Решение по дело №9258/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260102
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 18 март 2024 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20181100509258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 08.02.2024 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Ж състав, в публично съдебно  заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ ДИМИТРОВ

        МЛ.СЪДИЯ: МИХАЕЛА КАСАБОВА

при секретаря М. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9258 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 303821 от 02.01.2018  г. по гр.д. № 63141/2017 г. по описа на СРС, 141 с-в е намалено, на основание чл.30 ЗН, дарението, извършено от наследодателката Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013г., направено с договор за дарение от 04.07.1994г., обективиран в Нотариален акт № 56, том LXXVII, дело № 15299/1994 г., в полза на Е.С.В., ЕГН **********,***, в размер на 1/3 /една трета/ и е възстановена запазената част на Т.М.С., ЕГН **********,*** от наследството на Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013г„ в размер на 1/3 /една трета/.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника  Е.С.В. с излагане на доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства; при допуснато нарушение на процесуалните правила. В производството било доказано, че ищецът не е приел наследството на Е.Х. С. по опис, както и че наследството не се изчерпва само с дарения имот. С оглед това и при съобразяване указанията на разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и отхвърляне на иска по чл.30 от ЗН. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Т.М.С., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Страните не спорят и се установява от представеното пред първата инстанция удостоверение за наследници № 5648/ 21.10.2016г. на Столична община - Район Средец, че Е.Х. С. е починала на 31.12.2013 г. и е оставила за свои наследници ищцата по делото - Т.М.С. - дъщеря и А. Е.К.- дъщеря.

Установява се, че с договор за дарение от 04.07.1994г., оформен с  Нотариален акт № 56/ 94 г. Е.Х. С. дарила внучката си Е.С.В. /ответник/ с апартамент на втория етаж - дясно, находящ се в гр. София, ул. *******7 с идентификатор № 68134.107.114.2. по КК и КР, одобрени със заповед РД- 18-33/15.06.2010 г., състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ 71,95 кв.м. при съседи: изток - ул. „Мизия“, запад - двор, север - двор, юг - стълбище и апартамент на сем. Танчеви с принадлежащите таванско помещение и избено помещение № 3, заедно с ид. части от общите части на сградата и 1/6 ид. част от правото на строеж върху мястото.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че приживе наследодателката Е. С. е извършила и друго дарение на собствен недвижим имот- апартамент находящ се на партерния етаж в сградата на вътрешната къща, находяща се в гр.София, бул.********, оформено с Нотариален акт № 89/76 г., в полза на дъщеря си А. К. /тогава с фамилия Д.Г./. С нотариален акт № 173/2007 г. надарената е извършила обратно дарение като е прехвърлила имота в полза на своята майка.

Установено е, че с договор за покупко-продажба оформен с нотариален акт № 54/2007 г. Е. С. продала на дъщеря си А. К. имота - предмет на горепосочените дарения. Действителността на договора за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 54/2007 г., е оспорена и с постановеното влязло в законна сила на 16.03.2023 г. решение № 266252/27.10.2021 г. по гр.д.№ 13241/2019 г. по описа на СГС, е установено, че договорът за продажба е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД като привиден, като същият прикрива действителна сделка – дарение на недвижимия имот, обявена от съда с постановеното решение на основание чл.17, ал.1 ЗЗД.

 

Страните не спорят, че ищцата, като наследник по закон не е приела по опис наследството на Е. С., както и че ответницата Е.В. не е призована към наследяване — не е наследник по закон на наследодателката Е. С..

Чрез приетата пред въззивната инстанция СОЕ, която настоящия състав напълно кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че апартаментът находящ се в гр. София, ул. *******7, предмет на дарението извършено с нотариален акт № 56/1994 г. е с пазарна стойност към 30.12.2013 г. /при съобразяване състоянието му към 1994 г./ 146922.00 лв. и с пазарна стойност към момента на изготвяне на експертизата /03.01.2024 г./ - 399915.00 лв. Установява се, че апартамента, находящ се в гр.София, на бул.******** е с пазарна стойност към 30.12.2013 г. при съобразяване състоянието му към 06.12.2007 г. - 102625.00 лв. и с пазарна стойност към момента на изготвяне на експертизата /03.01.2024 г./ -329160.00 лв.

Чрез констатациите на СТЕ се установява, че средната пазарна цена на имотите към датата на откриване на наследството на Е. С.- 30.12.2013 г. /датата на смъртта й/ е, както следва: апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******7- 146922.00 лв. и апартамент, находящ се в гр.София, на бул.********-102625.00 лв.

Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството за намаляване на извършеното дарение за възстановяване на запазената част на ищеца.

В тежест на ищеца по иска по чл. 30 от ЗН е да докаже качеството си на наследник по закон на Е. С., от кръга на лицата, имащи право на запазена част, извършено от наследодателя им в полза на ответника дарение. Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, а чл. 30, ал. 1 ЗН установява правната възможност на страната, която не може да я получи, да иска намаляване на завещанията и даренията. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

С т.4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото имущество се обособява като отделна съвкупност е цел да бъда извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28, чл.29 и чл.31 ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на универсален правопримник на наследодателя следва да удовлетвори заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от наследственото имущество /запазена част/.

С оглед посоченото тълкуване следва да се приеме, че нормата на чл.30, ал.2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл.31 ЗН. Практиката на ВКС /например Решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., II г.о./ приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица, тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл.30, ал.1 ЗН не се образува наследствена маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл.28 или чл.29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Поради това и нормата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение и в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство /така решение №28/21.02.2014 по дело №825/2012 на ВКС, ГК, II г.о./.

В случая, както бе установено наследството не се изчерпва с дареното имущество в полза на ответника, поради което е приложима разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН.

Ищцата упражнява правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу лице, което не е наследник по закон на дарителката Е. С.. Същата не е приела наследството по опис, поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Както бе посочено съгласно указания по приложението на посочената правна норма, дадени с ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, както в случая.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр.1, 2 пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски пред първата инстанция в размер на 1600.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и пред въззивната инстанция в размер на 2300.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и в размер на 122 лв.- за заплатена държавна такса за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 303821 от 02.01.2018  г. по гр.д. № 63141/2017 г. по описа на СРС, 141 с-в, с което е намалено, на основание чл.30 от ЗН, дарението, извършено от наследодателката Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013 г., направено с договор за дарение от 04.07.1994г., обективиран в Нотариален акт № 56, том LXXVII, дело № 15299/1994 г., в полза на Е.С.В., ЕГН **********,***, в размер на 1/3 /една трета/ и е възстановена запазената част на Т.М.С., ЕГН **********,*** от наследството на Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013г. в размер на 1/3 /една трета/, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Т.М.С., ЕГН **********,*** срещу Е.С.В., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.30 от ЗН за намаляване на дарението, извършено от наследодателката Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013 г., направено с договор за дарение от 04.07.1994г., обективиран в Нотариален акт № 56, том LXXVII, дело № 15299/1994 г., в полза на Е.С.В., ЕГН **********,*** за възстановена запазената част на Т.М.С., ЕГН **********,*** от наследството на Е.Х. С., бивша жителка на гр. София, починала на 30.12.2013г.

ОСЪЖДА Т.М.С., ЕГН **********,*** да заплати на Е.С.В., ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски пред първата инстанция в размер на 1600.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и пред въззивната инстанция в размер на 2300.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение и в размер на 122 лв.- за заплатена държавна такса за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.