Решение по дело №1204/2025 на Административен съд - Хасково

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К. Й. Т. от гр. гр.С., депозирана чрез процесуален представител, насочена против Решение №67/11.03.2025г., постановено по АНД № 67 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 9904087, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че установената от районния съд фактическа обстановка противоречи на посочената в електронния фиш, тъй като съдът и наказващият орган установявали движението на автомобила в противоположна една на друга посоки. Поддържа се заявеното още пред районния съд, че точното място на извършване на нарушението не е отбелязано надлежно, тъй като не било посочено срещу кой номер или на кой километър от пътя е осъществено то. Сочи се също, че районният съд не изяснил фактическата обстановка, тъй като нямало данни да изискал поискания от касатора съответен снимков материал и да отчете дали е възможно да се разчете рег. номер на автомобила. Излагат се и доводи, че съдът не е проверил за изпълнение изискванията на чл.6, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В тази връзка се твърди, че процесното място на позициониране на автоматизираното техническо средство не отговаряло на нужните показатели спрямо изискванията на посочената разпоредба от наредбата. Същото било и нецелесъобразно предвид територията на ОДМВР-Хасково, наличните АТСС и участъците с концентрация на ПТП и интензитетът на пътното движение. Съдът не бил изпълнил и задължението си да изиска доказателства за установяване на наличието на пътен знак Е 24, като същият бил задължителен по смисъла на чл.133а от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци .

По изложените в касационната жалба съображения се моли да се отмени изцяло обжалваното решение, ведно с потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът - ОД на МВР, гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 9904087 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 08.09.2024г.нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на К. Й. Т. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че електронния фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на наказаното лице, а описаното в ЕФ нарушение е доказано.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM-S1, което безспорно представлява преносима мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата, е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш нарушения за установяване на които са използвани не само стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Правилно съдът е достигнал до извода, че оспорения пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. По делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване касателно процесната мобилна система, а видно от приложения Протокол за проверка № 011-СГ-ИСИС/ 15.02.2024г. към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация към датата на заснемане на нарушението.

Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за датата на използване (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), съпроводен със снимка от разположението на уреда, на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТСС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол, наличието на общо ограничение на скоростта и посоката, в която е осъществяван той, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения, посочени са трите имена на съставилото го длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Т.е. протоколът съдържа необходимите по обем реквизити и е годно доказателство. Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в контролирания участък. Неоснователно се твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка като не е изискал необходимия снимков материал. Обратно на соченото от касатора, по делото като част от административнонаказателната преписка, представена ведно с жалбата до съда е приобщен снимков материал на посоченото в електронния фиш м.п.[населено място] това не е имало необходимост съдът да изисква нов такъв. На снимковия материал приобщен в хода на въззивното производство ясно личи регистрационния номер на заснетото моторно превозно средство. Видно е от справката за същото, че негов собственик е именно касаторът. Последният не е представил декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която да е посочил друго лице, управлявало автомобила му на посочените в ЕФ дата и място. Ето защо правилно и в унисон с чл.188, ал.1 от ЗДвП е ангажирана именно неговата отговорност.

Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснето изображение от посоченото в ЕФ АТСС. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, нито се сочат от касатора, а срещу приетите и събрани от РС не е възразено.

Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението по цитирания по-горе текст от ЗДвП и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл. 189, ал.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишаване на скоростта за движение в този пътен участък.

Наведените в жалбата съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон, са неоснователни. В случая въззивният съд правилно като е взел предвид представените по делото и съдържащи се в административно-наказателната преписка писмени документи е възприел, че описаното в електронния фиш нарушение се доказва и че не са допуснати съществени нарушения при провеждане на процедурата по установяването му.

В електронния фиш мястото на нарушение е достатъчно ясно посочено по начин по който не би могло да буди съмнение както за касатора, така и за съда къде точно е осъществено деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност. Действително същото е недотам прецизно и точно посочено в проверявания съдебен акт при излагане на фактическата обстановка, но това обстоятелство в конкретиката на случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необходимост от отмяна на решението на районния съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Липсата на анализ дали мястото на поставяне на АТСС отговаря на критериите, посочени в чл.6, ал.2 наредбата не представлява нарушение на същата от категорията на съществените, тъй като деянието за което е ангажирана отговорността е установено по безспорен и категоричен начин. Обстоятелството как е избрано това място не подлежи на съдебен контрол. Настоящото производство е административнонаказателно и в него се събират доказателства, които обосновават извършването или неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият орган, след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства, с които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС не е сред тези елементи, тъй като забраната за превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС. В тази насока е и сформираната в страната практика на касационните инстанции.

Наредба № 18 от 23.07.2001г. към настоящия момент не съществува в правния мир и не следва да бъде коментирана. Необходимо е да се посочи, че относимата наредба уреждаща правилата и реда за използване АТСС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е именно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. издадена на основание чл. 165 ал. 3 от ЗДвП. Съдържащото се в чл. 7 от същата изискване местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи е отменено с ДВ бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г., и към датата на извършване на нарушението, в същия нормативен акт такова изискване за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак Е 24 вече не се е съдържало.

Като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Хасково е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, предвид обстоятелството, че ответникът не претендира такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №67/11.03.2025г., постановено по АНД № 67 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г.

Решението е окончателно.