото е прието за разглеждане направеното от
ответника възражение за прихващане с насрещни вземания в размер на
121 399,39 лева – представляващи вземания за парични неустойки по Договор
за обществена поръчка № ДОП-34/13.02.2017 г.
По делото не е спорно, че между
страните по делото са съществували договорни отношения, на основание цитирания
по-горе Договор за обществена поръчка № ДОП-34/13.02.2017 г.
В чл. 8 от Договора е предвидено,
че изпълнителят се задължава да доставя на възложителя заявените от него
лекарствени продукти в срок от 24 астрономически часа от часа на получаване на
заявката от страна на изпълнителя, която заявка може да бъде направена по факс,
посочен в договора, на електронен адрес, посочен в договора или на телефон.
Съгласно чл.29,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя, на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти
(чл.31), за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.29, ал.2) и
при прекратяване на договора (чл.30, препраща към чл.37).
При съпоставка на
клаузите на договора, с тези на Договор №
ДОП-67/11.11.2015 г., е видно, че същите са
идентични. С оглед изложеното и във връзка с направеното от ищеца възражение,
съдът намира клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, като препраща изцяло към мотивите си, изложени
по-горе.
Предвид изложеното и доколкото
направеното възражение за прихващане е неоснователно, исковите претенции по
Договор № ДОП-14/25.07.2018 г. следва да бъдат уважени изцяло.
3. По исковите претенции на ищеца,
основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-26/19.10.2018 г.:
3.1. По отношение на
предявения главен иск:
Съгласно сключения между
страните Договор за обществена поръчка (ДОП) № ДОП-26/19.10.2018 г., ищецът се задължава да извършва по заявка на ответника
периодична доставка на лекарствени продукти, определени по вид, прогнозно
количество и единични цени в приложение към договора за срок до
18 месеца и на обща прогнозна стойност от 48 827,26 лв срещу насрещното
задължение за заплащане на нейната цена. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора,
приемането на извършените доставки се осъществява с приемо-предавателен
протокол, а по арг. от чл. 13 от договора, Възложителят заплаща цената на
доставката след представяне на данъчна фактура, по банков път по сметката на Изпълнителя, в
срок до 60 (шестдесет) календарни дни.
По делото са събрани писмени
доказателства (протоколи, фактури), и е
изслушано и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в която е посочено,
че фактурите, издадени по посочения ДОП са надлежно осчетоводени и при двете
страни, като са включени в справките декларации по ЗДДС. Отделно от горното,
видно от заключението на вещото лице, наличието на задължение по процесния
договор е изрично включено в счетоводните записвания на СБАЛХЗ ЕАД, което
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване (аргумент
от цитираната по-горе практика на ВКС.)
От заключението на вещото лице се
установява, че задължението по посочения договор възлиза на сумата от
42 801,32 лева, съобразно счетоводните записвания и при двете страни. С
оглед горното, настоящият състав приема, че искът е установен до пълният
предявен размер по изложените в т. 1 мотиви.
3.2. По отношение на
предявения акцесорен иск:
Поради основателността
на главния иск, основателен е и иска за обезщетение за забава, като съдът
препраща към мотивите си, изложени по-горе досежно допустимостта на претенцията
и нейния период.
Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на обезщетението за забава, за пълния претендиран период възлиза
на сумата от 1 720,87 лева. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер,
искът по чл. 86 от ЗЗД е установен за пълния предявен размер от
1 708,83 лева.
3.3. По отношение на направеното
възражение за прихващане:
Във връзка с исковете по Договор №
ДОП-26/19.10.2018 г., по делото е прието за разглеждане направеното от
ответника възражение за прихващане с насрещни вземания в размер на 2 199,76
лева – представляващи вземания за парични неустойки: по Договор за обществена
поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г. в размер на 257,76 лева и по Договор за
обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г. в размер на 1942,00 лева.
По делото не е спорно, че между
страните по делото са съществували договорни отношения, на основание цитираните
по-горе Договор за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г. и Договор за
обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г.
