РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. ХАСКОВО, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500736 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258
–чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ОБЩИНА *** е останал
недоволен от Решение № 154 от 04.09.2023 год., постановено по гр.д. № 322 /
2023 год. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е признато за
незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 586 от
26.04.2023 год. на Кмета на Община *** и Е. Н. Н. е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност ***, поради което го обжалва с
искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови
друго, с което отхвърли исковете, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 и
т. 2 от КТ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – Е. Н. Н. – оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Е. Н. Н.
против Община***, с която са предявени два иска в обективно кумулативно
съединение с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – за отмяна на
1
дисциплинарно наказание *** и прекратяване на трудовия договор на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, извършено със Заповед № 586 от
26.04.2023 год. и за възстановяване на предишната работа като ***, заемана
на основание трудов договор № *** от 27.10.2021 год. и тристранно
споразумение № *** от 25.10.2021 год., сключено между Кмета на Община
*** като ***, Е. Н. Н. като *** и Н.Н.Н. като „ползвател“, действащ чрез
законния си представител Е. Н. Н..
В исковата молба се излагат доводи за
незаконосъобразност на уволнението, обосновани с твърдения за неспазено от
страна на работодателя императивно изискване, визирано в нормата на
чл.193, ал.1 от КТ, а именно преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му
обяснения, както и да събере и оцени посочените доказателства, съгласно
чл.189 от КТ. Позовава се и на това, че прекратяването на трудовия договор е
следвало да бъде извършено след прекратяване на тристранно споразумение
№ *** от 25.10.2021 год., доколкото същото се явявало предпоставка за
сключване на трудовия договор, което не било сторено. Счита, че не е
изпълнено изискването за мотивиране на уволнителната заповед, съгласно
чл.195, ал.1 от КТ. Оспорва наличието и на материално правното основание за
прекратяване на трудовия договор, излагайки твърдения за това, че
неизпълнението на задълженията й по трудовия договор и по споразумението
е по обективни причини и с допускането му, детето й като ползвател на лична
помощ, не е било поставено в риск.
На 25.10.2021 год. е подписано тристранно
споразумение на основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ между
Кмета на Община *** – ***, ищцата - Е. Н. Н. – *** и Н.Н.Н. – „ползвател на
***. Споразумението е сключено за срок от 01.11.2021 год. до 01.10.2023 год.
Неизпълнението на задължения на някоя от страните е предвидено като
основание за прекратяване на споразумението, настъпващо след изтичане на
пет работни дни от получаване на писмено предизвестие, отправено от
изправната до неизправната страна, съгласно чл.9, ал.4 от споразумението.
В изпълнение на задължението, предвидено в
чл.3, т.1 от споразумението, ответникът по иска в качеството му на *** е
сключил с ищцата трудов договор № *** от 27.10.2021 год., с който
последната е приела да изпълнява длъжността ***. Договорът е сключен на
основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ за извършване на определена работа –
подкрепа в дейности от личен, домашен и социален характер на ползвателя на
*** Н.Н.Н., но не по-късно от 01.10.2023 год.
Като писмено доказателство по делото е прието
Експертно решение от 12.10.2021 год. на „МБАЛ – ***“ ЕООД – гр.***, с
което на Н.Н.Н. – син на ищцата, посочен в споразумението и в трудовия
договор като ***, е определена 60 % неработоспособност, с чужда помощ, за
срок до 01.10.2023 год.
Със Заповед № 586 от 26.04.2023 год. на Кмета на
Община *** на ищцата е наложено дисциплинарно наказание *** и са
2
прекратени трудовия договор и действието на тристранното споразумение,
цитирани по-горе. Като мотиви за издаване на уволнителната заповед са
посочени допуснато от ищцата неизпълнение на задълженията й за
предоставяне на*** за периода от 07.04.2023 год. до 26.04.2023 год., през
който е отсъствала от страната и не е уведомила доставчика на лична помощ
и работодател. В мотивите към заповедта за уволнение се посочва още, че не
са взети писмени обяснения от ищцата на основание чл.193, ал.3 от КТ,
поради отсъствието й от страната и неизвестното й местопребиваване.
Уволнителната заповед е връчена на ищцата при
условията на отказ, удостоверен на 02.05.2023 год. с подписа на двама
свидетели.
Като писмено доказателство по делото е приета
„покана за даване на обяснения“ № И -2016 от 25.04.2023 год., с която
ищцата е поканена да даде обяснения в срок до 12.30 часа на 26.04.2023 год.
