№ 38
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. Л.
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно частно наказателно
дело № 20254400600116 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат В. П., служебен защитник на осъдения
Е. Б. А., подадена срещу определение № 127 от 29.01.2025 г., постановено по
чнд № 107/2025 г. по описа на Районен съд-град Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд, на основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК, е наложил на осъдения Е. Б. А. да
изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1584/2024 г. по
описа на Районен съд-гр. Плевен, по нохд № 1257/2024 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен и по нохд № 32/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен,
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от десет месеца, при периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет
месеца.
На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил определеното за изтърпяване
от осъдения най-тежко наказание и е постановил той да изтърпи наказание
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
1
настоящ адрес за срок от една година, при периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения Е. Б. А. най-тежко наказание, изтърпяното от него
към 29.01.2025 г. наказание „пробация“, наложено му по нохд № 1257/2024 г.
по описа на Районен съд-Плевен, в размер на два месеца и двадесет и пет дни,
съобразно справка изх. № 171 от 22.01.2025 г., изготвена от Областна служба
„Изпълнение на наказанията“-Плевен.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване срещу увеличаването на
определеното за изтърпяване от осъдения общо най-тежко наказание. Прави се
искане за изменение на съдебния акт, като бъде отменено приложението на
разпоредбата на чл. 24 НК.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на въззивния жалбоподател Е. Б. А. – адвокат В. П..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Групирането на наказанията, наложени на въззивния жалбоподател по
нохд № 1584/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, по нохд № 1257/2024
г. по описа на Районен съд-Плевен и по нохд № 32/2025 г. по описа на Районен
съд-Плевен, е правилно и законосъобразно, тъй като деянията, предмет на
тези наказателни дела, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда
за което и да е от тях.
Увеличаването на определеното за изтърпяване от осъдения Е. Б. А. по-
тежко наказание е мотивирано от основния съд с обстоятелството, че А. е
извършил множество умишлени престъпления и следователно е личност със
2
завишена степен на обществена опасност.
Изложените от решаващия съд фактически и правни съображения
относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК са логични и убедителни,
поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г. , ІІ н.о. и
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна
дейност на осъдения, обществената опасност на извършените престъпления,
личната обществена опасност на самия осъден, подбудите за извършване на
престъпленията, степента и вида на вината и другите отегчаващи
обстоятелства, се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не ще изпълни
целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства поправително и
възпитателно върху осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател по-тежко наказание. Е. Б. А. е извършил за кратък период от
време /15.07.2023 г. – 22.04.2024 г./ три умишлени престъпления от общ
характер.Тези фактически данни характеризират А. като личност със
завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно
изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани
различни по размер наказания, които обаче не са постигнали целите, посочени
в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства
обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер
наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително и
възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления. Лицата, извършили две или повече престъпления, за които са
осъдени с една или повече присъди /какъвто е и А./ са с по-висока степен на
обществена опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ
резултат спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством
увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и
решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 год., ІІІ н. о.
Освен това, при преценката дали да се приложи разпоредбата на член 24
НК като средство за постигане на целите на наказанието и при изграждането
3
на обективна представа за личността на дееца, съдът не е длъжен да
съобразява само престъпленията, включени в съвкупността, а следва да вземе
предвид и доказателствата за степента на обществената опасност на осъдения,
включително и съдебното му минало. В този смисъл е решение № 1 от
05.02.2021 г. по н. д. № 951/2020 г., ІІІ н.о.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 127 от 29.01.2025 г., постановено по
чнд № 107/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4