В чл.8 от Договор № ДОП-51/21.05.2019 г. е предвидено, че
изпълнителят се задължава да доставя на възложителя заявеното от него
лекарствени продукти в срок от 24 астрономически часа от часа на получаване на
заявката от страна на изпълнителя, която заявка може да бъде направена по факс,
посочен в договора, на електронен адрес, посочен в договора или на телефон.
Съгласно чл.32,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти
(чл.33), за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.32, ал.2).
При съпоставка на клаузите,
с тези на Договор №
ДОП-67/11.11.2015 г., е видно, че същите са
идентични. С оглед изложеното и във връзка с направеното от ищеца възражение,
съдът намира клаузата на чл. 32, ал. 1 от договора за нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, като препраща изцяло към мотивите си, изложени
по-горе.
При проверката за
валидност на оспорената като нищожна неустоечна клауза на Договор № ДОП-9/25.07.2018 г. , съдът намира следното:
В чл.8 от Договор № ДОП-9/25.07.2018 г. е предвидено, че
изпълнителят се задължава да доставя на възложителя заявеното от него
лекарствени продукти в срок от 24 астрономически часа от часа на получаване на
заявката от страна на изпълнителя, която заявка може да бъде направена по факс,
посочен в договора, на електронен адрес, посочен в договора или на телефон.
Съгласно чл.29,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна на Изпълнителя, на
която и да е доставка по този договор, както и при забава на Изпълнителя за
изпълнение на задълженията си при рекламация, Изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0,7 % (седем десети процента) на ден върху стойността на забавената
доставка, с ДДС, съответно върху стойността с ДДС на рекламирания продукт, но
не повече от (десет) 10 % от стойността на забавената доставка/рекламирания
продукт.
При съпоставка на
цитираната клауза с останалите неустоечни клаузи за забава, уредени в другите
ДОП, е видно съществено различие в основанието за възникване на неустойката,
начинът на формирането й, както и размерът на същата. Прави впечатление, че тук
не се касае за 24 часова забава, а начинът на формиране на неустойката,
позволява градирането й, паралелно с увеличаване на забавата на изпълнителя.
Така, при предходните клаузи, пълният размер на неустойката (100 % от стойност на доставката), се достига
след изтичане на 24 часа от крайния срок на доставката. При тази клауза, се
кумулира неустойка (в размер на 0,7 %) за всеки ден забава, като е предвиден и
краен предел на неустойката от 10 % от стойността на доставката. По този начин,
неустойката постига предвидените по закон функции – обезпечителна, превантивна,
санкционна, като от действията на Изпълнителя зависи какъв размер неустойка ще
кумулира, респ. същият има интерес да изпълни с по-малка забава, за да понесе
по-малък размер на неустойката. В сравнение с обсъжданата по-горе клауза, след
изтичане на 24 час от срока на доставката, за Изпълнителя вече не е налице
интерес да достави, доколкото е кумулирал неустойка в размер на 100 % от
материалния си интерес (стойността на доставката), а за болницата е по-добре да
има забава, защото тогава едновременно има право да иска недоставения лекарствен
продукт и неговата стойност като неустойка.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита клаузата на чл.29,
ал.1 от Договор №
ДОП-9/25.07.2018 г. за валидна, а възражението за нищожност на ищеца – за
неоснователно.
Предвид валидността на неустоечната
клауза, съдът следва да разгледа налице ли е неизпълнение във времево
отношение, и ако да – да установи размера на неустойката.
Съгласно Приложение № 3
към отговора на исковата молба (л. 832 от делото, изготвено от ответника) на
02.09.2019 г. е направена заявка по Договор № ДОП-9/25.07.2018 г. на лекарствения продукт Сандимун
неорал, за който е издадена фактура № **********/03.09.2019 г., като стоката е
предадена на 04.09.2019 г. На л. 893 от делото е приложена разпечатка от имейл
с дата 02.09.2019г. 9:47 часа от Болнична аптека с адрес *************@***.** към **********@**************.**. Данните, посочени от ответника в
приложението, се установяват от приложените на л. 838 и л. 839 от делото
писмени доказателства.