за причините, поради които не е изпълнила задълженията си на *** за времето
от 07.04.2023 год. до момента на издаване на поканата и не е уведомила
работодателя за отсъствието си през посочения период. Поканата е подписана
от К.Г. от страна на която е удостоверено, че ищцата не е била намерена на
адреса за връчване на поканата, като по сведение на Н.Н. същата отсъствала
от страната от 07.04.2023 год. и от тогава не се е прибирала, а
местопребиваването й било неизвестно. Документът в частта, обективиращ
изявлението на Г. е оспорен от ищцата, с доводи, че същата не е била
надлежно оправомощена от работодателя с права по връчване на поканата и
отразените в същата обстоятества са неистински. Поканата е подписана и от
Н.Н., от страна на който е удостоверено, че ищцата не е била намерена на
адреса за връчване на поканата, поради отсъствието й от страната.
Като писмени доказателства са приети два
протокола от 24.04.2023 год. и от 25.04.2023 год., отразяващи констатациите
от проверка, извършена в дома на ищцата на адреса, посочен в трудовия
договор като месторабота, при които е констатирано, че същата отсъства от
страната от 07.04.2023 год., за което не е уведомила работодателя. За детето
се грижели бащата, бабата и прабабата.
По делото е приложено писмо рег. № 351000 –
2979 от 12.05.2023 год. на Областна дирекция на МВР – Хасково, от което се
установява, че за периода от 07.04.2023 год. до 29.04.2023 год., ищцата не е
пребивавала на територията на Република България. От 29.04.2023 год.
същата пребивавала на адрес – гр.***.
Като писмено доказателство по делото е
приложено решение № 114 от 30.06.2023 год., постановено по гр.д. № 295 /
2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е прекратен
гражданския брак между ищцата в настоящото производства – Е. Н. и Н.Н. и
е утвърдено постигнатото помежду им споразумение, съгласно което майката
да упражнява родителски права над детето Н. всяка седмица за времето от
08.00 часа сутринта в понеделник до 13.00 ч. в петък, а бащата – всяка
седмица за времето от 13.00 в петък до 08.00 часа сутринта в понеделник.
3
Постановено е още след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име Б. Производството по делото е образувано по
искова молба с вх.№ 3418 от 02.05.2023 год., подадена от Н.Н.
По искане на страните по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетеля Н.– бивш съпруг на ищцата се установява, че
седмица преди заминаването й в чужбина, ищцата го е уведомила за това, че
й предстои пътуване до родината й – Република К. По време на отсъствието й,
грижите за детето Н. били поети от свидетеля – негов баща, както от бабата и
прабабата на детето. Твърди, че и при двете посещения на адреса е уведомил
служителите на Дирекция „Социално подпомагане“, че ищцата е в чужбина и,
че той лично я е откарал до летището в гр.***, от където щяла да пътува до
родината си. Твърди, че не си спомня дали е казал кога ще се връща ищцата.
Известен му бил адреса й в Република К. И при двете посещения обяснил, че
Е. е в чужбина и, че няма друг адрес на територията на Република България.
Обяснява, че не е казал за адреса й в чужбина, защото никой не го бил питал.
Разбрал, че искали да й връчват документи, но какви точно не му станало
известно. По време на втората проверка, уведомил служителите на ответника,
че съпругата му ще се прибира на 28 –ми. „Заявил съм на социалните къде е и
кога ще се върне“, е категоричен свидетеля, който посочва още, че първото
посещение – на 24.04.2023 год. е било извършено по негов сигнал, подаден 2 –
3 дни преди това. Свидетелят бил притеснен от това, че ищцата може да
изведе детето от страната, без негово съгласие, както и от поведение на сина
си след отпътуването на майка му, а така също и от предстоящото
бракоразводно дело. От показанията на свидетелката Г. – социален работник
по Закона за личната помощ към Дейност „Социални услуги“ към Община
*** се установява, че при първата проверка – на 24.04.2023 год. констатирала,
че грижи за детето се полагали от бащата и от бабата. Детето се чувствало
добре. От страна на бащата на детето е била информирана, че майката е
напуснала страната. Твърди, че не са връчили поканата, адресирана до
ищцата, поради това, че я нямало на адреса. Свидетелката споделя, че от
страна на съпруга на ищцата им било обяснено, че същата е извън страната,
че е заминала при родителите си и, че ще се върне в края на месеца. Споделя,
че след като извършила проверките, при които установила, че ищцата я няма,
уведомила юристите, от страна на които била изготвена поканата за даване на
обяснения, която й предали за връчване на ищцата. Отразеното в поканата
обстоятелство, че местопребиваването на ищцата е неизвестно, свидетелката
обяснява в с това, че ищцата е била извън страната. От показанията на
свидетелката Д. – ръководител Дейност „Социални услуги“ към Община ***
се установява, че по нейно решение е било разпоредено започването на
дисциплинарно производство срещу ищцата. При среща с Кмета,
уволнителната заповед била изготвена от юриста и дадена за подпис. Кметът
бил уведомен за резултатите от двете проверки, а именно, че ищцата не е била
открита на адреса, че е извън страната и, че не е подала молба за отпуск.
