№ 156
гр. Пещера, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20225240100287 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Я. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, чрез адв. С. В. – АК – Пазарджик,
против А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, с която се
иска, на основание чл. 108 от ЗС, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника А. С., че ищецът Я. Д. е
собственик на реална част от имот с идентификатор 56277.503.243.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пещера,
одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Пещера, ул. ***, който обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 56277.503.243, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: имот с
идентификатор 56277.503.243.1.1, стар идентификатор: няма, която реална
част представлява две помещения (стая и коридор), разположени в
северната част на имот (приземен етаж) с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, на основание договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997
г. на съдия при Районен съд – Пещера и да осъди ответника да предаде на
ищеца владението върху така посочената реална част от имот с
1
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера.
Ищецът твърди, че с договор за дарение, инкорпориран в Нотариален
акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен
съд – Пещера, родителите му са му дарили реална част, представляваща двете
помещения в северната част - стая и коридор на приземния (избения) етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, разположен в
сграда с идентификатор 56277.503.243.1 по КККР на гр. Пещера и те са негова
индивидуална собственост. Поддържа, че след смъртта на родителите им -
ищецът и неговият брат Щ. Д. получили по наследство по 1/2 идеална част от
жилището, представляващо първи етаж от двуетажната жилищна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр.
Пещера, с административен адрес: гр. Пещера, ул. ***, както и по 1/2 идеална
част от останалите три избени помещения с коридори към тях, разположени в
приземния (избения) етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
Пещера. Сочи, че за паричен дълг на брат му Щ. Д. към трето лице
притежаваната от брат му Щ. Д. 1/3 идеална част от приземния (избения)
етаж е изнесена на публична продан по изп.дело № 59/2018 г. по описа на
ЧСИ Георги Тарльовски. Твърди, че с влязло в законна сила постановление за
възлагане от 22.08.2018 г. по изп.дело № 59/2018 г. по описа на ЧСИ Георги
Тарльовски посочената 1/3 идеална част от приземния (избения) етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера е възложена на
ответника А. С., като бил извършен въвод във владение на ответника в имота.
Твърди, че ответникът не е станал собственик на 1/3 идеална част от
процесните две помещения – стая и коридор, намиращи се в северната част на
избения (приземния) етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
Пещера, тъй като длъжникът по изпълнителното дело не е притежавал право
на собственост върху тях.
Предвид изложеното, ищецът иска съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик
на двете помещения – стая и коридор, намиращи се в северната част на
приземния (избения) етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
Пещера и да осъди ответника да му предаде владението върху тях. Ангажира
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
2
исковата молба от ответника А. С., в който твърди, че предявения иск е
недопустим при съображения, че в предходно съдебно производство – гр.д. №
1286/2018 г. по описа на Районен съд – Пещера (в което ищецът не е бил
страна) бил отхвърлен положителен установителен иск за собственост на
недвижим имот, предявен от брат му Щ. Д. срещу А. С., касаещ идеални
части от избения (приземния) етаж на същата сграда, както и че посредством
настоящия иск се цели недопустимо пререшаване на въпроси във връзка с
касаещи процесния имот претенции на Щ. Д. за промени на КККР и
обжалвани от него действия на ЧСИ. Искът се оспорва и като неоснователен с
доводи, че при надлежно проведена публична продан ответникът е придобил
право на собственост върху съответните идеални части от посочените в
постановлението за възлагане обекти.
Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът Я. Д., чрез процесуалния си
представител – адв. С. В., поддържа исковата молба и моли исковата
претенция да бъде уважена. Поддържа, че ищецът е собственик на реална част
от имот с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера,
представляваща две помещения (стая и коридор), разположени в северната
част на приземния етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
Пещера, на основание договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен съд –
Пещера. Сочи, че въпросният приземен етаж се състои от пет помещения,
двете от които, намиращи се в северната му част, са изключителна
собственост на ищеца, но се владеят от ответника. Излага, че с постановление
за възлагане ответникът е обявен за купувач на 1/3 идеална част от приземния
етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера и е въведен
във владение на приземния етаж. Моли предявения ревандикационен иск да
бъде уважен. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът А. С., чрез пълномощника си адв. Л. К., в открито съдебно
заседание, оспорва предявения ревандикационен иск, поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Изрично заявява, че признава и
не оспорва обстоятелствата, че ответникът е собственик на 1/3 идеална част
от приземен етаж с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера,
3
въз основа на влязло в законна сила постановление за възлагане, че той е
въведен във владение на въпросната 1/3 идеална част от приземен етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, както и че
останалите 2/3 идеални части от приземния етаж са собственост на ищеца, на
основание дарение и наследствено правоприемство. Излага съображения за
неоснователност на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения по делото Нотариален акт за дарение № 18, том IX,
дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен съд – Пещера, се установява, че
на 30.12.1997 г. е бил сключен договор за дарение, по силата на който: 1)
дарителите А. Я.в Д. и К. Щ. Д.а са дарили на сина си Щ. А. Д. следния свой
собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо
парцел VI-2181, в кв. 138 по плана на гр. Пещера, ведно с първи редовен
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в този
парцел, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, както
и 2/3 (две трети) идеални части от приземния етаж от тази сграда,
представляващи три стаи с коридор, находящи се в южната част на приземния
етаж, 1/2 идеална част от таванското помещение на жилищната сграда и 1/2
идеална част от масивен гараж, застроен в дъното на парцела, при съседи за
парцела: Костадин и Я. Д.и, Я. К., Щ. Г. и улица, като дарителите си запазили
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия редовен
жилищен етаж, описан по-горе и 2) дарителите А. Я.в Д. и К. Щ. Д.а са
дарили на сина си Я. А. Д. следния свой собствен недвижим имот: 1/2
идеална част от дворно място, съставляващо парцел VI-2181, в кв. 138 по
плана на гр. Пещера, ведно с 1/3 (една трета) идеална част от избения
(приземния) етаж на жилищната сграда, построена в този парцел,
представляваща стая с коридор, находящи се в северната част на приземния
етаж, както и 1/2 идеална част от таванското помещение на жилищната сграда
и 1/2 идеална част от масивен гараж, застроен в дъното на парцела, при
съседи за парцела: Костадин и Я. Д.и, Я. К., Щ. Г. и улица.
От представеното по делото Решение от 17.05.2004 г. по гр.д. №
4
235/2003 г. по описа на Районен съд – Пещера, влязло в законна сила на
01.06.2004 г., се установява, че е отменено дарението, обективирано в
Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при
Районен съд – Пещера, с което А. Я.в Д. и К. Щ. Д.а са дарили на сина си Щ.
А. Д. следния свой собствен недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно
място, съставляващо парцел VI-2181, в кв. 138 по плана на гр. Пещера, ведно
с първи редовен жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
застроена в този парцел, обособена като самостоятелно жилище със
самостоятелен вход, както и 2/3 (две трети) идеални части от приземния етаж
от тази сграда, представляващи три стаи с коридор, находящи се в южната
част на приземния етаж, 1/2 идеална част от таванското помещение на
жилищната сграда и 1/2 идеална част от масивен гараж, застроен в дъното на
парцела, при съседи за парцела: Костадин и Я. Д.и, Я. К., Щ. Г. и улица.
Не се спори между страните и от представеното по делото
Постановление за възлагане по изп. дело № 20188820400059 по описа на ЧСИ
Георги Тарльовски, с рег. № 882 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд
- Пазарджик, се установява, че след проведена публична продан, с влязло в
законна сила постановление за възлагане, на ответника А. С., като купувач по
публичната продан, е възложен следния недвижим имот: 1/4 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 56277.503.243 по КККР на гр. Пещера,
одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. Пещера, ул. ***, с площ от 198 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2181, квартал:
138, парцел: VI, при съседи: 56277.503.9721, 56277.503.242, 56277.503.241 и
56277.503.244, ведно с 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, одобрени със
Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.
Пещера, ул. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.503.243, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, а по данъчна оценка – 90
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор 56277.503.243.1.1, ведно с
1/4 идеална част от таванско помещение, с площ по данъчна оценка от 55
5
кв.м.
Между страните е безспорно, че с постановление на ЧСИ Георги
Тарльовски ответникът е въведен във владение на 1/3 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на
гр. Пещера.
От представената по делото схема № 15-616975 – 29.08.2018 г., издадена
от СГКК – Пазарджик, е видно, че приземният етаж, в северната част, на
който се намират процесните две помещения – стая и коридор, е с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера.
За изясняване на правнорелевантните факти по делото в качеството на
свидетел е разпитана Антоанета Богданова Д.а – съпруга на ищеца, която при
проведения й разпит сочи, че са им прехвърлили двете помещения – стая и
коридор със северно изложение в приземния етаж, както и че от едното от
тези помещения се влиза в другото. Сочи, че когато съдебния изпълнител
дошъл в имота, същият описал приземния етаж и взел ключ само за входа от
стълбището на приземния етаж, но не и ключ за процесните две помещения.
Акцентира, че за процесните две помещения – стая и коридор, които се
намират в северната част на приземния етаж, ключ имат само тя и ищеца,
както и че тези помещения откакто са им прехвърлени не се ползват от никой
друг, освен от нея и ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със
сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това
установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата
власт върху спорната вещ на собственика.
За да бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът Я. Д., при
условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи,
че е собственик на процесната реална част, представляваща две помещения
(стая и коридор), намиращи се в северната част на приземния (избения) етаж с
6
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, на заявеното в
исковата молба придобивно основание – договор за дарение, както и че
ответникът А. С. упражнява фактическа власт върху процесната реална част,
без да има правно основание за това.
В тежест на ответника А. С. е да докаже, че упражнява фактическа власт
върху процесната реална част от приземния етаж на правно основание,
противопоставимо на ищеца.
Неоснователно е релевираното с отговора на исковата молба
възражение за недопустимост на предявения иск. Ирелевантно за
допустимостта на исковата претенция, предмет на настоящото дело, е
обстоятелството, че между брата на ищеца и ответника се е водило гр.д. №
1286/2018 г. по описа на Районен съд – Пещера, част от предмета, на което е
било установяване спрямо А. Д. С., че Щ. А. Д. е собственик на 1/3 идеална
част от процесния приземен етаж, което дело е приключило с отхвърляне на
предявения от Щ. А. Д. положителен установителен иск за собственост.
Силата на пресъдено нещо, която се формира с влязлото в сила решение по
гр.д. № 1286/2018 г. по описа на Районен съд – Пещера, важи само между
страните по делото, но не и спрямо трети лица – съсобственици на този имот,
които не са имали качеството на страни по това дело.
Съдът намира, че в случая от събраните по делото доказателства по
ясен и недвусмислен начин се установява, че с договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997
г. на съдия при Районен съд – Пещера, родителите на ищеца са му дарили 1/2
идеална част от дворно място, съставляващо парцел VI-2181, в кв. 138 по
плана на гр.Пещера, 1/3 (една трета) идеална част от приземния (избения)
етаж на жилищната сграда, построена в този парцел, 1/2 идеална част от
таванското помещение на тази жилищна сграда и 1/2 идеална част от масивен
гараж, застроен в дъното на парцела. Със същия този нотариален акт
родителите на ищеца са дарили на брат му Щ. А. Д. останалите 1/2 идеална
част от дворно място, съставляващо парцел VI-2181, в кв. 138 по плана на
гр.Пещера, 2/3 (тре трети) идеални части от приземния (избения) етаж на
жилищната сграда, построена в този парцел, 1/2 идеална част от таванското
помещение на тази жилищна сграда, 1/2 идеална част от масивен гараж,
застроен в дъното на парцела, както и целия първи редовен жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцела.
Вярно е, че в цитирания Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело
2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен съд – Пещера е посочено, че
дарената на ищеца 1/3 идеална част от избения (приземния) етаж
представлява стая с коридор, находяща се в северната част на приземния
етаж, а дарените на брат му Щ. Д. 2/3 идеални части от приземния етаж
представляват три стаи с коридор, находящи се в южната част на приземния
етаж, но съдът счита, че въпреки това волята на страните по договора за
дарение е ясна и същата се изразява в това дарителите на прехвърлят на
7
дарените съответните идеални части от приземния (избения) етаж (1/3
идеална част на ищеца и 2/3 идеални части на неговия брат), при уговорено
право на реално ползване на помещенията в този приземен етаж от
дарените (в този смисъл Решение № 183/05.07.2011 г. по гр.д. № 1344/2010 г.
на ВКС, II г.о.).
Освен това, дори и да се приеме, че в Нотариален акт за дарение № 18,
том IX, дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен съд – Пещера
двусмислено е записано, че се даряват 1/3 идеална част от приземния
(избения) етаж на ищеца и съответно 2/3 идеални части от приземния етаж на
брат му, то по правилата на тълкуването (чл. 20 от ЗЗД), изискващи клаузите
на договора да се тълкуват една с друга за извличане на общата воля и в
полза на действителността, следва, че сделката е за дарение на идеални части
от приземен етаж (с реално ползване на стаята и коридора в северната страна
на приземния етаж от ищеца, а на трите стаи и коридора в южната страна на
приземния етаж - от брат му Щ. Д.), доколкото в договора за дарение изрично
е записано, че се даряват 1/3 идеална част от приземния етаж на ищеца Я. Д. и
2/3 идеални части от приземния етаж на Щ. Д..
Съдът счита, че от съдържанието на представения Нотариален акт за
дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997 г. на съдия при Районен съд –
Пещера, с оглед данните за постигнато разпределение на ползването на
приземния етаж, същото е очертано само за дарените по този акт – ищецът да
ползва стаята и коридора в северната част на приземния етаж, а брат му Щ. Д.
- трите стаи и коридора в южната част на приземния етаж. Договореното
разпределение на ползването на приземния етаж цели да внесе яснота как ще
се ползва съсобствената вещ. То не е насочено към прекратяване на
съсобствеността върху приземния етаж, а установява в отношенията между
съсобствениците как ще бъде ползвана вещта (приземния етаж) в
съответствие с притежаваните от тях дялове. По принцип с договора за
разпределение на ползването не се цели и постига прекратяване на
съсобствеността. При промяна на страните по договора за разпределение на
ползването (например при смърт или прехвърляне) новият съсобственик не е
длъжен да се съобрази с постигнатото съгласие относно начина на ползване
на съсобствената вещ. Прекратяването на съсобствеността между
съсобствениците на един имот се извършва посредством делба, каквато в
случая не се твърди да е извършвана. Само при извършването на делба се
стига до промяна в правното положение на съсобствениците, като
притежаваното от тях в съсобственост право се трансформира в
индивидуално, еднолично право на собственост върху самостоятелно
обособена вещ.
В случая, на основание договор за дарение от 30.12.1997 г., ищецът се
легитимира като собственик на 1/3 идеална част от приземен етаж с
идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, като не е спорно
между страните, че по силата на наследствено правоприемство същият е
придобил още 1/3 идеална част от този приземен етаж. Останалата 1/3
8
идеална част от приземния етаж е собственост на ответника, въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане. Ползването на съсобствения
приземен етаж не е разпределено между ищеца и ответника, поради което
ищецът не може да иска предаване на владението върху реална част от него.
Тъй като всеки от съсобствениците може да си служи с цялата вещ,
упражняваната от ответника фактическа власт върху коя да е реална част от
съсобствения имот, не е без основание (в този смисъл Решение №
100/02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/2016 г. на ВКС, I г.о.).
Предвид изложеното съдът приема, че ищеца не доказа да е придобил на
валидно правно основание правото на собственост върху реална част от от
имот с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.Пещера, която реална
част представлява две помещения (стая и коридор), разположени в северната
част на този приземен етаж.
Ето защо, съдът намира, че не са налице материалноправните
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС, поради което същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право
на разноски има ответникът. Същият е претендирал разноски в размер на
300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на които в
брой е представил писмени доказателства - договор за правна защита и
съдействие (л. 23 от делото), който в този случай има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Ето защо в полза на ответника следва да се
присъди сумата в размер на 300,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. ***, чрез адв. С. В. – АК – Пазарджик, против А. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. ***, ревандикационен иск по чл. 108 от
ЗС за признаване за установено спрямо ответника А. Д. С., че ищецът Я. А. Д.
е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-
14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Пещера, ул. ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
9
идентификатор 56277.503.243, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: имот с
идентификатор 56277.503.243.1.1, стар идентификатор: няма, която реална
част представлява две помещения (стая и коридор), разположени в
северната част на имот (приземен етаж) с идентификатор
56277.503.243.1.3 по КККР на гр. Пещера, на основание договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997
г. на съдия при Районен съд – Пещера и за осъждане на ответника А. Д. С. да
предаде на ищеца Я. А. Д. владението върху така описаната реална част от
имот (приземен етаж) с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр.
Пещера. ОСЪЖДА Я. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. ***, да заплати на А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера,
ул. ***, сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10