Р Е Ш Е Н И Е
№398
гр. Червен бряг, 18.08.2014год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА Н.
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия В.Н. гр.
дело №717/2013 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС –
Червен бряг е постъпила искова молба от Б.Й.Б. с ЕГН **********,*** против Х.Л.Н. с ЕГН **********
и й. Х.Н. с ЕГН **********, и двамата с адрес – гр.Червен бряг, ул.” Дойран”
№3. Посочва се в молбата, че с
ответниците са съсобственици чрез наследяване по закон и чрез правни сделки
на недвижими имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
80501.805.226.1.1 по кадастралните карти и регистри на Червен бряг, с адрес –
ул.”Дойран„ №3, ет.1 с предназначение жилище – апартамент , който обект се
намира в Сграда №1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 80501.805.226, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта –
80501.805.226.1.2, а по регулационния план на гр.Червен бряг –представляващ
първи етаж от масивна жилищна сграда , построена в парцел XVI, -1374, стр.кв.85, при квоти : 1/6 идеална част за
мен и 5/6 идеални части за тях. Твърди се, че с решение на ОС-Плевен по
в.гр.д.№ 14/2013г. , съдът потвърдил тези квоти и на основание чл. 31, ал.2 ЗС
ответниците били осъдени да заплатят обезщетение за лишаването на ищеца от
ползването на имота за периода 03.02.2005г. до 06.04.2011г., ведно със
законната лихва върху тази сум, считано от 05.04.2011г. до окончателното
изплащане на вземането. Твърди се, че и
след 06.04.2011г. ответниците са продължили да ползват имота, лишавайки ищците
от ползването на неговата част. Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответниците да заплатят обезщетение за лишаването на ищеца от ползването
на неговата част от имота в размер на 21,66 лв. месечно за периода от 07.04.2011г. до датата на предявяване на
иска / 22.11.2013г./ общо в размер на 682,29 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.04.2011г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените съдебно деловодни разноски.
В
едномесечния срок по чл.131 ГПК е
постъпило отговор с вх.№
5418/20.12.2013г. от ответника ведно с насрещен иск. Видно от съдържанието на отговора, ответника
признава иска по основателност до
размер на сумата от 498,18 лв. – обезщетение за ползване на имота от
07.04.2011г. до датата на влизане в сила на решение №83/04.04.2013г. на
ОС-Плевен т.е. до 04.04.2013г., с което решение правния спор между страните бил
приключил. За останалата част от сумата до ответника до 682,29 лв., ответника счита иска за
неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв.
Към
отговора е приложена насрещна искова молба вх.№5418 от 20.12.2013г. Х.Л.Н. и й.
Х.Н., с който лицата предявили иск против Б.Й.Б. ***. Видно от насрещната
искова молба семейство н. твърди, че с ответника са били съсобственици на
недвижим имот УПИ находящ се в гр. Червен бряг, ул. “Дойран” №3 с площ от 491
кв.м. с идентификатор 80501.805.226 при граници и съседи: имоти: 80501.805.215,
имот №80501.805.227, имот №80501.805.228, имот №80501.805.225; имот
№80501.805.216, заедно с жилище – апартамент самостоятелен обект, находящ се в
сграда №1 , самостоятелен обект с идентификатор 80501.805.226.2 със застроена
площ от 26 кв.м. и предназначение гараж. Посочва се в исковата молба, че
посочения по-горе имот бил предмет на съдебна делба по гр.д.№526/2009г. по
описа на ЧРС, което приключило с решение №83 от 21.02.2013г. на ПлОС влязло в сила на 04.04.2013г. Твърди се, че въз основа
на съдебното решение бил проведен публичен търг и на 15.10.2013г. с
постановление на Държавен съдебен изпълнител имота бил възложен на й. Х.Н. –
вторият ищец по насрещната искова молба. Твърди се, че след образуване на
делото приживе на съсобственика на имота д.й. Н. –
починала на 05.02.2012 г. семейство н. извършили подобрения на описания по-горе
недвижим имот – жилище – апартамент,а именно ремонт на всекидневната през
2012г. : закупуване и монтаж на ламинат – 415 лв.;
грунд, шпакловка на стени и тавани – 290 лв.; закупуване и лепене на тапети –
295 лв.; варосване на таван – 90 лв.; боядисване на врати и прозорци – 150 лв.