Личало, че има някакво напрежение между родителите на детето. От
показанията на свидетелите К. и Н. се установява, че в началото на месец
4
април, ищцата споделила сред членовете на Руския клуб за това, че й
предстои пътуване до родината й по повод здравословни проблеми. На
всички, включително и на бившия й понастоящем съпруг бил известен и
периода на отсъствието й от страната. В подкрепа на тези обстоятелства –
досежно причините за отсъствието на ищцата, са и събраните по делото
писмени доказателства – медицинска документация, установяваща
хоспитализиране на майката на ищцата в болнично заведение, диагнозата на
заболяването и периода на болничния престой.
При така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради
неспазване на предвидената в чл.193, ал.1 от КТ процедура, вменяваща в
задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да
събере и оцени посочените доказателства. За да наложи дисциплинарно
наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да
проведе дисциплинарно производство, в което следва да установи факта на
нарушение на трудовата дисциплина. Задължението на работодателя,
визирано в чл.193 от КТ съответства на правото на работника или служителя
да бъде изслушан или даде писмени обяснения, което означава, че ако
работодателя счита, че един служител следва да бъде наказан по
дисциплинарен ред, то той трябва да го уведоми за това. В разглеждания
казус това не е сторено, видно от начина, по който е оформено връчването на
„покана за даване на обяснения“, отразените в които обстоятелства за това, че
„местопребиваването на ищцата е неизвестно“, съдът намира за неверни,
ценейки в тази насока показанията на свидетелката Г., от страна на която е
извършено посоченото по-горе отбелязване, от които се установява, че и при
двете проверки, извършени на адреса, посочен от ищцата в трудовия договор
и вписан като място на работа – гр.***, е била уведомена от бившия
понастоящем съпруг на ищцата, че същата е в Република К. и, че ще се
прибере в страната в края на месеца. В този смисъл връчването на поканата
не отговаря на изискванията за редовност, предвидени в ГПК. От една страна,
не са били налице основанията за прилагане на последиците, предвидени в
чл.40, ал.2 от ГПК, предвид събраните по делото доказателства, от които се
установява, че ищцата е отсъствала от адреса за периода от 07.04.2023 год. до
29.04.2023 год., т.е за срок по-малък от посочения в цитираната норма
едномесечен такъв. Безспорно по делото е още, че освен на адреса, ищцата не
е била търсена на посочения от нея в трудовия договор, телефонен номер,
нито на електронния й адрес, посочен в подадено от ищцата заявление –
декларация от 21.10.2021 год., нито на адреса, на който е пребивавала в
момента на връчването, известен на свидетеля Н., който е уведомил връчителя
за местопребиваването на ищцата и за това, кога ще се прибере в страната в
края на месеца. В тази насока съдът цени показанията на свидетелите Г. и Н.,
които опровергават съдържанието на извършените в поканата отбелязвания,
подписани от двамата. Не на последно място следва да се има в предвид и
това, че проверките са били инициирани по сигнал на свидетеля Н., от страна
на който дни след това е била подадена и искова молба за прекратяване на
5
брака му с ищцата и за уреждане на личните отношения с детето им,
провокирани и от притеснения за това, че ищцата може да изведе детето от
страната без негово съгласие – обстоятелство, обосноваващо извод за наличие
на противоречие в интересите между адресат и получател, а от тук и за
нередовност на връчването по смисъла на чл.46, ал.2 и ал.3 от ГПК и на чл.39,
ал.3 от ГПК. От друга страна, изводът за нередовност на връчването на
поканата за даване на обяснения, се обосновава и с това, че същата не
изхожда от работодателя, като орган на дисциплинарна власт. В тази насока
съдът цени показанията на свидетелката Г., от които се установява, че
поканата е била изготвена и предоставена й за връчване от юриста. От
показанията на свидетелката Д. се установява, че дисциплинарното
производство срещу ищцата е започвало по нейна инициатива, за което
Кметът на Община *** е бил запознат впоследствие - в деня на подписване на
уволнителната заповед.
Изложените по-горе обстоятелства обосновават
извод за това, че от страна на работодателя не е изпълнено задължението,
вменено му с нормата на чл.193, ал.1 от КТ да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства, поради което и на основание ал.2 от посочения
законов текст, дисциплинарното наказание, наложено на ищцата следва да
бъде отменено, без да се разглежда спора по същество. Не са налице и
предпоставките, визирани в чл.193, ал.3 от КТ, предвид събраните по делото
доказателства за това, че недаването на обяснения от страна на ищцата, не е
по нейна вина, предвид това, че същата не е била търсена за даване на
обяснения на посочените от нея телефонен номер и имейл адрес; това, че
„връчителят“ на поканата е бил запознат с обстоятелството, че ищцата се
връща само три дни след опита да й бъде връчена поканата, което не е
сторено и поради допуснати нередовности при връчването, съображения за
което съдът изложи по-горе.
Достигайки до същите фактически и прави изводи
за незаконност на уволнението, поради неизпълнена процедура по чл.193,
ал.1 от КТ и отсъствие на основанията за прилагане на последиците, визирани
в ал.3 от същия законов текст, първоинсатнционният съд е постановил
правилно решение, поради което същото в частта, с която е отменена
заповедта за уволнението, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Обжалваното решение в частта, с което е уважен
иска за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,
макар и явяващ се подчинен на главния иск – за отмяна на уволнението,
следва да бъде отменено и искът, предявен на основание чл.344, ал.1, т.2 от
КТ – отхвърлен по следните съображения: Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК,
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Безспорно по делото е установено, че
сключеният между страните трудов договор е за срок до 01.10.2023 год.,
който към момента на приключване на устните състезания пред въззиния съд
– 15.11.2023 год. е изтекъл, при което решението за евентуално
6
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, би се
явило основание за учредяване на трудово правоотношение, доколкото
съществувалото такова в хода на разглеждане на делото е прекратено поради
изтичане на срока, което е недопустим от правото резултат. Съдът не
възприема изложените от въззивницата доводи за това, че не са настъпили
последиците на прекратяване на тристранното споразумение, явяващо се
предпоставка за сключване на трудовия договор, обосновани с доводи за
отсъствието на предпоставките, визирани в чл.9, ал.4 от същото, а именно -
неизпратено писмено предизвестие за прекратяване на споразумението и
неизтичане на срока, считано от получаване на предизвестието, предвид
обстоятелството, че и споразумението е сключено за срок до 01.10.2023 год., с
изтичането на който е прекратено и споразумението. Посоченият в
споразумението краен срок, съвпадащ с този на трудовия договор е в
съответствие и с крайния момент на периода, за който ползвателят на лична
помощ е бил трудоустроен, съгласно приложеното по делото експертно
решение от 12.10.2021 год., послужило като основание за сключване на
споразумението и на трудовия договор.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 154 от 04.09.2023 год.,
постановено по гр.д. № 322 / 2023 год. по описа на Районен съд – Свиленград,
в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Е. Н. Н. е възстановена
на заеманата преди уволнението работа – на длъжността *** по силата на
трудов договор № *** от 27.10.2021 год. и тристранно споразумение № *** от
25.10.2021 год., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Н. Н., с ЛНЧ
********** от гр.***, със съдебен адрес за призоваване – гр.Хасково,
ул.“Васил Друмев“ № 13, ет.4, ап.5 – адвокат Т. В. против Община ***, ЕИК
********* – гр.***, ИСК с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за
възстановяване на Е. Н. Н. на заеманата преди уволнението длъжност **.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154 от 04.09.2023
год., постановено по гр.д. № 322 / 2023 год. по описа на Районен съд –
Свиленград, в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е признато
за незаконно и отменено уволнението на Е. Н. Н. от длъжността ***,
извършено със Заповед № 586 от 26.04.2023 год. на Кмета на Община ***.
ОСЪЖДА Община ***, ЕИК ********* – гр.***
да заплати на Е. Н. Н., с ЛЧН ********** от гр.***, сумата в размер на 800
лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществена
процесуална представителна власт пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от обявяването му – 29.11.2023 год.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8