Направената заявка е отразена в
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза под № 19. Както
беше посочено по-горе 82 броя заявки (в това число разглежданата) липсват във
входящата пощенска кутия на ищеца, като вещото лице посочва различни причини
изпратеното съобщение да не бъде получено – сгрешен адрес, попадане в „блек
листа“; спам, изтриване на съобщението от получателя. Доколкото при
допълнителната проверка се установи, че липсват данни за наличието и
съхранението на логове за блеклистване за периода от август 2018 г. до
01.05.2019 г., не може да се установи дали пощенска кутия *************@***.** е била блеклиствана и дали е имало
действия на администратора на сървъра по премахване на посочения имейл адрес от
съответния блеклист.
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че по делото не е установена по безспорен начин причината
за липсата на заявката във входящата кутия на ищеца, респ. дали тя се дължи на
негови действия или на такива извън неговия контрол. С оглед изложеното, следва
да се приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че заявката е получена от ищеца, а това обстоятелство (на което
ответникът основава претенциите си за неустойка) не може да бъде презюмирано.
Предвид, че не се установява кога е
направена заявката, настоящият състав счита, че не е доказана забавата на
Изпълнителя, респ. не е доказано възражението за неустойка със сумата от 257,76
лева по Договор № ДОП-9/25.07.2018 г.
Предвид изложеното и доколкото
направените възражения за прихващане са неоснователни, исковите претенции по
Договор № ДОП-26/19.10.2018 г. следва да бъдат уважени изцяло.
4. По исковите претенции на ищеца,
основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г.:
4.1. По отношение на
предявения главен иск:
Съгласно сключения между
страните договор № ДОП-24/15.03.2019
г., те са постигнали съгласие ищецът да извършва
по заявка на ответника периодична доставка на лекарствени продукти, определени
по вид, прогнозно количество и единични цени в приложение към
договора за срок от 12 месеца и на обща прогнозна стойност от 10 434 916,80
лв. срещу насрещното задължение за заплащане на тяхната стпйност. Съгласно чл.
10, ал. 1 от договора, приемането на извършените доставки се осъществява с
приемо-предавателен протокол, а по арг. от чл. 27 от договора, Възложителят
заплаща цената на доставката след представяне на данъчна фактура. Съгласно чл.
28 от Договора, заплащането на доставените лекарствени продукти се извършва по банков път по сметката
на Изпълнителя, отложено до 60 (шестдесет) календарни дни.
По делото са събрани писмени
доказателства (протоколи, фактури), изслушано е и заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че фактурите, издадени
по посочения ДОП са надлежно осчетоводени и при двете страни, като са включени
в справките декларации по ЗДДС. Отделно от горното, съгласно заключението,
наличието на задължение по процесния договор е изрично включено в счетоводните
записвания на СБАЛХЗ ЕАД, което представлява признание на задължението и
доказват неговото съществуване (аргумент от цитираната по-горе практика на
ВКС.)
От заключението на вещото лице се
установява, че задължението по посочения договор възлиза на сумата от 3 895 147,73
лева. В тежест на ответника е да докаже способ за изпълнение.
4.2. Във връзка с исковете по Договор ДОП-24/15.03.2019 г., по делото е прието за
разглеждане направеното от ответника възражение за прихващане с насрещни
вземания на обща стойност 4 007 770,25 лева, които ще бъдат разгледани
по-долу:
4.2.1. Възражение за прихващане с
насрещни вземания за парични неустойки за неспазен 24-часов срок на доставка: по Договор за обществена поръчка №
ДОП-46/04.11.2016 г. в размер на 2 709 269,08 лева и по Договор за
обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г. в размер на 946 939,80 лева.
По делото не е спорно, че между
страните по делото са съществували договорни отношения, на основание цитираните
по-горе договори.
В чл.8 от Договор № ДОП-46/04.11.2016 г. е предвидено, че изпълнителят се задължава да доставя на
възложителя заявените от него лекарствени продукти в срок от 24 астрономически
часа от часа на получаване на заявката от страна на изпълнителя, която заявка
може да бъде направена по факс, посочен в договора, на електронен адрес,
посочен в договора или на телефон.