или общо за ремонт на всекидневната сумата от 1240 лв. ; 2. ремонт на балкон
през 2010 г.: закупуване и монтаж на гранитогрес –
225 лв. ; боядисване на стени – грунд, фасаген – 145
лв. или общо сумата от 370 лв. 3. ремонт на стълбище през 2009 г.: шпакловка –
130 лв.; латекс – 95 лв.; тапети – 115 лв., или общо сумата от 340 лв. Посочва
се в насрещната искова молба, че общо за подобренията са заплатени 1950 лв., от
които ответника /ищец по първоначалната искова молба като бивш съсобственик
дължи сумата от 325 лв./. Твърди се в насрещната искова молба, че на
11.08.2009г. на ответника Б.Й.Б. била връчена нотариално заверена покана за
заплащане на наем за ползване на дворното място. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Б.Б. да заплати сумата от 325лв. за направени
подобрения в апартамент с идентификатор 80501.805.226.1 подробно описан в
обстоятелствената част на насрещната искова молба, както и сумата от
4708.33 лв. месечен наем за ползване на недвижим имот с
идентификатор 80501.805.226 и имот с идентификатор 80501.805.226.2, за периода
от 11.08.2009г. до 04.04.2013г. или общо сумата от 4383.33 лв., както и законна
лихва върху тези суми считано от образуване на делото /21.11.2013г./ до
окончателното заплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото
съдебно деловодни разноски.
На основание чл. 131 от ГПК препис
от насрещната искова молба е изпратена на ищеца по делото /ответник/ по
насрещния иск. В едномесечния срок за отговор Б.Й.Б. взема становище по
предявения насрещен иск като посочва, че същия е недопустим и неоснователен. Б.
заявява, че правото да се искат подобрения в имота е преклудирано
с първото по делото заседание във втора фаза на делбеното производство. Посочва
се, че стойността на всички подобрения в имота били включени в оценката на
имота по делбеното дело и семейство н. са получили стойността й съобразно свой
дял. Оспорва се годината на извършените подобрения, като се излагат твърдения ,
че същите са извършени приживе от общия наследодател .. Б. през 2004г. относно
стълбището и през пролетта и лятото на 2006г. за останалите подобрения с негови
средства и труд, а не от ищците. По отношение на предявения иск за заплащане на
наем за ползване на посочените по-горе недвижими имоти, същият бил недопустим и
неоснователен. Посочва се от Б.Б., че не е ползвал дворното място и гаража и
същите винаги са били на разположение на ищците. Прави се възражение за изтекла
давност по отношение на искането за заплащане на наем. Иска се от съда да
допусне до разпит свидетели /без да се посочват техните имена/ за установяване
на обстоятелството кога и от кои лица са извършени подобренията, както и за
ползването на дворното място и гаража. Иска се от съда да изиска от Нотариус с
рег.№022 РС Червен бряг копие от протокол от 14.09.2009г. по подадената от
ищците нотариална покана. Към отговора по чл. 131 от ГПК на Б. е приложено като
писмено доказателство заверено копие на нотариална покана №2397, т.1/179 от
10.08.2009г. на Нотариус Ивалина И. с рег.№023 и
район на действие РС Червен бряг.
В съдебно заседание Б.Й.Б.,
редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.И.А.
***. Страната и процесуални й представител молят съда да уважи изцяло
първоначалния иск на Б.Б. и отхвърли като неоснователни и недоказани исковете на н.. Пълномощника на
страната се позовава на направено признание от страна на Хр.Н.
относно обстоятелството, че ответниците са ползвали първия етаж от жилищната
сграда. Излага се становище, че посочените ремонтни дейности по първия етаж не
представляват подобрения, че не е отправена покана към Б. от страна на
ответниците, а такава е отправена от съпругата на Х.Н..
Х.Л.Н., редовно призован, се явява лично и с адв.Ф.И. ***.
й. Х.Н., редовно
призована, не се явява. Представлява се от адв. Ф.И. ***.
Процесуалния представител на н. признава
основателността на първоначалния иск до размер от 517 лв., като за разликата до
684 лв. молят съда да го отхвърли като неоснователен. Поддържат насрещните
искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди Б.Б. да заплати сумата от 600 лв.
обезщетение за направени подобрения,
сумата от 2349,06 лв. обезщетение
за лишаване от правото да ползва притежаваната от него идеална част от съсобствен имот.
С протоколно определение от 14.03.2014г. съда е
допуснал изменение на първоначалния иск като е прието, че претенцията е за
666,41лв. за периода 07.04.2011г. до 30.10.2013.
От представените и приети като доказателства по делото
и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че страните се намират в родство по сватовство като ищеца по първоначалния иск е
брат на починалата съпруга на ответника Х.Н., а ответницата й. Н. е негова племенница.
Безспорно
по делото е, че между страните е проведено производство по съдебна делба– гр.д.№ 526/2009г.
по описа на РС-Червен бряг , което е приключило с влязло на 04.04.2013г. законна сила Решение № 83/21.02.2013г. по
в.гр.д.№ 14/2013г. по описа на ОС-Плевен. С решението си ОС-Плевен отменил
изцяло решение №284/30.12.2011г. по гр.д.№ 526/2009г. на РС-Червен бряг и постановил вместо него, че следва да се изнесат на публична продан следните имоти – А/ УПИ , находящ се в гр.Червен бряг, ул.”Дойран” №3 с площ от
491 кв.м. с идентификатор 80501.805.226 заедно с 1/жилище –апартамент –
самостоятелен обект, находящ се в сграда №1 със съответните общи части на
сградата – при съседни самостоятелни обекти – на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обект – самостоятелен обект с № 80501.805.226.2; 2/сграда с площ 26 кв.м. брой етажи 1 ,
предназначение – хангар , депо, гараж; 3/ сграда с идентификатор
80501.805.226.3 застроена площ 19 кв.м. брой етажи 1, предназначение –
селскостопанска сграда, както и Б/УПИ
с идентификатор 80501.803.127 с административен адрес – гр.Червен бряг,
ул.”Самуил” №5. Със същото решение ОС-Плевен осъдил на основание чл.31, ал.2 ЗС
Х.Л.Н. и й. Х.Н. да заплатят на Б. Й.Б. сумата от 1840 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване на идеална част от първи етаж от
сградата за периода 03.02.2005г. до 06.04.2011г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.04.2011г. до окончателното и изплащане, като за
разликата до 2820 отхвърлил иска като неоснователен. Със същото решение ОС
осъдил Х.Л.Н. и Й.Х.Н. да заплатят на Б.Б. сумата от 1040.79 лв. представляваща
равностойност на извършени от Б.Б. подобрения / покриване тераса на втория
етаж, ремонт на покрива на жилищната сграда, захранване ел-кабел , ел.конзоли и
ел.табло, електроинсталация гараж/ в съсобствения
имот – УПИ 80501.805.226 за периода 03.02.2005г.- 06.04.2011г.
Безспорно
по делото е, че към датата на подаване на исковата молба и издаване на
съдебното решение й. Х.Н. е собственик на недвижим имот с площ 491
кв.м. в сграда с идентификатор 80501.805.226.1.1 по кадастралните карти и
регистри на Червен бряг, с административен адрес – гр.Червен бряг, ул.”Дойран„
№3, ет.1 с предназначение жилище – апартамент, който обект се намира в Сграда
№1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 80501.805.226, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – 80501.805.226.1.2, а по
регулационния план на гр.Червен бряг –представляващ първи етаж от масивна
жилищна сграда , построена в парцел XVI, -1374,
стр.кв.85, както и сграда 80501.805.226.2 застроена площ от 26 кв.м., 1 бр.
етаж, предназначение – хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор
80501.805.226.3, застроена площ от 19 кв.м. 1 етаж, предназначение
–селскостопанска сграда. Това обстоятелство се установява от заверено копие на
постановление за възлагане на недвижим имот
от 15.10.2013г., влязло в сила
на 30.10.2013г.
Не се спори между страните, че до тази дата –
30.10.2013г. страните са били съсобственици на посочения – по-горе недвижим имоти
при съотношение 1/6 идеална част за Б.Б. и 5/6 идеални части за й. и Х. н.. Това обстоятелство е отбелязано в доклада на съда
по чл.140 ГПК и е прието от страните без възражение. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на н., че претендираното
обезщетението следва да бъде изчислено до датата на влизане в сила на съдебното
решение, а не до датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на
недвижимия имот от съдия-изпълнител. С
влизане в сила на решението на ОС е утвърден начина за ликвидиране на
съсобствеността на страните, но тази съсобственост все още е била налице преди
възлагането на имотите на купувача при публичната продан.
Безспорно е и обстоятелството, че Б.Б.
притежава лек автомобил КИА СПОРТИЧ с рег. №ЕН2448ВА, зелен металик, а Хр.Н. – лек автомобил – марка Ситроен.
Не се спори между страните, че в периода 07.04.2011
г. до 30.10.2013г. Й.Х.Н. и Х.Л.Н. са ползвали първия етаж на жилищната сграда,
находяща се на ул. Дойран №3. В тази насока е и направеното признание от страна на
ответниците на първоначалния иск по реда на чл.176 ГПК дадено в открито съдебно
заседание. Като съдържащо признание на неизгоден за страната факт обяснението
на н. се приема от съда като годно доказателство за изложеното от тях.
По
първоначалния иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС , предявен от Б. срещу н., се спори между страните относно следните
обстоятелства: 1/лишен ли е Б.Б. от ползването на притежавана от него 1/6
идеална част от имота - имота си идентификатор 80501.805.226.1, представляващ
първи етаж на масивна сграда, находяща се в гр.Червен бряг, ул.”Дойран” № 3 през
периода 07.04.2011г. до 30.10.2013г., 2/отправена ли е писмена покана за заплащане
на обезщетение от Б. до н. , има ли право Б. на обезщетение и в какъв размер.
По
иска на н. против Б. с пр.квалификация чл.59 ЗЗД се спори се между страните по
насрещните искове и относно следните обстоятелства: извършвани ли са подобрения
от н. в имот с идентификатор 80501.805.226.1 в периода 2009 -до 05.02.2012г. /смъртта
на съсобственика д.й. Н./, какви подобрения са
извършвани, каква е стойността на извършените строително ремонтни дейности и
каква е стойността, с която се е
повишила стойността на имота .
По
иска на н. против Б. с пр.квалификация чл.31, ал.2 ЗС
се спори между страните: ползвал ли е Б.Б. недвижим имот с идентификатор
80501.805.226 –дворно място и имот с
идентификатор 80501.805.226.2 /гараж/,
каква част от тези обекти, ползвани ли са в периода от 11.08.2009г. до
04.04.2013г. и следва ли да заплати обезщетение за лишаването на другия съсобственик/ци, в какъв размер / претендира се сумата от 4383,33 лв./
За установяване на спорните по делото
обстоятелства са приобщени писмени доказателства.
Видно от заверено копие на нотариална покана рег.№
2715/09.12.2004 - приложена на л.133 от гр.д.№ 526/2009г. по описа на
РС-Червен бряг, Б.Б. поканил д.й. Н., .. Б. .. и Х.Л.Н.,
да му заплатят обезщетение в размер на 30 лв. за лишаването му от ползване на
1/6 идеална част от първи етаж от двуетажната жилищна сграда. Поканата е
получена от адресатите на 03.02.2005г.
Видно
от заверено копие на нотариална покана с рег.№ 2673/03.08.2009г. /
находяща се на л.33-34 от делото/предявена
чрез нотариус Ясен Янев – рег.№022 на Нотариалната камара от д.й. Н. до Б.Й.Б. , Дияна Н. поканила своя брат да и
заплати парично обезщетение в размер на 80 лв. месечно от 15.12.2004г. за
ползвания от Б.Б. поземлен имот с площ 491 кв.м., находящ се в гр.Червен бряг,
ул.”Дойран” №3 , съставляващ имот № 80501.805.226, от които притежавала 5/6
идеални част, до момента на прекратяване на ползването. Със същата покана Д.Н.
приканила Б.Б. да й заплати обезщетение за ползване на гаража в размер на 20 лв. месечно, считано от
01.01.1993г. до прекратяване ползването
на обекта. Поканата била получена от Б.Й.Б. на 10.08.2009г.
Видно от заверено
копие на нотариална покана рег.№2397/14.08.2009г. от Б.Й.Б. до д.й. Н.. Поканата Б. поискал от Н. да отговори на нот.покана с рег.№2715/09.12.2004г. и нот.покана
с рег.№2178/15.07.2009г. на нотариус Ивалина И., като заплати на дата
14.09.2009г. в 10.30 часа в кантората на нот.Ясен
Янев всички дължими суми за ползването от н. на целия първи етаж, считано от
03.02.2005г. до датата на получаване на поканата. Видно от документа
нотариалната покана е връчена лично срещу подпис на 14.08.2009г.
Видно от приобщеното по делото заверено копие от
протокол от 14.09.2009 г. съставен по подадена нотариална покана от Х.Н. и Й.Н.
*** срещу Б.Б., предоставен от пом. нотариус Грета Георгиева се установява, на
14.-09.2009г. Б.Й.Б. се явил лично пред нотариус Ясен Янев с рег.№022 на НК като
заявил, че не е ползвал дворното място и плодовете от имота. Пред нотариуса
явилата се д.й. Н. приживе заявила, че дворното място
се ползва от Б. от 1992 г., като частта в която има насадени плодни дръвчета и
зеленчуци е заградена, а общия наследодател и баща на лицата .. Б. приживе
стопанисвал друг имот, а именно, този на ул. Самуил №5 в гр. Червен бряг.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства.
Видно от показанията на св. Христинка Вътова Цветкова /живуща на семейни начала с Б.Б. от 2004 г./ се
установява, че ищеца по първоначалния иск и свидетелката обитават втория етаж
на къщата , находяща се на ул. Дойран №3 в гр. Червен бряг, а на първия етаж
живеят семейство Й. и Х. н. и приживе съпругата на Н. – Диана. От показанията
на свидетелката се установява, че през 2006 г. били извършвани ремонтни
дейности на първия етаж - боядисване с латекс, лепене на тапети по стълбището,
както и ремонт балкона. От показанията на свидетелката се установява, че с
ищеца Б.Б. са ползвали дворното място до 2009г. Свидетелката потвърждава, че
заедно с Б.Б. са изградили навес до гаража, в който паркирали автомобила на Б..
От показанията на свидетелката се установява, че тя и Б. са ползвали около 20
кв.м. от дворното място върху което е имало насадени плодни дръвчета.
Свидетелката заявява, че от 2009г. до настоящия момент дворното място не е
използвано от Б.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Цветкова,
поради обстоятелството, че същата живее на семейни начала с ищеца по
първоначалния иск и е пряко заинтересована от изхода на делото. Налице е съществено
противоречие между показаният на св.Цветкова и тези на останалите свидетелите
по делото относно обстоятелството къде е
изграден навеса / до гаража както твърди свидетелката, или пред него/, относно времето на извършване
на ремонта на първия етаж и балкона/ св. твърди, че е през 2006г., а останалите
свидетели вкл. участниците в строително
ремонтните дейности посочват през 2009г.
-2011г./. последното обуславя извод, че свидетелката не е безпристрастна и
поради това обстоятелство съдът не кредитира показанията й с доверие.
Видно от показанията на свидетеля .. свидетелите са
единодушни, че пътеката пред гаража / около 20 кв.м./е циментирана като върху
нея е изграден навес. От навеса, както и от гаража се е ползвал Б. до 2013г./
след влизане на с.р. на ПлОС/, а след това в гаража
бил паркиран автомобила на Н.. Изрично в
тази насока са показанията на св. Стоянов, когото Б. помоли през 2013г. да му
отстъпи свой гараж за ползване. От показанията на свидетелите се установява, че
върху циментовата пътека могат да бъдат паркирани един след друг два леки
автомобила, но разстоянието между къщата
и границата на имота респ.гаража не позволява да се паркират две МПС-та
едно до друго /каквито показания даде св. Цветкова/. Същевременно в показанията
си тримата свидетели посочват различен
период от време, през който Б. е ползвал част от дворното място. От показанията
на св. И. се установява, че през периода 2010-2011г. Б. му признал, че не желае
да засажда зеленчукови култури в двора, а същевременно през 2013г. ответника по
насрещните искове бил засадил домати от
долната страна на гаража върху неустановена по размери площ. От показанията на
св. Стоянов се установява, че Б. бил засадил през 2010г. около 10 кв.м. дворно
място като садил върху тази площ зеленчуци. Съдът кредитира с доверие
показанията на тримата свидетели. Между лицата и страните по делото няма
роднинска или друга връзка, свидетелите не се намират в отношения с някоя от
страните по делото, показанията им кореспондират помежду си, поради което съдът
ги приема като годни доказателствени средства за фактите и обстоятелствата
посочени от тях. Разминаването между свидетелите относно времето, през което Б.Б.
е ползвал дворното място и колко
квадратни метра от него, съдът отдава на обстоятелството, че лицата са
свидетели – очевидци на ползването на
имота през различен времеви период.
В хода на производството са разпитани и свидетелите
Симеон Боянов Беров, Пламен И. Хинов и Ели Стоянова
Георгиева. От показанията на тримата се установява, че на първия етаж от
къщата, обитавана от сем.н. са извършвани ремонтни
дейности, а именно боядисване, лепене на тапети, шпакловане, полагане на паркет
във всекидневната, полагане на гранитогрес на
балкона. Разминаването между свидетелите
във времето на извършване на отделните ремонтни дейност съдът приема, че се
дължина обстоятелството, че строително ремонтните дейности са извършвани през
продължителен период от време и свидетелите
са възприели отделни части от него. Съдът кредтира с
доверие показанията на свидетелите Беров, Хинов и Георгиева, поради
обстоятелството, че показанията кореспондират помежду си и с писмените
доказателства по делото, както и поради липсата на роднинска или друга връзка на свидетелите с
някоя от страните по делото, което очертава показанията като обективни,
безпристрастни и съответстващи на обективната действителност.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
оценителна експертиза, размера на наема
за 1/6 от жилища в урегулирани имоти в
гр.Червен бряг, подобни на процесното жилище-
апартамент на ет.1 от къщата, за периода
07.04.2011г. – 30.10.2013г. в размер на 666,67 лв. Видно от същото заключение,
във връзка с насрещните искове на н. е извършено замерване от вещото лице / в
присъствието на двете страни по делото/ на разстоянието и квадратурата на гаража и незастроеното дворно място.
Установи се, че гаража е с полезна площ от 20 кв.м., а незастроеното дворно
място е с площ 357 кв.м. От заключението на вещото лице се установява, че наема
за подобен тип имоти / 5/6 ид.части от гаража и
незастроеното дворно място / възлиза на сумата от 2177,72 лв., което вещото
лице поддържа и в съдебното заседание от 09.05.14г.- л. 92 от делото/. Съдът не
приема заключението по втория вариант, а именно за сумата от 2349,06 лв. поради
обстоятелството, че измерването е извършено от ищеца без наличие на доказателства за компетентност в тази
насока. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице инж.С. Саракиров относно сумата от 666,67 лв. и сумата от
2177,72 лв. с оглед компетентността на вещотои лице и дългогодищната
практика на вещото лице в РС-Червен бряг,
в която вещото лице се е утвърдило като такова с изключитеблен
опит и познания. С оглед на последното съдът приема експертизата за обективно,
безпристрастно и компетентно изготвена.
Видно от заключението на вещото лице С.С., стойността на направените
подобрения към датата на извършването им е 1896.41 лв., в това число СМР
извършени във всекидневна през 2011г. общо в размер на 1028.20 лв.с ДДС /
редене на ламелен паркет- 327,41 лв.; гипсова
шпакловка по стени тавани- 189,62 лв.;
грундиране с готов грунд върху мазилка-77,53лв.; лепене на тапети с плитък
релеф – 162,98 лв.; боядисване с вододисперсни бои
вътрешно- 70,50 лв.; алкидна боя двукратно по стара дограма-28,80 лв., като
сумите са без ДДС /, СМР извършени на балкон през 2010г. общо в размер на
438.05 лв. с ДДС / полагане на настилка от гранитогрес
– 217,57 лв.; грундиране с готов грунд върху мазилка- 30,01 лв.; боядисване с вододиспенсорни бои вътрешно – 117,46 лв., като сумите са
без ДДС / и СМР извършени на стълбище през 2009г. в размер на 430.16 лв.с ДДС /
гипсова шпакловка по стени тавани – 148,63
лв. без ДДС; боядисване с вододисперсни бои вътрешно
– 120,08 лв. без ДДС; репене на тапети с притък релеф – 89,75 лв. без ДДС/. Сумата, с която се е
увеличила стойността на имота в резултат на направените подобрения е 600 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
По
първоначалния иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС,предявен от Б.Б.:
Ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че
е бил лишен от ползването на
притежавана от него 1/6 идеална част от имота - имот с идентификатор
80501.805.226.1, представляващ първи етаж на масивна сграда, находяща се в
гр.Червен бряг, ул.”Дойран” № 3, през периода 07.04.2011г. до 30.10.2013г. ,
както и че е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение от Б. до н..
Доказателства за обстоятелството, че Б.
е бил лишен от ползването на притежаваната от него идеална част от първия етаж
се съдържат в показанията на част от
разпитаните свидетели /св. Ели Георгиева, Симеон Беров и др./, както и в обясненията на ответниците Х. и й. н.. От заверено копие на нотариална покана рег.№
2715/09.12.2004г., получена от д.й. Н., .. Б. .. и Х.Л.Н.,
се установява, че ищеца е изпълнил изискуемото задължение да отправи писмена
покана към насрещната страна Х.Н.. Поканата има действие за в бъдеще. Веднъж
отправена писмената покана действа занапред без ограничение във времето и без
значение дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт / Решение
№351/13.07.2010г. по гр.д.№ 573/2009г. ВКС и др./.
По отношение на ответника й. Н. по
делото не се представиха доказателства, същата да е била поканена да заплати
обезщетение за лишаването от ползване на Б. да ползва 1/6 ид.части
от първия етаж през периода 07.04.2011г. до 30.10.2013г. в определен размер. Действително в качеството на наследник на Диана Н., Й.Н.
би следвало да поеме вече възникнало
задължение на наследодателя й за плащане
на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС без да е необходимо отново да бъде искано
писмено такова /Решение № 491/28.06.2010г. по гр.д.№363/2009г., ВКС и др./, но
за да настъпят тези последици наследника следва да е приел наследството по
опис. Доказателства в тази насока не бяха представени от ищеца, в чиято тежест
е да докаже, че е отправил писмена
покана към Й.Н. за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Нещо повече в
периода 04.07.2011г. до 05.02.2012г., Й.Н. не е съсобственик в имота. Едва след
смъртта на своята майка, същата придобива качеството съсобственик, и от тази
дата евентуално може да се претендира такова обезщетение лично от ответника.
Гореизложеното обуславя извод за
основателност на иска по чл.31, ал.2 ЗС на Б.Б. срещу Х.Н., но неоснователност
и недоказаност на иска със същата правна квалификация по
отношение на Й.Н.. Видно от
заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, размера
на наема за 1/6 от жилища в урегулирани имоти в гр.Червен
бряг, подобни на процесното жилище- апартамент на
ет.1 от къщата, за периода 07.04.2011г.
– 30.10.2013г. в размер на 666,67 лв.
Претендира се от ищеца едва втора част от тази сума т.е. 333, 34 лв. Следва
да бъде осъден Хр.Н. да заплати на Б.Б. сумата от 333,34
лв. , представляваща обезщетение за лишаването от ползване на Б. на 1/6 ид.части от имот с идентификатор 80501.805.226.1,
представляващ първи етаж на масивна сграда, находяща се в гр.Червен бряг,
ул.”Дойран” № 3, през периода
07.04.2011г. до 30.10.2013г.
По иска с правна
квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД , предявен от н. против Б.:
С разпореждане № 79/11.02.2014г.
съдът остави без движение исковата молба като изиска от ищците по насрещните
искове да уточнят вида на направените
разноски, направени ли са със съгласието на съсобственика или без да е взето
съгласието на последния, въпреки
изричното му несъгласие и т.н. С молба вх.№ 776/19.02.2014г. пълномощника на
ищеца уточни, че се претендира
обезщетение да подобрения, „с които се е увеличила стойността на имота”.
По делото са налични доказателства за
извършени строително ремонтни дейности в периода, твърдян от Хр.и Й.н., съдържащи се показанията на свидетелите Симеон Боянов
Беров, Пламен И. Хинов и Ели Стоянова Георгиева. Съдът
приема, че претенцията на н. относно редене на ламелен паркет- 327,41 лв.; гипсова шпакловка по стени тавани- 189,62 лв.; полагане на настилка от гранитогрес – 217,57 лв.; грундиране с готов грунд върху
мазилка- 30,01 лв.; гипсова шпакловка по стени
тавани – 148,63 лв., като всички тези суми са без ДДС, е основателна,
тъй като с извършените дейности се е увеличила стойността на имота и същите представляват
подобрения. Съгласно ППВС № 4/64, т. 6 - подобрение на един имот е налице,
когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Увеличението се заплаща доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането му. Що се отнася до претендираните подобрения-боядисване
на стени и полагане на тапети, предхождани от грундиране на стени, те също не
съставляват подобрения, които да подлежат на признаване като такива по смисъла
на закона, доколкото съставляват действия по обикновената поддръжка на имота, с
които не се увеличава стойността му и с тях той не се запазва.
Видно от заключението на вещото
лице по назначената допълнителна
експертиза, сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на
направените подобрения е 600 лв. От тук иска на Х. и Й.н.
срещу Б.Б. е частично основателен за сумата от 100 лв., представляваща 1/6 част
от дължимото от последния в качеството му на съсобственик.За разликата до 325
лв. иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърли като
неоснователен.
По иска с правна
квалификация чл.31, ал.2 ЗЗД, предявен от Х. и й. н..
За да
е налице основателна претенция по чл.З1, ал.2 ЗС ищците по насрещните искове
следваха да докажат следните предпоставки: че имота е съсобствен,
че са отправили писмена покана и че
ответника по НИ е ползвал имота или площ по-голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността, както и 4/ ползата, която са пропуснали н. е в размер на дължимия пазарен наем.
В
конкретния случай по делото страните не отричат наличието на съсобственост
върху обектите по-горе.
По
делото обаче не са налични доказателства за осъществена втората
предпоставка от посочените, а именно
не се доказа н. да са отправили писмена
покана до Б.Б. да им заплати обезщетение
по чл.31, ал.2 ЗС за това, че са лишени от правото да ползват притежаваните от
тях 5/6 идеални части от гаража и незастроеното дворно място. По делото
е налице такава от Д.Н., която е отправена до нейния брат, но от тази покана не могат да се ползват ищците
по насрещните искове, тъй като не са неин автор.
Следва да се отчете обстоятелството, че по
делото са налични доказателства относно обстоятелството, че гаража изцяло е бил
ползван от Б. до постановяване на съдебното решение от ПлОС.
Доказателства в тази насока се съдържат в показанията на св.... По отношение на ползваното от него дворно място
не се установи по безспорен и категоричен начин
да е ползвал площ по-голяма от съответстващата на правата му в
съсобствеността. Ако се приеме, че същия е ползвал максимално посочената от
свидетелите площ, а именно 20 кв.м. от
незастроеното дворно място, а 1/6 част
от дворното място с площ 357 кв.м.
възлиза на около 60 кв.м.,то категорично
не се доказа друга предпоставка
от иска на н. по чл.31, ал.2 ЗС.
По изложените съображения съдът счита, че предявения
иск за неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане,
направено от двете страни да присъждане в тежест на ответната страна
направените съдебно деловодни разноски, съдът установи следното: по делото е
представен списък по чл.80 ГПК от страна на пълномощника на Б.Б. за сумата от
585 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. – възнаграждение за вещи лица.
Видно от приложеното пълномощно на адв.Ф.И., н. са заплатили сумата от 200 лв. адвокатско
възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че по
отношение на всяка страна има по едни
уважен и един отхвърлен иск, то съдът счита, че разноските следва да бъдат
разпределени по равно. Наличните писмени
доказателства установяват, че Б.Б. е заплатил сумата от 585 лв. адвокатско
възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещите лице или общо сумата от
885 лв., а н. са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и 100
лв. депозит за вещо лице или общо 300 лв.
Следва н. да бъдат осъдени да заплатят на Б. солидарно по компенсация
сумата от 490 лв. направени деловодни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл.31, ал.2 ЗС Х.Л.Н. с
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Б.Й.Б.
с ЕГН **********,*** сумата от 333,34 / триста тридесет и три лева и
тридесет и четири стотинки / лв., представляваща обезщетение за лишаването
от ползване на Б. на 1/6 ид.части от имот с
идентификатор 80501.805.226.1, представляващ първи етаж на масивна сграда,
находяща се в гр.Червен бряг, ул.”Дойран” № 3,
през периода 07.04.2011г. до 30.10.2013г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.Й.Б.
с ЕГН **********,*** против й. Х.Н. с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 333,34 / триста тридесет и три лева и
тридесет и четири стотинки / лв., представляваща обезщетение за лишаването от
ползване на Б. на 1/6 ид.части от имот с
идентификатор 80501.805.226.1, представляващ първи етаж на масивна сграда,
находяща се в гр.Червен бряг, ул.”Дойран” № 3,
през периода 07.04.2011г. до 30.10.2013г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.59, ал.1 ЗЗД Б.Й.Б. с ЕГН **********,*** да заплати на Х.Л.Н. с
ЕГН ********** с адрес *** и й. Х.Н. с ЕГН **********,***, сумата от 100 / сто / лв., представляваща обезщетение в размер на 1/6 част сумата, с
която се е повишила стойността на обект в резултат на направени подобрения,
като отхвърля исковете за разликата до
325 лв. като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.Л.Н.
с ЕГН ********** с адрес *** и й. Х.Н. с ЕГН **********,*** против Б.Й.Б. с ЕГН **********,*** с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 4383,33 / четири хиляди триста
осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лв., обезщетение за лишаване от
правото за ползват собствените им 5/6
идеални части от недвижим имот с идентификатор 80501.805.226 – незастроено дворно място с площ 357 кв.м. и имот с
идентификатор 80501.805.226.2 /гараж/ с
полезна площ 20 кв.м. , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Х.Л.Н.
с ЕГН ********** с адрес *** и й. Х.Н. с ЕГН **********,*** солидарно да
заплатят на Б.Й.Б. с ЕГН **********,*** по компенсация сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лв. направени
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
/Виолета Н./