МОТИВИ към присъда № 60/03.06.2013г. по НОХД № 637/2013г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата К.Ф.М. за
това, че на *****г., в гр.П., без надлежно разрешително, е държала, с цел
разпространение, високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло
0.938 гр., със съдържание на активен компонент 52 тегловни % диацетилморфин, на
стойност 112.56 лева – престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на чл.371, ал.1,
т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата признание на фактите по
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимата, и предвид обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да се наложат наказания
Лишаване от свобода и Глоба, при балансиращи отговорността обстоятелства, като Лишаването от свобода се намали с 1/3
съобразно чл.58а, ал.1 от НК и се изтърпи ефективно при първоначален общ режим,
с приспадане на предварителното задържане на подсъдимата по делото. Предлага
веществените доказателства – наркотични вещества да се отнемат в полза на
Държавата, останалите такива да се унищожат като вещи без стойност, с
изключение на мобилния телефон, чорапа и паричната сума, които да се върнат на
подсъдимата, тъй като не са налице основания за отнемането им.
Защитата на подсъдимия, в лицето
на адв.С.Д., не оспорва фактите по делото, предлага съдът да обсъди
възможността за прилагане разпоредбата на чл.55 от НК и определяне на
наказанието Лишаване от свобода под минимума, предвиден в закона, като настоява
на подсъдимата да се даде шанс за поправяне, в среда извън затворническо
заведение, а именно с отлагане изпълнението на наложеното й наказание.
Подсъдимата К.М. лично, моли за по-леко
наказание, каквото заявява, че според нейните разбирания е условното такова.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
К.Ф.М., е родена на ***г. в гр.П., живуща ***, българка,
българска гражданка, без образование, неграмотна, неработеща, омъжена, осъждана-реабилитирана, с ЕГН **********.
Подс.К.М. призна фактите,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Подсъдимата М. ***, където е
постоянният й адрес, но след смъртта на сестра й, посещавала и ползвала за
различни нужди и къщата на последната на ул.”***” № ** в града. На ***г., подс.М.
отишла в дома на починалата й сестра, за да изпере дрехи, в намираща се там
перална машина. Срещнала затруднения при стартиране на определена функция на
машината, поради което извикала на помощ св.Г.Д. – живееща на семейни начала с
брат й Р. Х. Св.Д. се отзовала на поканата и започнала да разучава пералната
машина, през което време забелязала, че до къщата на ул.”***” № **, от страна
на улицата, дошло лице, което тя познавала като наркоман. Това лице извикало
подс.М. и получило от нея оформено топче от найлон, с кафяво вещество в него,
срещу което й дало пари. По същото време, подс.М. държала в своя фактическа
власт, именно в тази къща, наркотично вещество – хероин, с общо тегло 0.938 гр.,
което възнамерявала да разпространява, като го продава. Веществото било
обособено от подсъдимата в отделни полиетиленови пликчета, завързани в единия
им край, общо 46 на брой. Пликчетата с наркотичното вещество били поставени в
по-голяма найлонова торбичка, която била скрита от подсъдимата между седалката
и облегалката на диван в една от стаите на къщата.
Около 11.30ч. на посочената дата
– **г., в VІ РУП П., се получила оперативна информация, че подс.М., известна с
прякора „**”, разпространява хероин от къща на ул.”***” № **, където живеела
след смъртта на сестра й. Подсъдимата била известна на полицейските органи,
като лице от криминалния контингент по линия наркотици. Незабавно след
получаване на информацията се сформирала група от полицейски служители сред
които и св.М.А., която се отправила към адреса за проверка. При пристигането им
на място, полицаите установили в двора на къщата подс.М. и св.Д., като
задържали и двете, запазвайки местопроизшествието. Последвало извършване на
претърсване и изземване в къщата, при което в жилищна стая, в която се влизало
от двора, в посока север, на диван с Г-образна форма, между седалката и
облегалката, били открити описаните вече 46 найлонови пликчета, завързани в
единия си край, съдържащи хероин с общо тегло 0.938 гр., поставени в по-голяма
найлонова торбичка. След описване на намерените найлонови торбички, подсъдимата
заявила, включително и пред присъстващите поемни лица при претърсването –
свидетелите К.С. и В.М., че намерените найлонови топчета с кафяв прах са нейни.
На подсъдимата бил извършен и личен обиск, при който се открили и иззели – от
дясна чашка на сутиен – детски чорап с намиращи се в него 2 банкноти с номинал
от по 10 лева, 3 банкноти с номинал от по 5 лева и 3 банкноти с номинал от по 2
лева, от лява чашка на сутиен – портмоне от плат с 2 банкноти с номинал от по
20 лева, 1 банкнота с номинал от 10 лева, 1 банкнота с номинал от 5 лева и 9
банкноти с номинал от по 2 лева, от ляв джоб на елек без ръкави – 5 монети с
номинал от по 1 лев, 6 монети с номинал от по 0.50 лева, 7 монети с номинал от
по 0.20 лева и 4 монети с номинал от по 0.10 лева, от десен джоб на елека без
ръкави – мобилен телефон „***” ** с ИМЕЙ **** и СИМ карта на „***”.
Прокурорът е възприел
заключението на изготвената химическа експертиза, което е пресъздал в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и съгласно което веществото в 46-те
броя торбички представлява хероин, с общо тегло 0.938 грама, със съдържание на
активен компонент 52 тегловни % диацетилморфин. Остатъка от същото след
извършване на експертното изследване е изпратен за съхранение в ЦМУ София.
Хероина е включен в Списък І от
Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено
е за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Неговото придобиване,
притежаване и използване попада под забраната на чл.30 от ЗКНВП.
Цената на наркотичното вещество,
описано по-горе, е изчислена съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството и е 112.56 лева.
Така изложените факти, подс.К.М.
призна, и се съгласи за тях да не се събират други доказателства.
Описаната фактическа обстановка, се
установява безспорно от събраните по делото доказателства. Тя се установява, на
първо място от признанието направено от подс.М., по реда на чл.371, т.2 от НПК,
и на следващо - от показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал, както
и от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза, от писмените доказателства - прочетени на основание чл.283 от НПК и
приобщени към доказателствения материал по делото, които подкрепят признанието,
направено от подсъдимата.
От правна страна:
Подсъдимата
К.М. е осъществила състава на престъплението
по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за това, че на ****г. в гр.П., е държала, с цел
разпространение, високорисково наркотично вещество – хероин, с общо нето тегло
0.938 гр., със съдържание на активен компонент 52 тегловни % диацетилморфин, на
стойност 112.56 лева.
По тази правна квалификация, съдът
я призна за виновна.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на инкриминираната дата, подс.К.М. е държала в своя
фактическа власт, посоченото количество високорисково наркотично вещество – хероин,
с цел разпространение. Самата тя не отрича това обстоятелство, изказвайки
разкаяние за стореното. Броя обособени отделни дози, намерени и иззети от
ползвания от нея имот, както и показанията на св.Д., видяла как подсъдимата
предава срещу пари найлоново топче с кафяв прах на лице-наркоман, малко преди
задържането й, показанията и на свидетелите полицейски служители, обосновават в
достатъчна степен извода за целта, с която това вещество е държано от
подсъдимата. Така, и наред с посочения по-горе забранителен режим, съставът на
чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, се явява изпълнен изцяло от подсъдимата.
Деянието
е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено опасният му характер, предвиждала е и е искала, настъпването на неговите
обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – висока, с оглед обществените отношения,
които засяга, и степента на обществената опасност на дееца – не висока, предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, съдействието
на разследващите, оказано при извършване на претърсването, тежкото семейно и
материално положение – подсъдимата е безработна, има две, пълнолетни деца,
които живеят с нея и съпругът й, полага грижи и за трите деца, на починалата си
сестра, като отчете и отегчаващото отговорността обстоятелство – лошите
характеристични данни, свързани с данните за старо осъждане по чл.354а от НК; и
при спазване разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК за определяне на наказанието в
тези случай при условията на чл.58а от НК, прецени, че наказанието следва да се
определи съобразно чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, в рамките на параметрите предвидени в закона за извършеното от
подсъдимата деяние по чл.354а от НК, а именно - Лишаване от свобода от 2 до 8
години и Глоба от 5 000 до 20 000 лева. Съобразявайки изложеното
по-горе, относно обществената опасност на деянието и дееца, както и обвързан от
разпоредбите уреждащи начина на определяне на наказанието Лишаване от свобода
при проведено съкратено съдебно следствие, а именно – за прилагане разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, указващ намаляване с една трета на определеното по
правилата на чл.54 от НК такова наказание, съдът счете, че следва, на подсъдимата,
да бъде определено наказание Лишаване от свобода в размер на 2 години, което да
се намали с една трета съобразно чл.58а, ал.1 от НК, или крайният размер
наказание Лишаване от свобода, което съдът наложи на подсъдимата е 1 година и 4
месеца, както и Глоба в размер на 5 000 лева, за който вид наказание се
прилага разпоредбата на ал.5 на чл.58а от НК. Тъй като подсъдимата е била
задържана под стража по настоящото дело, от определения общ размер наказание
Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, считано от 24.01.2013г. до влизане на присъдата в законна
сила. Независимо от обстоятелствата, че на практика след законово предвидената
редукция на наказанието Лишаване от свобода, размера на същото се оказва
по-нисък от минимума по чл.354а от НК, то съдът намира за необходимо да посочи
и това, че не намери основания за самостоятелно приложение на разпоредбата на
чл.55 от НК, така както поиска защитата, тъй като в случая наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни по смисъла
на цитираната разпоредба, и не обуславят приложението й сами по себе си.
Относно начина на изпълнение на
наказанието Лишаване от свобода. В случая са налице условията за прилагане
института на условното осъждане, поради което и основните усилия на защитата и
самата подсъдима, бяха насочени именно към обосноваване приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Преценявайки всички относими към начина на изтърпяване на
наказанието Лишаване от свобода обстоятелства – вече коментираните налични
смекчаващи и отегчаващи отговорността такива, както и възможностите за
постигане целите на наказанието, съдът счете, че е необходимо, наложеното на
подсъдимата наказание Лишаване от свобода, да се изтърпи от нея ефективно,
което неминуемо е свързано с откъсване от естествената й житейска среда и
контакти, за да й се даде реална възможност, в условията на изолация от
обществото, да осмисли извършеното от нея и да предприеме мерки за промяна на поведението
си за вбъдеще, като само по този начин може да се окаже предупредително
въздействие и върху останалите членове на обществото и най-вече върху
обкръжението на самата подсъдима – роднини и познати. С отлагане на
изпълнението на наказанието Лишаване от свобода, не могат да се постигнат
посочените цели, нито в индивидуален, нито в генерален план, поради което и
искането в тази насока не бе уважено. Самото задържане на подсъдимата, до произнасяне на присъдата –
около 4 месеца, няма как е постигнало този ефект, така както настоява защитата,
тъй като освен че е продължило кратко време, то е имало характер на
предварително задържане и не е осъзнавано от подсъдимата като наложено й
наказание за извършеното от нея деяние, поради което и, за да изпълни ролята
си, наложеното вече наказание Лишаване от свобода, е необходимо да се изтърпи
ефективно, като само при това положение, свързано с ограничаване на личната
свобода на подсъдимата, ще е налице възможност тя реално да осъзнае репресивния
му характер, като една от последиците на стореното от нея и в тази връзка да
предприеме и действия по промяна на нагласите си по отношение на продажбата на
наркотични вещества за вбъдеще.
Тъй като по отношение на старото си
осъждане, подс.М. е реабилитирана по право, а и от изтърпяване на наложеното й
тогава наказание са изминали повече от 5 години, то и съобразно разпоредбите на
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС вр. и с разпоредбата на §3, ал.2, т.1 от
ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното й наказание
Лишаване от свобода, което да стане в затворническо общежитие от открит тип.
Причини за извършване на
престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, стремеж към
облагодетелстване по престъпен начин.
Остатъка от наркотичното вещество
след изследването, намиращ се на съхранение в ЦМУ София, бе отнето в полза на
Държавата на основание чл.354а ал.6 от НК. Веществените доказателства
полиетиленови пликчета, бе постановено да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в законна сила, тъй като не подлежат на отнемане или
връщане, а останалите веществени доказателства чорап, мобилен телефон и СИМ
карта, както и парична сума в общ размер 123.80 лева – да се върнат на
подсъдимата, тъй като по отношение на тях не са налице основания за отнемането
им.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимата направените по делото разноски, в размер на 161
лева.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: