№ 1814
гр. Варна, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500920 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. П. Г. срещу
решение № 656 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10324 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Варна, деветнадесети състав, с което са изменени по иска на Г. КР. К. в качеството й
на майка и законен представител на детето Д. И. Г. срещу ИВ. П. Г., ЕГН**********
мерките по предоставяне упражняването на родителските права, определени с решение №
263 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. на РС - Варна, с което е одобрено
постигнато между страните споразумение по член 51 от СК и е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на детето Д. И. Г. на майката Г. КР. К., при която се
определя и неговото местоживеене; изменен е режима на лични отношения на бащата ИВ.
П. Г. с детето Д. И. Г., като е определен следния: бащата ще има право да взема детето от
дома на майката и да го връща обратно там, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на
детето всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10 часа на
24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за Великденските празници с преспиване - първите
три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия ден; за Коледните празници
с преспиване - всяка четна година на 25.12. от 10 часа до 18 часа на 28.12.; за
Новогодишните празници с преспиване - всяка четна година от 19 часа на 31.12. до 17 часа
на 02.01., всяка нечетна година от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01.; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; изменен е размерът на месечната
издръжка от 70 лева, като е увеличен същия на 300 лева месечно, считано от влизане в сила
на решението, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение
или прекратяване; осъден е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
1
сметка на Районен съд– Варна държавна такса в размер на 331,20 лева, на основание член 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член
69, алинея 1, точка 7 от ГПК.
Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
поради необоснованост. Излага се, че е нарушен член 59, алинея 4 във връзка с алинея 9 от
СК и задължителните указания по прилагането на закона, дадени в Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, като съдът не е обсъдил как
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефикасността на мерките. Твърди
се, че събраните по делото доказателства по никакъв начин не установяват наведените от
майката доводи за поддържане на лоши битови и хигиенни условия в дома на бащата, за
неполагане на адекватни грижи за детето и за системно абдикиране от родителска
отговорност. Също така не отговаря на истината и становището, че детето не желае да
прекарва толкова време с баща си. Развива теза, че целта на настоящото производство е да се
преодолее разногласието на родителите къде детето да започне образуванието си. Излага се,
че редица писмени доказателства са приети като такива по делото, а те са неотносими към
предмета на спора; гласните доказателства не са послужили за формиране на изводи от съда;
не са допуснати искани от въззивника доказателства досежно релевантни за спора
обстоятелства.
Иска се да бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, да се
определи местоживеенето на детето при бащата, да се определи режим на лични отношения
с майката в следния смисъл: майката да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица
от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, за половината от
времетраенето та зимната пролетната и междусрочната ученически ваканции, 40 дни през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през Коледните празници – всяка четна
година от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 26.12., през Новогодишните празници – всяка
нечетна година от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 02.01., през Великденските празници –
всяка нечетна година от 10 часа на Великден /неделя/ до 17 часа на втория ден на Великден
/понеделник/; да бъде осъдена Г. Г.а да заплаща на детето Д. чрез неговия баща и законен
представител И.Г. месечна издръжка в размер на 300 лева, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпване
на основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Направени са следните доказателствени искания:
1/ За допускане до разпит на един свидетел за установяване отношенията между
родителите, както и между всеки един от тях и детето Д., колко често се случва бащата да
води детето в адвокатската кантора, в която работи, колко време престоява там и как
протича то, манипулиран ли е Д. от своята майка за предпочитание към учебно заведение, в
което да започне своето образование;
2/ За изготвяне на допълнителен социален доклад от ДСП – Варна относно следните
обстоятелства: подходящи ли са условията, които предлага жилището на настоящия
2
партньор на майката – Д.П. – за отглеждане на Д. и какви са отношенията на детето с него;
3/ Да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от РС
– Варна на заверен препис от влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№
20213110113884, с което е прекратен бракът между бабата на Д. по майчина линия и
последния й съпруг и й е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете В.
4/ Да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от РС
– Варна на заверен препис от присъдата, постановена по НОХД № 1989/2020 г. по описа на
ХХХVІІІ състав, по което бабата на Д. по майчина линия и бившият й съпруг са били
подсъдими за престъпление по член 338 и член 339 от НК;
5/ Да му бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди от ТД
на НАП – Варна със справка за сключените действащи трудови договори на „Г. груп“ ЕООД
– Варна ЕИК ********* към 16.02.2022 г.;
6/ На основание член 59, алинея 6 от СК да бъдат изслушани в съдебно заседание
двамата родители.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение и се иска неговото потвърждаване.
Възразява се против събиране на поисканите доказателства, като в случай, че се
допусне събиране на такива, то се иска да бъде допуснат един и на въззиваемата за
установяване грижите за детето, възможността за помощ от близки и роднини, осигурената
социална среда и материална обезпеченост.
По делото е депозирана и частна жалба от ИВ. П. Г. против определение № 3202 от
22.03.2022 г., постановено по делото, с което е допуснато предварително изпълнение на
постановеното решение в частта относно местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права.
Сочи се в частната жалба, че не е допустимо предявяване на искане за предварително
изпълнение на първоинстанционно решение по член 59, алинея 9 от СК досежно
родителските права, респективно постановяването на такова. Излагат се пространно
причините за това искане и се набляга, че това определено не е в най-добрия интерес на
детето, като не само няма да предотврати значителни и непоправими вреди на детето Д., но
може и да нанесе такива. Поради изложеното иска отмяна на атакуваното определение.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба, с който
същата се оспорва. Излагат се доводи, че допуснатото предварително изпълнение е изцяло в
интерес на детето и следва да се потвърди.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
3
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
С оглед на изложеното и съобразно искането на въззивника настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпит на по
един свидетел за установяване на отношенията между родителите, както и между всеки един
от тях и детето Д., колко често се случва бащата да води детето в адвокатската кантора, в
която работи, колко време престоява там и как протича то, манипулиран ли е Д. от своята
майка за предпочитание към учебно заведение, в което да започне своето образование;
грижите за детето, възможността за помощ от близки и роднини, осигурената социална среда
и материална обезпеченост.
Доколкото се иска предоставяне упражняването на родителските права от страна на К.,
а тя живее в един дом с майка си, която й помага при отглеждането на детето, то е
необходимо да бъде проучена съдимостта й, както и дали има наети работници във фирмата
си. По отношение на обстоятелството, че на нея е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето В.не е налице спор, поради което и искането за
събиране на доказателства в тази насока следва да се остави без уважение.
Искането за изготвяне на допълнителен социален доклад от ДСП – Варна относно това
дали са подходящи условията, които предлага жилището на настоящия партньор на майката
– Д.П. – за отглеждане на Д. и какви са отношенията на детето с него, следва да се остави
без уважение, доколкото няма данни детето да се отглежда постоянно в неговия дом.
Спорът пред въззивната инстанция е и досежно кой родител да упражнява
родителските права, както и относно режима на лични отношения на детето с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Поради това и настоящият състав на съда с
оглед правомощията му намира, че на основание член 59, алинея 6, изречение първо от СК
следва да изслуша двамата родители лично.
По частната жалба
Настоящият състав на въззивния съд намира, че предвид събраните по делото
доказателства и необходимостта в срок до 10.06.2022 г. да бъдат подадени документи за
първоначален избор на учебно заведение за детето /същото ще е първокласник/ и в срок до
21.06.2022 г. да бъде записано, а съгласно член 18, алинея 2 от Система от правила за
електронен прием в първи клас в общинските училища на територията на община Варна
всяко дете може да бъде класирано само в едно училище. Поради това са налице
обстоятелствата, визирани в член 242, алинея 2, точка 3 от ГПК, тъй като за детето биха
4
настъпили значителни и непоправими вреди при евентуално закъснение изпълнението на
решението по делото. В конкретния случай посочената разпоредба трябва да бъде
съобразена във връзка с конкретния интерес на детето, по отношение на което се търси
разрешение на поставения въпрос, и с правото му на образование.
Изложеното води до извод за потвърждаване на обжалваното определение.
Воден от горното и на основание член 267, алинея 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит по един свидетел при условията на водени на всяка от страните
за доказване на твърдените от тях обстоятелства: въззивникът – досежно отношенията
между родителите, както и между всеки един от тях и детето Д., колко често се случва
бащата да води детето в адвокатската кантора, в която работи, колко време престоява там и
как протича то, манипулиран ли е Д. от своята майка за предпочитание към учебно
заведение, в което да започне своето образование; въззиваемата – относно грижите за
детето, възможността за помощ от близки и роднини, осигурената социална среда и
материална обезпеченост.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изготвяне на допълнителен
социален доклад от ДСП – Варна относно следните обстоятелства: подходящи ли са
условията, които предлага жилището на настоящия партньор на майката – Д.П. – за
отглеждане на Д. и какви са отношенията на детето с него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди от РС – Варна на заверен препис от
влязлото в сила решение, постановено по гр.д.№ 20213110113884, с което е прекратен
бракът на Й.Г. К. - В. и й е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете В..
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, въз основа на което ИВ. П. Г. да се снабди от
РС – Варна със заверен препис от присъдата, постановена по НОХД № 1989/2020 г. по описа
на ХХХVІІІ състав, по което Й.Г. К. - В. и бившият й съпруг са били подсъдими за
престъпление по член 338 и член 339 от НК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, въз основа на което ИВ. П. Г. да се снабди от
ТД на НАП – Варна със справка за сключените действащи трудови договори на „Г. груп“
ЕООД – Варна ЕИК ********* към 16.02.2022 г. и към настоящия момент.
5
ЗАДЪЛЖАВА ИВ. П. Г. и Г. Кръсимирова К. да се явят в насроченото съдебното
заседание за изслушването им от съда.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3202 от 22.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10324
по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13 юни 2022 г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6