Решение по дело №2270/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тринадесети юли 2022г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                               

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 2270 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Производството е образувано по подадена жалба от Т.Г.К. срещу Заповед № 2941/16.09.2021г. на Кмета на Община Варна.

Жалбоподателката, в жалбата, в открито съдебно заседание и в писмена защита, чрез процесуален представител оспорва Заповед № 2941/16.09.2021г. на Кмета на Община Варна за прокарване на временен път през имота й. Сочи, че при прокарването на временния път ще бъдат засегнати дърветата находящи се в имота й; че договорът за делба от един на два имота собствени на заинтересованите страни противоречи на изискванията на закона, както и, че има по икономични начини за прокарване на временния път, като трасето му преминава изцяло без да засяга нейния имот, през имота от който е отделен имота, който ще бъде обслужван от временния път.

Ответната страна, Община Варна не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна С.А.М. лично в съдебно заседание оспорва жалбата.

Заинтересованите страни, Д.А.М., Ц.А.М., не се явяват, чрез С.А.М. оспорват жалбата.

Заинтересованата страна С.Д.Д. не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна С.Д.Д. лично и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна „Електроразпределение Север“АД не изразява становище по жалбата.

 

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е заповед № 2941/16.09.2021г. на кмета на Община Варна, с която е наредено: 1. разрешено е на С.А.М., Д.А.М. и Ц.А.М. – собственици на ПИ 10135.2520.71** по КК на гр.Варна, СО „Траката“ прокарване на временен път с ширина 3.50м., като се премине през следните поземлени имоти:

-ПИ10135.2520.1941 по КК на гр.Варна, собственост на Т.Г.К. и Анна Г.К. – насл. на Г.И.К., засягащо югозападния ъгъл на имота, общо засегната площ 82кв.м.;

-ПИ10135.2520.7133 по КК на гр.Варна, собственост на Д.А.М., С.А.М., Ц.А.М., Т.К.Т., С.Д.Д. и С.Д.Д., общо засегната площ 35кв.м.

Временният път се прокарва със срок: до реализиране на улица по ПУП-ПУР на СО „Траката“. Имотите, през които се прокарва временния път не се отнемат.

Указано е в т.3 от диспозитива на заповедта, че размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията, попадащи в трасето на временния път в ПИ 10135.2520.1941 и ПИ 10135.2520.7133 ще бъде определен от Комисия по чл.210 от ЗУТ в Община Варна.

За да издаде оспорената заповед, административния орган е констатирал следното:

Производството е започнало по постъпило в Община Варна заявление вх.№ АУ 117633ВН/07.12.2020г. от Д.А.М., С.А.М., Ц.А.М. с искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.2520.71** по КК на гр.Варна, СО „Траката“, съгласно ПУП-ПУР на СО „Траката“, одобрен с Решение № 551-6, Протокол №10/26-27.07.2012г. на ОС – Варна имота има лице на улица с ОТ 906-905-904-903-901. Най-късото разстояние за прокарване на временен път е по трасето на уличната регулация, като се премине през части от ПИ 1941 и 7133.

С решение 1-4 по протокол 1/14.01.2021г. на Комисия за определяне трасе за достъп до имоти, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019г. на Кмета на Община Варна е допусната процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50м. до ПИ 10135.2520.71** по КК на гр.Варна, СО „Траката“ през части от ПИ 10135.2520.1941 и ПИ 10135.2520.7133. След предварително уведомяване е постъпило в Община Варна възражение от Т.Г.К. (собственик на ПИ 1941). Във възражението е посочено, че липсва опит за споразумение между собствениците; че ПИ 71** се е обособил вследствие делба от стар имот 1941, без да е оставен достъп до вътрешния имот, поради което временният път следва да е през ПИ *** и ПИ 7133, като не засяга части от имот 1941, тъй като при преминаването на временния път през ПИ 1941 ще бъдат премахнати трайни насаждения, ще са наруши нормалното ползване на имота и евентуалното му бъдещо застрояване. Предложен е вариант за прокарване на временен път през ПИ *** и 7133; през съществуващата пътека между имоти *** и 7049, като същата се разшири през ПИ *** и се завие на север през ПИ 30; през път на север от имота на заявителя минаващ между ПИ 1943, 1942 и 1928, като завие на юг и мине покрай западната граница на ПИ 1944, като това е трасе по-късо и не се засягат части от имота; през път на север от ПИ 1928 и 1929, след което пътя да продължи на юг през ПИ **, 6 и 30.

С решение 3-1 по Протокол № 3/25.03.2021г. трасето на временния път с измества на север, като се допуска процедура по прокарване на временен път с обща ширина 3.50м. до ПИ 10135.2520.71** по КК на гр.Варна, СО „Траката“ през части от ПИ 10135.2520.1944 и ПИ 1035.2504.30. След уведомяването са постъпили възражение от К.К.К., като собственик на ПИ 1944 и заявление от Тодор Д.М.. Посочено е във възражението, че имоти 71** и *** са обособени след делба, без при делбата да е оставен достъп до вътрешния имот и поради това временния път следва да се прокара през ПИ ***, че не искано съгласието му за преминаване, както и, че ще се засегнат трайни насаждения в разрез с чл.190, ал.3 от ЗУТ. В заявлението е посочено, че наследниците на П.Г. не са собственици на ПИ 10135.2504.30, че теренът е много стръмен, че пътеката между ПИ *** и 7049 е премахната и има сграда извън границите си. Предлага единствен възможен вариант като се премине през ПИ 1035.2520.***, като желае и осигуряване на достъп до наследственият му ПИ 10135.2504.41, който е оставен без достъп до ПУП – ПУР и за който имало съдебно решение.

С решение 5-1 по Протокол № 5/10.06.2021г. на Комисията постъпилите възражения са уважени е и върнато определеното с решение 1-4, Протокол 1/2021г. трасе за временен път. Терена през ПИ 10135.2504.30 е много стръмен, засягат се големи площи. Искането за прокарване на временен път през ПИ *** не е уважено. Посочено е, че независимо, че ПИ *** и 71** са се обособили вследствие на разделяне на един общ поземлен имот, трасето на временния път трябва по възможност да следва уличната регулация и е направен извод, че в конкретния случай има такава възможност. Констатирано е, че след уведомяването в Община Варна е постъпило възражение от Т.Г.К., собственик на ПИ 1941, в което са изложени същите доводи, които вече са били направени в предходното възражение. Допълнително е посочено, че ще се засегнат трайни насаждения в разрез с чл.190, ал.3 от ЗУТ – смокини, орехи, нар и лешник. По последно въведеното възражение е направен оглед на място и е констатирано, че пред югозападния ъгъл на ПИ 1941 на разстояние 2м от ъгъла на имота има ел.стълб с електромерно табло, както и орех, които остават в трасето на временния път. Направен е извод, че за да се избегне преместването на стълба и ел.таблото, както и унищожаването на ореха е необходимо трасето на временния път в началото да се измести с 2.30м. на изток, след което отново се връща в допуснатото с решение 5-1 трасе. Посочено е, че при изчисляване на оценката за обезщетение ще се включи цялата засегната площ от ПИ 1941, както и че това трасе следва предвидената по ПУР улица.

С Протокол № 6/10.07.2021г., т.6-1 Комисията е променила трасето на временния път, като същото се измества на изток: от ъгъла на имота се оставят 2.30м. за запазване на ел.стълба, ел.таблото и ореха, след което започва пътя, преминава през ПИ 10135.2520.1941, като пред лицето на имота в началото се засяга с обща ширина 7.39м., след което пътят продължава с ширина 3.50м. и през ПИ 10135.2520.7133 по трасето на уличната регулация. Засегнатата площ от ПИ 10135.2520.1941 е 82кв.м., а от ПИ 10135.2520.7133 – 35 кв.м. Посочено е, че след уведомяването е постъпило възражение от собственика на ПИ 1941, в което няма описани нови обстоятелства.

С Протокол 7/26.08.2021г., т.7-1 на Комисията възражението не е уважено и е взето решение да се изготви заповед на кмета на Общината.

 

В хода на съдебното оспорване е постъпила молба от „Електроразпределение Север“АД, в което дружеството сочи, че стоманобетонен стълб ведно с електромерно табло, находящ се в югозападния ъгъл на собствения на Т.К. ПИ 10135.2520.1941 е собственост на дружеството, за което представя счетоводно извлечение. Посочено е и, че стоманобетонния стълб ведно с електромерното табло са част от въздушната мрежа ниско напрежение (ВМНН) захранвана от трафопост (ТП) 1850.

 

В хода на съдебното оспорване са изслушани и приети заключенията по две СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, в частите, в които вещите лица са констатирали факти и не кредитира в частите, в които правят правни изводи.

Вещото лице арх. Б.К. в отговор на първи и втори  въпрос е посочил, че „От извършения оглед на място се констатира, че по общата граница на ПИ:1941, ПИ: *** и ПИ:7133 в разглеждания участък е изградена ограда състояща се от бетонова основа с височина от около 20см. над прилежащия терен върху, която са вградени метални тръби и телена мрежа. В непосредствена близост с оградата в ПИ: 1941 има разположени две смокини, един нар, два ореха и една круша, а в югоизточния край на имота в пътя има електрически стълб и ел.табло означен на Приложението.“„При така предложеното решение в ПИ 1941 се засягат две смокини, един нар, два ореха, една круша и съществуващата ограда отделяща ПИ 1941 от ПИ:*** и ПИ 7133 с обща дължина от 28.80метра и изграждане на нова такава по новата граница на ПИ 1941.“

Вещото лице арх. инж. Р.С. е констатирало, описано в Вариант І (стр.148 от съдебната преписка), че „По границата между ПИ с идентификатор 10135.2520.1941 и ПИ с идентификатор 10135.2520.7133 с ПИ с идентификатор 10135.2520.*** има налична ажурна ограда с плътна бетонова част около 20см. и няколко дървета: орехи, смокини, нар и круша.“ На приложение 1 е посочено местонахождението на ел.стълб в трасето на временния път.  От Приложение 1 към СТЕ се констатира, че ел.стълб е почти в средата на временния път, като пътят е разширен и навлиза от стълба с още 3.5м. в имот 1941.

Административният орган е установил изложените в оспорената заповед факти от приложените по административната преписка доказателства, поради което съдът възприема фактическата обстановка, както е установена в заповедта. Относно наличието на ел.стълб, ел.табло и орех в частта на имот ПИ 10135.2520.1941 в протокол № 6, пренесено в оспорената заповед е посочено, че са установени, след направен на място оглед, но не е приложен протокол или друг акт съставен при огледа, от който да се види установени ли са на място и ще бъдат ли засегнати от временния път другите дървета – смокини, круша, втори орех и нар. Това, че административният орган е имал данни, че на трасето на пътя се намират дървета се констатира от т.3 от диспозитива на заповедта, в която като подлежащи на обезщетение са посочени „насажденията“ (мн.число). Съдът приема за установено, както от заключенията по СТЕ, така и от твърденията на заинтересованата страна С.М. и, че между имоти ПИ с идентификатор 10135.2520.1941 и ПИ с идентификатор 10135.2520.7133 с ПИ с идентификатор 10135.2520.*** е налична като граница ограда, изградена от бетонова основа с височина от около 20см. над прилежащия терен върху, която са вградени метални тръби и телена мрежа и, че в непосредствена близост с оградата в ПИ: 1941 има разположени две смокини, един нар, два ореха и една круша, а в югоизточния край на имота  има електрически стълб и ел.табло.

 

При така установените факти съдът, предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 вр. чл.146, т.4 АПК, прави следните правни изводи:

В административната преписка не са приложени доказателства за дата на връчване на оспорения акт на жалбоподателката. Като съобрази, че заповедта е издадена на 16.09.2021г., и че жалбата е подадена на 01.10.2021г. от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес, насочена е срещу подлежащ на оспорване акт съгл. изричната разпоредба на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ и в предвидената от закона форма, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява - основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е валиден и годен за съдебна проверка – издаден от компетентен орган в изискуемата за валидността му писмена форма, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

 

Заповедта се явява материалнонезаконосъобразна на следните основания:

 1.Издадена е в противоречие с императивната разпоредбата на чл.190, ал.3, изр. второ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗУТ „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“

Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че изискването временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания не е императивно, предвид ползваното словосъчетание „трябва по възможност“, т.е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава възможност, т.е. не преминават през сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета.

В конкретния случай трасето на предвидения път преминава, както през дървета, така и в него е включен електрически стълб и ел.табло.

2.Издадена е при нарушение на изискванията на Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата ел.стълб спада към енергийните обекти за производство, пренос, разпределение или преобразуване на електрическата енергия. Съгласно чл.14, ал.1, т.1, т.4 т.6 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г. в  сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска всякакъв вид застрояване (каквото безспорно е и изграждането на временен път) и паркиране на всички видове превозни средства, както и действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти. Предвидено е по арг. от чл.14, ал.2, т.2 от Наредбата в сервитутната зона да се допуска, след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване на съответните технически изисквания извършване на строителни или ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен електроенергиен обект. В случая не са съобразени при издаването на заповедта за прокарването на временния път сервитутните права на собственика на ел.стълб посочени в Приложение 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004 г.. Предвид разпоредбата на чл.14, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът констатира, че не е изпълнено изискването за представяне на писмено съгласие на титуляра на сервитутните права за прокарването на временния път.

Освен това от съдържанието на заповедта за прокарването на временния път не става ясно как (кой и за чия сметка) ще бъде обезопасено или преместено ел.таблото към ел.стълба, доколкото същото обслужва имота на жалбоподателката и не е логично същото да е поставено през път от имота, който обслужва, тъй като не е ясно как, от къде ще преминават кабелите (над пътя, под пътя, друго).

3.Издадена е на основание чл.190, ал.1, ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ, съгласно които:

„Когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.“

„При нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план.“

„Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.“

Съгласно чл.190, ал.4 от ЗУТ „Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на новите улици съгласно подробния устройствен план.“

Временният път е път и за него са относими в частта на изграждане, проектиране, експлоатация, собственост правилата както на ЗУТ, така и на Закона за пътищата (ЗП).  Този извод следва и по арг. от разпоредбите на ЗП, доколкото в този закон не се съдържа разпоредба, която да изключва временните пътища от неговия обхват. Предвид това при постановяването на настоящия съдебен акт, съдът съобрази и разпоредбите на Закона за пътищата  като относими към конкретния спор и поставящи допълнително въпроси – първо: кой е собственикът на временния път и второ: на кого е задълженото да прокара временния път.

Съгласно ЗП собственик на временния път е собственикът на имота, в който ще се прокара временния път.

 Съгласно чл.19, ал.1, т.3 от ЗП частните пътища се управляват от техните собственици. Съгласно ал.2 и ал.3 от чл.19 от ЗП „Управлението на пътищата включва: 1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5. осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик; 8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане.“, като „Общините и собствениците на частни пътища съгласуват с Агенция "Пътна инфраструктура" проектите за изграждане и свързване на тези пътища с републикански пътища.“  Разпоредбата на чл. 32 от ЗП предвижда, че „Изграждането, ремонтът и поддържането на частните пътища се осъществяват от техните собственици.“ Нормата на чл.36 от ЗП регламентира, че „Проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“, а разпоредбата на чл.51 от ЗП регламентира, че „Частните пътища се финансират със средства на техните собственици.“

 

Анализът на цитираните разпоредби на ЗУТ и ЗП налага следните изводи:

Първо- уредбата на временните пътища в ЗУТ следва да се прилага само по изключение в ограничен брой хипотези и само до прилагането на одобрен ПУП-ПРЗ или ПУР към имотите, през които и в полза, на които се прокарват временните пътища, което обаче следва да става в много кратки срокове след прокарването на временните пътища;

Второ- уредбата на прокарването на временните пътища в ЗУТ е непълна – изчерпва се с посочването, че „Временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.“ Оскъдната уредба на временния път в ЗУТ предполага, че при издаване на заповед за прокарването на такъв административният орган ще съобрази и всички действащи разпоредби на законите и подзаконовите актове, като напр. но не изчерпателно  Закона за пътищата, Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, Наредбата ОбС Варна за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна[1], други…

Тази непълнота на уредбата е следствие от спецификата на правният институт „прокарване на временен път“. Законът предвижда ограничено във времето съществуване на временният път, а не същият да замести пътят, които трябва да бъда реализиран по ПУП-ПУР.

От фактите по делото, и по-конкретно от съдържанието по наличното (стр. 9 от административната преписка) писмо до С.А.М. от директора на дирекция „ОСИСД“ при Община Варна се констатира, че Община Варна не е взела управленско решение и не е предвидила финансов ресурс за изграждането на новата улица предвидена по одобрения с решение №551-6, Протокол №10/26-27.07.2012г. на ОС Варна ПУП – ПУР на СО „Траката “ между имоти ПИ с идентификатор 10135.2520.1941 и ПИ с идентификатор 10135.2520.7133 с ПИ с идентификатор 10135.2520.***, така че да бъде осигурен достъп до път на имот ПИ с идентификатор 10135.2520.71**. Това предполага, че ПУП -ПУР по отношение на новата улица няма да бъде приложен. Констатира се противоречие с т.4 от диспозитива на оспорената заповед и изискването на чл.190, ал.4, изр.второ от ЗУТ временния път да се ползва до откриването на новата улица.

 

Съдът намира и, че уредбата на временните пътища по ЗУТ във връзка с регламентацията по Закона за пътищата не е съобразена с изискванията към държавите подписали ЕКПЧ и Протокол 1 към нея (между които е и Р България). Противоречието с Протокол 1 към ЕКПЧ представлява въвеждането в националното законодателство на задължения и тежести на собствениците на имоти, през които се прокарват временни пътища, без да е регламентирано в закона изискване, с което да бъде задължен административния орган, издаващ заповедта за прокарване на временен път, да посочи в детайли – кой е задължен да прокара временния път, как следва да бъде изграден временния път (с какви материали), кой е задължен да възстанови унищожените подобрения в имота, през който се прокарва временния път, при условие, че в закона е предвидено само да бъде заплатена под формата на обезщетение тяхната стойност (при съобразяване на обстоятелството, че не следва в тежест на собственика на имота, през който преминава временния път да се възлагат несъразмерни тежести. Достатъчно е, че не може да се ползва от собствеността си и, че е длъжен да търпи други лица да преминават през имота му.).

Спорът за прокарването на временния път по процесната заповед следва да бъде разгледан в светлината на Протокол 1 към ЕКПЧ, доколкото чрез прокарването на временния път в имота на г-жа К. се засягат нейни притежания (каквито безспорно са земята, през която се прокарва временния път, подобренията – оградата, насажденията), както и притежания на трето лице (ел.стълб, ел.табло, ел.кабел).

В този аспект следва да бъде посочено, че „Всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ може да бъде оправдана, само ако служи на легитимен обществен (или общ) интерес (Béláné Nagy v. Hungary [GC], § 113; (Lekić v. Slovenia [GC], § 105)“[2]. „Съдът (ЕСПЧ) констатира, че следните цели попадат в понятието за обществен интерес по смисъла на тази разпоредба: премахване на социалната несправедливост в жилищния сектор (James and Others v. the United Kingdom, § 45; Grozdanić and Gršković‑Grozdanić v. Croatia, §§ 102-103 и 113); борба с последиците от кризата с чуждестранна валута, особено в контекста на предотвратяване на масовата бездомност (Béla Németh v. Hungary, §§ 42-45); национализация на конкретни индустрии (Lithgow and Others v. the United Kingdom, §§ 9 и 109); приемане на планове за териториално развитие и градско благоустройство (Sporrong and Lönnroth v. Sweden, § 69)…“[3]. За да бъде съвместима с общото правило, изложено в първото изречение от първия параграф на чл. 1 от Протокол № 1, намесата в правото на мирно ползване на „притежанията“ (каквото е несъмнено прокарването на временен път през част от имота), следва да отговаря на три условия: да е предвидено в закона, да е в обществен интерес и да постига „справедлив баланс“ между общия интерес на общността и изискването да се защитят основните права на конкретно лице (Beyeler v. Italy [GC], § 107; Ališić and Others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the Former Yugoslav Republic of Macedonia [GC], § 108).[4]

От фактите по спора следва, че временният път се прокарва не в полза на обществения интерес, а в полза на само един конкретно посочен друг имот, а именно имот ПИ 10135.2520.71**. Това поставя под въпрос възможността за ограничаването на собствеността на жалбоподателката в аспекта на устройството на територията, доколкото не е налице едно от трите предвидени в кумулативност условия за намесата на административния орган в правото на мирно ползване на „притежанията“, а именно намесата да е в обществен интерес.

Този извод се подкрепя и от факта, че със Заповед № 2941/16.09.2021г. на Кмета на Община Варна се уреждат правата на достъп до път само за имот ПИ 10135.2520.71**, но не е съобразена и молбата на собствениците на имот ПИ 30 за осигуряване на достъп до път и на този имот.

Представеното разрешение за строеж № 81 от 20.05.2022г. от заинтересованата страна С.Д.Д., е за бъдещ строеж в имот ПИ10135.2520.*** и по арг. от чл.190, ал.3 от ЗУТ, доколкото за този имот няма данни за заварени сгради, постройки или дървета, не е по правното си значение акт, издаването на който да може да препятства възможността трасето на временния път да премине през имот ПИ10135.2520.***.

С оглед горното съдът намира, че Заповед № 2941/16.09.2021г. на Кмета на Община Варна следва да бъде отменена, като материалнонезаконосъобразна. Преписката следва да бъде върната на Кмета на Община Варна за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението, както и на императивната разпоредба на чл.190, ал.3, изр.второ от ЗУТ, като трасето на временния път не следва да преминава през заварени сгради, постройки, дървета, и при съобразяване на изискванията на Наредба № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, ако в трасето или близост до трасето има обект от електропреносната мрежа.

При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателката са основателни. Разходите, направени от жалбоподателката са в размер на 550 лв., внесен депозит за вещо лице, поради което съдът следва да й присъди сума в този размер.

При този изход на спора неоснователна е претенцията за присъждане на разноски направена от заинтересованата страна С.Д.Д..

Заинтересованите страни С.А.М., Д.А.М., Ц.А.М. и С.Д.Д. *** не са направили искания по разноските, поради което съдът не обсъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на Т.Г.К. Заповед № 2941/16.09.2021г. на Кмета на Община Варна.

ВРЪЩА преписката на административния орган за съобразяване на дадените в решението указания.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Г.К. 550 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните по делото.

СЪДИЯ: