НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2846
гр.
Пловдив, 06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16579 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Р.К.Ш. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 1164.57 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 01.06.2014 г. до 24.06.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 211.35 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 31.08.2014 г. до 31.05.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 30.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
12603/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се
излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван
при условията на неизправно измервателно устройство, поради което и потребеното
количество вода е било начислявано по тарифа
по 5 куб.м за двама обитатели. Иска уважаване на исковете и присъждане
на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 12603/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, като срещу заповедта е постъпило възражение. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен лично препис от исковата молба и
приложенията към нея на 13.12.2019 г./л.43/, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 24.06.2020 г. /л.54/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 327.52 лева разноски в заповедното производство, от които 27.52 лева – държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение.
В исковото
производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена държавна такса.
В производството ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят на ищеца в
исковото производство, са в размер на 175
лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Р.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. сумата в размер на 1164.57 лева, представляваща стойността
на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода
за периода 01.06.2014 г. до 24.06.2019 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 211.35 лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2014 г. до
31.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 30.07.2019 г. до окончателното
погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12603/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., сумата в общ размер на 175 лева, представляваща
разноски в исковото производство и 327.52 лева– разноски по ч.гр.д. 12439/2019 г. по
описа на ПРС .
Решението не подлежи на подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