Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.06.2017
година град Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 15.05. 2017 година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.д. №
309 по описа за 2016 година
за да
се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по предявени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът "Ю."
АД твърди, че на 09.11.2006г. е сключил със "С." ЕООД договор за банков кредит, допълнен и изменен с
Анекс №1 от 06.04.2007 г., Анекс №2 от 08.11.2007 г. и допълнително споразумение от 12.11.2010 г. По силата на
договора за кредит на ответното
дружество е предоставен кредит в размер на 30 000 лева, като същият е усвоил
цялата до посочения размер, с краен срок за погасяване 180 месеца, считано от
09.11.2006 г., датата на откриване на заемна сметка, при лихва, план на
погасяване и други условия, подробно описани в договора за кредит.
Впоследствие към договора за
кредит е сключен Анекс №2 от 08.11.2007 г., с който размерът на предоставената
на Кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства е увеличена със сума в
размер на 20 000лв., с което общият размер на предоставения от банката и усвоен
от кредиполучателя кредит възлязъл на 50 000лв.
Твърди се, че считано от
27.11.2012г. и до настоящия момент кредитополучателят не изпълнява задълженията
си за плащане на главницата, от 05.11.2012г. и до настоящия момент-
задълженията си за плащане на лихвата и от 07.06.2012г. и до настоящия момент-
задълженията си за плащане на такси и разноски по Договора за кредит. Поради
неплащане в срок на дължимите погасителни вноски, лихви и такси и на основание
чл. 24 б. „г" от Договора за кредит, банката обявила кредита изцяло за
предсрочно изискуем в пълния му размер, като се посочва, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит настъпила на 27.11.2012г. чрез връчена на
19.11.2012г. Нотариална покана рег. № 2291, том I, №164 от 15.11.2012 г. на
нотариус ***, с район на действие РС - Стара Загора, с рег.№ 402 за предсрочна
изискуемост на управителя на "С." ЕООД към посочения момент - К.С.В..
Към датата на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем общият
размер на непогасената по договора за кредит сума бил, както следва: 50 000лв.
(петдесет хиляди лева) - главница, 4 039.17лв. (четири хиляди тридесет и девет
лева и 17 стотинки) - договорни лихви и 810.00лв. (осемстотин и десет лева) -
такси и застраховки.
След получаване на
нотариална покана за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за кредит
длъжникът извършил частични погашения по договора за кредит в общ размер на 4 886,
41лв., след което преустановил плащанията.
За да реализира вземането си
по принудителен ред кредиторът „Ю." АД поискал издаването на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист чрез заявление до
Районен съд - Стара Загора. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д.
№3932/16г. по описа на СтРС, и издадена Заповед за изпълнение. на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2427/18.08.2016г. и
изпълнителен лист към нея. С оглед принудителното удовлетворяване на
претендираните от банката суми било образувано изпълнително дело при частен
съдебен изпълнител ***, рег. № 765, с район на действие - Окръжен съд -Стара
Загора. След връчването на поканата за доброволно изпълнение и препис от
заповедта за изпълнение срещу нея ответникът „С." ЕООД депозирал писмено
възражение срещу заповедта, което обуславя и правния интерес на банката от предявяването
на настоящия установителен иск.
Поради това "Ю."
АД моли съда да признае за установено по отношение на "С." ЕООД
съществуване на следните вземанията на "Ю." АД :
- главница - 50 000 лева
(петдесет хиляди лева) за периода от 27.11.2012г. до 11.08.2016г.;
- договорни лихви - 24
948,15 лева (двадесет и четири хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и
петнадесет стотинки) за периода от 05.11.2012 г. до 11.08.2016г.;
- такси и разноски - 521,50
лева (петстотин двадесет и еднн лева и петдесет стотинки) за периода от
07.06.2012г. до 11.08.201бг.;
- законна лихва за забава от
18.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е депозирал в
срок отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете, като неоснователни и недоказани по основание и размер.
Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането. Позовава се на нищожност на
процесния договор и анексите
към него. Оспорва обстоятелството, че ищецът е обявил кредита изцяло за предсрочно
изискуем. Оспорва основанието и размера на претенциите на ищеца за главница,
лихви, такси и разноски по договора за кредит.
Направено е възражение за
нищожност на клаузи договора за банков кредит от 09.11.2006 г. и впоследствие
подписаните анекси, подробно описани в отговора, поради противоречието им със разпоредби от ЗЗП.
Постъпила е допълнителна
искова молба, в която се излагат съображения по направените с отговора
възражения.
Отговор на допълнителната
искова молба не е постъпил.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира
за установено следното:
Между страните е сключен договор за банков кредит,
допълнен и изменен с Анекс №1 от 06.04.2007 г., Анекс №2 от 08.11.2007 г. и допълнително споразумение от
12.11.2010 г. По силата на договора за кредит на ответното дружество е предоставен кредит в размер на 30 000 лева, като
същият е усвоил цялата сума до посочения размер, с краен срок за погасяване 180
месеца, считано от 09.11.2006 г., датата на откриване на заемна сметка, при
лихва, план на погасяване и други условия, подробно описани в договора за
кредит.
Към договора за кредит е
сключен Анекс №2 от 08.11.2007 г., с който размерът на предоставената на
Кредитополучателя кредитна линия за оборотни средства е увеличена със сума в
размер на 20 000лв., с което общият размер на предоставения от банката и усвоен
от кредиполучателя кредит е в размер на 50 000лв.
Поради неплащане в срок на
дължимите погасителни вноски, лихви и такси и на основание чл. 24 б. „г"
от Договора за кредит, банката обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем в
пълния му размер.
Кредитополучателят "С."
ЕООД е уведомен за предсрочната изискуемост на договора за кредит чрез връчена
на 21.11.2012г. нотариална покана рег. № 2291, том I, №164 от 15.11.2012 г. на
нотариус ***, с район на действие РС - Стара Загора, с рег.№ 402 на управителя
на “С.” ЕООД към посочения момент - К.С.В. при отказ. Към датата на обявяване
на договора за кредит за предсрочно изискуем общият размер на непогасената по
договора за кредит сума бил, както следва: 50 000 лв. - главница, 4 039,
17лв. - договорни лихви и 810 лв. -такси и застраховки.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3932/2016 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора в полза на "Ю."
АД е издадена Заповед № 2427/18.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: главница - 50 000 лв. за периода от
27.11.2012г. до 11.08.2016г. ведно със законна лихва за забава от 18.08.2016г. до окончателното изплащане на
вземането;договорни лихви - 24 948,15 лв. за периода от 05.11.2012 г. до
11.08.2016г.; такси и разноски -
521,50 лева за периода от 07.06.2012г. до 11.08.2016г. В законоустановения срок
по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от "С." ЕООД против
издадена заповед за изпълнение. Поради това за ищецът "Ю." АД е
предявил настоящия установителен иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява следното:
Съгласно Договор за банков
кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL3840/09.11.2006 г., сключен
на 09.11.2006г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 06.04.2007 г„ Анекс № 2
08.11.2007 г. и Допълнително споразумение от 12.11.2010 г. сключен между "Ю."
АД (с предишно наименование „Ю." АД и „Б." АД), гр. * с ЕИК *** и
"С." ЕООД, гр. *** с ЕИК *** по данни от подробната справка от "Ю."
АД усвояванията и погасяванията на задълженията по кредита са както следва:
Многократно усвояване от
"С." ЕООД, гр. Стара Загора в рамките
на разрешения кредитен лимит в размер на 50 000 лв. за периода от 14.11.2007 г.
до 16.09.2010 г. има 66 бр. транзакции по усвоявания на кредит в общ размер на 613
961,20 лв.
Многократно погасяване от
"С." ЕООД, гр. Стара Загора в рамките на разрешения кредитен лимит в
размер на 50000 лв. за периода от 21.11.2007 г. до 11.08.2016 г. има 95 бр.
транзакции по погасяване на главница по кредита в общ размер на 56 3961,20 лв.
Начислена лихва по редовна
главница от "Ю." АД по Договора за банков кредит за периода от
21.11.2007 г. до 11.08.2016 г. е в общ размер на 51 344,13 лв.
Погасена лихва по редовна
главница от "С." ЕООД, гр. Стара Загора по Договора за банков кредит
за периода от 21.11.2007 г. до 12.08.2014 г. има 55 бр. транзакции по
погасяване на лихва по редовна главница по кредита в общ размер на 26 395,98
лв.
Начислена такси и
застраховки от "Ю." АД по Договора за банков кредит за периода от
30.09.2009 г, до 10.11.2015 г. е в общ размер на 1574,56 лв.
Погасени такси и застраховки
от "С." ЕООД, гр. Стара Загора по договора за банков кредит за
периода от 08.10.2009 г. до 12.08.2014
г. има 23 бр. транзакции по погасяване на такси и застраховки по кредита в общ
размер на 1053,09 лв.
В резултат на гореизложеното
остатъците от задълженията по Договора за банков кредит на "С." ЕООД,
гр. Стара Загора към "Ю." АД са както следва:
Общо дължима главница - 50 000 лв. 613 961, 20 лв. /общо усвоена главница/ - 563
961,20 лв. /общо погасена главница/
Общо дължима лихва - 24948,15 лв.
51344,13 лв. /общо начислена
лихва/ - 26 395, 98 лв. / общо погасена лихва/
- Общо дължими такси и застраховки
- 551,50
лв.
1574,56 лв. /общо начислени
такси и застраховки/ - 1053,06 лв. /общо платени такси и застраховки/
По въпрос 2 поставен от
ответника по делото /"С. " ЕООД, гр. Стара Загора вещото лице да даде
вариант на погасяване на направените плащания как същите ще погасят
задължението, ако бъде прогласена нищожността на точките от договора за банков
кредит от 09.11.2006 г. и впоследствие подписаният анекс 2 от 08.11.2007 г.
описани в писмения отговор
Съдебно - счетоводната
експертиза не е в състояние да отговори на така поставения поради неналичието
на разпореждане за разкриване на банкова тайна от Окръжен съд - Стара Загора за
достъп до кредитното досие на "С." ЕООД, гр. Стара Загора в "Ю."
АД, гр. София по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия" № ВL3840/09.11.2006
г., сключен на 09.11.2006г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 06.04.2007 г.,
Анекс № 2 от 08.11.2007 г. и Допълнително споразумение от 12.11.2010 г. сключен
между "Ю." АД (с предишно наименование „Ю." АД и „Б." АД),
гр. София с ЕИК *** и "С." ЕООД, гр. Стара Загора с ЕИК ***.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Съгласно
чл. 430, ал. 1
от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Нормата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ предвижда, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. По делото е безспорно
установено, че “Ю.” АД (с предишно
наименование “Ю.” АД и “Б.” АД) е изпълнила задълженията си по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия" № ВL3840/09.11.2006 г., допълнен и изменен с Анекс № 1
от 06.04.2007 г. като е предоставила на ответното
дружество кредит в размер на 30 000 лв., като същото е усвоило цялата сума до
посочения размер, с краен срок за погасяване 180 месеца. С Анекс №2 от
08.11.2007 г. размерът на предоставената на кредитополучателя кредитна линия за
оборотни средства е увеличена със сума от 20 000 лв., с което общият
размер на предоставения от банката и усвоен от кредиполучателя кредит възлиза
на 50 000 лв.
Поради неплащане в срок на дължимите
погасителни вноски, лихви и такси и на основание чл. 24 б. “г” от Договора за
кредит, банката обявила кредита изцяло за предсрочно изискуем в пълния му
размер.
Съгласно
т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост настъпва при
кумулативното наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото право от банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В настоящия случай длъжникът
"С." ЕООД е уведомен за предсрочната изискуемост на договора за
кредит чрез връчена на 21.11.2012г. нотариална покана рег. № 2291, том I, №164
от 15.11.2012 г. на нотариус ***, с район на действие РС - Стара Загора, с
рег.№ 402 на управителя на "С." ЕООД към посочения момент - К.С.В.
при отказ. Поради това съдът приема, че ответното дружество е уведомено за
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че общо дължима главница е в размер на 50 000 лв., дължимата договорна лихва е в размер на 24 948,15 лв. и общо дължими такси и застраховки са в
размер на 551,50 лв. В
тежест на кредитополучателя “С.” ЕООД
съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи пълно и главно, че е изпълнил
задължението си за заплащане на дължимите вноски по договора за банков кредит,
но доказателства в тази насока не са представени. Ето защо съдът намира, че
предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По
направеното възражение за погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване
на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на банката. Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за
заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.
Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за
главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност, която в конкретния случай не е изтекла, тъй като изискуемостта е
настъпила на 27.11.2012 г., а искът е предявен на 18.08.2016 г.
Спорен е
въпросът дали анюитетните вноски, които включват в себе си главница /размерът
на отпуснатия паричен заем/ и възнаградителна лихва /цената на кредита/ се
погасяват с общата петгодишна давност или за тях следва да се прилага кратката
тригодишна давност. Относно главницата е формирана задължителна практика на ВКС
/цитирана по-горе/, според която се прилага общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Възнаградителната
лихва следва да се възприеме като едно единно фиксирано или определяемо
задължение, представляващо възнаграждението на банката по предоставянето на
услугата - паричен ресурс, което е разсрочено и включено заедно с главницата
към общото задължение по кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни
вноски. Възнаградителната лихва не е типична
законна лихва или уговорена лихва за забавено плащане /наказателна лихва,
мораторна неустойка/ и се включва в анюитетната вноска, поради което следва тя
също да се погасява с общата петгодишна давност и за нея да не се прилагат
правилата на чл. 111 ЗЗД
/в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г.,
IV г. о., ГК, където е приел, че давността при анюитетните вноски следва да се
брои пет години назад от момента на сезирането на съда с исковата молба
/съответно заявлението/. Възприемайки тези изводи, настоящият състав приема, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение като подадено на 18.08.2016 г.
прекъсва течението на погасителната давност по отношение на всички анюитетни
вноски, дължими след 18.08.2011 г., съгласно чл. 116, б.
"б" ЗЗД, поради което възражението за погасяването по
давност на възнаградителната лихва е неоснователно, защото същата е начислена
за периода 05.11.2012 г. – 11.08.2016 г.
По
направеното възражение за нищожност на процесния договор и анексите към него.
Неоснователно
е възражението на ответника за нищожност на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал.3,
чл. 21 от Договора за кредит, както и на чл. 3 от Анекс № 2/08.11.2007 г.,
поради неравноправност на клаузите по отношение на ответника, като потребител и
противоречие с разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т. 12 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В
разпоредбата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП е посочено, че неравноправна е клауза в
договор, сключен с потребител, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Основанието
за промяна на приложимата по Договора лихва, едностранно от Банката, е посочена
изрично в него и то именно в дискутираните разпоредби от Договора за кредит,
като с подписването на Договора за кредит и анексите към него ответникът е дал
съгласието си за това.
Освен
това разпоредбата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП не се прилага в случаите, когато
доставчикът на финансови услуги, какъвто несъмнено е банката си запазва правото
при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент,
дължим от потребителя или стойността на всички други разходи, свързани с
финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел
задължение да уведоми по договора в 7-дневен срок за това и насрещната страна и
по договор тя има правото незабавно да го прекрати (аргумент от чл. 144, ал. 2,
т. 1 от ЗЗП). Видно от клаузите на процесния договор, ищецът, в качеството си
на доставчик на финансова услуга, е изпълнил предпоставките на специалната
норма на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал.2. т.2 от ЗЗП. Поради това възраженията на
ответника за нищожност на посочените клаузи от Договора за кредит поради
неравноправност на същите съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП са неоснователни.
По възражението
за неравноправност на клаузите поради противоречие с чл. 143, т. 12 ЗЗП:
В разпоредбата
на чл. 143, т. 12 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза, съдържаща се в
договор с потребител, която предвижда цената да се определя при получаването на
стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или
доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора за кредит, ответникът по настоящия спор е бил свободен
във всеки един момент, независимо от промяната в лихвения процент, да изплати
дълга по кредита - както изцяло, така и частично, въз основа на писмена молба и
след изпълнение на условията, предвидени в Договора за кредит.
Освен
това съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са индивидуално
договорени с ответника. Този извод намира подкрепа от представените по делото
анекси и допълнително споразумение към Договора за кредит между страните, които
са съобразени с финансовите затруднения на кредитополучателя. Видно от
съдържанието на Анекс № 2 от 08.11.2007г., сключен между страните, е
предоговорен чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, като дължимата от ответника
лихва е намалена спрямо първоначалните условия по Договора за кредит. Така,
след подписване на Анекс № 2 от 08.11.2007г., размерът на дължимата от
ответника годишна лихва за предоставения кредит става действащият базов лихвен
процент за малки фирми (БЛПМФ) в лева, намален с 1 /един/ пункт, вместо
дължимия дотогава размер - БЛПМФ, увеличен с договорна лихвена надбавка в
размер на 4,5 /четири цяло и пет десети/ пункта. Поради това възраженията на
ответника за нищожност на посочените клаузи от Договора за кредит поради
неравноправност на същите съгласно чл. 143, т. 12 от ЗЗП са неоснователни.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на
“С.” ЕООД съществуване на вземането на “Ю.”
АД по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия" № BL3840/09.11.2006 г., сключен
на 09.11.2006г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 06.04.2007 г., Анекс № 2
08.11.2007 г. за главница в размер на 50 000 лв. за периода от 27.11.2012г. до
11.08.2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
18.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер
на 24 948,15 лв. за периода от 05.11.2012 г. до 11.08.2016г. и такси и разноски
в размер на 521,50 лв. за периода от 07.06.2012г. до 11.08.2016г., за които е
издадена Заповед
№ 2427/18.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3932/2016 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът
следва да заплати на "Ю." АД
направените по ч. гр. д. № 3932/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
разноски за държавна такса в размер на 1 509, 39 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 393, 34 лв.
С оглед
изхода на “С.” ЕООД
следва да заплати на ищеца “Ю.” АД
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 4 207, 73
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С.”
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** съществуване на
вземането на “Ю.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. *** по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия" № ***., сключен на 09.11.2006г., допълнен и изменен с
Анекс № 1 от 06.04.2007 г. Анекс № 2 08.11.2007 г. за главница в размер на 50 000 лв. за периода от 27.11.2012г. до 11.08.2016 г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.08.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 24 948,15 лв. за периода от 05.11.2012 г. до 11.08.2016г.
и такси и разноски в размер на 521,50 лв. за периода от 07.06.2012г. до 11.08.2016г., за които е издадена Заповед № 2427/18.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 3932/2016 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА “С.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на “Ю.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. *** направените по ч. гр. д. № 3932/2016 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 1 509,
39 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 393, 34 лв.
ОСЪЖДА “С.” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на “Ю.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. *** направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 4 207, 73 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: