Решение по дело №455/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Ю. Д. П., [ЕГН], от [населено място], ул. „***, против Решение №9/04.01.2024г. по АНД № 2687/2023г. на РС-Варна, VІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, НП №23-0460-000277/03.04.2023г. и наложената на касатора Глоба в размер на 400лв. на осн.чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховане КЗ). Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба по същество се преповтарят основанията, развити във въззивната жалба. Твърди се, че касаторката е била спряна за рутинна проверка от патрул на КАТ, който не е бил обозначен със стикер, че има система за заснемане и аудиозапис. Сочи, че е налице несъответствие между описанието на извършеното нарушение и цифровата квалификация на същото в съставения АУАН и НП, като вместо нарушената разпоредба на чл. 483 ал. 1 от КЗ е посочена санкционната разпоредба на чл. 638 ал. 3 от КЗ. Твърди, че по повод издадено второ НП на управляваното от нея дружество „Интерком“ ООД правото й на защита е било нарушено, тъй като е била поставена в невъзможност да разбере за какво точно е наложено наказанието - дали за това, че като физическо лице е управлявала чуждо МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, или за това, че управлявала личен автомобил Пежо 307 с рег. № [рег. номер], регистриран в България, който не е спрян от движение, за който собственикът не е сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. С тези съображения се претендира отмяна на незаконосъобразното решение на ВРС и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно призована, касаторката се явява лично и поддържа касационната жалба.

Касационният ответник, надлежно уведомен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К. Л. в писмени бележки с.д. 3671/13.03.2024г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност, в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователна.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

 

Анализирайки събраните на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 22.02.2023г. Ю. П. управлявала л.а. „Пежо 307” с рег. №[рег. номер], собственост на „Интерком“ ООД, по [улица]в [населено място] в посока к.к. „Златни пясъци“, когато до автобусна спирка „Ален мак“ била спряна за проверка от служители на 05 РУ при ОДМВР-Варна, между които св.Донева. В хода й чрез извършването на справка в Гаранционния фонд служителите установили, че за автомобила няма сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“. За така установеното нарушение, [жк], компетентният служител съставил на място АУАН против касаторката, предявен лично и подписан без възражения, каквито не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. При тези данни АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя, както и правната квалификация на нарушението и с НП от 03.04.2023г. на осн.чл.638 ал.3 от КЗ наложил на касаторката предвидената с този текст глоба в размер на 400лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в производството по издаването им са спазени предвидените в ЗАНН срокове и процедури, те съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, т.е. не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. Въззивният съд приел, че в случая е приложен правилно и материалният закон, и конкретно – че нарушението правилно е квалифицирано по см.чл.638 ал.3 от КЗ, и за него е наложена предвидената с текста глоба в абсолютен размер от 400лв. Възражението, че управляваното от касаторката МПС е било с прекратена регистрация съдът отхвърлил въз основа на приобщената по делото справка от началника на сектор ПП при ОДМВР Варна, от която се установява, че автомобилът е бил надлежно регистриран. Съдът отхвърлил твърдението на касаторката относно квалификацията на нарушението по чл. 483 ал. 1 от КЗ, доколкото последната не е била наказана за такова нарушение, нито е била собственик на процесното МПС, нито е влязла с него от територията на трета държава. Местоположението на полицейския автомобил и наличието на издадено второ НП срещу собственика на автомобила също били приети за ирелевантни обстоятелства по казуса. Въз основа на тези мотиви съдът потвърдил изцяло НП.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията на касаторката са неоснователни. Правилен е решаващият извод на районния съд относно безспорната установеност на описаното в АУАН и в НП нарушение. Приложените по делото доказателства сочат с категоричност, че на инкриминираната дата и място касаторката е управлявала чуждо МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Посочените правнозначими обстоятелства се субсумират под посочената като нарушена норма на чл. 638 ал. 3 от КЗ, според която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Касаторът отговаря на изискването да е лице по чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като не притежава, но управлява моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение, и по повод на използването му е налице отрицателният факт - липса на сключена застраховка. Тези факти са безспорно доказани, видно от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. При това нарушението е както обективно, така и субективно съставомерно. Всяко лице, което предприема управление на МПС, преди да потегли е длъжно да се увери, че за автомобила има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като вината в случая се презюмира.

Нормата на чл. 638 ал. 3 от КЗ съдържа едновременно и диспозиция (правилото за поведение) и административнонаказателна санкция за нарушаването му, поради което не е необходимо обвързването й с нормата на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, установяваща императивно задължение за друг субект (собственика), какъвто касаторката не е. В случая всички правнорелевантни факти се обхващат от административнонаказателния състав, очертан самостоятелно в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, поради което същата законосъобразно е посочена като нарушена. Достатъчно ясно е описано самото нарушение - по начин, даващ възможност на наказаното лице да разбере нарушението, което й се вменява; същото съответства на текстовото и цифрово описание на законовата разпоредба, която е нарушена, и в тази връзка не са налице допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, водещи до нарушаване правото на защита на касаторката, а наведените в тази връзка нейни доводи са неоснователни.

След преценка на събраните релевантни доказателства районният съд правилно е приел, че извършеното от П. нарушение е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано по чл.638 ал.3 от КЗ. При тази законодателна уредба следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност на касаторката е ангажирана правилно, като нито в хода на въззивното производство, нито пред настоящата инстанция П. представя доказателства за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от нея автомобил на инкриминираната с НП дата.

В допълнение към горното съдът намира, че не е налице и изложеното от касаторката основание за отмяна на наложеното й наказание, аргументирано с наличие на съществено противоречие между описанието на нарушението и дадената му правна [жк], че задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е регламентирано в нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, на която липсва позоваване в АУАН и НП. Законът възлага задължението по цитирания текст на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но не забранява такъв договор да сключи и всяко друго лице, различно от собственика. Нарушението по 483 ал. 1, т. 1 от КЗ е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638 ал. 1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За съставомерността на това деяние обаче е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на задължителната застраховка от лице – собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика/ползвателя по чл.638 ал.1 т.1 (за ФЛ) или т.2 (за ЮЛ или Е.), вр.чл.483 ал.1 т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо констатиране на управление на превозното средство. Последното е елемент от обективния състав на нарушенията по чл.638 ал.3 и ал.4 от КЗ, при които нарушението е довършено, когато се установи управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нарушението по ал.3 има и особен субект - лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, какъвто е конкретният случай, а по ал.4 – субект е собственикът, но отговорността му е обективна и възниква при установено с АТСС управление на моторното превозно средство без такава застраховка, независимо дали от собственика или от друго лице, и се реализира по специалния ред, установен в чл.647 ал. 3 от КЗ. Следователно двете хипотези на чл. 483 ал. 1 т.1 от КЗ и чл. 638 ал. 3 от КЗ са независими и не са взаимно обусловени, за да е необходимо наказващият орган да ги цитира едновременно в какъвто смисъл са възраженията на касаторката.

Възражението за повторност на наложеното наказание с оглед издаденото второ НП №23-0460-000600/19.05.2023г. също не може да бъде споделено, доколкото с второто НП е наложена „имуществена санкция“ на собственика на МПС „Интерком“ ООД, в което касаторката е съдружник, докато с процесното НП й е наложена глоба в качеството й на физическо лице - несобственик, управляващ МПС без задължителна застраховка. Нарушенията, които са й вменени с процесното НП и с НП №23-0460-000600/19.05.2023г. визират две отделни простъпки, получили различна правна квалификация по ал. 3 и ал. 4 на чл. 638 от КЗ, които поради естеството си подлежат на отделни наказания, по какъвто законосъобразен начин са подходили и органите на МВР. Следователно не е налице идентичност на нарушенията, описани в двете НП, както и не е налице идентичност на административнонаказателно отговорните лица.

В заключение, но не на последно място - за съставомерността на процесното нарушение е без значение вида, местонахождението и оборудването на полицейския автомобил, в който се е намирала актосъставителката. Евентуални нарушения на полицаите при установяване на нарушението могат да обосноват единствено тяхна дисциплинарна отговорност при доказване на съответните предпоставки, но не могат да заличат факта на извършеното от П. безспорно доказано и правилно квалифицирано нарушение.

По идентичен начин се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдените пороци по см.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Същото е законосъобразно, правилно и обосновано, което ведно с липсата на констатирани други основания за отмяната му по реда на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК налага отхвърляне на неоснователната касационна жалба и оставяне на решението в сила.

При този изход на делото претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което следва да му бъде присъдено такова в минималния размер от 80лв. на осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/04.01.2024г. по АНД № 2687/2023г. на РС-Варна, VІ с-в, и потвърденото с него НП №23-0460-000277/03.04.2023г. на началник група към ОДМВР – Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на Ю. Д. П., [ЕГН], от [населено място], ул. ***, е наложена глоба в размер на 400лв. на осн.чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховане.

ОСЪЖДА Ю. Д. П., [ЕГН], от [населено място], ул. „***, да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.