Решение по дело №4577/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 23.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 4577 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на И.П.М., чрез надлежно упълномощения представител адв. С.Д.К. от САК, срещу съдебно решение № 268294 от 07.11.2019г., постановено по гр. д. № 4380/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91 с-в. Решението се обжалва в частта относно присъдената издръжка на родените от брака деца на страните, за разликата над минималния по закон размер до 200 лева за всяко от децата. В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваните части е недопустимо, неправилно и необосновано. Изложени са подробни съображения.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. Претендира разноски пред въззивната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна К.М.М., чрез упълномощената адвокат Н. И. И. от АК – гр. Враца, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска съдът да се произнесе с решение, с което да остави в сила като правилно и законосъобразно решението на първата инстанция и да се отхвърли изцяло въззивната жалба. Сочи доказателства. Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на родителите на малолетните деца и облигационни задължения на въззивника.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 268294 от 07.11.2019г., постановено по гр. д. № 4380/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91, съдът се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 49, ал. 3 от СК, като е прекратил с развод сключеният на 09.10.2010г. между страните граждански брак; постановил е занапред съпругата да носи предбрачното си фамилно име А.; предоставил е ползването на семейното жилище на мъжа; възложил е упражняването на родителските права върху родените от брака деца С. И. М. и Д. И. М. на майката и е определил местожителството им на нейния постоянен адрес; осъдил е И.П.М. да заплаща на С. И. М. и Д. И. М., чрез тяхната майка и законен представител К.М.М. месечна издръжка от 1-во до 5-то число на месеца в размер на по 200 лева за всяко дете, считано от 23.01.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил исковете до пълния предявен размер от по 300 лева за всяко дете. С решението е допуснато предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка. Определен е режим на лични отношения на И.П.М. с децата С. И. М. и Д. И. М.. Осъдил е И.П.М. и К.М.М. да заплатят на СРС окончателна държавна такса за прекратяването на брака от по 20 лева, а И.П.М. и още 576 лева – държавна такса върху постановената издръжка. Решението в отхвърлителната част за разликата над 200 лв. до 300 лева е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Внесена е и държавната такса за въззивното производство. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Настоящият съдебен състав приема, че изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, касаят неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е допустимо. В исковата молба ищцата К.М.М. е поискала ответникът И.П.М. да бъде осъден да заплаща на всяко от малолетните си деца С. И. М. и Д. И. М. месечна издръжка в размер на по 300 лева, но не е посочила начален момент от който претендира издръжката. С доклада по делото първостепенният съд също не е посочил начален момент на претендираната от ищцата месечна издръжка за всяко дете (лист 41 и лист 61 от делото на СРС), поради което и след като ищцата не е претендирала месечна издръжка за децата от по-ранен момент (най-късно от датата на исковата молба), тя не е предявила иск за месечна издръжка на децата от конкретна начална дата. Предмет на съдебното установяване са съществуващи или съществували спорни права, а не бъдещи такива. В този случай и на основание чл. 59, ал. 2, предл. посл. СК първоинстанционният съд е следвало да присъди служебно месечната издръжка на малолетните деца С. И. М. и Д. И. М., без да е обвързан от предварително посочения от ищцата размер, но е бил длъжен да съобрази задължителните указания относно началния момент на издръжката, дадени в т. 17, изр. 1 от ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС. В цитираното ПП на ВС е прието, че началният момент на служебно присъдената издръжка за деца е влизането в сила на решението относно развода и родителските права. В случая, присъждайки месечната издръжка за децата, считано от датата на исковата молба, районният съд не е нарушил диспозитивното начало на гражданския процес и произнасянето му не е „свръх петитум“, а е приложил неправилно закона.

Поради изложеното въззивният състав приема, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за началната дата на месечната издръжка на децата, като същата бъде присъдена, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права и се съобрази, че фамилното име на въззивницата е А., след влизане в сила на първоинстанционното решение в тази част. Присъдената месечна издръжка за децата се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК), в каквато насока са и указанията по т. 17, изр. последно от ПП № 5/16.11.1970 г. по гр. дело № 5/1970г. на ВС.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част относно размера на присъдените издръжки са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка за двете деца съдът се съобразява с нуждите на всяко дете и с възможностите на задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по основателността на иска.

Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред въззивната съдебна инстанция е прието ново писмено доказателство за брутния доход на майката, който е в общ размер от 11 393 лева за периода от м. 03.2020г. до м.02.2021г., а нетния ѝ доход за този период е в общ размер от 8 873.87 лева.

За доходите на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, от въззивната инстанция е събрано ново доказателство за времето след постановяване на обжалваното съдебно решение. Установява се, че за периода от м.02.2020г. до м.01.2021г. И.П.М. е реализирал брутен доход в общ размер от 12 120 лева, а нетния му доход за този период е в общ размер от 9 404 лева. Тези доказателства не са оспорени от страните и съдът не намира основание да не ги кредитира (лист 52-53 от делото).

Страните не спорят, че малолетната С. И. М. е ученичка в начално училище, редовна форма на обучение.

При представените във въззивното производство и неоспорени писмени доказателства за доходите на родителите, въззивният съд приема, че и двамата са здрави и в трудоспособна възраст. Не доказа основателна причина за невъзможност родителите да реализират доходи в размер поне на средната работна заплата за гр. София (за бащата - включително и ако е необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места в страната или чужбина). Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на малолетните си деца е безусловно.

Детето С. И. М. е родено на *** г., т.е. то е навършило 9 години и 6 месеца (към датата 08.03.2021г.), поради което се нуждае от средства за съществуване, образование, спорт и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с минималната месечна издръжка, която е определена от закона. Следва да се отбележи, че определеният от първостепенния съд размер на издръжката, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, е незначително по-голям от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 650 лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.50 лева).

Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето С. са необходими месечно общо около 450 лв. - съобразявайки изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му, т.е. сума в размер на 250 лв. месечно. Съобразявайки нормата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК съдът следва да потвърди размера на присъдената от първата инстанция издръжка от 200 лева за детето С..

Детето Д. И. М. е родено на *** г., т.е. то е навършило 6 години и 3 месеца (към датата 08.03.2021г.), поради което се нуждае от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да се покрият с минималната месечна издръжка, която е определена от закона. За издръжката на детето Д. са необходими месечно общо около 350 лв., които да му осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно полаганите непосредствени грижи от майката и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето, т.е. сума в размер на 200 лв. месечно. До този извод е достигнал и първостепенния съд, поради което в тази част обжалваното решение следва да се потвърди.  

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Пред настоящата инстанция бяха събрани нови доказателства установяващи и месечни задължения на въззивника по облигационно правоотношение (договор за наем от 09.02.2021г.). Последното безспорно се отразява на възможностите на бащата да дава издръжка за двете си деца, но въззивникът приоритетно дължи заплащане издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо дали може да се издържа от имуществото си - арг. от чл. 143, ал. 2 от СК.

Следва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част относно размерите на издръжката на двете малолетни деца на страните, е правилно постановено - при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху месечната издръжка на децата.

По разноските пред въззивната инстанция:

Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева, които са направени съгласно отразеното в бланковия договор за правна защита и съдействие № 4 от 25.02.2020г. (лист 46 от въззивното дело). Адвокатският хонорар е договорен и заплатен. В договора е вписан начина на плащане – в брой. Това вписване за направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, релевирано от представителя на въззивника, е основателно, поради което съдът го определя на 400 лева, съгласно чл. 21, предл. 2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което са приети писмени доказателства и е даден ход на устните състезания, т.е. не е налице правна и фактическа сложност на въззивното производство, която да обуславя адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 600 лева.

Въззивникът няма право на разноски, предвид изхода на спора и извода за неоснователност на въззивната жалба относно размера на месечните издръжки за двете деца.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 268294 от 07.11.2019г., постановено по гр. дело № 4380/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, в частта, с която И.П.М., ЕГН **********, е осъден да заплаща месечна издръжка от 1-во до 5-то число на месеца от по 200 (двеста) лева за детето С. И. М., ЕГН ********** и за детето Д. И. М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К.М.М., ЕГН **********, считано от 23.01.2019г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.М. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права, постановено по гр. дело № 4380/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Д. И. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.М. А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от влизането в сила на решението относно развода и родителските права, постановено по гр. дело № 4380/2019 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на К.М. А., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски по въззивно гр. дело № 4577/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.П.М., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 4577/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.