РЕШЕНИЕ
No………./27.12.2016г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието
на секретаря К.М.
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1669 по описа за 2015г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
при условията на обективно съединяване в условията на евентуалност от „Асперия“ ООД срещу А.П.Б. и Я.П.Б. искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, чл.
26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД,
чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот №12, том I, рег. №233, нот. дело №11/09.02.2012г., по силата, на който „Асперия“ ООД продава на А.П.Б. по време на брака му с Я.П.Б.
1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор №10135.2464.67 по КК и КР на гр. В.,
район Приморски, местност „Баба Алино“, одобрени със заповед
№РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 5976кв.м.,
поради липса на форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като не
е назначен преводач на управителя А. Ч., поради липса на съгласие, поради
противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради невъзможен
предмет
евентуален
иск с правно основание чл.28 от ЗЗД
за унищожаване на договора поради грешка в предмета
евентуален
иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неплащане на продажната
цена.
В исковата си молба ищецът твърди, че
е собственик на ПИ с идентификатор №10135.2464.67 по КК и КР на гр. В., район
Приморски, местност „Баба Алино“, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК с площ от 5976кв.м., ведно с построената в
него четириетажна жилищна сграда със застроена площ от 864кв.м., представляваща
хотелски комплекс „Асперия“ с идентификатор
№101356.2464.67.3, придобит чрез апорт от напусналия съдружник „Автоекспрес“ АД.
С договор за покупко
– продажба, обективиран в нот. акт № 12, том I, рег. №233, нот.
дело №11/–09.02.2012г. ищецът е прехвърлил на ответника Б. по време на брака му
с втората ответница 1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор №10135.2464.67 без
сградата в него срещу уговорената продажна цена от 30045.00лв.
Ищецът твърди, че договорът за
продажба е нищожен поради липса на форма, поради нищожност на нотариалното
удостоверяване на основание чл.576, вр.чл.582 от ГПК,
тъй като на управителя на дружеството А. Ч., гражданин на Руската федерация,
който не е владеел български език, не му е бил назначен преводач при
изповядване на сделката. С оглед на това, че управителят Ч. не е владеел
български език не е формирал валидна воля, в качеството си на органен представител за продажба, предвид което сделката е
нищожна и поради липса на съгласие.
На следващо място се излага, че
договорът за продажба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като е
нарушен чл.38 от ЗЗД договоряне сам със себе си. Сочи
се, че към датата на изповядване на сделката - 09.02.2012г., ищцовото дружество
се представлявало от трима управители, които са действали заедно, а именно Я.Б.,
Александър В. и А. Ч.. Следователно ответницата Б. е договаряла сама със себе
си, тъй като една страна е действала като управител на продавача, а от друга
страна е придобила имота по силата на брака с първия ответник и режима на СИО.
По този начин е и заобиколена нормата на чл.38, ал.1
от ЗЗД, което прави договорът нищожен и на това основание.
Ищецът излага, че процесният договор е
нищожен и поради невъзможен предмет. В исковата молба се твърди, че
действителната воля между страните и тази в преддоговорните
им отношения е било да се прехвърли собствеността на реална част от процесния
имот, с площ от 1.145 дка при граници: ПИ с идентификатори №*********.1,
№10135.2464.67 и останалата част от ПИ 9010135.2464.2, а не идеални части. Но
не е възможно прехвърлянето на реалната част, тъй като същата не отговаря на
изискванията на чл.200, ал.1 ал.2 от
ЗУТ, което води и до нищожност на договора.
На следващо място се излага, че
договорът е сключен при грешка в предмета, тъй като ищцовото дружество е
смятало, че прехвърля реална част, а в нотариалният акт е прехвърлена идеална
част от процесния имот.
В условие на евентуалност, в случай,
че съдът отхвърли исковете за нищожност и унищожаемост, ищецът твърди, че не му
е заплатена продажната цена, поради което и на основание чл.87, ал.33 от ЗЗД
моли да бъде постановено решение, с което договорът бъде развален поради
неизпълнение на съществено задължение.
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В
съдебно заседание ищeцът,
чрез процесуалния си представител адв. В.
поддържа исковата молба, моли съдът да уважи предявените искови
претенции. Моли за присъждането на съдебни разноски.
Ответниците А.П.Б. и Я.П.Б., лично и
чрез процесуалния си представител адв. С. оспорват
предявените искове. В депозирания отговор по реда на чл.367 от ГПК и
допълнителния такъв Оспорват се предявените искове по основание.
По отношение на основанието нищожност
на нотариалното удостоверяване поради неназначен преводач на управителя Ч., се
твърди, че същият владее добре писмено и говоримо български език. Той живее
повече от 5 години в Република България, изготвя всички документи на
дружеството на български език без да му е необходим преводач.
Оспорва се обстоятелството ответницата
Б. да е договаряла сама със себе си. Тя е участвала в сделката, в качеството си
на трети управител и е действала заедно с другите двама управители.
Ответниците твърдят, че договорът за
продажба е действителен и не страда от порока невъзможен предмет. Страните са
нямали уговорка да бъде прехвърлена реална част, като нотариалният акт отразява
точно и ясно уговорката, а именно прехвърлянето на идеална част от ПИ.
По отношение на иска за унищожаване на
договора поради грешка в предмета се сочи, че същият е погасен с изтичането на
тригодишната давност от узнаването /чл.32, ал.2 от ЗЗД/, а именно от
09.02.2012г. Исковата молба е подадена след 09.02.2015г.
Оспорва се обстоятелството, че
ответникът Б. е неизправна страна, тъй като не заплатил дължимата продажна
цена. Същата е заплатена с платежни нареждания от 10.02.2012г. /20000лв./ и от
13.02.2012г. /10045.00лв./.
По изложените съображения ответниците
молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Молят
за присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
след като взе
предвид представените по
делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази
становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
По делото е представен нот. акт №12, томІ, регистър 233, нот.
дело №11 от 09.02.2012г. на нотариус К.П. *** действие Районен съд – гр. В., обективиращ договор за покупко –
продажба на недвижим имот, по силата на който „Асперия“
ООД, представлявано от управителите Я.Б., Александър В. и А. Ч. продава на А.П.Б.,
по време на брака му с Я.Б. 1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор
№10135.2464.67 по КК и КР на гр. В., район Приморски, местност „Баба Алино“,
одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с
площ от 5976кв.м. срещу сумата от 30045.00лв., която е следвало да бъде
заплатена до 16.02.2012г.
Цената от 30045.00лв. е заплатена на
две вноски от по 20000.00лв. и 10045.00лв., видно от две преводни нареждания от
10.02.2012г. и 13.02.2012г. с наредител А.Б. и
получател „Асперия“ ООД.
Видно от приетото по делото нотариално
заверено пълномощно от 23.05.2013г., с което А. Ч. упълномощава Я.П.Б. да го
представлява пред нотариус с право да продаде / дари, замени, сключи договор за
доброволна делба/ недвижими имоти, разположени в хотелски комплекс „Асперия“, на упълномощителя Ч. му е назначен за преводач
лицето Лариса Бенчева на основание чл.582 от ГПК, тъй като не разбира български
език.
При подписването на договор за
прехвърляне на дружествен дял от 23.05.2013г., по силата на който, „Автоекспрес“ АД прехвърля на А. Ч. 129673 дяла от капитала
на „Асперия“ ЕООД, на нот.
акт №136, том I,
рег. №2254, нот. дело №125/2012г. е бил ползван
преводач – Лариса Бенчева.
По делото са приети декларация по
чл.13, ал.4 от Закона за търговския регистър, дружествен договор на дружество с
ограничена отговорност „Асперия“ от 11.04.2011г.,
дружествен договор на дружество с ограничена отговорност „Асперия“
от 22.05.2013г., протокол от 14.05.2014г. заседание на едноличния собственик на
капитала на „Асперия“ ЕООД, всичките изписани
текстово на български език и подписани от А. Ч..
Видно от протокол от 08.02.2012г. е
взето решение от общото събрание на съдружниците на „Асперия“
ООД да бъдат продадени 1.145 дка ид.части от ПИ №10135.2464.67 за сумата от
30045.00лв. В протокола управителят А. Ч. се е подписал под изявлението, че
разбира български език, ясно и недвусмислено смисъла и значението на протокола,
както и на правните му последици и не желае да му бъде назначен преводач.
При подписването от страна на А. Ч. на
договор за прехвърляне на дружествен дял чрез продажба от 10.04.2014г., договор
за спогодба от 10.04.2014г., договор за особен залог върху бъдещи вземания от
10.04.2014г., протокол от общо събрание на съдружниците на „Асперия“
ООД от 09.04.2014г., нот. акт №63, том II, рег. №3883, нот.
дело №220/2008г., нот.
акт №64, том II,
рег. №3884, нот. дело №221/2008г. е бил ползван
преводач – Наталия Икономова. Свидетелката Н., също е била ползвана от А. Ч. за
преводач на руски език, на проведено събрание на съдружниците през 11-12.2014г.
По делото е изготвено заключение по
допусната първоначална и допълнителна задача по СТЕ, от което се установява, че
ПИ №10135.2464.67 е с вписан собственик по КККР „Асперия“
ООД и А.П.Б., с площ 5976кв.м., трайно предназначение – горска територия. По
отношение на обследвания от вещото лице имот се обособяват две реални части,
едната реална част е с площ 4831свм.,разположена в южната част на ПИ №67, там е
разположена и сграда 2464.67.3 /хотелски комплекс/, тази част е в поддържано
състояние. Втората обособена реална част е с площ 1435квм.м. и е разположена в
северната стеснена част на имота, съществува в неподдържано, неугледно
състояние. По линията между точките 6-12 на скицата на вещото лице съществува
„масивна ограда“, състояща е от плътна бетонова част, със замонолитени
в нея 9 бр. оградни метални тръби. Процесният ПИ
№10135.2464.67 е реално неподеляем.
Разпитана св. П., нотариус излага, че
познава страните, тъй като е изповядала много сделки между „Асперия“
ЕООД, А.Б. и Я.Б.. Конкретната сделка не си спомня. Дружеството „Асперия“ ООД е имало трима управители, единият „А. – руски
арменец“. С този управител свидетелската винаги е разговаряла на руски език,
като има завършена руска гимназия. Има впечатления, че А. разбира български
език, но с него винаги свидетелката е говорила на руски език, включително и по
тази сделка. Има впечатление, че Б. и Ч. да са общували на български език.
Разпитан св. Й. излага, че познава А.
и Я. Башеви, тъй като са съседи. Има имот над техния, представляващ ПИ №22а,
гр. В., местност „Баба Алино“. „Асперия“ е бившето
дружество „Автоескрес“, което купило имота през
2012-2013г. От 1995г. до 2013г. в имота имало почивна станция на „Автоекспрес“, сградата била преустороена
в апартаменти за продажба. По линията между точки 6 и 11 на скицата на вещото
лице свидетелят показва, че там съществува ограда с модерни хубави колчета,
фигурата заключена между точките 6,11,10,9,8 и 7 от ПИ №67 не се ползва от
никого.Фигурата между точките 1,13,12,11,6,5,4,3 и 2 се ползва от „Асперия“. Свидетелят излага, че познава А., като съсед от
2012-2013г., говори с него на руски език.
На поставените въпроси по реда на
чл.176 от ГПК ответниците дават отговор, че в процесния имот няма реално обособена
част, дружеството „Асперия“ и А.Б. не са имали
намерение да сключат договор за прехвърляне на реална част, а на идеална,
ответниците не ползват имота.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формира следните изводи
от правна страна:
По
иск с чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване на договора за покупко – продажба поради липса на форма при нищожност на нотариалното
удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя Ч..
По смисъла на чл.576 от ГПК, нотариалното
действие е нищожно при нарушение на чл.582 от ГПК. Цитираната правна норма на
чл.582 от ГПК, от своя страна, предвижда, че задължението на нотариуса за
назначаване на преводач, когато някое от участващите лица не знае български
език, възниква само тогава, когато езикът, с който си служи лицето, е непознат
за него. Поради нищожност на нотариално удостоверяване, формата за
действителност няма да е спазена, което обуславя порока водещ до нищожност
поради липса на форма.
В хода на съдебното дирене се
установи, че ищецът е бил собственик на процесния ПИ с идентификатор
№10135.2464.67, по отношение който е взето решение в съответствие с нормата
чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ от общото събрание на съдружниците да бъде извъшено разпореждане с 1145кв.м. дка ид.части от него чрез
продажба за сумата от 30045.00лв.
Доколкото се касае за сделка с
недвижим имот е сключен договор за покупко – подажба между страните, обективиран в нотариален акт, съгласно
нормата на чл.18 от ЗЗД.
Продавачът/ищец в настоящото производство
към датата на изповядване на сделката – 09.02.2012г. се е представлявал от тримата
управители Я.Б., А. Ч. и Александър В., действащи заедно.
От анализа на събраните по делото
доказателства се налага извода, че управителят Ч. – руски арменец не е владеел
добре говоримо и писмено български език, като поради което често е ползвал
преводач.
В нотариалното производство при
изповядването на процесната сделка, на управителя Ч. не е бил назначен преводач. Но от показанията
на св. П. – нотариус се установява, че руският език й е познат, тъй като има
завършена руска гимназия. При изповядването на тази
сделка свидетелката е говорила и разяснявала на управителя Ч. на руски език.
Има впечатления, че Ч. разбира когато му се говори на български език.
В случая езикът, на който е говорел
управителят Ч. не е бил непознат за нотариус П., поради което за нея не е
възникнало задължението за назначаване на преводач.
С оглед изложеното не е нарушена
нормата на чл.582 от ГПК, поради което нотариалното удостоверяване е валидно
извършено и процесният договор не страда от порока липса на форма.
По
иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да бъде прогласен договора за нищожен,
поради липса на съгласие.
Според цитираната правна норма, налице
е липса на съгласие когато няма съзнателна воля за сключването на договор, с
посочените страни, предмет и уговорки.
Съдът намира, че договорът за покупко – продажба не е сключен при липса на съгласие.
Същият е сключен в пълно съответствие с взетото решение от общото събрание на
съдружниците, обективирано в протокол от 08.02.2012г., а именно, продадени са точно
1145кв.м.ид.ч. срещу продажната цена 30045.00лв. А. Ч. е участвал в качеството
си на съдружник при вземането на решението. Не е оспорил същото в преклузивния
срок по чл.74 от ТЗ, нито твърди, порок на своята воля към датата на вземане на
решението.
Волята на дружеството е ясно изразена
чрез тримата управители пред нотариуса, последните в изпълнение на взетото
решение на общото събрание на съдружниците. Нотариус П. е разяснила параметрите
на сделката на управителя Ч. на руски език, поради което същият е могъл да
изрази волята на дружеството, в съответствие с решението на общото събрание,
което е задължително за него.
Дори и да се приеме, че
волеизявлението на единия управител, при трима представляващи и действащи
винаги заедно, е било опорочено, при изразяване волята на дружеството,
договорът не е нищожен на основание липса на съгласие.
Нормата на чл.301 ТЗ е приложима и в
хипотеза на осъществено представителство на дружеството при сключване на
договор, само от единия от двамата, тримата съвместно овластени
да го представляват негови представители.
При търговските сделки, сключени при
липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при
недостатъчна представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване
и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без
представителна власт. При възникнало търговско правоотношение по повод договор,
сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при
превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но
той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора, съгласно нормата на чл.301 от ТЗ. За валидността на волеизявлението за противопоставяне е достатъчно да бъде
извършено само от единия от органните представители.
Такова разрешение за приложението на
нормата на чл.301 от ТЗ е дадено в решение №18/04.04.2014г.,
постановено по т. дело №24/2013г. по описа на ВКС, представляващо задължителна
практика.
В случая е налице дълъг период от
време, през който никой от управителите не се е противопоставил на договора за покупко – продажба, поради което договорът обвързва валидно
дружеството.
Следователно този иск за нищожност е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По
предявените искове чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за
нищожност поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че е нарушен и
заобиколен чл.38 от ЗЗД, тъй като към датата на изповядване на сделката -
09.02.2012г., Я.Б. е представлявала дружеството при изповядване на сделката от
една страна и е придобила имота в режим на СИО.
Съдът намира, че и тези основания за
нищожност не са налице. От доказателствата се установи, че пред нотариуса при
изповядване на сделката дружеството/ищец е било представлявано от трима
управители, които са действали заедно, а именно Я.Б., Александър В. и А. Ч.. Към
датата на изповядване на договора ответникът Б. е бил в брак с ответницата Б.. По
делото няма доказателства и ответниците не сочат, че по отношение на тях да
действа режим на разделност по чл.33, ал.1 от СК или
да са сключили брачен договор по чл.37 от СК, за уреждане на имуществените си
отношения, досежно вещите придобити по време на брака, поради което и на
основание чл.21, ал.1 от СК процесните идеални части са придобити в режим на
СИО.
В действителност нормата на чл.38 от ЗЗД забранява представителят по пълномощие да договаря сам със себе си или с
друго лице, което представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за
това.
В настоящият случай, обаче ответницата
Б. е действала като управител, на едната страна по сделката, а именно
юридическото лице. Физическото лице управител не е страна по сделката и е
различен субект от юридическото лице, чиято воля той изразява. Другата страна
по сделката е ответника Б.. Договорът се счита сключен само между страните по
него. Презумцията по чл.21 от СК не прави ответницата
Б. страна по договора.
Управителят на едно дружество с
ограничена отговорност е органен представител, а не
представляващ по пълномощие. Към органното представителство на търговските дружества при
сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен
представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага
забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, съгласно Тълкувателно решение №3/2013 от 15 ноември 2013 год.на
ВКС.
Следователно
по настоящия договор няма
договаряне сам със себе си, нито заобикаляне на императивната правна норма,
поради което предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По иск с правно основание чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД да бъде
прогласен за нищожен процесният договор поради невъзможен предмет.
Предмет
е обектът на правоотношението, който може да бъде различен по естеството си -
вещ, нематериално облагодетелстване, действие или други подобни. Невъзможният
обект означава /неопределен, неосъществим, неопределяем/ при начална фактическа
и правна невъзможност. Предметът може да бъде невъзможен поради обективни и
субективни причини.
В
случая предмета на договора е ясно индивидуализиран, осъществим и възможен, а
именно 1145 ид.ч. от ПИ с идентификатор №10135.2464.67. Няма законова пречка да
бъдат прехвърлени идеални части от определена вещ, тъй като чл.30 от ЗС
позволява вещта да бъде съсобствена между две или
повече физически и/или юридически лица.
Останалите
твърдения на ищеца, че страните са имали воля да прехвърля реална част от 1145
кв.м., а не идеални части, като тази реална част не може да бъде обособена в
самостоятелен обект не представляват твърдения за нищожност на настоящата
сделка поради невъзможен предмет. Част от тях са такива за наличие на
относителна симулация между страните, а именно, че същите привидно са
прехвърлили идеални части, но действителната им, прикрита воля е прехвърлянето
на реална част. Другата част от твърденията, сочат на порок на прикритата
сделка, а именно, че има невъзможен предмет, тъй като реалната част не може да се
обособи в самостоятелен имот.
Съдът
не е сезиран с искане за разкриване на прикритата сделка, поради което и не
може да обсъжда доказателства, обосноваващи невъзможния й предмет. Отделно от
това, по делото няма и доказателства, че договорът е симулативен. За разкриване
на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД е необходим "пълен
обратен документ", а свидетелски показания са допустими само при т.нар.
"начало на писмено доказателство" по чл. 165, ал. 2 ГПК,
каквито в случая не са представени.
Договорът
е действителен, а предявеният иск неоснователен.
По
евентуален иск с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради
грешка.
Грешката може касае предмета, досежно
неговите качества, може да касае и лицето, ако договорът е сключен с оглед
личността. Този иск се упражнява в три годишен срок, считано от датата, на
която грешката е била открита, съгласно нормата на чл.32, ал.2 от ЗЗД.
Съдът приема, че и тримата управители
са били наясно какъв договор подписват от името на дружеството към
09.02.2012г., тъй като същият е бил прочетен от нотариуса и разяснен на руски
език на управителя Ч., като тригодишния срок към датата на подаване на исковата
молба – 22.10.2015г. е изтекъл.
Дори и да бъде разгледан по същество
предявения иск, съдът намира, че в случая няма грешка в предмета, тъй като
договорът е сключен в съответствие с решението на общото събрание, като няма
твърдения, които да се отнасят до качествата на прехвърления имот.
По
евентуален иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради
неплащане на продажната цена.
Съгласно
нормата чл.87 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Доказателствата по делото сочат, че
купувачът Б. е изправна страна, тъй като продажната цена от 30045.00лв. е
заплатена на две вноски от по 20000.00лв. и 10045.00лв., видно от две преводни
нареждания от 10.02.2012г. и 13.02.2012г. с наредител
А.Б. и получател „Асперия“ ООД.
Следователно за ищецът не е възникнало
потестативното право да иска разваляне на договора поради неизпълнение.
По
изложените съображения предявеният евентуален иск също се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изходът от спора и направеното искане от ответната страна за присъждането на
разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 3000лв. на всеки ответник,
представляваща платено адвокатско възнаграждение по силата на договори за
правна защита и съдействие №283912 и №2839139.
Възражението
на ищеца за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение изчислено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 2117.24лв. Делото е с
фактическа и правна сложност. По него са поведени две заседания, събраните са
множество писмени и гласни доказателства, ангажирани са и специални знания на
вещо лице. Предмет на разглеждане са седем съединени иска, които разгледани от
правна страна, касаят сложни правни институти. С оглед изложеното уговореното
възнаграждение от 3000.00лв., абсолютно съответства на извършената в
производството адвокатска защита и не надхвърля неморално, минималното по
наредбата възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените при условията на обективно съединяване в условията на
евентуалност от „Асперия“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., район Приморски, м.“Баба Алино“ №464
№67 срещу А.П.Б., ЕГН **********, с
адрес *** и Я.П.Б., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, чл. 26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД, да бъде прогласен за нищожен договор за покупко
– продажба на недвижим имот №12, том I, рег. №233, нот.
дело №11/09.02.2012г., по силата, на който „Асперия“
ООД продава на А.П.Б. по време на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч. от ПИ с
идентификатор №10135.2464.67 по КК и КР на гр. В., район Приморски, местност
„Баба Алино“, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК с площ от 5976кв.м., поради липса на форма при нищожност на
нотариалното удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя А. Ч.,
поради липса на съгласие, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на
закона, поради невъзможен предмет, евентуален
иск с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради
грешка в предмета, евентуален иск с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради
неплащане на продажната цена.
ОСЪЖДА „Асперия“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район Приморски,
м.“Баба Алино“ №464 №67 ДА ЗАПЛАТИ НА
А.П.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Асперия“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., район Приморски,
м.“Баба Алино“ №464 №67 ДА ЗАПЛАТИ НА
Я.П.Б., ЕГН **********,*** сумата от 3000.00лв./три
хиляди лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/