Съгласно чл.29,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти
(чл.31), за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.29, ал.2).
В чл.8 от Договор № ДОП-24/15.03.2019 г. е предвидено, че изпълнителят се задължава да доставя на
възложителя заявеното от него лекарствени продукти в срок от 24 астрономически
часа от часа на получаване на заявката от страна на изпълнителя, която заявка
може да бъде направена по факс, посочен в договора, на електронен адрес,
посочен в договора или на телефон.
Съгласно чл.32,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти
(чл.33), за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.32, ал.2).
При съпоставка на
клаузите на договорите, с тези на № ДОП-67/11.11.2015
г. е видно, че
същите са идентични. С оглед изложеното и във връзка с направеното от ищеца
възражение, съдът намира клаузата на чл. 29, ал. 1 от Договор №
ДОП-46/04.11.2016 г. и клаузата на чл. 32, ал. 1 от
Договор № ДОП-24/15.03.2019 г. за нищожни,
поради противоречие с добрите нрави, като препраща изцяло към мотивите си,
изложени в т. 1 по-горе.
Предвид изложеното и направените
възражения за прихващане с насрещни вземания за парични неустойки за неспазен
24-часов срок на доставка:
по Договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. в размер на
2 709 269,08 лева и по Договор за обществена поръчка №
ДОП-24/15.03.2019 г. в размер на 946 939,80 лева, са неоснователни.
4.2.2.
Възражение за прихващане с насрещни вземания в
размер общо на 323 952,94 лева
– представляващи вземания за парични неустойки за нарушение на задължението
да осигури договорен остатъчен срок на годност не по-малко от 60 % (25%
за специфични биологични лекарствени продукти), както следва: по
Договор за обществена поръчка № ДОП-63/06.08.2014 г. неустойка в размер на
8 500,49 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-28/17.03.2015 г.
неустойка в размер на 21 889,62 лева; по Договор за обществена поръчка №
ДОП-67/11.11.2015 г. неустойка в размер на 40 105,81 лева; по Договор за
обществена поръчка № ДОП-6/21.04.2016 г. неустойка в размер на 5 947,82
лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-46/04.11.2016 г. неустойка в
размер на 119 309,48 лева; по Договор за обществена поръчка №
ДОП-10/19.01.2017 г. неустойка в размер на 128 199,72 лева.
4.2.3.
Възражение за прихващане с насрещни вземания
в размер общо на 1099,91 лева – представляващи вземания за парични
неустойки за нарушение на задължението да осигури договорен остатъчен срок на
годност не по-малко от 20 % (10% за специфични биологични лекарствени
продукти), както следва: по Договор за обществена поръчка №
ДОП-9/25.07.2018 г. неустойка в размер на 6,45 лева; по Договор за обществена
поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г. неустойка в размер на 267,37 лева; по Договор за
обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г. неустойка в размер на 0,18 лева; по
Договор за обществена поръчка № ДОП-69/11.09.2019 г. неустойка в размер на
24,00 лева; по Договор за обществена поръчка № ДОП-76/05.12.2019 г. неустойка в
размер на 801,91 лева.
Възраженията
за прихващане, настоящият съдебен състав намира за неоснователни поради
нищожност на клаузите в договорите, пораждащи активното вземане на ответника за
заплащане на неустойка, което предявява за прихващане към вземането на ищеца,
по следните съображения:
Прегледа на клаузите в договорите
описани в т. 4.2.2 показва, че всички съдържат идентична уговорка за заплащане
на неустойка при доставка на лекарствени продукти с остатъчен срок на годност
по-малък от 60 % (такива са
чл. 27 от Договор № ДОП-63/06.08.2014 г.; чл. 27 от Договор № ДОП-28/17.03.2015
г.; чл. 27 от Договор № ДОП-67/11.11.2015 г.; чл. 27 от Договор №
ДОП-6/21.04.2016 г.; чл. 31 от Договор № ДОП-46/04.11.2016 г. и чл. 31 от
Договор № ДОП-10/19.01.2017г.). Размерът на неустойката градира с намаляване на
процента на остатъчния срок, като при доставка на продукти с по-малък остатъчен
срок на годност от 30%, възложителят може да откаже да приеме доставката, а
изпълнителят дължи неустойка в размер на стойността на отказаната доставка.
При договорите описани в т. 4.2.3, задължението за
неустойка се поражда при доставка на лекарствени продукти с остатъчен срок
на годност по-малък от 20 %, респ. при доставка на биологични лекарствени
продукти с остатъчен срок по-малък от 10%, в които случаи тя е в размер на 0,7%
от стойността на доставката с ДДС. (такива са чл. 30 от Договор №
ДОП-9/25.07.2018 г.; чл. 33 от Договор № ДОП-14/25.07.2018 г.; чл. 33 от
Договор № ДОП-51/21.05.2019 г.; чл. 33 от Договор № ДОП-69/11.09.2019 г.; чл.
33 от Договор № ДОП-76/05.12.2019 г.). При пълно неизпълнение обаче, на каквото
съгласно договора са приравнени и горните случаи, с уговорката, че продуктите
не могат да се пласират за остатъчния срок на годност (без да е регламентиран
ред за установяване на тази невъзможност за пласиране), възложителят може да
откаже да приеме доставката и да получи неустойка в размер на стойността на
отказаната доставка.
От сравнителния прочит на клаузите на договорите
описани в т. 4.2.2 и т.4.2.3. ясно се установява санкционния им характер.
Поставя се въпроса за обезпечителната и
обезщетителната има функции.
Първата следва да се отчете заедно с факта, че във
всеки един от описаните договори за изпълнителя е предвидено и задължение за
издаване на банкова гаранция при сключването му в размер между 3-5% от
стойността на договора, която може да се прихваща към неустойката за
неизпълнение на задълженията на изпълнителя да достави в срок поръчаните
количества или ако достави такива, които не отговарят на изискванията за
остатъчен срок на годност. Следователно обезпечителната функция на неустойките
е дублирана от банковата гаранция, като последната в по-пълна степен обезпечава
точното изпълнение, тъй като гаранцията може директно да бъде усвоена, за
разлика от неустойката, която предполага провеждане на съдебно производство за
установяването й.
От друга страна, болницата може да претърпи вреди
единствено в хипотезата, в която поръчаните и доставени лекарствени продукти са
платени от нея, но не са използвани до изтичане на срока им на годност, нито за
спешно лечение на пациенти, нито за планово лечение на такива и са бракувани. Дали
и кога болницата ще използва лекарствените си продукти е въпрос на здравен
мениджмънт, но лошото управление на ресурса от последния е недопустимо да се
прехвърля върху изпълнителя. За да отговаря доставчикът, той следва да е
доставил лекарствените продукти с остатъчен срок на годност, който или вече е
изтекъл към момент на доставката, или е обективно недостатъчен за провеждане на
терапията планирана за провеждане с него. Не без значение е и фактът, че в договорите
за доставчика е предвидено задължение да достави лекарствените продукти на болницата
в срок до 24 часа от заявката, което задължение също е скрепено с неустойка в
значителен размер (макар и приета за нищожна, тя акцентира върху значимостта за
болницата доставката да се извърши в посочения срок). Толкова кратък срок за
изпълнение на поръката предполага спешна и непосредствена необходимост от
лекарствения продукт, т.е. наличие на пациент/пациенти/, на когото/които планово
или спешно, то е необхоидмо за провеждане на назначеното лечение. Тази непосредствена
и спешна необходимост не кореспондира на въведеното изискване за остатъчен срок
на годност на лекарствените продукти от няколко месеца, до няколко години, след
като те би трябвало да бъдат използвани веднага или по не в най-краткия
възможен момент от заявката/доставката.
Уговорения процент на неустойката от 0,7% до 100% от
стойността на доставката в различните договори според настоящия състав
некореспондира с предполагаемия размер на вредите. Ако доставения лекарствен
продукт не може да бъде използван по вина на доставчика (поради доставка на
продукт, който няма достатъчен остатъчен срок на годност, позволяващ спешното
му и непосредствено използване), вредата за болницата се съизмерява в разликата
между стойността на продукта договорен с доставчика и стойността, на който той
може да бъде намерен от друг доставчик. След като предполагаемите към сключването
вреди не се съизмеряват със стойността на договора, то и уговаряне на неустойка
в процент от същия, която не държи сметка нито за количеството доставени
продукти, годни да бъдат използвани, нито отчита причините, поради които се
стига до невъзможност за използване на продукта в рамките на остатъчния му срок
на годност, се явява санкция, която неоснователно обогатява болницата за сметка
на доставчика. А след като тази санкция няма друго оправдание, неустойката се
явява нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Следователно искът по чл.327 ТЗ е
доказан по основание и размер и следва да се уважи за сумата от 3 895 147,73 лева.
4.3. По отношение на
предявения акцесорен иск:
Поради основателността
на главния иск, основателен е и иска за обезщетение за забава, като съдът
препраща към мотивите си, изложени по-горе досежно допустимостта на претенцията
и нейния период.
Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на обезщетението за забава, за пълния претендиран период възлиза
на сумата от 193 598,66 лева. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер, искът по чл. 86 от ЗЗД установен за пълния предявен размер от
192 501,24 лева.
5. По исковите претенции на ищеца,
основани на Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г.:
5.1. По отношение на
предявения главен иск:
Съгласно сключения между
страните Договор № ДОП-51/21.05.2019
г., ищецът се задължава да извършва по заявка на
ответника периодична доставка на лекарствени продукти, определени по вид,
прогнозно количество и единични цени в приложение към договора за
срок от 12 месеца и на обща прогнозна стойност от 1 756 831,09
лв., а последния да заплати цената. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора,
приемането на извършените доставки се осъществява с приемо-предавателен
протокол, а по арг. от чл. 27 от договора, Възложителят заплаща цената на
доставката след представяне на данъчна фактура. Съгласно чл. 28 от Договора,
заплащането на доставените лекарствени
продукти се извършва по банков път по сметката на Изпълнителя, отложено
до 60 (шестдесет) календарни дни.
По делото са събрани писмени
доказателства (протоколи, фактури), и е
изслушано заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което
фактурите, издадени във връзка с посочения ДОП са надлежно осчетоводени и при
двете страни, като са включени в справките декларации по ЗДДС, което
представлява признание на задължението и доказват неговото съществуване
(аргумент от цитираната по-горе в т.1 практика на ВКС.)
От заключението на вещото лице се
установява, че задължението по посочения договор възлиза на сумата от 1 905 740.43
лева, съобразно счетоводните записвания и при двете страни. С оглед горното,
настоящият състав приема, че искът по чл. 327 от ТЗ е установен до пълният
предявен размер.
5.2. По отношение на
предявения акцесорен иск:
Поради основателността
на главния иск, основателен е и иска за заплащане на обезщетение за забава,
като съдът препраща към мотивите си, изложени по-горе досежно допустимостта на
претенцията и нейния период.
Съгласно заключението на вещото
лице, размерът на обезщетението за забава, за пълния претендиран период възлиза
на сумата от 78 491,96 лева. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък
размер, искът по чл. 86 от ЗЗД е установен за пълния предявен размер от 77 956,30
лева.
5.3. По отношение на направеното
възражение за прихващане:
Във връзка с исковете по Договор №
ДОП-51/21.05.2019 г., по делото е прието за разглеждане направеното от
ответника възражение за прихващане с насрещни вземания в размер на 1 290 134,80
лева – представляващи вземания за парични неустойки по Договор за
обществена поръчка № ДОП-63/22.08.2017 г.
По делото не е спорно, че между
страните по делото са съществували договорни отношения, на основание цитирания
по-горе Договор за обществена поръчка № ДОП-63/22.08.2017 г.
В чл.8 от Договора е
предвидено, че изпълнителят се задължава да доставя на възложителя заявеното от
него лекарствени продукти в срок от 24 астрономически часа от часа на
получаване на заявката от страна на изпълнителя, която заявка може да бъде
направена по факс, посочен в договора, на електронен адрес, посочен в договора
или на телефон.
Съгласно чл.29,
ал.1 от Договора, в случай на забава от страна изпълнителя на която
и да е доставка по договора, продължила повече от 24 часа, както и при
неизпълнение на задълженията си при рекламация, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 100 % от стойността на недоставеното в срок количество, съответно на
рекламирания продукт, като са предвидени неустойки и за неизпълнение на
задълженията във връзка с остатъчния срок на годност на лекарствените продукти
(чл.30), за всяко друго неизпълнение от страна на изпълнителя (чл.29, ал.2).
При съпоставка на
клаузите на договора, с тези на Договор № ДОП
-67/11.11.2015 г., е видно, че същите са идентични. С
оглед изложеното и във връзка с направеното от ищеца възражение, съдът намира
клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора за нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, като препраща изцяло към мотивите си, изложени по-горе.
Предвид изложеното и доколкото
направеното възражение за прихващане е неоснователно, исковите претенции по
Договор № ДОП-51/21.05.2019 г. следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, правото на разноски имат и двете страни. Ищецът доказа
разноски в размер на 354 593,00 лева, а ответникът – разноски в размер на 121 176,16
лева. Настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника за неоснователно,
предвид фактическата и правна сложност на
делото – касае се за множество обективно съединени искове, основаващи се
на различни договори, сключени между страните, както и въведени в процеса
множество възражения за прихващане, черпещи основанието си от различни
договорни правоотношения между страните.
Предвид
изхода на делото на ищеца се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 351 047,07 лева, а н.ответника
– 3,63 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “С.б.з.а.л.на х.з.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „С.т.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Софарма Бизнес Тауърс, Сграда „А“, ет. 12, както следва:
1. На основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП сумата от 109 757,86
лева – цена на доставени лекарствени продукти, съгласно фактури, по Договор
за обществена поръчка № ДОП-9/25.07.2018 г., а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 5 660,79 лева – законна лихва за забава върху просрочената главница
за периода от деня следващ падежа на съответното задължение до 17.07.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 109 757,86
лева до пълният предявен размер от 109 949,06 лева, като неоснователен.
2. На основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП сумата от
211 589,36 лева - цена на доставени лекарствени продукти, съгласно
фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-14/25.07.2018 г; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 11 762,70 лева - законна лихва за забава
върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на съответното
задължение до 17.07.2020 г.;
3. На основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП сумата от
42 801,32 лева - цена на доставени медицински консумативи, съгласно
фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-26/19.10.2018 г.; на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1 708,83 лева - законна лихва за забава
върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на съответното
задължение до 17.07.2020 г.;
4. На основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП сумата от 3 841 108,55
лева - цена на доставени лекарствени продукти, съгласно фактури, по Договор
за обществена поръчка № ДОП-24/15.03.2019 г., а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 192 501,24 лева - законна лихва за забава върху просрочената
главница за периода от деня следващ падежа на съответното задължение до
17.07.2020 г.
5. На основание чл. 327 ТЗ, вр. чл. 183 ЗОП сумата от
1 905 740,43 лева - цена на доставени лекарствени продукти,
съгласно фактури, по Договор за обществена поръчка № ДОП-51/21.05.2019 г.; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 77 956,30 лева - законна лихва за
забава върху просрочената главница за периода от деня следващ падежа на
съответното задължение до 17.07.2020 г.,
ведно със законната лихва
върху присъдените главници от датата на подаване н.исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.на х.з.“ ЕАД, ЕИК******** да
заплати на „С.т.“ АД, ЕИК ********, н.основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 351 047,07 лева – съдебно-деловодни разноски
по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „С.т.“ АД, ЕИК ********“ да
заплати н. „С.б.з.а.л.на х.з.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 3,63
лева – съдебно-деловодни разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: