Решение по дело №616/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 803/03.12.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 616 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД срещу М.В.Н..

Ищецът твърди, че на 18.09.2002 г. между между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит PLUS-2002231 за сумата 976.52 лева, която следвало да бъде върната ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, на 11 месечни вноски. Кредиторът изплатил сумата по банкова сметка, ***, като по този начин изпълнил задължението си по договора. Ответницата преустановила плащанията си по договора на 31.10.2002 г., като дължимите от нея суми били 976.50 лева за главница, 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. и 1 429.13 лева – мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД за периода от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД и Приложение № 1 към него от 14.09.2018 г. тези вземания били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи се още, че за заплащането им той подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3011/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от ответницата. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата съществуването на вземания на ищеца спрямо нея, както следва: сумата 976.50 лева, представляваща неизплатена главница по Договор № PLUS-2002231 от 18.09.2002 г.; 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. и 1429.13 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответницата оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г., с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищеца свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които фигурира запис с имената на ответницата по договор № 02002231 от 18.09.2002 г.

С писмо към същия договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.

С пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия, като в него е предвидена възможност упълномощеният да може да преупълномощава други лица с предоставените му права.

С писмо /без номер и дата/ ищецът, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е уведомил ответницата за извършената цесия.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 3011/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 23973/21.12.2018 г. в полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 1365/27.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от: 976.50 лева – главница, дължима по Договор за паричен заем № 2002231, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, град София и М.В.Н., вземането по който е прехвърлено с Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 14.09.2018 г. и Приложение № 1 към него от 01.09.2018 г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД; 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г.; 1429.13 лева – мораторна лихва от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52.45 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, за заплащане на държавна такса и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответницата и с Разпореждане от 22.01.2019 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото е допусната и изслушана в о.с.з. съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, като при необходимост то ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на него.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени така заявените претенции на ищеца, е необходимо да се установи най – напред, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е съществувало валидно договорно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание. Според настоящия съдебен състав от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се направи категоричен и обоснован извод за това. Това е така, защото липсват каквито и да е било доказателства относно наличието на облигационна обвързаност между тях, породена от процесния договор за потребителски кредит. На следващо място, няма никакви обективни данни в подкрепа на твърдението на ищеца, че по банковата сметка на ответницата е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата по кредита в размер на 976,52 лева. В тази връзка следва да се съобрази и заключението на вещото лице Р.К., която сочи, че въпреки изрично поискване от нейна страна на Договор за потребителски кредит PLUS-2002231/18.09.2002 г. или на платежен документ, доказващ усвояването на кредита, такива не са й били предоставени. При това положение не може да се приеме за доказано, че в тежест на ответницата не е възникнало задължение за връщане на процесните суми.

След като не се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на договорната й отговорност, безпредметно е да се изследва дали да се осъществили останалите, както и да се обсъждат другите правни и фактически доводи на страните.

Въпреки това и само за пълнота следва да се отбележи, че своевременно направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност /погрешно изпратено по ч. гр. д. № 3011/2018 г. по описа на РС - Хасково и съотв. неправилно приложено към него – л. 30 от същото/ се явява основателно. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че в случая е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД за главницата и кратката тригодишна давност по чл. чл. 116, б. „в“ ЗЗД за договорната лихва. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта на вземанията е настъпила с падежа на договора – м.август 2003 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е депозирано в съда на 21.12.2018 г., от когато се смята за предявен установителният иск за съществуването им съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, и от този момент е прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо се налага изводът, че претенциите на ищеца за сумите от 976.50 лева, представляваща неизплатена главница по Договор № PLUS-2002231 от 18.09.2002 г. и 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. са неоснователни и поради погасяването им по давност. Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Затова и в чл. 119 ЗЗД изрично е предвидено, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява съществуването на парични вземания в претендирания размер, за които в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 3011/2018 г. по описа на РС - Хасково.

По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора само ответницата има право на разноски, но такива  не следва да й бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, срещу М.В.Н., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на М.В.Н. съществуването на вземания на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД спрямо нея за сумите: 976.50 лева, представляваща неизплатена главница по Договор № PLUS-2002231 от 18.09.2002 г.; 216.98 лева – договорна лихва за периода от 30.10.2002 г. до 29.08.2003 г. и 1429.13 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2002 г. до 14.12.2018 г., прехвърлени с Приложение № 1 от 14.09.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3011/2018 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       

                     

СЪДИЯ: /п/ не се чете

       /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.